Тихичко се моля и изричам: 'Искам бебе да обичам !' ~бебеправене 628~

За мц след Ма до колкото помня беше повече дни. 7 дни е било като и аз съм с по -малко кървене.

Здравейте, момичета. Влязох в темата с малко по-различно питане и търсене на подкрепа. Омъжих се преди една година и веднага след сватбата започнахме опити, които продължиха само месец и малко. За съжаление се сблъскахме с HPV 16, тежка предракова дисплазияп ЦИН 3, която не е хваната въпреки редовни цитонамазки. Разбрах колко е важен колпоскопът. Последва лечение за двама ни, конизация за мен, кръвоизлив, проблеми. След това аз станах отрицателна за вируса, първа група цитонамазка, чист колпоскоп и засега всичко е наред вече 7-8 месеца по-късно правя редовни прегледи на 3 месеца. След конизацията с мъжа ми решихме да поставим ваксини, защото нямаме друг избор. Той още е положителен въпреки лечението. Общо периодът ни на въздържание ще бъде една година. Не можем да правим секс преди последната доза ваксина, защото пак ще ме презарази. Живот и здраве през ноември след последната доза няколко лекаря ми обясниха, че ще съм предпазена и може да водим полов живот и опити за дете. Шийката ми вече зарасна след операцията, макар и скъсена, което е възможно да ми създаде проблеми по време на бременност.. Въпросът ми към всички вас (някои от които са чакали дълга за рожба) е как да запазя спокойствие на време на опитите и да не приемам трудно когато ми дойде цикълът. Копнея ужасно, ужасно много за детенце. Трудно ми е да не мисля за това при паложение, че изгубихме цяла година и дори опити не сме правили. Знам, че ще получа коментари "Просто не го мисли", но как... ? През тази година без никакъв секс използвахме да си изследваме хормони, спермаграма, болести, бактерии и тн, за да знаем, че друго поне няма да ни забави още .. Знам, че явно Бог така е решил и явно така е трябвало да стане, но ми е мъка. Болно ми е, че ние още нямаме детенце, преди плачех, вече гледам да не го правя и се съдържам, което нз колко е добре да постискам емоции. Знам, че опитите може да отнемат месеци, години... Някак трябва да се подготвя психически, че това няма да стане за 2 месеца. Пия фолиева киселина, тренирам, спя достатъчно, храня се що годе здравословно. Всичко в името на бебче. Не искам да ми става фикс идея и затова искам като дойде време за опити да се абстрахирам и да не мисля негативно, когато ми идва цикълът всеки месец , а пък аз тайно съм се надявала на бременност. Благодаря предварително, пожелавам на всички здраве и положителни тестове. Моля ви без нападане, достатъчно преживяхме и още преживяваме със съпруга ми. Той всеки месец ходи да му горят кондиломи, което е болезнено...

Пиши Зима . Тук всички сме така чудим се кoга ще стане.

Зима, точен съвет НЯМА!
Всички сме от години тук (за съжаление), няма точен съвет, точна рецепта и т.н.

Благодаря, момичета. Не ви познавам, а ми стана толкова мъчно за вас.. Дай боже една по една всички да станем майки..

Zima, не вярвам в тази тема някой да ти каже "не го мисли", така че можеш да си споделяш свободно. Всички тук "го мислим".
С мъжа ти правите всичко, което зависи от вас и за момента това е достатъчно. Карай го стъпка по стъпка, аз това бих могла да ти дам като съвет от личен опит. Ние пробвахме година и половина естествено. Като стигнахме до репродуктивната клиника през януари, очаквах, че до май месец ще сме си направили задължителните 4 инсеминации за фонд и юни ще правим инвитро. Още не сме започнали. Както обикновено се случва, животът ми показа, че не мога да контролирам всичко и това ми е ценен урок.
Също така се научих да не потискам емоциите си - като ми е гневно, се гневя, като ми е тъжно, плача, като съм уморена, правя така че да си осигуря тишина и спокойствие. И гледам да си създавам поводи за радост, защото пътят към желаното и дълго чакано дете поражда страхове и неприятни емоции, но не трябва да потъваме в тях. Намери си занимание, което те отвлича от ежедневието и проблемите - клише, но действа.

Зима, добре дошла! Защо да те нападаме, тук всички знаем, какво е да копнееш за дете. Не казваш на колко години сте, но явно тази година лечение много ви е измъчила. Мъжът ти пие ли някакви имуностимуланти? Защото те би трябвало да му помогнат да изчисти вируса.
Освен всичко друго, вие все още не сте правили опити, за да се настройваш за проблеми. Насладете се на този процес, поне първата половин година, дайте си време, а може и да сте от късметлиите, при които да стане доста бързичко. Ние тук сме повечето с репродуктивни проблеми, ако ни чете някое момиче, което тепърва ще започва опити, ще рече, че забременяването е невероятно трудно, но на практика ние не сме представителна извадка.

Здравейте Борбени момичета ,чета ви от доста време да не кажа ,че може би повече от година .С някой сме си писали даже искам да изкажа мое мнение след като продължавам да ви чета.Вие правите едно и също сменете нещо или просто отидете на друг Доктор не стойте само при един.Аз съм на 46г и благодарение на Др.Минчев беше в Ню лайф Пловдив сеге е в София аз станах майка на момиченце сега ще навърши 7м.Смених доста доктори докато се доверих на него и той каза ,че ще бъда бременна и така и стана .Родих малко преди време в 36 седмица, но всичсо беше добре с бебчето и затова пак ви казвам съчуствам на всяка една от Вас иии сменяйте Доктора ще намерите вашия.Пожелевам на всички да гушните и вие една малка бебка от сърце.

Аз съм с впечатление, че в темата доста от момичетата са сменяли лекарите и клиниките, аз също минах през трима, докато избера моята докторка. Не съм сигурна доколко е удачен съветът да се сменят лекари на произвола, ако една жена вече има установено доверие в своя и вижда, че той пробва различни протоколи, насочва я към различни терапии, специалисти и т.н. Естествено, ако прави едно и също всеки път и очаква различен резултат, също мисля, че трябва да се потърси второ/трето мнение, но не и ей така да се решиш и да си смениш доктора.

Всички тук, които правят инвитро са сменили поне 1 лекар, така че тоя съвет е малко като “успокой се и ще стане”.

На мен ми прицапа ден 11 след  о

Благодаря много. Не знаех, че групата е само за трудно забременяване. Понеже се зачетох в последните теми във форума. Иначе аз съм на 29, мъжът ми на 32. Ами, понеже в една друга група от форума, свързана с HPV малко остро ми казаха, че съм твърде нетърпелива и така нямало да бъда добра майка, защото майчинството е търпение, което ми е абсолютно ясно. Но все пак аз се сблъсках със смъртоносна диагноза точно когато копнеех за бебче. Нормално в началото да съм афектирана. Силно вярваща съм в Бог и знам, че всичко се случва с причина. Около нас всички вече или имат дете или са бременни, което е страхотно, но тайно се питам, а ние кога... Засега гушкам чуждите дечица и се радвам на тях. На мъжа ми също му е тежко. Тъй като в момента 6 месеца пия противозачатъчни заради силно акне ( през годините също съм пила). Наясно съм колко е вредно, на когато над 3 години се лекуваш с какво ли не е само това е помогнало, нямаш избор... Та, сега живот и здраве, ако нямам нови предракови изменения на шийката, ще ги спра ноември, слагаме последната доза ваксина и ще започнем да водим полов живот и опити за дете. Знам, че след хапчета има случаи, в които бързо се забременява, а при други овулацията не се възстановява веднага и е необходимо време. Мисля да си взема тестове за овулация, за да следя и така. Но не искам да се вманиячавам .. Надявам се да не се налага тук да търся съвети за репродуктивни специалисти и всичко да се нареди.

Няма такова нещо като рецепта за добра майка, тинтири-минтири. Въобще не се впрягай какво ти говорят. Познавам много жени, които са били не просто нетърпеливи, а истерични и сега си имат прекрасни деца, а те самите са много съзрели и различни. Майчинството те учи да си майка и толкова.

Обаче ще бъда откровена, ти вече си се вманиачила. Поставям се на твое място, точно когато сте пожелали да имате дете, животът се преобръща и ви обърква плановете. Разбирам колко е обезсърчаващо това. Ние поне опитваме макар да не ни се получава, а вие месеци наред нямате тази възможност и сигурно се чувстваш сякаш времето си тече, а вие нищо не правите. Кофти усещане, но чувала ли си за самоизпълняващото се пророчество? Не се навивай от сега, че няма да стане бързо, няма да стане лесно или тем подобни. Все повече се убеждавам, че психиката е велико нещо и каквото сам си направиш, друг не може да ти го докара така майсторски. Опитай да се занимаваш с нещо странично докато трае лечението, така или иначе малко остава, доколкото разбирам. Скоро ще сте обратно в играта и кой знае, може да не се наложи да чакате дълго до двете чертички. А засега - дишай дълбоко и се съсредоточи над това да се възстановиш напълно и да се пообичате с мъжа ти, със сигурност ви е залипсвало.

Зима, бих посъветвала малко да отнемеш от ентусиазма. Вече си на черешата, как ще те сваляме от там ако 4-6 месеца неуспешни опити ако се случат

Благодаря, да ми при мен проблемът е, че най-много се дразня, че една година изобщо нямахме право на самите опити. Сякаш не полагам дори усилие го чувствам. Иначе пък аз още тогава тръгнах с идеята, че е нормално да отнеме 6-9 месеца и чак после ще се притеснявам. Сега съм по-нетърпелива, защото съм чакала дори за самите опити... Професията ми е доста натоварена , след работа също правя милион неща, така че мисля, че съм си запълнила максимално ежедневието. Благодаря многоооо за съветите на всички и успех , момичета. Нещо друго, освен фолиева киселина хубаво ли е да пия? Пия само витамин д понеже преди имах дефицит, но сега е в горна граница почти.