Тихичко се моля и изричам: 'Искам бебе да обичам !' ~бебеправене 628~

Сега вярата не е магическа пръчка.
 
Утре ще пусна и имунологичните в надежда.

Никъде не твърдя, че е магическа пръчка...
Но се замисли, ако я няма нея... и както казва Салсера, който и лекар, професор и ембриолог да минем,все тая....

Абсолютно си е Божа работа забременяването, разбира се ние трябва да правим, каквото е нужно, но дали ще стане, не зависи от нас.
Аз съм от тези, дето със Салсера все чакаме да се случи чудото, но то не идва и не идва. За съжаление няма да съм първата в темата, която излиза от нея, без да е успяла. Но, и двете момичета, за които се сещам бяха на 40г. Вярвам, че всички, които сте по-млади, ще намерите своя път към успеха.
Belive1211, не се сещам, но какво излезе на изследването от абортивния материал - имаше ли открити хромозомни дефекти?
Разбирам притесненията ви относно инвитрото, но дори и при него, медицината е до едно място, оттам нататък е Божа работа.

Тирамису, без фатализми, моля. Личните неуспехи не бива да служат за генерална интерпретация. Субективният опит не бива да се превръща в норма за другите. Ясно, че шансовете са по-ниски ама не са задължителна и масова нула.
Има жени на и над 40, които ще успеят в даден момент, както и такива на 32-35, които няма да успеят.

тирамису Хромозомна грешка излезе (тризомия 16) - най-честата, както ми обясни генетичката на лабораторията. Ще пускам кариотип и имунология, но ще е през януари вероятно, когато съм повече дни в София на контролни в ревматологията. Тогава ми е удобно да обиколя хубави лаборатории и предварително да съм си записала часове. Сега ще мина ендокринолог и гинеколог, трябва да посетя пак и кардиолог заради тия непрестанни прескачания на сърцето, зависи и ендокринолога какво ще каже. Напълно е възможно да е от щитовидната. Това ми е плана до декември, от януари ще го мислим.
Препоръчват ми да посетя генетик или в Майчин дом или в Щерев. Какви са ви мненията?

О да, да, абсолютно, даже много жени над 40г си забременяват. Често се зачитам в дискусии в инстаграм, в които супер много жени споделят, как са забременели естествено даже над 45г. Доста от тях дори непланирано и без да го очакват.
При мен проблемът е вече с липсата на здрави яйцеклетки, заради възрастта и хромозомната инверсия, тъй че съм изключение и не трябва да служа за сравнение. Просто смятам, че ако бях по-млада, тази инверсия сигурно щях да я преборя с инвитрото и да изкарам здрава яйцеклетка.
Допълвам се за Белийв: пуснете кариотипи и тогава генетик, за Майчин дом хвалят някакъв професор май.
Иначе единият ембриолог в Неовитро ми обясняваше веднъж, че тризомиите били по-скоро случайни грешки, но монозомиите говорели за проблем с яйцеклетките. Надали може да се генерализира чак изцяло, но ако има нещо вярно, може би е просто случайна грешка и при вас. Слънцето си спомням на инвитрото й беше с ембрион с тризомия и след 2 месеца си забременя естествено със здрав ембрион.

Е има я вярата .
Моят братовчед ходил при някаква Родови Терапевт, семейно да изчисти . Ама жената 3 седмица е заета и не могат да продължат . Той мн вярваше.

Здравейте, момичета. Ще продължа да следя темичката и ви пожелавам много успех на всяка една от вас.

Среднощно Слънце ☀️, честита рожба. Много да ви е здрав и само радости да ви носи.

Наси, какво стана? Мина ли днес през Михайлова? Какво се случва при вас?

Salsera, *тирамису*, hardcandy, Lubanik, NaniG - вярвам, че в накакъв момент и при вас ще се случат нещата момичета. Страшно много палци ви стискам и ви чакам да се похвалите скоро с положителни резултати.

Истината е, че без да се действа не виждам как ще станат нещата, но е факт, че и аз останах изключително изненадана от нашият резултат. Аз наистина очаквах и този път да не е станало нищо, с такава настройка си бях. Като се прибирах след кръвният си ревнах, защото бях сигурна, че нищо не е станало. Абе още от началото бях без грам надежни и очакванията ми бяха за кръгла 0. Просто абсолютно всичко в цикъла на трансфера тръгна наопъки, като добавим и самият ден на трансфера, който беше много стресов с проблеми с документацията направо още тогава му казах на мъж ми, че няма да го бъде.

Наскоро мина феталната ни, бебчо беше здрав. След това направихме и пренатален - нямаше абсолютно никакви проблеми с него, разбрахме и пола, а днес минахме на официална женска консултация в Надежда - 1ви преглед. Ако не бяхме направили пренаталния и не знаехме пола предварително, вече щяхме със сигурност да го знаем. Така си беше вирнал мъжествеността, че не спряхме да му се смеем. Много шава и не спира да се мърда и да мести. Чак не мога да повярвам, че стигнахме до тук. Лошото е, че за сега не мога да спра нищо от терапията. Все още се водим с много ниска плацента, клексана и преднизолона + плакенила продължават и това е положението.
Днес минах и през Александровска за нова порция имунологични изследвания и чакам резултатите, като на 6ти имам и консултация с Михайлова - Поредната и се надявам да е последна или една от последните. Като на 7ми ще се видя отново и с хематолог. Пуснахме днес и доста изследвания в пакета за женска консултация, като чакам да излезе всичко и да сигнализирам на докторката.

Чудесно новини Роу, много се радвам, когато някоя от нас се похвали ....

Ще пусна изследванията  за Михайлова тези дни днес не стана.
Няма час

Браво, Роуина!!
И мерси, че разказа за негативното отношение, което си имала към трансфера, как си била сигурна, че не е станало!
Ценно ми е, защото на жените с инфертилитет постоянно им се навира една токсична задължителна позитивност: “ти твърде много го мислиш!”, “отпусни се и ще стане”,  “визуализирай го все едно е станало, зарадвай му се и ще се сбъдне”, “бъди лъч слънчева светлина излъчен от задник на розов еднорог”.

Ти си ми доказателство, че е пълен булшит цялото това. И че всичко като си реши - просто се случва ❤ с НУЛА ЗНАЧЕНИЕ какво сме мислили и чувствали.

Честно казано на предните трансфери имах повече надежни. Особено след 2рия имах бая солидна имунологична терапия, а знаехме, че проблема е там вече. Много се изненадах, ЧЕ НЕ Е сработил тогава. Аз се чувствах и като парцал по време на тази терапия. Много отпаднало. Болежки, дискомфорти, гадене и кво ли не. Сега хем знаех, че като резултати всичко ни беше идеално, хем се съгласих да върнем две, но в крайна сметка не го усещах много ОК цялото нещо. Първо, че два пъти се бях разболяла в един месец, а планирахме трансфера за юни, като в последствие го отложихме за юли заради тези разболявания.  Като цяло плановете не вървяха както очаквах и самата подготовка беше много напрегната, после самия трансфер и като цяло бях доста изнервена, напрегната и негативна в онзи период. Почнаха ме и някакви бодежи и предменструални болки. Тогава вече съвсем бях...е край вече не знам какво ще правим и на къде... Еми ето го. Това беше трансфера в който най-малки надежни и усещания за успех съм имала и честно казано още ми е като на сън и не го осъзнавам напълно май, а много му се радваме. Та каквото е писано и когато е писано ще стане.

Напълно съм съгласна с теб Rouina91 ние започвайки поредния опит инвитро, то се започна задържане на фоликули, кисти ... Буквално месеците се нижеха , стимулацията ми беше много тромава продължи повече от обичайното да се тикам с медикаменти.
Въпреки това , ме насилиха за Свеж трансфер (аз в желанието ми да не отлагам се съгласих въпреки че продължителността на самата стимулация просто ми говореше на организма "почини си") Естествено имах положителен резултат за КРАТКО - поредното разочарование!
От 16 яйцеклетки имах само 3 оплодени ...1 на свеж го направихме. След като видяхме резултата от СЕТ..дойде време за ЗЕТ буквално от 2 останали треперех дали при размразяването няма да останем и без тях, само едно оцеля в деня на трансфера.
Както казваш и при мен имаше доста стрес, като цяло бях буквално като буреносен облак , че поредно разочарование ще настъпи.
В личен план на самия ден кръвното ми се вдигна , "х" страничен човек успя да ме разстрои и ревах от яд.
И си викам ебало си е ягодата, всичкото стана паприкаш - докато не видях положителния тест (та до днес наближавам да влизам в 9 месец)
Притеснението си го имам , докато не го хвана живо и здраво в обятията си.
Вярвам в това , че каквото трябва да ти се случва ти се случва. Отделен е въпроса дали на човек му харесва или не ... животът продължава, просто се усещам че не съм същия човек, като в самото начало преди 6-7 години и това го приемам за нормално, който има желание ме е разбирал и останал до мен - който го е нямал си хванал пътя.

Аз съм много нервна пеи изследвания и лекари като ходя. Днес пак..
Ще спим в София и ще пусна утре изследвания.

Пращам сила, Наси! 🙏