Ако мъжът изкарва повече пари, има ли право да решава повече вкъщи?

Споменатият е човешко извращение. Той е за темата с парите и ако ги има в повече как се разгръща личността и по какво се подхлъзва.
Няма общо със свободната човешка воля за избор на партньор.

Много пъти съм казвала, че тук живеем в безпрецедентно щастливи времена. За разлика от други общества, където липсата на развитие идва с типичната първобитност и агресия.

New_one, нормално е да живеем "на гърба" на предишните поколения. Не е паразитстване, а прогрес, растеж. Лошото е, че винаги има болни амбиции, и все ни теглят назад. Тоест, след големия прогрес, следва регрес, и все се надяваме да не се върнем по-назад, отколкото сме започнали.

Какво е общото между Епщайн и това майка ти да определя за коя да се ожениш или бащата да продаде дъщеря си като стока?
Останалото в стил дрън дрън конспирации, аз съм над вас, непросветените консуматори не мисля и да го отразявам. Както казах, шампиони сме в хленченето.

Кой паразитства, не разбрах. И на чий гръб живеем. Аз сама си изкарвам парите, да ти кажа, и не се справям зле, смея да твърдя. Да паразитствам? Може би ти паразитстваш и смяташ, че и другите са така.
И какво общо има Епщайн с темата за отношенията в едно семейство? Не бистрим ли точно вътрешносемейните отношения?
Някои толкова широко подхождат към темата, че се забравя какво изобщо обсъждаме и разговорът се превръща в пълна безсмислица.

Разговор между две глухи баби:
– Вчера купих на моя едно ножѐ.
– Ааа, снощи и моят не можѐ.

Влязат тук и изплющят двама тотални глупости и народа се пусне да им обяснява.
Безсмислено е.
//
ПО въпроса с мнението и парите.

Няма никакво значение кой колко изкарва, а е до характер.
Имам примери и за мъж, който не изкарва повече от жената и пак е водещ, тираничен, властен, налагащ се.
Както и обратното – жената по-малко изкарва, мъжът повече, но той пък съвсем съзнателно дава и оставя жената да жонглира и разпределя бюджетите. Като за големи решения като покупка на кола, апартамент, той поема юздите.

За Хасан ще напиша една поговорка - Когато мизерията влезе през вратата, любовта излита през прозореца.
Не съм го измислила аз, а това е народната мъдрост. Така че, материалното благополучие далеч не е индустриална измислица, както твърдиш.

Още нещо - не знам къде живееш, нито в коя част на България си живял, ама си застинал в нравите преди близо 50 години. България е относитлно програсивна държава - дава право на жените си да гласуват между Първата и Втората световни войни, а в Германия - 1948 г. Така че, недей да говориш за феодализъм и нрави, от много години насам, българското общество е светско и с нормални нрави. Да, някъде в помашките региони може и да има уговорени бракове и жени, които са в пълно подчинение на съпрузите си, но това са изключения, а далеч не масова практика.

Недей да сравняваш Българските нрави с тези от Близкия Изток. Нямат много общо, обществата са светски, жените се учат наравно с мъжете масово (с малки изключения при някои етноси), и мъже, и жени имат възможността да се развиват - личностно и професионално и да имат кариери и о, изненада! - щастливи сейества и бракове. Бесните кариеристи може и да имат проблеми в личен план, но хората масово не са бесни кариеристи и ходят на работа, за да се изхранват и да покриват нуждите си.

Фактът, че в личната ти карта пише пол мъжки, не те прави с нищо по-умен от човек с пол женски. Нали - мога да приема част от теориите ти само ако говориш за държанка, защото за партньор те определено не важат и не работят. Бракът и семейството работят основани на партньорство, а не на тирания. Ти се жениш и получаваш партньор, а не втора майка, слугиня и каквото там, за да бъде жената безгласна буква.  А колкото до държанката - ако не откликваш на капризите ѝ - бързо ще намери по-богат, а ти си решавай... ама държанката не ти е семейство и никога няма да бъде, защото е просто бизнес сделка - нейната красота срещу твоите пари. С теб е, докато ги имаш, ако изчезнат - чао и следващият моля.
Виж, съпругата е нещо различно - тя е партньор и не случайно в клетвите е - в добро и зло, в здраве и болест. Със съпругата си екип. И, ако ти работиш, а тя временно не - тя би те обгрижила, защото те обича, а не защото е длъжна. Ако ще опъва за двама - ти за какво си ѝ? Партньорството и семейството се правят, за да може на двамата партньори да им е по-леко, а не да имаме господар и слуга. Минем ли на господар и слуга е въпрос на време това семейство да го няма.

Покрай стари теми, в които сме спорили за правата на жените, съм се интересувала, та:
От около 50те г на 20 век жените в България имат всички възможни права - да работят всякаква работа, да имат банкова сметка, да купуват и продават имоти, да наследяват, да гласуват и да участват в политиката. Така че - могат спокойно да вземат всякакви решения.

Ама вие още ли се занимавате с този трол?

Правата са еднакви, но натискът е различен. Върху жените има психологически натиск за щяло и не щяло, в много от случаите от други жени - майки, свекърви, колежки (одумвания, квалификации и т.н. също са вид прешър), както и от мъже, вкл. и във форума. Върху мъжете може да се случи натиск (най-общо, да ти дават наклон как да живееш) от някоя по-закостеняла роднина, но общо взето им се бъркат в живота доста по-малко.

Колкото и да е странно, ще кажа, че върху мъжете напоследък има голям натиск. Специално от някои от майките от Х поколението, отгледали сами синовете си. То е един контрол, то е едно чудо! Тези деца вече са на 22-25, мъже за женене, а им се диктува всичко.

Винаги е имало натиск и върху мъжете, и върху жените.
Даже сега ми се струва, че е по-малък.

Аз, като никога, съм съгласна с Вяско. 21 век все още социалния натиск върху жените е по-голям. И да, голяма често от него е от ДРУГИ жени.


Нямалява, да, но все още има. И върху жените е по-голям.

Мда, едно впечатление от форумния ми живот е, че само заради факта, че си жена, всеки гледа да ти се меси и бърка. Разбира се много жени дават не само отпор, ами карат и даващият акъл да съжалява. Което не прави вмешателството по-малко повсеместно и много народ търпи...или най-малкото се влияе.

Да бе, Вяско, нещо си се повредил!

Е, то отдавна това.