Адаптация в първа група!

Здравейте! Аз също имам проблем, както майката от публикацията. Ние също сме от малък град. Детето ми е момче(2г и 4м), в 1ва група. Никога, никога не се е делило от мен- баби, дядо, вуйни, лели...никой. На 15.09 тръгна с усмивка, изкара 3 дни и се разболя, от тогава- не мога да го вкарам в градината. Звънят ми, че разстройва децата, няма практика за плавност, изключено да съм вътре при него. Имам същите терзания, като другата майка( и като повечето, които в този момент са така). Сънят е зле, истерии, хапане, още по- засилен страх от раздяла...не знам какво да правя. Чувствам се виновна, лош родител, страхувам се за детето и дните ми минават в обвинения. Всички казват, че е малък, да чакам на 3г, но финансовата част ни издъхва. Дечицата, с които общуваше са на градина, няма наоколо деца на неговата възраст, и съм просто "увиснала" какво и как да направя, че да отмине този период. 😔

Това, че се налага да работиш и семейният бюджет не позволява да останеш вкъщи, не те прави лоша майка. Финансовата сигурност също е част от грижата за детето.

Бих поискала разговор с учителките и директора за конкретен подход към неговата адаптация. Дори да не допускат родител вътре, могат ли да предложат по-кратък престой в началото, един и същ човек да го посреща, любима играчка за утеха? Когато ти звънят, полезно е да знаеш и какво са опитали, за да го успокоят, а не само че разстройва децата. Той самият също е разстроено дете, което има нужда от помощ.

Не бих пренебрегнала промените, които описваш, но не бих ги превръщала и в присъда над себе си. Имаш право да настояваш за подкрепа и конкретен план.

А щом приятелчетата му вече ходят на градина, има ли възможност и той да бъде в същата градина и група? Може би присъствието на познати деца би му дало малко повече спокойствие и би направило раздялата с теб по-лека.

Всичките му приятелчета са в една група, но по думите на госпожите- не играят заедно. През цялото време, от както са заедно, те наистина нямат кой знае каква обща игра- тичат в различни посоки, карат колела или всяко има играчка. Моето детенце е най- мъничкото от тях- едно на 3г и 2м, другите 2 дечица са на 2г и9м. Госпожите казват, че бил "по- гушклив"- такъв е. Не казват какво правят, за да го успокояват. По мои наблюдения- средата с викащи деца и тичащи постоянно, карайки се за играчки, го стряска и той е склонен и от това да заплаче. Адаптация- да го взимам на обяд водела до "привикване" на детето. Преди да се разболее го взимах след сън, но след престоя вкъщи не иска и да влезе в градината. Утре ще опитаме баща му да го заведе. Дано има някакъв успех. При мен, щом мине през градината тича като уплашен и само повтаря, "ще напуснеш градината"," не искам на градина".

Имах предвид, че познатите лица може да му дават някакво спокойствие, дори да не играят активно заедно. Но от това, което разказваш, изглежда, че и самата обстановка го притеснява.

Това с „привикването“ да го взимаш на обяд не ми звучи като достатъчно обяснение защо отказват по-кратък престой. Нали идеята е постепенно да стигне до цял ден? А „по-гушклив“ само по себе си не е проблем — бих попитала съвсем конкретно как реагират, когато плаче, позволява ли на някого да го утеши и има ли моменти, в които се отпуска.

Дано с таткото раздялата мине по-леко утре, но за мен е също толкова важно какво се случва след влизането. Не бих се задоволила само с „разстройва другите“ и „гушклив е“. Бих поискала да обсъдим как ще му помогнем да се чувства по-сигурен там. Ти няма как сама да направиш адаптацията от другата страна на вратата.

Съгласна съм с всичко, което казвате. За тези 3 дни, в които ходи там, само това са ми дали като информация. След настинката ми го върнаха, в понеделник, днес бях решила да го водя, но още от вратата се започна с реването и прибирането, бягането и криенето. Когато попитах госпожите в последният му присъствен ден- беше плакал, ял и спал. На въпроса- много ли плака и как се успокоява- бързо, бавно, не се, те ми отговориха- "Ами, плачат всичките, особено по- малките и те разстройват големите. Така ще е до Нова година... децата са много и не си спомняме точно кой колко плаче и как се успокоява, но плачат!" Опитвам се да "вляза" и в обувките на госпожите- групата е от 30 деца. Детето ми говори, но не може да обясни, дали е имало проблем- някой да се е скарал повечко, да са го блъснали деца. Има детенце от групата, което визуално прилича на моето и на 2я ден моето детенце беше "обвинено", че не спи и е пречело.( извинявам се за повторенията). Вътрешен човек от групата ми каза, че моят младеж е " с паднали бушони" и е заспал. Притесненията за детето ми идват точно от там- да е бил объркан( разбирам, съгласявам се, но няма как да го обясня на 2г ми син). Ако мамата, която е написала поста прочете, нека и за нея е идея, просто някой друг да се опита да го заведе...това ми хрумва, ще видим утре какво ще стане. Искрено се надявам и вярвам, че свикне ли, няма да иска да се прибира вкъщи. Благодаря и на Вас за подкрепата и насоките! ❤️

А в София ли живеете, или в друг град? Обмисляли ли сте вариант с частна детска ясла или градина? Там групите често са по-малки, което дава повече възможност за индивидуално внимание и по-плавна адаптация според потребностите на детето. Разбира се, много зависи от конкретното място и екипа, но си струва да потърсите такова, в което подхождат с повече търпение и топлота и полагат целенасочени усилия да помогнат на детето да се почувства спокойно и сигурно.
Още от първия ден има индивидуална обратна връзка за детето, изпращат се снимки и родителите получават по-ясна представа как протича денят му и как се чувства. На местата, където се работи по този начин, екипът е в по-тясно сътрудничество с родителите, особено ако адаптацията е трудна — обсъждат какво го успокоява, какво го затруднява и как заедно да му помогнат.
Поне от нашия опит подходът в частната ясла е различен. Синът ми посещава такава по наше желание — преценихме, че това ще бъде по-добрият вариант за него именно поради причините, които изложих по-горе. При него адаптацията протича много по-леко, отколкото очаквахме, и смятам, че индивидуалното внимание и отношението на екипа имат голяма заслуга за това.
В общинските ясли и градини големите групи и недостигът на персонал често правят индивидуалния подход много по-труден. Когато за 25–30 деца се грижат малко хора, трудно остава достатъчно време за емоционалните потребности на всяко дете и за пълноценна комуникация с родителите. Разбира се, има и прекрасни, отдадени специалисти, но самите условия невинаги им позволяват да дадат необходимото внимание. Затова, ако имате финансова възможност, бих ви препоръчала да разгледате и частни варианти, като обърнете внимание най-вече на екипа, броя на децата и подхода към адаптацията.

Здравей, аз съм авторката на поста. Вече са минали седмица и нещо от детската градина, продължава да плаче всяка сутрин, но при разговор с други майки казват, че и техните са така всяка сутрин. Оставям я ревейки, после ги успокояват. Според не го спирайте с времето ще изтръпнете, гадно е знам много добре, но като се сетите, че ще спре и ще се заиграе и няма страшно

Днес направихме опит с таткото да го заведе- и той не успя☹️. Ще опитам в понеделника отново. Просто не знам как да постъпя, че да не нанеса травма