Не питам аз. Питах, разсъждавах, гневях се. Имало време, и не знам какво.
tays, твоята снаха ли поставяше условия, които, ако синът ти ги изпълни, ще му роди дете? Т.е. дали ще си заслужи. И после се беше отметнала от думата си май?
"Искам да съм баба!"
- Публикувана: 23 септ. 2026, 16:21 ч.
- Последно мнение: 7 окт. 2026, 09:32 ч.
# 480
6 окт. 2026, 11:56 ч.
tays, твоята снаха ли поставяше условия, които, ако синът ти ги изпълни, ще му роди дете? Т.е. дали ще си заслужи. И после се беше отметнала от думата си май?
Виж целия пост
tays, твоята снаха ли поставяше условия, които, ако синът ти ги изпълни, ще му роди дете? Т.е. дали ще си заслужи. И после се беше отметнала от думата си май?
# 481
6 окт. 2026, 12:00 ч.
Това не е така, особено с по-младите пораснали деца. Когато са наред животът им само техен и не искат никой да им се бърка. Ама когато сгазят лука и ги сполети беда се сещат, че имат мама и татко. И не вярвам мама и татко да не им отворят вратата, а да им кажат, че животът им си е техен и да се оправят.
Виж целия пост
Естествено, че не трябва да се реагира. Смятам, че всеки родител трябва всяка сутрин да пише по 100 пъти "животът на детето ми не е мой". И така до гроб
Това не е така, особено с по-младите пораснали деца. Когато са наред животът им само техен и не искат никой да им се бърка. Ама когато сгазят лука и ги сполети беда се сещат, че имат мама и татко. И не вярвам мама и татко да не им отворят вратата, а да им кажат, че животът им си е техен и да се оправят.
# 482
6 окт. 2026, 12:01 ч.
Како, Не искам вече да обсъждам какво е било, то е дълга и широка. И апартамент купи, стая за Нероден Петко трябваше, вече я има, склад в момента. После да вземел бащинството той. Няма да разсъждавам вече, просто се примирих, дистанцирах и край. Да си живеят както си искат, като гледам, и не им трябват деца. Те са добре и аз съм добре. И кучето ще спра да гледам, то е 16 кила, а понеже е с операции от дискова херния, го нося по стълбите, взе да ми тежи, нищо вече не очаквам. Да се оправят.
Виж целия пост
# 483
6 окт. 2026, 12:10 ч.
tays, най-близката ми възрастна дама от семейството не ми е директна роднина/баба - и тя е "привнесена" от друг род. Човек може да обикне и да смята, обаче такъв човек за по-близък и от кръвен роднина. И също съм се грижила за нея, когато собствените ѝ роднини не са могли.
Обичаш ли, отблагодарява се.
Виж целия пост
Обичаш ли, отблагодарява се.
# 484
6 окт. 2026, 12:15 ч.
Това не е така, особено с по-младите пораснали деца. Когато са наред животът им само техен и не искат никой да им се бърка. Ама когато сгазят лука и ги сполети беда се сещат, че имат мама и татко. И не вярвам мама и татко да не им отворят вратата, а да им кажат, че животът им си е техен и да се оправят.
Абсолютно съгласна с горното!
Но искам да допълня-не мога да разбера ,защо отношенията се описват само бяло-черни.
Не може ли, да имат нюанси?
Не е задължително, да ни търсят само като е сложно и трудно, и също така, не е задължително да откликваме на всичко.
Виж целия пост
Това не е така, особено с по-младите пораснали деца. Когато са наред животът им само техен и не искат никой да им се бърка. Ама когато сгазят лука и ги сполети беда се сещат, че имат мама и татко. И не вярвам мама и татко да не им отворят вратата, а да им кажат, че животът им си е техен и да се оправят.
Но искам да допълня-не мога да разбера ,защо отношенията се описват само бяло-черни.
Не може ли, да имат нюанси?
Не е задължително, да ни търсят само като е сложно и трудно, и също така, не е задължително да откликваме на всичко.
# 485
6 окт. 2026, 12:22 ч.
Те и приятелките често са по-близки от кръвен роднина, независимо на каква възраст са. Това не е баба, а просто човек, когото уважаваш и се разбираш.
Иначе примерът на Таис е перфектният как родителят не може нищо, ама нищо, да направи по въпроса и затова е най-добре въобще да не си поставя внуците като цел и дори желание. Това зависи от друг човек, даже не един, ами двама. И ако детето ти е щастливо, с внуци, без внуци, нищо друго не ти остава, освен да си щастлив и ти.
Отарям една скоба, че нейното е момче, все пак, и ако рече, може на 60 да направи бебе на някоя, даже ина 80 има случаи.
Виж целия пост
tays, най-близката ми възрастна дама от семейството не ми е директна роднина/баба - и тя е "привнесена" от друг род. Човек може да обикне и да смята, обаче такъв човек за по-близък и от кръвен роднина. И също съм се грижила за нея, когато собствените ѝ роднини не са могли.
Обичаш ли, отблагодарява се.
Обичаш ли, отблагодарява се.
Те и приятелките често са по-близки от кръвен роднина, независимо на каква възраст са. Това не е баба, а просто човек, когото уважаваш и се разбираш.
Иначе примерът на Таис е перфектният как родителят не може нищо, ама нищо, да направи по въпроса и затова е най-добре въобще да не си поставя внуците като цел и дори желание. Това зависи от друг човек, даже не един, ами двама. И ако детето ти е щастливо, с внуци, без внуци, нищо друго не ти остава, освен да си щастлив и ти.
Отарям една скоба, че нейното е момче, все пак, и ако рече, може на 60 да направи бебе на някоя, даже ина 80 има случаи.
# 486
6 окт. 2026, 12:26 ч.
На теория може и на 100 да го направи, ама дали ще има качество на материала и дали ще намери партньорка на 100 е друг въпрос...
Освен ако не е Де Ниро или Пачино (много възрастни бащи станали такива на 79 и 83)
Виж целия пост
Освен ако не е Де Ниро или Пачино (много възрастни бащи станали такива на 79 и 83)
# 487
6 окт. 2026, 12:33 ч.
За децата така ми приказват мои приятелки, че имало време. Той време има, а аз нямам вече време да се радвам на внуци, мина ми. Няма да е същото, това искам да кажа. Имах един емоционален предел, след което, очевидно се задейства някакъв защитен механизъм при мен. Примирение ли е, не знам. Просто спрях да го мисля и да го чакам. Сега вече, дори да се роди внуче, за мен няма да е същото. Не знам дали го обяснявам добре, но точно така го чувствам. Емоционално се дистанцирах от всякакви очаквания в тази посока и вече ми е все едно.
Виж целия пост
# 488
6 окт. 2026, 12:34 ч.
Даже ДеНиро и АлПачино са ми непонятни, камо ли обикновени хора, правещи деца след определена възраст.
Имаме познат, правещ деца наляво-надясно, най- малкото в момента на 10-11 месеца, той е на 62.
Не е зле финансово, но чак милиардер не е, та 8те му деца/ разбира се най-големите вече са възрастни хора /, не са видяли нищо кой знае колко като грижа.
Едно дете не се гледа, нито само с пари, нито само с любов и грижа , а с достатъчно и от двете.
Виж целия пост
Имаме познат, правещ деца наляво-надясно, най- малкото в момента на 10-11 месеца, той е на 62.
Не е зле финансово, но чак милиардер не е, та 8те му деца/ разбира се най-големите вече са възрастни хора /, не са видяли нищо кой знае колко като грижа.
Едно дете не се гледа, нито само с пари, нито само с любов и грижа , а с достатъчно и от двете.
# 489
6 окт. 2026, 12:44 ч.
Имам много близки, без внуци все още, на 71г и работещи в сериозни сфери и в момента.
Та, активни хора, не знам каква е границата
Виж целия пост
Та, активни хора, не знам каква е границата
# 490
6 окт. 2026, 12:58 ч.
Интересен аспект, последните няколко поста ме накараха да се замисля. Ако детето, "доведено" от предишен брак на партньора на нашето дете не се усеща и приема като внуче, това важи ли и за осиновените от двойката деца? В смисъл, не е ли "двойката отглежда заедно дете = внуче", или генетичното участие е задължително? С какво едно осиновено внуче е повече от доведено такова?
Виж целия пост
# 491
6 окт. 2026, 13:03 ч.
Не си чела внимателно, или нарочно се правиш. Това дете си има 2 родни баби и една прабаба. Никога не е отчуждавано от мен, но тя се обръща към мен на име. Купувала съм подаръци, всичко, както си следва. Но не съв и баба, и тя не ме чувства така. Сега съм и хърва приятелка, защото е против всички 🙂
Виж целия пост
# 492
6 окт. 2026, 13:06 ч.
Не съм цитирала твой пост, и не обсъждам твоята история. Така че агресията ти е неуместна.
Написаното от теб и Iris04 просто ме наведе на друга мисъл, която поставям на обсъждане. Четене с разбиране, и не се припознавай във всяка реплика, темата не е за теб
Виж целия пост
Не си чела внимателно, или нарочно се правиш.
Не съм цитирала твой пост, и не обсъждам твоята история. Така че агресията ти е неуместна.
Написаното от теб и Iris04 просто ме наведе на друга мисъл, която поставям на обсъждане. Четене с разбиране, и не се припознавай във всяка реплика, темата не е за теб
# 493
6 окт. 2026, 13:14 ч.
Е, то е същото като да попиташ за разликата между собствено и осиновено дете. Малко са хората, които не правят разлика. В противен случай всички щяха да осиновяват, вместо да се подлагат на всевъзможни процедури и да минават през всякакви мъки, за да родят собствено дете. Можеш ли да ги упрекнеш?
Виж целия пост
Интересен аспект, последните няколко поста ме накараха да се замисля. Ако детето, "доведено" от предишен брак на партньора на нашето дете не се усеща и приема като внуче, това важи ли и за осиновените от двойката деца? В смисъл, не е ли "двойката отглежда заедно дете = внуче", или генетичното участие е задължително? С какво едно осиновено внуче е повече от доведено такова?
Е, то е същото като да попиташ за разликата между собствено и осиновено дете. Малко са хората, които не правят разлика. В противен случай всички щяха да осиновяват, вместо да се подлагат на всевъзможни процедури и да минават през всякакви мъки, за да родят собствено дете. Можеш ли да ги упрекнеш?
# 494
6 окт. 2026, 13:15 ч.
Сестрата на мъжът ми беше на гости при свекърите ми.
Беше заприличала на парцал защото очевидно сама се грижеше за бебето.
"Бащата" през цялото време си играеше на телефона докато майката се чудеше как да жонглира между хранене, памперси и люшкане на бебето. Като предложих да помогна с нещо отговора беше: "А, няма проблем! Аз съм свикнала да се оправям сама!"
Чудесно за оня пукал залепен за телефона.
Свекърва ми си поигра с бебето за две минути и после пак го връчи на дъщеря си, защото било "много тежко".
Мдам - а и пукала между другото пак е безработен.
Виж целия пост
Беше заприличала на парцал защото очевидно сама се грижеше за бебето.
"Бащата" през цялото време си играеше на телефона докато майката се чудеше как да жонглира между хранене, памперси и люшкане на бебето. Като предложих да помогна с нещо отговора беше: "А, няма проблем! Аз съм свикнала да се оправям сама!"
Чудесно за оня пукал залепен за телефона.
Свекърва ми си поигра с бебето за две минути и после пак го връчи на дъщеря си, защото било "много тежко".
Мдам - а и пукала между другото пак е безработен.
Препоръчани теми