"Искам да съм баба!"

  • 7 346
  • 289
# 210
Ами аз също съм била за кефа с бившите ми, а и не с всички съм искала деца, де. Почивките какво пречат на желанието за деца? И връзката може да е страхотна, да не се усеща като губене на време, но в дългосрочен план да си е баш това. Аз затова сега поглеждам назад и се сещам с умиление за бившите, с които сме прекарали по 1-2-3 години, (точно на ръба на омръзването, но не достатъчно, че да се усети като стоене в безперспективна връзка), а не съм на 40 и да се сещам с гняв и тъга, че са ми провалили живота, “изгубили най-хубавите години” и т.н.

За да съм по темата, зачекнах тази гледна точка, защото да обвиняваш детето си, че не те е направило баба е грубо и с липса на емпатия. Все си мислят, че си вееш д-то и си някаква детемразка. И все решават, че жената е изцяло отговорна за липсата или имането на деца, а мъжът е просто безгласен осеменител.

Освен това може да имат проблеми.

Освен това хората имат право да имат и други мечти и цели, освен деца и котета, в тоя живот.
Виж целия пост
# 211
Не всяка връзка предполага перспектива за семейство. С някои партньори още в началото си наясно с границите на отношенията и докъде биха могли да се развият. Проблемът възниква, когато човекът до теб съзнателно поддържа илюзията, че споделяте обща житейска посока, без действително да има намерение да я следва. А ти вече не си на 22, а на 30 и възприемаш майчинството като предстояща реалност, а не като абстрактна възможност в неопределеното бъдеще. И нечия преднамерена неискреност те лишава от възможността да вземаш информирани решения за собствения си живот.
А родителите, които възприемат внуците като нещо, което децата им са длъжни да им осигурят, за да преживеят отново родителството и символично да се върнат към собствената си младост, са нарцисисти. В центъра на тези очаквания стои собствената им потребност от емоционално удовлетворение, докато желанията, готовността и житейските планове на децата им остават на заден план. Внуците не са средство за компенсиране на лични липси, а решението за родителство не е изпълнение на синовен или дъщерен дълг.
Виж целия пост
# 212
За подпитването защо еди кой си няма още дете-просташко е да. Естествено. И коментарите защо детето на жената от първия пост няма да я направи баба-толкова ужасно, че чак тъжно. Не се говори и прави така.

Но по новозасегнатата микротема в темата и въпрос на Филомена ,,вие винаги ли имате цел, когато започвате връзка?" и нейният коментар, че малко преди 30 децата за нея са били необозримо бъдеще, а не зор... на мен ми става едно такова тъжно направо като се поставя на мястото на такъв човек. Животът от тази гледна точка ми се струва безсмислен, безцелен, сив, празен, даже не егоистичен, може би най-точното би било прахосан. И небих си спомняла с умиление някакви безсмислени отношения с мъже, които не са успяли да ме спечелят завинаги и да изградят нещо с мен. Щом са бивши, значи не са се справили.

Имам една роднина, коятл е на прага на 40те и само пътува. Има си сериозен приятел, но нямат деца. Целият й начин на живот крещи, че не иска деца. Никога не бих коментирала защо и кога и дали ще има. Даже не бих й пожелала-може да не иска. Но вътрешно й се чудя, да. Но хората сме различни. Аз не обичам да пътувам и за мен това е губене на време. Обичам да работя по целите си и да градя. На почивка съм макс 3 до 5 дена с удоволствие. За друг това може да е скучно. Животът е хубав, И защото сме шарени. Добре, че не сме клонинги.
Виж целия пост
# 213
Не е загуба на време да си с някого, с когото ти е хубаво, ако още не си стигнала до етапа, в който искаш деца. По-скоро би ми се сторило странно да виждаш потенциален баща на децата си във всеки мъж, с когото имаш връзка. Сама казваш, че хората са различни — тя също би могла да се чуди защо не пътуваш и водиш живот, който на нея ѝ изглежда скучен. Това обаче не прави нито нейния, нито твоя избор по-малко стойностен.

Децата са отговорност и ангажимент за цял живот, а появата им променя изцяло ежедневието и приоритетите ти. Някои хора още не са готови за тази промяна, други изобщо не я желаят. Имат право на този избор, без времето им да бъде обявявано за пропиляно.
Виж целия пост
# 214
Ами и това, че ,,виждам във всеки срещнат баща" и ми е било самоцел да имам просто деца не е вярно. Също е принизяващо описание на другата гледна точка.

Аз се омъжих рано според днешните разбирания. Но още по-рано, тогава спрямо връстниците си, намирах някакви връзки за кефа и мотаене с мъже без ясна представа какво искат от мен за абсолютно безсмислено. Ако не се бях влюбила в мъжа ми тогава и ако нямахме всичко това помежду си, нямаше да се омъжа или забременея просто така за кой да е. Ако не беше правилният и единственият, нямаше сега да имам семейство сигурно. Това е и до късмет да намериш точния за теб човек, понякога е по-късно в живота, понякога рано. В моите мечти, когато бях на около 19-20 вече съм имала ясната представа какво искам от живота. Сравнително рано можех да дефинирам с точност мечтите си. И те се сбъднаха. Пътуванията и гореописания кеф за мен не са били никога нито мечти, нито цел, нито кеф, а в най-добрия случай губене на време или дори провал.
 Затова нека всеки мечтае и постига по своему.
Виж целия пост
# 215
Чак пък пътуванията на млади години да са провал...

На мен фиксация, като описаната в горните постове, ми звучи най-малкото като тревожност и прехвърляне на много тежко бреме върху децата.
Виж целия пост
# 216
Приемам забележката ти — формулировката ми беше неточна и създаде впечатление за персонална квалификация. Не съм имала предвид, че майчинството е било самоцел за теб или че би създала семейство независимо от личността на партньора.

Всъщност заключението ти съвпада с тезата, която защитавам: всеки има право на собствена представа за пълноценен живот. Обстоятелството, че още на 19–20 години си имала ясно изградени приоритети, не означава, че хората с различни стремежи или с по-продължителен период на себеопознаване пропиляват времето си. Една връзка може да притежава самостоятелна емоционална стойност, без непременно да бъде предпоставка за брак и родителство. Пътуванията и удоволствието от настоящето също могат да бъдат осъзнат житейски избор, а не проява на незрялост или липса на посока.

Разбирам, че подобен живот не би съответствал на твоите потребности. Възражението ми е единствено срещу превръщането на личната представа за смисъл и удовлетворение в универсален критерий, според който чуждите избори се определят като загуба на време или провал.
Виж целия пост
# 217
Вече са го казали по друг начин...
За мен,  да имаш гадже ( с всички екстри +ходене по почивки) , няма нищо общо с живот заедно с някой, с който си решил,  че сте достатъчно време гаджосани и споделяте повече от страст.
Първата категория не я приемам за бивши.

Разбира се,  може и набързо-аз самата с ММ, се събрахме много бързо,  но уведомихме всички, че смятаме да правим семейство .
Виж целия пост
# 218
Приемам забележката ти — формулировката ми беше неточна и създаде впечатление за персонална квалификация. Не съм имала предвид, че майчинството е било самоцел за теб или че би създала семейство независимо от личността на партньора.

Всъщност заключението ти съвпада с тезата, която защитавам: всеки има право на собствена представа за пълноценен живот. Обстоятелството, че още на 19–20 години си имала ясно изградени приоритети, не означава, че хората с различни стремежи или с по-продължителен период на себеопознаване пропиляват времето си. Една връзка може да притежава самостоятелна емоционална стойност, без непременно да бъде предпоставка за брак и родителство. Пътуванията и удоволствието от настоящето също могат да бъдат осъзнат житейски избор, а не проява на незрялост или липса на посока.

Разбирам, че подобен живот не би съответствал на твоите потребности. Възражението ми е единствено срещу превръщането на личната представа за смисъл и удовлетворение в универсален критерий, според който чуждите избори се определят като загуба на време или провал.

Ами и аз приемам забележката ти, ако е прозвучало като универсален критерий. Моята оценка за безсмисленост на другия начин на живот беше само и единствено пречупена през призмата на моята личност, обясних как аз бих се чувствала. И с това поведох изявлението на моята гледна точка. Та... не, такъв живот не е безсмислен. Реално няма безсмислен живот. Коя съм аз да го оценявам кой живот има смисъл или не. Но за мен такъв живот няма смисъл. Не би ми паснал на мен, на моите особености, характер, желания и мечти. И затова във всеки си пост констатирах, че сме различни. И светът е шарен. И което за един е добре, за друг може да не е.

Също така аз имам деца. И ми е ясно, че може да имат напълно различни усещания за света от моето. Никога не бих им втълпявала, че има само един път в живота. И ще искам да с щастливи-дори те да искат да пътуват само и да събират моменти. Ние всички го правим по своему. А и любовта преодолява всички различия.

Пак казвам-тогава не питайте. Филомена попита конкретно дали наистина започваме връзки с определена представа за нейния смисъл, цел. Да, от моя гледна точка и за моята личност, за моя характер-да.  И ако съм подчертала големите различия с ,,другата страна" е само за да стигна до извода: да, хората сме различни. И някои наистина започваме връзка с ясни мечти и представи и за нас това е щастие, докато за вас липса на удоволствие или просто различен стадий на развитие или каквото и да е.
Виж целия пост
# 219
... и нейният коментар, че малко преди 30 децата за нея са били необозримо бъдеще, а не зор... на мен ми става едно такова тъжно направо като се поставя на мястото на такъв човек. Животът от тази гледна точка ми се струва безсмислен, безцелен, сив, празен, даже не егоистичен, може би най-точното би било прахосан.
Сигурно съвсем ще те шокирам, но и малко след 30 децата продължаваха да са нещо, което се случва на другите. Simple Smile
Цитат
И небих си спомняла с умиление някакви безсмислени отношения с мъже, които не са успяли да ме спечелят завинаги и да изградят нещо с мен. Щом са бивши, значи не са се справили.
Чак умиление не знам дали може да се нарече, но ми се случва да си спомням за онези периоди. За това, че бях млада, безгрижна, дори и грижите ми са били едни леки - студентка, после работеща, пътуваща, празнуваща... и да, гаджетата, които съм имала са част от онзи пейзаж. Добри момчета бяха, още контактуваме с тях, станаха добри мъже и бащи. Не би ми и хрумнало, че са се провалили.
Цитат
В моите мечти, когато бях на около 19-20 вече съм имала ясната представа какво искам от живота. Сравнително рано можех да дефинирам с точност мечтите си. И те се сбъднаха. Пътуванията и гореописания кеф за мен не са били никога нито мечти, нито цел, нито кеф, а в най-добрия случай губене на време или дори провал.
При мен беше около 5-6 клас, когато реших какво и къде искам да следвам. Майка ми още помни как съм отишла при нея с една изрезка от вестник и думите, че такава искам да стана. И го постигнах. Simple Smile А пътуванията, приятелствата и хубавите моменти съм ги желала също. Те са като сол на живота. Иначе пак ти стига, но е безвкусно. Може би така гледах и на семейния живот - нещо хубаво, но дааааалеч във времето.
Виж целия пост
# 220
Напълно нормално е някой да не иска деца. Обаче отваря тая уста и казва, че не иска. Не да обяснява за време и интереси. Няма значение, че можел да поиска след време. Никой не е длъжен, ако се чувства готов за деца, да чака. Решението трябва да е информирано, а не на база несигурни надежди.
Виж целия пост
# 221
Ако ме бяха попитали (и сигурно са ме питали, де) щях да отговоря, че да, по принцип искам, но някога. Евентуално. Ако планетите са подредени по определен начин Joy Малко както, когато питах големия ми син кога иска да се къпе и той ми отговори, че евентуално в следващия вторник. Joy в смисъл смята да се изкъпе, но не сега, а следващият вторник, в неговото детско мозъче, звучи като в паралелна вселена.

Между другото, ММ ми беше казал, че не търси нищо сериозно. И аз много се зарадвах, защото и аз не исках нищо сериозно. Това преди едно 15 години Simple Smile
Виж целия пост
# 222
Ама вие и двамата не сте искали, а тук единият иска, другият не.
Виж целия пост
# 223
Продължава да ми е странно как може да влезеш в отношения искайки сериозност? Нали може след 2 месеца този да не може да го дишаш.
Всъщност зависи какво се има предвид "сериозно" - за мен е че сте ексклузивни и няма други. И че има емоции сепак. Чак любов - не, тя идва по-късно. Тоест, едно стъпало над секс бъдита. Това ли се има предвид?
Виж целия пост
# 224
Да имате дете е естествено и хубаво продължение за връзката. Иначе защо постоянно се случва хора да се разделят след доста години заедно, без да са надградили нищо - дом, деца? И след няколко месеца - хоп, мъжът женен за нова жена и тя бременна. Иначе не бил готов, нямал достатъчно финанси и т.н. оправдания с години.
За мен за първо раждане на жената си има здравословен праг и той е докъм 35 години. Много ясно, че сега раждат на 50 г. но това никак не ми е за пример. Раждала съм и късно и имам идея какво изпитание е. Какъв е смисъла да караш 10 години с някой мъж, който не знае на кой свят е и иска ли семейство. После на 35 той пак е оборотен ерген, а жената тепърва трябва да забременява? Не ми е ОК.
Незаменими мъже няма.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия