Здравейте, искам да ви попитам как бихте постъпили в една такава ситуация, защото вече не знам дали аз преувеличавам.
Имам приятелка, с която сме близки от известно време, но напоследък започнах да забелязвам някои неща, които ме карат да се чувствам неприятно.
Тя има собствен транспорт, но доста системно предпочита да използва моя, за да не използва нейния. Освен това често ми напомня колко много е направила и колко ми е помагала.
Другото, което най-много ме притеснява, е доверието. След като се видим, тя разказва на моя партньор практически всичко – какво съм казала, какво съм направила, как съм реагирала, какво сме обсъждали. Споделя и лични неща за мен. Същевременно се е оплаквала пред него от мен, а пред мен се е оплаквала от него и ми е разказвала какво бил казал.
В някои ситуации дори майка ѝ се е включвала и се е оплаквала от мен.
Знам, че хората понякога споделят с близките си, но за мен е странно почти всяко мое действие да стига до партньора ми. Това ме кара да се чудя какво изобщо мога да споделям с нея, без после да бъде разказано.
Още нещо, което ме кара да се замисля, е, че преди това 2–3 души са се отдръпнали от нея и постоянно си мисля, че може би следващите ще сме аз и партньорът ми.
Вие как бихте постъпили на мое място? Бихте ли продължили да поддържате близко приятелство, бихте ли поставили ясни граници или постепенно бихте се отдръпнали?
Виж целия пост
Имам приятелка, с която сме близки от известно време, но напоследък започнах да забелязвам някои неща, които ме карат да се чувствам неприятно.
Тя има собствен транспорт, но доста системно предпочита да използва моя, за да не използва нейния. Освен това често ми напомня колко много е направила и колко ми е помагала.
Другото, което най-много ме притеснява, е доверието. След като се видим, тя разказва на моя партньор практически всичко – какво съм казала, какво съм направила, как съм реагирала, какво сме обсъждали. Споделя и лични неща за мен. Същевременно се е оплаквала пред него от мен, а пред мен се е оплаквала от него и ми е разказвала какво бил казал.
В някои ситуации дори майка ѝ се е включвала и се е оплаквала от мен.
Знам, че хората понякога споделят с близките си, но за мен е странно почти всяко мое действие да стига до партньора ми. Това ме кара да се чудя какво изобщо мога да споделям с нея, без после да бъде разказано.
Още нещо, което ме кара да се замисля, е, че преди това 2–3 души са се отдръпнали от нея и постоянно си мисля, че може би следващите ще сме аз и партньорът ми.
Вие как бихте постъпили на мое място? Бихте ли продължили да поддържате близко приятелство, бихте ли поставили ясни граници или постепенно бихте се отдръпнали?
