Да си знаеш мястото

Евтин начин да ме вкараш в наратив, който не изповядвам. Буквално на предната страница съм написала, че ценя талантливи хора с визия. Но не всеки е такъв. Просто вие явно приравнявате всяка жадна и напъваща се нахалница на Мария Кюри и самозваното бутане- на прогрес. Чудесен пример за незнаене на мястото и нужда от приземяване. 

Повечето прескачат коша за пране, а не "прескачат лимити". Добре, че е форумът, да се облива и средностатистическият човек в мечти, красота и слава.
Преекспонираното усещане за собствена значимост е сериозен проблем. Всеки си мисли, че е много специален, че заслужава много, после прочете селф хелпове, че трябва да къса синджира и "сКаййй ис дъъ лимитттт", че който не е съгласен с него е част от инертната и сива тълпа, пък той цветен - моторът на прогреса.
Направо е гротескно, че в махленска тема постоянно се правят препратки към изобретатели при положение, че в нея няма такива. Като направите нещо за човечеството, тогава се позовавайте на такива личности. През другото време сте просто Пенка от форума, която ще мине и замине и ще липсва само на близките си.
И в това няма нищо лошо, разбира се.
Повечето хора сме така.

И все пак колкото умни и начетени да сте кака Станка от село Дойно Уйно едвам завършила 12ти клас може да ви стане шефка, защото си е повярвала и си е надскочила лимитите (без значение какви са).
Докато вие удобно си седите от страх "да не стане нещо".
После се пускат теми как тъпите провинциалистки не си знаели мястото.
Проблема е, че хора които обикновено нямат нищо няма какво и да губят.
Това е причината да са и толкова смели. Какво толкова ще стане?
Най-много да се върнат в изходна позиция.

Пак ще дам един пример, който не веднъж съм го давала с моя колежка германка, която откровено злословеше срещу всички източноевропейки защото им крадяли немските мъже.
Като я попитах тя защо не покани някой мъж на среща отговори, че не била к*рва като тях.
Разбрахте ли? К*рвите са виновни, а не тя, че не смее да промени нещо в себе си или най-малкото да покани мъжът, когото харесва на среща.
Също като в темата тука.

Ами, аз познавам една, която от много напъване накрая се разболя от рак и се самоуби. Остави две деца.
Това по повод "на всяка цена".

Ариел, ако се изживяваш като съблазнителка, не е точно така. Не всички германки са забутани и космясали, както се опитваш да ги изкараш често. Някои имат доста добри партии мъже, които ги гледат като писани яйца. Не цъкат игри по цял ден.
И не, не се пускат такива теми за "тъпите провинциалистки, които крадат мъже". Ти пускаш теми защо хората без ли, със деца ли, забравих, мразят еди- кого си.

Повечето германки не са първа красота, но както ти сама отбеляза ако имат самочувствие и добро сърце, а не се чудят как да стъпчат някой могат да си намерят добър мъж.
Същото е и с работата.


Преди години бях на крачка от шефски пост, разбира се дойде *парашутист* на собственика и мястото беше веднага заето. Всички бях шокирани като си подадох молбата за напускане, въпреки че всички колеги бяха наясно, че мястото си беше за мен.
Шефът ми каза, че от него нищо не зависело. Собственикът просто сложил дъщеря си на свободната позиция.
Понякога животът е несправедлив - ама ако след такъв явен шамар в лицето останеш на тази работа от страх да не намериш нещо друго никой не ти е виновен.

Много са си добре германките и изобщо не ги грее каква злоба някаква българка сипе из форумите.

Това, с разболяването се случва и без да се напъва човек, само да кажа. Иначе нямаше да има болни деца. Та така. Да не ни идва до главата.

Arielle спомени един добър човек. Разкажи една хубава и добра история. Кажи кой не те напада и не ти пречи и не ти пави лошо и не ти е неприятен. Кажи един.

Да, малко излезе, че се е разболяла, защото не си е знаела мястото...

Е, това с болестта нека не го споменаваме, не е хубаво. Стресът винаги е убийствен, независимо от какво е зареден.
Аз съм изненадана от описанието за германките. Имала съм колежки от чужбина, дошли тук, прекрасни дами. Може и да са изключение, знам ли. Лошо отношение към нас българките не съм забелязала да има, че нямаме достойнствов очите им. Цялостно към нацията ни да, но не и точно към жените.

Да си знаеш мястото е малко деликатна тема, защото веднага следва въпроса - според кого трябва да се дефинира правилното място.
Аз лично се радвам да хората, които преследват целите си и не ги гледам дали са аристократки или от дължоката провинция. Навсякъде има качествени хора, според моите разбирания, такива, с които бих искала да общувам и да поддържам контакт. И навсякъде има хора, които не са от моята кръвна група и ограничавам контактите. Дали са по-добри или по-лоши от мен - няма значение.

Аз разбирам това малко по-философски - да определиш сам за себе си къде принадлежиш и ако можеш и имаш силите - да се надскочиш. Да, ставали сме свидетели на нелепи опити за надскачане, но това си е част от играта. Не повишават най-нахалните и най-амбициозните, повишават онези, които са на точното място в точното време, чист късмет. Разбира се, тези хора са показали качества и с нещо са се отличили от масата. Винаги е имало шуробаджанащина в България, а и не само в България, винаги е имало дами, които са прогресирали с широко разтворени крака, но твърдя, че това е малцинство. Масата от хората, успели да се надскочат, са упорити, последователни, постоянно се развиват и напредват - къде с малки стъпки, къде с по-големи, но в дългосрочен план. Тези, които, уви, са се надценили, си получават уроците. В този ред на мисли, не бъркайте нахалство с целвустременост и упоритост, както и с умението да се заявиш в точната среда и пред точните хора.

По темата за мъжете - да, виждала съм дами, които се целят в топ мъже, не им се получава. Алфа мъжете си търсят алфа жени. И колкото и на всяка една от нас да ѝ се иска да се нарече алфа - еми не е баш така, за съжаление. Когато човек силно е надскочил лигата си, сам се обрича на нещастие и неудовлетвореност, така, волю или неволю, калибрира очаквания и се намества.

Колкото до германките - познавам евероятно красиви и стилни дами, интелигентни и ерудирани. Сигурно има и такива, които ни мразят, но аз не съм попадала на такива. Германците, мъжете, имам предвид, има всякакви. Има невероятно възпитани и ерудирани, има и откровени простаци, с уговорката, че е възможно и част от нещата аз да не възприемам или да са културни различния.

Германците нямат подчертани лошо отношение към жените ни. Нито са типа Мара Махленската "кой ми открадна мъжа".
Просто не са с такъв манталитет, учудвам се на препратките, но после се сещам, че всъщност са провокации, включително пресъздаването на чужди работни истории с цел да се изсмуче реакция.

С това не съм много съгласна. Какво значи целят се в топ мъже? Кои мъже са топ и според какви критерии? За мен топ мъж е едно, за някоя златотърсачка, примерно, друго. За жена на 20 години топ мъж е едно, за жена на 50 - друго. Аз като вървя по улиците виждам много топ мъже и топ жени с, така да го наречем, не чак толкова топ половинки. Ама пак - кое е топ - външния вид ли, характера ли, парите ли? Хората в двойката си знаят дали са си на мястото, няма как отвън да се прецени. Ако ще ги чифтосваме по външен вид, е много смешно, това не са изрязани картинки от списание, че да си ги напаснем по наш вкус, това са хора с емоции, предпочитания, фетиши, ако щете.

топ леле!

Тук има и друга страна: кой е по-лош - който се бута за президент на щатите без да го може, или който въобще не се опитва да стане президент на щатите, въпреки че всъщност го може? Не е луд който яде баницата, а който му я дава, с уговорката че все пак по-можещите имат някакъв дълг към обществото да направят така че да е възможно да им се даде баница. Там където обществото раздава баницата, имам предвид, но то важи и за всякакви други раздавания на баници - например от инвеститори, или собственици на компании, и тн.

Може би това е било така, защото са в чужда държава и си знаят мястото. Аз също съм чувала за пренебрежението и дори страхотната им омраза към източноевропейките. Е, в повечето случаи става въпрос за германки от ниска социална класа на нископлатени длъжности. Няма да го чуеш от високообразовани германки. Може да си го мислят, но няма да го кажат.

По темата - ако искате да поговорим къде е мястото на отрочетата ни, че да си спретнем един хубав скандал. Моето Айнщайнче на 4 месеца вече говореше с цели изречения.