"Искам да съм баба!"

  • 11 072
  • 446
# 180
Ако жената се надява на женитба и дете, а мъжът няма подобни намерения, е длъжен да й го сподели. А не да я мотае. Ако е почтен човек.
Виж целия пост
# 181
Обикновено хората като заживеят заедно водят такива разговори - какво смятат за женитба и деца, кога и т.н. Дори не трябва да е някакъв сериозен 'да седнем за 2 часа' разговор, но като цяло с 5 приказки да знаете общо какъв е планът. Планът може да е не искам да се женя, деца евентуално след 5г можем да говорим, не съм сигурен.

Което не значи че не можеш да си промениш мнението. Но ако единият има разни очаквания и ги е споделил, а другият се ослушва е губене на време.
Но това мама няма как да го знае обикновено.
Виж целия пост
# 182
Пак стигаме до моите 4 важни точки.
Комуникация,  и то в началото.
Учете децата си да знаят и отстояват каквото искат, пък... какъвто им е късметът.
Все пак- имаме и поговорката за сляпата неделя...
Виж целия пост
# 183
Е, „сляпата неделя“ де. Simple Smile
Сватовниците, които са я организирали, не са чакали момите и момците да презреят и да прескочат репродуктивната си възраст, грижели са се да ги задомят навреме.
Или не знаеш какво е представлявал обичаят, наречен „Сляпа неделя“?

https://frognews.bg/novini/traditsii-dnes-sliapata-nedelia.html

Така че, като се замисли човек, по-добре да ти опяват близките, отколкото да те омъжат за който те хване в тъмното.
Виж целия пост
# 184
...
Харесали са се, станали са двойка, решили са да заживеят заедно, приятно им е да споделят живота си към момента, ходят си на почивки и т.н.
Кой е казал, че от това следва, че ТРЯБВА да се женят, да създават поколение и т.н., за да не изглежда като мотаене и използване?!
Нали всичко, което правят или не правят заедно, сами и доброволно са си го избрали?!
A, именно!
Заедно сте, защото ви е хубаво на този етап. Не защото искате непременно да отидете на следващия. Глупаво е да се мисли, че в началото можеш да си кажете - с теб ще правим семейство. Може и да стане, може и да не стане. Тези неща се решават с времето, не предварително. Ако някоя девойка тропа с крак да става майка - да си потърси желаещ за баща. Има това право.
Виж целия пост
# 185
Аз като родих големия и веднага поисках второ.А като родих малкия исках и трето,но преди 2 години окончателно се отказах.Та отскоро си мечтая за внуците Simple Smile

Второ да, но чак внуци веднага след раждането ми звучи доста странно. Blush
Виж целия пост
# 186
Глупаво е да се мисли, че че в началото можеш да си кажете - с теб ще правим семейство. Може и да стане, може и да не стане. Тези неща се решават с времето, не предварително.

Така е. Но колко е разумният „изпитателен“ срок?
Чела съм и то в този форум за дори над 10 съвместни години, приключили без брак, поне не и за жената, докато мъжът набързо се жени и прави дете, но с друга.
Но дори и да са по-малко годините, няколко проби и грешки водят до същия резултат. Да, днес дори и жените на възраст могат да раждат, но на каква цена? И защо, ако могат да го избегнат?
Виж целия пост
# 187
Глупаво е да се мисли, че че в началото можеш да си кажете - с теб ще правим семейство. Може и да стане, може и да не стане. Тези неща се решават с времето, не предварително.

Така е. Но колко е разумният „изпитателен“ срок?
Чела съм и то в този форум за дори над 10 съвместни години, приключили без брак, поне не и за жената, докато мъжът набързо се жени и прави дете, но с друга.
Но дори и да са по-малко годините, няколко проби и грешки водят до същия резултат. Да, днес дори и жените на възраст могат да раждат, но на каква цена? И защо, ако могат да го избегнат?

