Клетва по близък

  • 531
  • 2
Искам да попитам нещо, защото ситуацията ме притеснява и ми е интересно да чуя различни мнения.

Става въпрос за близък човек, към когото други хора са настроени негативно. Те са казали, че ще го кълнат/ще го прокълнат от злоба и яд. Не знам дали това е било просто казано в момент на емоция, или действително вярват в подобни неща. Историята, защо се е стигнало до там е много дълга.

Вие какво мислите по въпроса? Смятате ли, че подобни клетви могат по някакъв начин да повлияят на човек, или според вас това са просто думи, казани от злоба? Има ли начини да се предпазим за всеки случай ?

Ще ми е интересно да чуя както мнения от хора, които вярват в такива неща, така и от хора, които не вярват.
Виж целия пост
# 1
Аз вярвам в клетви, лоша енергия, завист и въпреки, че си налагам на волята да не го мисля, когато съм имала проблеми, за които съм абсолютно убедена, че не са по моя вина, мисля, че са поради чуждо вмешателство дължащо се на злоба и завист.
Майка ми има навика да ме кълне с думите: който не уважава майка си и не я почита, го настигат само беди. Под уважение и почит, тя разбира да си оставиш живота и да се занимаваш само с нея и с нейните желания. Давам си сметка, че това се дължи на нарцистичния и характер, въпреки това вътрешно пак ме е страх от думите и, защото съм преживяла много трудности и болести, но тя не го разбира и смята, че животът ми е цветя и рози и просто не я вмествам в него. От страх се старая да и угаждам за всичко, без значение искам ли или не искам.
От чужди хора не ме е страх, тъй като с годините не допускам никой до себе си, който евентуално би могъл да ме прокълне, но от думите на майка ми изпитвам истински ужас и вярвам, че клетвите стигат.
Виж целия пост
# 2
Аз вярвам в клетви, лоша енергия, завист и въпреки, че си налагам на волята да не го мисля, когато съм имала проблеми, за които съм абсолютно убедена, че не са по моя вина, мисля, че са поради чуждо вмешателство дължащо се на злоба и завист.
Майка ми има навика да ме кълне с думите: който не уважава майка си и не я почита, го настигат само беди. Под уважение и почит, тя разбира да си оставиш живота и да се занимаваш само с нея и с нейните желания. Давам си сметка, че това се дължи на нарцистичния и характер, въпреки това вътрешно пак ме е страх от думите и, защото съм преживяла много трудности и болести, но тя не го разбира и смята, че животът ми е цветя и рози и просто не я вмествам в него. От страх се старая да и угаждам за всичко, без значение искам ли или не искам.
От чужди хора не ме е страх, тъй като с годините не допускам никой до себе си, който евентуално би могъл да ме прокълне, но от думите на майка ми изпитвам истински ужас и вярвам, че клетвите стигат.
Там е работата, че допуснахме едни хора с времето твърде близко един до друг. Сега стана така, че  малко се изпокарахме, и както казах се притеснявам от това и се надявам да са го казали под влиянието на емоции…
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия