Дългото чакане след трансфер – тема 124

Определено да! Моят беше 222 на ден 10, така че само положителни мисли и следващите тестове ще са и повече от двойни на стойността! Чудесни новини☀️

Здравейте,моят тест за бременност беше отрицателен на ембрион 5АА. Доктора ме посъветва да направя първо хистероскопия преди да пробваме на следващият трансфер. Дали има някаква причина и ли няма място за притеснение. Това ми неше първият свеж трансфер . Благодаря ви.

NNgarden, докторът ви, който и да е той, предлага много адекватна следваща стъпка. Много често има проблеми, които не могат да се засекат на ехограф. Може и нищо да няма, но пък може и да изскочи нещо. При мен след хистероскопия се премахнаха 2 полипа, които не се виждаха ясно на ехограф, сиреч видимо нямаше нищо, ама се оказа, че има проблем. Аз бих се съгласила. Действай спокойно, дори да изскочи нещо в процеса на процедурата, то ще се отстрани. Съвсем рутинно се прави и не е нещо кой знае какво.

Днес моят тест е отрицателен. Аз съм до тук, на 43г няма да рискувам повече. Продъжаваме да се борим за рожбичка с донорска яйцеклетка. Имаме записан час при др Онал в София за информация. Пожелавам успех на всички и не губете вяра. Кураж, момичета!

Успех, Pepette. Съжалявам за резултата.

Pepette много съжалявам! Пожелавам ти с д-р Онал да успеете от първия път

Здравейте! За първи път пиша изобщо в този форум и го правя просто, за да си поговоря с хора, преминаващи по същия път.
Историята ми е дълга, дано не съм досадна. На 30 г. съм, с ПКЯ и нередовен цикъл. Изследвала съм HOMA индекс и инсулин, нямам данни за ИР, тежа 50 кг цял живот и цял живот съм спортист. На 24г. забременях естествено (от първи опит) от предишен партньор. Още на първи преглед "светило" тогава (държаща се ужасно) ми каза - май имаш двурога матка, ама не го ли знаеш, как не ти е казано, оо голям риск, голям шанс за аборт, моли се да не загине... и т.н. Не ми беше обяснено нищо подробно, нито дадени някакви препоръки освен да се пазя много и да се надявам да оцелее. На следващи прегледи (при друг лекар) всичко беше наред, ходих в началото всяка седмица, чухме и пулс и се развиваше. На преглед в 11 г.с. чух ужасното "съжалявам, спряло е развитие, няма пулс". Оказа се мисед аборт, на размери отговаряше на 8 седмица и няколко дни, и почти 3 седмици беше стояло в мен мътро. Не бях разбрала по никакъв начин. Последва спешно абразио, не ми беше предложено материалът да се изследва и освен, че светът ми се срина, животът продължи. След време се разделих с въпросния човек по други причини, без да сме правили повече опити.
След години срещнах човека за мен, който вече ми е съпруг. Той знае историята ми и няколко седмици преди сватбата почнахме опити, които 5 месеца не дадоха резултат. През това време посетих няколко гинеколози, които ми казваха любимото "не се притеснявай, правете си опити 6 месеца и ела тогава". Само един хирург ми назначи ЯМР, за да имам официална диагноза двурога матка с голям септум.
Така през октомври 2025г. аз реших да посетим репродуктивна клиника. Още с влизането докторът каза, че трябва този септум да се премахне. Направиха ми хистерорезекция. След това 2 месеца проверявахме цикъла и видяхме, че овулация естествена няма. Решихме да пробваме със стимулиране на овулацията и естествени опити. 2 месеца нищо, на 3-тия задържах фоликул, който стана фоликулярна киста 40 мм. За щастие, с хапчета се изчисти. По наше решение минахме към инвитро, за да не губим време и да не задържам повече фоликули (да добавя, че съм с доста висок АМХ).
Последва лека стимулация и въпреки това усещах, че яйчниците ми са гигантски. На прегледите дори не ми казваше колко фоликула имам, после разбрах, че е, за да не се стресирам. Направихме пункция и се оказах рекордьор - извадиха ми 52 яйцеклетки. Всички в клиниката говориха за мен. От тях 33 зрели и 30 се оплодиха. На ден 5 ни звъннаха, че отново сме с рекорд - имахме 23 ембриона. Попитаха ни какво ще правим, защото финансово, биологично и всякак нямаше как да замразим толкова много. Решихме да запазим 13 (любимото ми число), за които ни казаха, че са идеално развити и най-добре.
Последва първи ЗЕТ с големи надежди от моя страна - завърши с биохимична бременност. Направихме веднага вори ЗЕТ - отново биохимична бременност. Докторът нямаше реално обяснение. Единствено всеки път твърдеше, че имам останал 10 мм септум, защото до стената на матката имах само още 3 мм и риск от перфорация е бил голям (прокървявала съм по време на хистерото) и го смяташе за причина.
След това направихме ендометриална биопсия и след много ровене от мен, четене и търсене записах час при имунолог проф.Михайлова. В биопсията имах леки отклонения, които нея не я притесниха, назначи ми кръвни изследвания. След резултати препоръча разширен АНА профил и лиганди на съпругът ми. Оказахме се KIR AA + C1/C2. В становището ни написа, че сме неблагоприятна комбинация, асоциирана с имунологична несъвместимост и риск от неуспехи (които вече бяха налице). През това време аз направих втора хистерорезекция и махнахме изцяло септума.
Препоръча терапия с имуноглобулин и Зарзио, като каза, че за момента няма какво друго да се направи.
Преди 3 дни беше трети трансфер. Със странно усещане съм - заради всичко до тук явно искам да се предпазя и някак вътрешно не съм особено обнадеждена. Реших да пиша, защото изчетох голяма част от темата и може би ми се иска да прочета някоя добра дума и кураж. Въпреки крехката ми възраст се чувствам с доста опит и след всички операции, аборти, инжекции, вливания, процедури няма нещо, което да ме притеснява да ми правят. Че не искам е ясно, но за жалост жените теглим най-късата клечка.
Благодаря на всяка, която е прочела дългия ми роман (трудно да го съкратя) и се надявам да ме окуражите. Кръвният ми тест е за 11.11 (не знам дали е късметлийско), но сърцето ми е свито и не смея да се надявам. Знам, че няма смисъл, но предния път имах и разни симптоми, а сега освен подуването от прогестерона, друго нищо. С мъжът ми искаме 2, даже 3 деца (от големи семейства сме) и въпреки всичко аз съм телец-инат и нямам намерение да се отказвам, докато имаме и 1% шанс. За финал ще кажа, че всяка дама тук е боец и истински герой, и само който е минал по този път знае какво и колко ни коства.
Благодаря ви предварително и желая на всички високо ЧХГ, пухкави бебета и красив финал!

Стискам палци за положителен резултат. Аз съм на мнение, че само който се е отказал не е успял. За съжаление рядко нещата се случват от първия път, но трябва да имаме вяра и надежда, че нещата ще се получат и естествено да търсим причината за неуспеха, защото не всички лекари го правят. Ти си направила не малко неща , каквото е зависило от теб си го направила и наистина ти пожелавам положителен резултат от сърце.  🍀🩷

Стискам ти много палци! ❤️ И аз съм с PCOS и висок AMH и имам три неуспешни трансфера зад гърба си, така че познавам много добре това усещане след всеки следващ опит да не смееш много да се надяваш. При мен и трите бяха без имплантация и сега започваме отначало с ново инвитро.

За симптомите изобщо не ги мисли, супер рано е още. Дано този път всичко, което сте направили допълнително, да даде резултат и 11.11 да е твоят ден! ❤️

Стискам палци този път всичко да е наред. Съжалявам за това, през което сте преминала и нека то е зад гърба ви. Дано е останала само причината неблагоприятно съчетание на КИР профили и всички останали проблеми да сте ги коригирали. Следвайте си стриктно терапията от проф. Михайлова и междинните изследвания, както ги е описала. Дай Боже всичко да е наред!🍀
Не е изключено и с предишния партньор да сте били с неблагоприятно съчетание на КИР профили. На какво се е дължал абортът казаха ли?

 

Стискам палци и аз! Това да е вашето бебче, и всичко да остане в миналото.
Браво за силата!

Искрено ви благодаря! Карате ме да се чувствам по-добре и да не си мисля кофти сценарий за този опит.

За абортът преди 6 години не ми казаха причина. Лекарят, направил абразио, ми каза "за съжаление, 1 от 4 жени поне веднъж преживява аборт. Когато е първи, често не търсим причина".
 Репродуктивният смята, че е вероятно септумът да е бил, ако се е закачило някъде близо до него и да не е получавало нужните вещества. Като цяло той постоянно говори за този септум, спорих с него не малко пъти и след като вече е премахнат изцяло се надявам да не оправдава всичко с него.
Имам и притеснение, че той ми развива теории как няма достатъчно доказателства и изследвания, че имунологията е причина за неуспехи при IVF. Аз не съм съгласна, не малко четох, но той е супер скептично настроен и това доста ме дразни. Обикновено влизаме в пререкания, защото не съм от пациентите, които си мълчат и не се информират.

Smiley,
Аз също бях с поликистоза и направих хипер стимулация. Тогава бях на 34.  Имах 31 яйцеклетки и 25 ембриона. Казаха, че дори не са извадили всички яйцеклетки,  спряли са до 31 и останалите просто са ги спукали. От тази стимулация досега имам две родени деца.
Доколкото разбирам не сте правили ПИД на ембрионите. Това щеше много да ви помогне, да изберете качествените ембриони. Ние направихме ПИД, при нас 40 % от ембрионите имаха хромозомни проблеми, въпреки супер качеството си и супер резултатите от стимулацията...
Статистиката при двойки по 35 години е около 50% ембриони с хромозомни проблеми, тъй че това се води нормално.
Относно поликистозата, абсолютно е свързана с инсулинова резистентност. И моите резултати бяха перфектни, когато бях на 34. Чудех се как имам поликистоза без ИР, а 8 години по-късно се озовах със сериозна инсулинова резистентност, граничища с преддиабет. Не знам дали си правила пълни изследвания като обременяване с трикратно изследване на глюкоза и инсулин (сега в момента, не е подходящ момент да ги правиш). Моята грешка беше, че се доверих на изследванията на гладно и много съжалявам.  Вероятно занапред, ще имаш полза от нисковъглехидратно хранене, нищо чудно това да възобнови естествената ти е овулация. Но не предприемай, крайни промени в храненето точно сега, когато може да си бременна.
Изчакай си спокойно датата на теста, напълно е възможно точно това да е вашето ембрионче.

Не сме правили ПИД, защото не ни го предложиха и казаха, че предвид добрите резултати няма нужда за момента. Относно ИР - не съм правила глюкозно обременяване, защото посещавах и ендокринолог, който от всички изследвания и преглед, също не сметна за нужно за момента да правя. Имам приятелки с ПКЯ, които не са с ИР (изследвано с обременяване), както и такива с ИР без да имат ПКЯ. Предполагам, че е индивидуално, но съм наясно, че сега не е момент за такова изследване.
Благодаря за пожеланието!

Много ендокринолози в България, като видят жена с нормално тегло с ПКЯ, заключват че тя не може да има ИР. Това е грешка.
Друга грешка: на огромна част от хората се прави обременяване с глюкоза без да се изследва инсулин на всеки час. И тяхната инсулинова резистентност също се пропуска.
Трета грешка: назначава се изследване на глюкоза и инсулин с обременяване, но никой не обяснява, че между пробите трябва да се стои неподвижно в лабораторията, да не се движиш и да не ходиш никъде. Това и аз го преживях. Перфектните резултати - и след тях загубени години.
И така излиза, че има много жени, които имат ПКЯ, без ИР. Наистина това е възможно, но тези случаи са по-редки...
В общия случай ИР просто не е диагностицирана, останала е скрита за изследванията, дали заради пропуск на ендокринолога, дали заради по-здравословния начин на живот и спорта например.
Споделям това не за да оспорвам нещо или да се заяждам. Просто се надявам други жени, да имат полза от това, може би навреме да установят проблема си с ИР и да не се стига до стимулации, ин витро, откриване на инсулинова резистентност във вече напреднал етап, когато вече се отразило на здравето. А всичко това е било лечимо и обратимо много по-рано.