Защо да е " изпитателен " срок?!
И кой и за какво ги изпитва?
Аз разбрах питането ти, но мисля, че нещата при младото поколение доста са се променили.
Бракът все повече става отживелица, създаването на поколение вече не е по призумция.
И може и да е за добро!
Всеки да усети какви са истинските му желания и потребности и да си ги гони и търси!
Виж целия пост
# 188
Няма изпитателен срок. Не наемаш служител. Просто ако в един момент желаеш дете, а другият не - се разделяте. Не е сложно.
Работи и с другите неща - отношения със свекърва, разпределяне на бюджет, местоживеене. Тези неща се решават, когато бъде поставен въпросът, не предварително
Виж целия пост
# 189
Ха, няма. Там е работата, че на практика има.
И изобщо не твърдя, че следващата стъпка трябва да е непременно брак. Добре е да го има, но не е задължително.
Разликата между „приятелчета с привилегии“, „да прибера гаджето у нас, че да не се налага вечер да го изпращам“ и семеен живот е осезателна. Появата на дете е една от разликите, но има и други. Общ дом, домакинство, ипотеки...
Виж целия пост
# 190
Не съм съгласна- доста може се преценява предварително.
Само че, ако си наясно със себе си, ще преценяваш.
Ако не си- молиш се да узрявате в една посока.

Примерно, отношението на мъжа към парите, може и трябва да се прецени предварително.
Може да се случи да се промени човекът, то и двете страни подлежат на промяна, но на втората година заедно, пък да пише тема„ той не ми дава пари и не плаща сметки“ не е от тази промяна, а от немислене още в началото.

Може и трябва да се прецени, и отношението към семейството. Има достатъчно червени фенери, които ще светнат, още като се срещнат младите с бъдещите свекъри / тъстове.

Може да се говори за принципни позиции спрямо децата...

Как' Сийке, знам за сляпата неделя, затова го споменах, защото всеки може да се сети, за поне един пример от  бързащите, да не им угасне часовника!... не една и две...
Виж целия пост
# 191
Там е работата, че на практика има.
Това им е грешката на хората.
Виж целия пост
# 192
Според мен един човек на почти 30 е редно да е наясно със себе си - иска ли деца, не иска ли, кога ги иска. Ако мотае нарочно, а всъщност смята, че просто партньорът не е подходящ - да си каже. За мен това е равносилно на това да скриеш някаква огромна тайна - наркозависимост или задлъжнялост. То пак си е лично решение и не засяга другия партньор, и си е негова работа дали ще стои или не, като вижда, че парите все потъват някъде, ама реално много го засяга, нали?
Виж целия пост
# 193
Понеже не съм била лично в ситуацията - родих на 26 г - но някак си ако веднъж получиш "отпор" от мъжа си, че не иска сега деца, не е ли достатъчно? Никаква идея нямаш кога ще му дойде мерака. Ако ти искаш, а той не, изпускаш си най-лесните за бременност години и после няма да има тиквен медал. Разбира се, така и трябва, ако мъжът ти е по-важен от инагинерното бебе. Но защо пък трябва ти да се съгласиш, а той да е ОК с това. Няма ли да осъзнае, че те наранява? Не знам.
Виж целия пост
# 194
Според мен едно „не сега“ не е непременно достатъчно, за да приключиш връзката. Има значение какво стои зад него — конкретни притеснения, които можете да обсъдите, или неопределено отлагане, при което ти чакаш, а той няма причина да променя нищо.

Той има право да не иска дете, но и тя има право да не чака безкрайно. Това, че осъзнава колко я наранява, няма непременно да го накара да поиска бащинството, а съгласие от вина също не е добра основа за такова решение.
И при нас имаше период, в който мъжът ми искаше дете, а аз бях на съвсем друга вълна и му казвах, че за мен още не е дошъл моментът. Сега вече имаме дете на две годинки.
Затова не мисля, че едно „не сега“ непременно означава никога или че още при първото разминаване трябва да приемеш, че нямате общо бъдеще.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия