Ново/старо от Париж 
Пуснали са резюме на интервюто на Хадисе, което е дала за Аbtalks, ако ви се чете случайно
Виж целия пост
Пуснали са резюме на интервюто на Хадисе, което е дала за Аbtalks, ако ви се чете случайно
Скрит текст:
„Помогнах на баща ми да си стегне багажа, за да може да напусне майка ми“: Хадисе за детската болка, раздялата със сестра си и майчинството
„За първи път на четиридесет години се поглеждам в огледалото и се обичам.“
В началото на разговора си с Анас Бухаш, Хадисе говори за състояние, за което признава, че работи от много години. Днес тя по-добре разбира себе си като жена, творец и човек. Чувства се свободна и вече не се опитва да се съобразява с представите на другите хора за това каква трябва да бъде.
„Само преди два дни казах на екипа си, че сега, когато се погледна в огледалото, наистина обичам себе си. В момента, на четиридесет, изпитвам това чувство за първи път. Не беше така, когато бях на двайсет или дори на трийсет.“
В тези думи липсва самодоволството, типично за публичния образ на артистката. Напротив, Хадисе признава, че все още има много да учи и ще прави грешки, но сега е способна да погледне на себе си с гордост.
Когато Анас пита коя е тя без слава, красиви дрехи и грим, отговорът на Хадисе е много по-малко безгрижен, отколкото човек би очаквал от звезда, свикнала с общественото внимание.
„Когато оставиш славата настрана, измиеш грима си, съблечеш хубавите си дрехи и останеш сам в стаята си - тогава искаш да бъдеш обичан.“
Тя описва себе си като човек, който едновременно изпитва любов, смях, енергия и болка. Подчертава, че емоционалността ѝ не може да се обясни единствено с романтични връзки.
„Когато хората говорят за любов в Турция, те веднага се сещат за връзките между мъж и жена. Но любовта е и за приятелство, семейство и за най-близките хора. Тя е и за хора, на които дълбоко съм се доверявала, които са ми забили нож в гърба. Всичко това е част от моята история.“
Хадисе казва, че днес се чувства по-свободна, защото е изрязала много токсични хора от живота си. Но освобождаването от миналото не означава, че всички рани са заздравели.
Детство, изпълнено с любов, и ден, който тя не може да забрави
Когато Анас моли Хадисе да опише детството си с три думи, тя го нарича забавно, дисциплинирано и изпълнено с любов.
Тя си спомня баща си като човек със строги принципи. Той е този, който я е научил на добри обноски на масата, дори е обръщал внимание на това как разбърква чая си, и е внушил у нея чувство за спретнатост.
„Той не беше добър партньор за майка ми. Може би не е бил идеалният баща по онова време. Но като пораснах, осъзнах, че имам само един баща.“
Хадисе подчертава, че много го обича и разбира колко болезнено е за него да си спомня за времето, когато не е могъл да бъде такъв баща, какъвто би искал да бъде.
Зад топлите спомени обаче се крие епизод, за който тя почти никога не говори.
Тя била на единадесет години, когато родителите ѝ се развели. Един ден баща ѝ си опаковал багажа, за да напусне семейния дом, а дъщеря му му помагала.
„Странно е да помагам на баща ми да си опакова багажа, за да може да напусне майка ми. Почти никога не говоря за това. Честно казано, все още ми тежи много.“
Хадисе казва, че като дете се е чувствала много по-възрастна от годините си. Тя е била втората дъщеря, но е чувствала отговорност, за която едно дете не бива да е подготвено.
Тя не се опитва да представи семейната история само в черно-бяла светлина. Казва, че връзката на родителите ѝ наистина е трябвало да приключи, защото е била нездравословна. Но разбирането на това не променя преживяванията на единадесетгодишното момиче.
„Мисля, че нещо в мен се пречупи тогава. Все още трябва да се справям с това.“
Особено важно е да се отбележи, че Хадисе не се отказва от щастливите си детски спомени заради развода на родителите си. Тя все още си спомня с умиление и не вярва, че в семейството ѝ не е имало любов.
Именно това противоречие прави историята ѝ толкова лична. Можете да си спомните едно любящо семейство и едновременно с това да се върнете години по-късно в момента, в който познатият свят е престанал да съществува.
Майката, която научи дъщерите си да не зависят от мъжете
Ако говори за баща си Хадис с любов и разбиране, тогава нарича майка си свой основен пример за подражание.
Тя си спомня как майка ѝ се е грижила за съпруга ѝ: всяка сутрин е приготвяла дрехите му, е опаковала най-необходимото му и е грижела се е за детайлите от ежедневието му. За Хадисе това също е било израз на любов.
Но майката предала на дъщерите си повече от просто концепцията за грижа. Тя ги научила на самостоятелност.
„Ходи на училище, получи образование, намери си работа. Печели си собствени пари, имай собствен доход. Бъди силни жени“, така Хадисе предава съвета си.
В същото време майката не налагала конкретен житейски сценарий на дъщерите си. Ако искали да се оженят, казвала тя, основното е мъжът да ги обича и във връзката да има взаимно уважение.
Хадисе се възхищава на способността на майка си да отгледа четири деца и да преодолява предизвикателства. Певицата вярва, че именно от нея е наследила силата, желанието за свобода и волята да взема свои собствени решения.
Но разговорът повдига и по-сложна тема: доколко детският опит влияе върху това как човек изгражда взаимоотношения в зряла възраст?
Анас посочва, че е особено трудно за едно дете да приеме развод, ако преди това е изпитвало любов и грижа в семейството. Когато родителите постоянно се карат, детето поне разбира, че нещо не е наред между тях. Когато обаче познатата картина на света изглежда щастлива, раздялата може да дойде като пълна изненада.
Хадисе се съгласява: тя все още трябва да разбере как напускането на баща ѝ от дома се е отразило на личния ѝ живот.
Тя не предлага готово обяснение за всички свои решения, нито твърди, че знае точните причини за собствените си преживявания. Вместо това, тя говори за процес, който продължава и днес.
Конфликт със сестра си: „Обичам я и се надявам да е добре.“
Една от най-емоционалните части на интервюто се отнася до семейна история, която Хадисе не беше разкривала толкова подробно преди това.
Анас пита кога е почувствала, че е станала много по-силна и по-независима, отколкото е била преди славата.
В началото певицата не желае да отговаря. Тя обяснява, че това е семеен въпрос, който не може да обсъжда публично. След това уточнява: конфликтът е възникнал през 2018 г. Сестра ѝ е била неин мениджър по това време.
Хадисе подчертава, че са се съгласили да не обсъждат този въпрос публично. Поради това тя не разкрива обстоятелствата около конфликта, нито се опитва да обясни кой е бил прав и кой крив.
Но той говори открито за собствените си чувства.
„Все още я обичам много. Не си говорим, но я обичам и ми пука за нея. Надявам се да е щастлива.“
Според певицата този период е бил трудно изпитание за нея. След семейния инцидент тя потърсила помощ от терапевт, специализиран в травми. Хадисе си спомня как се е чувствала напълно сама и е стояла вкъщи дълго време, въпреки че е продължила да работи.
В този момент ѝ предложили да се завърне в „The Voice Türkiye“, където била съдия в продължение на десет години. Но тя се страхувала, че няма да може да се справи емоционално.
Хадисе обясни, че почти не е виждала майка си и преживява сериозен семеен конфликт.
Ако някоя от участничките в програмата започне да говори за майка си, предупреди тя, ще ѝ бъде трудно да сдържи сълзите си.
В крайна сметка тя се върна към проекта. И, казва тя, това ѝ помогнало да се влюби отново в живота и в себе си.
„Никога преди не съм говорила за това. Мисля, че тази история завинаги ще остане белег в сърцето ми. Всичко, през което преминахме със сестра ми...“
Тогава Хадисе изрича думи, които са може би по-важни от всякакви подробности за семейния конфликт:
„Обичам я и се надявам, че е добре. Дори и нещата между нас да не са лесни в момента, винаги ще бъда до нея.“
Тя казва още, че през този период непрекъснато се е обръщала към Бог, опитвайки се да разбере какво са имали за цел да я научат тези изпитания и дали е наранила някого. Постепенно тя започнала по-внимателно да анализира собствените си решения и да забелязва неща, които преди е игнорирала.
Хадисе вярва, че след това отношенията ѝ с майка ѝ са станали още по-добри, въпреки че преди това е имало силна връзка между тях.
В историята ѝ няма помирение, което би могло да се приеме за свършен факт. Нито пък има обвинения, отправени към сестра ѝ. Има болка, любов и надежда, че любимият ѝ човек ще бъде щастлив, дори и в момента да са разделени.
„Знаех как ще свърши, но все пак исках да преживея това.“
В разговор с Анас Бухаш, Хадисе преразглежда една минала връзка и признава това, което мнозина осъзнават едва години по-късно: понякога вътрешно чувство ни подсказва, че тази връзка няма бъдеще, но все още не сме готови да си тръгнем.
„Когато си спомням за миналите си връзки, осъзнавам, че съм се чувствала сякаш всичко е свършило. И въпреки това продължавах да си казвам: „Чакай, нека се кача на тази лодка, да стигна до онова място, да отида в онзи ресторант. Това също е част от пътуването.“
Хадисе не се опитва да се представи като човек, който винаги взема безупречни решения. Тя признава, че понякога хората влизат във връзки, защото в този момент се нуждаят от определени чувства: сигурност, интимност, чувството, че са с някого. Но нуждата от любов не винаги означава, че сте намерили правилния човек, с когото да изградите бъдеще.
Водещата е съгласна: понякога, дълбоко в себе си, разбираме повече, отколкото сме готови да си признаем. А Хадисе отбелязва, че жените често са способни да видят цялостната картина на една връзка, дори преди проблемите ѝ да станат очевидни.
Тази мисъл е в ехо от по-ранното ѝ признание за разбито сърце. Певицата обяснява, че когато обича, се отдава изцяло на връзката. Тя се грижи, опитва се да поддържа връзката и продължава да се бори, докато чувства, че все още може да промени нещата.
„Искам някой да ме обича така, както аз обичам“, признава тя.
Но Хадисе подчертава, че връзките не могат да бъдат спасени само от усилията на един човек. Необходими са двама. Ако само единият партньор се опитва да поддържа връзката, рано или късно ще трябва да признае, че продължаването на борбата е безсмислено.
В същото време тя не съжалява, че е опитала.
„Видях накъде отиват нещата. Но мога да кажа, че се гордея със себе си, че се борих за тази връзка. Ето защо разбитото сърце не боли толкова много сега: знаеш, че си му дал всичко от себе си.“
По време на разговора обаче възниква още по-болезнен въпрос: любов ли беше?
Хадисе размишлява за хора, които са ѝ казвали как се чувстват и след това са я наранили. Тя признава, че понякога човек може да изпитва не толкова любов, колкото възхищение към друг човек – неговия успех, характер и излъчване. Докато това възхищение продължава, връзката изглежда прекрасна. Но когато чувствата се променят, се променя и желанието да останем близки.
„Може би не съм бил обичан. Може би за известно време съм бил възхищяван.“
Това не е окончателно заключение за всеки мъж от миналото ѝ, а въпрос, който Хадисе сега си задава. Тя се опитва да разбере какво точно я е свързвало с тези хора и защо връзки, които са започнали толкова красиво, са я наранили.
Човек, който няма да се налага да се състезава с Хадисе.
Анас Бухаш посочва друга закономерност. Според негови наблюдения, Хадисе е била привлечена от мъже, които са се радвали да я преследват, гледайки я като на плячка. Но сега, според водещия, е важно за нея да се научи да избира мъж, който може да види истинската жена зад славата.
Самата Хадисе признава, че изграждането на връзка като известна жена е особено трудно. Не винаги е ясно какво точно привлича един мъж: нейната личност или публичният ѝ образ. И не всеки може да толерира успеха, независимостта и натоварения живот на партньора си.
Затова днес Хадисе не търси почитател или човек, който трябва постоянно да бъде убеждаван в собствената си важност.
„Искам истински партньор в живота.“
За нея любовта е взаимна подкрепа, уважение и готовност да бъдем един на друг най-преданите фенове, а не съперници.
Тя не очаква скъпи подаръци: има свои собствени пари и знае как да се грижи за себе си. Простите изрази на обич са много по-важни – например, обаждане с въпрос дали е стигнала благополучно до хотела и е вечеряла.
Хадисе иска мъжът да е силен и уверен, да не се страхува от нея и да не се чувства ощетен заради нейната независимост.
„Той не бива да се страхува от моята сила, моята независимост и света, който съм изградила около себе си.“
В същото време тя не казва, че иска да се откаже от собствената си независимост в името на връзката. Напротив, за нея е важно партньорът ѝ да внесе нещо свое в живота им, за да може тя не само да дава, но и да получава подкрепа от него.
В нейния ум любовта е и свобода. Тя иска мъжът да може да прекарва време с приятели, да пътува и да следва собствените си интереси. И тя иска същото пространство.
„Нека понякога си починем един от друг, да имаме време да си липсваме, а след това да се срещнем отново и да прекараме време заедно.“
За Хадисе интимността не означава постоянен контрол. Това е доверие, което позволява на двама души да останат заедно, без да се налага да жертват собствения си живот.
Ето защо тя се нуждае не просто от мъж, който ѝ се възхищава, а от мъж, до когото може да бъде себе си - силна, независима, понякога уязвима и не е задължена постоянно да доказва, че може да се справи без външна помощ.
Защо Хадисе иска да стане майка?
Разговорът за детството естествено води до темата за бъдещето. Хадисе открито заявява, че иска да се омъжи повторно и да стане майка. Тя обаче подчертава, че в момента няма мъж в живота ѝ.
Тя не крие факта, че някога си е представяла голямо семейство и е мечтала за поне шест деца. Днес все още иска да има свои деца и е отворена за осиновяване, ако бъдещият ѝ партньор е отворен за идеята.
Но най-интересното не е броят на децата, за които е мечтала. Много по-важно е каква майка иска да бъде.
„Просто чувствам, че мога да доведа добър човек в този странен свят“, така Хадисе веднъж обясни желанието си да има дете.
Тя казва, че светът е трудно място, но вярва в собствената си способност да отгледа човек, който ще донесе нещо добро в него.
За нея майчинството не е постижение, с което да се хвали, нито е просто поредната роля в живота на известна жена. Това е отговорност, към която иска да подхожда осъзнато.
Хадисе признава, че обича професията си, работата си и пътешествията си. Но не иска да се връща към обичайното си ежедневие веднага след раждането на детето си. Важно е за нея да преживее всеки етап от майчинството, да му отдели време и да не прехвърля цялата отговорност за отглеждането на детето си на някой друг.
В същото време тя не твърди, че планира да се справи с всичко сама. Ще има нужда от помощ и смята това за нормално. Основното е бавачката да не замества майката в емоционалния живот на детето.
„Искам детето ми да дойде при мен.“
Тази кратка фраза е отражение на нейното собствено детство. Хадисе обяснява, че поради развода на родителите си, не винаги е чувствала, че има някой, на когото може напълно да разчита.
Ето защо тя иска да даде на бъдещите си деца това, което понякога ѝ е липсвало на самата нея: увереността, че имат надеждна подкрепа.
„Не искам да бъда преди всичко приятелка на децата си. Искам да бъда тяхната майка, човекът, който се грижи за тях, докато станат самостоятелни и напуснат дома.“
Тук тя си спомня думите на майка си: „Първо бъди майка, после приятелка“.
Хадисе иска децата ѝ да могат да ѝ казват всичко, да споделят мислите си и да не се страхуват от осъждане. Но най-вече те трябва да чувстват, че могат да се обърнат към нея за помощ, дори ако се е случило нещо страшно или трудно.
„Искам да знаят: „Да, ще трябва да се биете, но помнете, че вашата армия е тук. И аз съм част от нея.“
Това е може би едно от най-силните послания в интервюто. Хадисе не обещава да спести на бъдещите си деца всички трудности. Тя иска те да не се налага да ги преодоляват сами.
„Искам сърцето ми да може да диша.“
В последната част на разговора Анас кани Хадис да си представи, че би могла да извади собственото си сърце, да го постави пред себе си и да го попита какво би искало да каже.
Отговорът се оказва неочаквано кратък:
„Не бъди толкова строг с мен. Остави ме да дишам.“
Зад това признание се крие нещо повече от просто история за семейни катаклизми. То отразява и години на дисциплина, постоянен труд, стремеж към успех, навик да изискваш повече от себе си и никога да не се отказваш, дори когато нещата са трудни.
Хадисе си спомня как като дете е мечтала да стане певица. Тя е била само на пет години, когато е пеела пред отражението си в стъклената врата на кухнята, използвайки четка за коса като микрофон. По-късно, като тийнейджърка, тя изпраща просто писмо до създателите на музикалното шоу „Идоли“ за прослушване.
На двадесет и две години тя представлява Турция на Евровизия, изпълнявайки се под огромния натиск на очакванията на цяла страна. След това идват години на работа, сцена, телевизия и нови професионални предизвикателства.
Сега, поглеждайки назад към пътя си, Хадисе говори за друго постижение: способността да приема себе си, без да отрича болката, която е преживяла.
Тя не твърди, че е разбрала напълно всичко, което се е случило в живота ѝ. Но сякаш вече не изисква незабавни отговори от себе си.
В края на интервюто Анас Бухаш се връща към темата за връзките. Той казва на Хадиса, че е трудно за една известна жена да разбере дали един мъж е искрено заинтересован от нея или просто е привлечен от слава, статус и възможността да бъде с някого, познат на милиони.
Хадиса вече няма нужда да доказва силата си. Тя може да признае, че изпитва болка, че някои истории остават недовършени и че миналото не винаги я пуска, когато тя го иска.
И може би затова днес изглежда толкова уверена: не защото в живота ѝ вече няма сенки, а защото се учи да приема себе си напълно.
На четиридесет години Хадисе за първи път казва, че обича жената, която вижда в огледалото. И в края на това интервю искам да ѝ пожелая не толкова нови победи, а по-скоро това, което самата тя е поискала от сърцето си: да не бъде вече толкова сурова към себе си и най-накрая да си позволи да диша.
„За първи път на четиридесет години се поглеждам в огледалото и се обичам.“
В началото на разговора си с Анас Бухаш, Хадисе говори за състояние, за което признава, че работи от много години. Днес тя по-добре разбира себе си като жена, творец и човек. Чувства се свободна и вече не се опитва да се съобразява с представите на другите хора за това каква трябва да бъде.
„Само преди два дни казах на екипа си, че сега, когато се погледна в огледалото, наистина обичам себе си. В момента, на четиридесет, изпитвам това чувство за първи път. Не беше така, когато бях на двайсет или дори на трийсет.“
В тези думи липсва самодоволството, типично за публичния образ на артистката. Напротив, Хадисе признава, че все още има много да учи и ще прави грешки, но сега е способна да погледне на себе си с гордост.
Когато Анас пита коя е тя без слава, красиви дрехи и грим, отговорът на Хадисе е много по-малко безгрижен, отколкото човек би очаквал от звезда, свикнала с общественото внимание.
„Когато оставиш славата настрана, измиеш грима си, съблечеш хубавите си дрехи и останеш сам в стаята си - тогава искаш да бъдеш обичан.“
Тя описва себе си като човек, който едновременно изпитва любов, смях, енергия и болка. Подчертава, че емоционалността ѝ не може да се обясни единствено с романтични връзки.
„Когато хората говорят за любов в Турция, те веднага се сещат за връзките между мъж и жена. Но любовта е и за приятелство, семейство и за най-близките хора. Тя е и за хора, на които дълбоко съм се доверявала, които са ми забили нож в гърба. Всичко това е част от моята история.“
Хадисе казва, че днес се чувства по-свободна, защото е изрязала много токсични хора от живота си. Но освобождаването от миналото не означава, че всички рани са заздравели.
Детство, изпълнено с любов, и ден, който тя не може да забрави
Когато Анас моли Хадисе да опише детството си с три думи, тя го нарича забавно, дисциплинирано и изпълнено с любов.
Тя си спомня баща си като човек със строги принципи. Той е този, който я е научил на добри обноски на масата, дори е обръщал внимание на това как разбърква чая си, и е внушил у нея чувство за спретнатост.
„Той не беше добър партньор за майка ми. Може би не е бил идеалният баща по онова време. Но като пораснах, осъзнах, че имам само един баща.“
Хадисе подчертава, че много го обича и разбира колко болезнено е за него да си спомня за времето, когато не е могъл да бъде такъв баща, какъвто би искал да бъде.
Зад топлите спомени обаче се крие епизод, за който тя почти никога не говори.
Тя била на единадесет години, когато родителите ѝ се развели. Един ден баща ѝ си опаковал багажа, за да напусне семейния дом, а дъщеря му му помагала.
„Странно е да помагам на баща ми да си опакова багажа, за да може да напусне майка ми. Почти никога не говоря за това. Честно казано, все още ми тежи много.“
Хадисе казва, че като дете се е чувствала много по-възрастна от годините си. Тя е била втората дъщеря, но е чувствала отговорност, за която едно дете не бива да е подготвено.
Тя не се опитва да представи семейната история само в черно-бяла светлина. Казва, че връзката на родителите ѝ наистина е трябвало да приключи, защото е била нездравословна. Но разбирането на това не променя преживяванията на единадесетгодишното момиче.
„Мисля, че нещо в мен се пречупи тогава. Все още трябва да се справям с това.“
Особено важно е да се отбележи, че Хадисе не се отказва от щастливите си детски спомени заради развода на родителите си. Тя все още си спомня с умиление и не вярва, че в семейството ѝ не е имало любов.
Именно това противоречие прави историята ѝ толкова лична. Можете да си спомните едно любящо семейство и едновременно с това да се върнете години по-късно в момента, в който познатият свят е престанал да съществува.
Майката, която научи дъщерите си да не зависят от мъжете
Ако говори за баща си Хадис с любов и разбиране, тогава нарича майка си свой основен пример за подражание.
Тя си спомня как майка ѝ се е грижила за съпруга ѝ: всяка сутрин е приготвяла дрехите му, е опаковала най-необходимото му и е грижела се е за детайлите от ежедневието му. За Хадисе това също е било израз на любов.
Но майката предала на дъщерите си повече от просто концепцията за грижа. Тя ги научила на самостоятелност.
„Ходи на училище, получи образование, намери си работа. Печели си собствени пари, имай собствен доход. Бъди силни жени“, така Хадисе предава съвета си.
В същото време майката не налагала конкретен житейски сценарий на дъщерите си. Ако искали да се оженят, казвала тя, основното е мъжът да ги обича и във връзката да има взаимно уважение.
Хадисе се възхищава на способността на майка си да отгледа четири деца и да преодолява предизвикателства. Певицата вярва, че именно от нея е наследила силата, желанието за свобода и волята да взема свои собствени решения.
Но разговорът повдига и по-сложна тема: доколко детският опит влияе върху това как човек изгражда взаимоотношения в зряла възраст?
Анас посочва, че е особено трудно за едно дете да приеме развод, ако преди това е изпитвало любов и грижа в семейството. Когато родителите постоянно се карат, детето поне разбира, че нещо не е наред между тях. Когато обаче познатата картина на света изглежда щастлива, раздялата може да дойде като пълна изненада.
Хадисе се съгласява: тя все още трябва да разбере как напускането на баща ѝ от дома се е отразило на личния ѝ живот.
Тя не предлага готово обяснение за всички свои решения, нито твърди, че знае точните причини за собствените си преживявания. Вместо това, тя говори за процес, който продължава и днес.
Конфликт със сестра си: „Обичам я и се надявам да е добре.“
Една от най-емоционалните части на интервюто се отнася до семейна история, която Хадисе не беше разкривала толкова подробно преди това.
Анас пита кога е почувствала, че е станала много по-силна и по-независима, отколкото е била преди славата.
В началото певицата не желае да отговаря. Тя обяснява, че това е семеен въпрос, който не може да обсъжда публично. След това уточнява: конфликтът е възникнал през 2018 г. Сестра ѝ е била неин мениджър по това време.
Хадисе подчертава, че са се съгласили да не обсъждат този въпрос публично. Поради това тя не разкрива обстоятелствата около конфликта, нито се опитва да обясни кой е бил прав и кой крив.
Но той говори открито за собствените си чувства.
„Все още я обичам много. Не си говорим, но я обичам и ми пука за нея. Надявам се да е щастлива.“
Според певицата този период е бил трудно изпитание за нея. След семейния инцидент тя потърсила помощ от терапевт, специализиран в травми. Хадисе си спомня как се е чувствала напълно сама и е стояла вкъщи дълго време, въпреки че е продължила да работи.
В този момент ѝ предложили да се завърне в „The Voice Türkiye“, където била съдия в продължение на десет години. Но тя се страхувала, че няма да може да се справи емоционално.
Хадисе обясни, че почти не е виждала майка си и преживява сериозен семеен конфликт.
Ако някоя от участничките в програмата започне да говори за майка си, предупреди тя, ще ѝ бъде трудно да сдържи сълзите си.
В крайна сметка тя се върна към проекта. И, казва тя, това ѝ помогнало да се влюби отново в живота и в себе си.
„Никога преди не съм говорила за това. Мисля, че тази история завинаги ще остане белег в сърцето ми. Всичко, през което преминахме със сестра ми...“
Тогава Хадисе изрича думи, които са може би по-важни от всякакви подробности за семейния конфликт:
„Обичам я и се надявам, че е добре. Дори и нещата между нас да не са лесни в момента, винаги ще бъда до нея.“
Тя казва още, че през този период непрекъснато се е обръщала към Бог, опитвайки се да разбере какво са имали за цел да я научат тези изпитания и дали е наранила някого. Постепенно тя започнала по-внимателно да анализира собствените си решения и да забелязва неща, които преди е игнорирала.
Хадисе вярва, че след това отношенията ѝ с майка ѝ са станали още по-добри, въпреки че преди това е имало силна връзка между тях.
В историята ѝ няма помирение, което би могло да се приеме за свършен факт. Нито пък има обвинения, отправени към сестра ѝ. Има болка, любов и надежда, че любимият ѝ човек ще бъде щастлив, дори и в момента да са разделени.
„Знаех как ще свърши, но все пак исках да преживея това.“
В разговор с Анас Бухаш, Хадисе преразглежда една минала връзка и признава това, което мнозина осъзнават едва години по-късно: понякога вътрешно чувство ни подсказва, че тази връзка няма бъдеще, но все още не сме готови да си тръгнем.
„Когато си спомням за миналите си връзки, осъзнавам, че съм се чувствала сякаш всичко е свършило. И въпреки това продължавах да си казвам: „Чакай, нека се кача на тази лодка, да стигна до онова място, да отида в онзи ресторант. Това също е част от пътуването.“
Хадисе не се опитва да се представи като човек, който винаги взема безупречни решения. Тя признава, че понякога хората влизат във връзки, защото в този момент се нуждаят от определени чувства: сигурност, интимност, чувството, че са с някого. Но нуждата от любов не винаги означава, че сте намерили правилния човек, с когото да изградите бъдеще.
Водещата е съгласна: понякога, дълбоко в себе си, разбираме повече, отколкото сме готови да си признаем. А Хадисе отбелязва, че жените често са способни да видят цялостната картина на една връзка, дори преди проблемите ѝ да станат очевидни.
Тази мисъл е в ехо от по-ранното ѝ признание за разбито сърце. Певицата обяснява, че когато обича, се отдава изцяло на връзката. Тя се грижи, опитва се да поддържа връзката и продължава да се бори, докато чувства, че все още може да промени нещата.
„Искам някой да ме обича така, както аз обичам“, признава тя.
Но Хадисе подчертава, че връзките не могат да бъдат спасени само от усилията на един човек. Необходими са двама. Ако само единият партньор се опитва да поддържа връзката, рано или късно ще трябва да признае, че продължаването на борбата е безсмислено.
В същото време тя не съжалява, че е опитала.
„Видях накъде отиват нещата. Но мога да кажа, че се гордея със себе си, че се борих за тази връзка. Ето защо разбитото сърце не боли толкова много сега: знаеш, че си му дал всичко от себе си.“
По време на разговора обаче възниква още по-болезнен въпрос: любов ли беше?
Хадисе размишлява за хора, които са ѝ казвали как се чувстват и след това са я наранили. Тя признава, че понякога човек може да изпитва не толкова любов, колкото възхищение към друг човек – неговия успех, характер и излъчване. Докато това възхищение продължава, връзката изглежда прекрасна. Но когато чувствата се променят, се променя и желанието да останем близки.
„Може би не съм бил обичан. Може би за известно време съм бил възхищяван.“
Това не е окончателно заключение за всеки мъж от миналото ѝ, а въпрос, който Хадисе сега си задава. Тя се опитва да разбере какво точно я е свързвало с тези хора и защо връзки, които са започнали толкова красиво, са я наранили.
Човек, който няма да се налага да се състезава с Хадисе.
Анас Бухаш посочва друга закономерност. Според негови наблюдения, Хадисе е била привлечена от мъже, които са се радвали да я преследват, гледайки я като на плячка. Но сега, според водещия, е важно за нея да се научи да избира мъж, който може да види истинската жена зад славата.
Самата Хадисе признава, че изграждането на връзка като известна жена е особено трудно. Не винаги е ясно какво точно привлича един мъж: нейната личност или публичният ѝ образ. И не всеки може да толерира успеха, независимостта и натоварения живот на партньора си.
Затова днес Хадисе не търси почитател или човек, който трябва постоянно да бъде убеждаван в собствената си важност.
„Искам истински партньор в живота.“
За нея любовта е взаимна подкрепа, уважение и готовност да бъдем един на друг най-преданите фенове, а не съперници.
Тя не очаква скъпи подаръци: има свои собствени пари и знае как да се грижи за себе си. Простите изрази на обич са много по-важни – например, обаждане с въпрос дали е стигнала благополучно до хотела и е вечеряла.
Хадисе иска мъжът да е силен и уверен, да не се страхува от нея и да не се чувства ощетен заради нейната независимост.
„Той не бива да се страхува от моята сила, моята независимост и света, който съм изградила около себе си.“
В същото време тя не казва, че иска да се откаже от собствената си независимост в името на връзката. Напротив, за нея е важно партньорът ѝ да внесе нещо свое в живота им, за да може тя не само да дава, но и да получава подкрепа от него.
В нейния ум любовта е и свобода. Тя иска мъжът да може да прекарва време с приятели, да пътува и да следва собствените си интереси. И тя иска същото пространство.
„Нека понякога си починем един от друг, да имаме време да си липсваме, а след това да се срещнем отново и да прекараме време заедно.“
За Хадисе интимността не означава постоянен контрол. Това е доверие, което позволява на двама души да останат заедно, без да се налага да жертват собствения си живот.
Ето защо тя се нуждае не просто от мъж, който ѝ се възхищава, а от мъж, до когото може да бъде себе си - силна, независима, понякога уязвима и не е задължена постоянно да доказва, че може да се справи без външна помощ.
Защо Хадисе иска да стане майка?
Разговорът за детството естествено води до темата за бъдещето. Хадисе открито заявява, че иска да се омъжи повторно и да стане майка. Тя обаче подчертава, че в момента няма мъж в живота ѝ.
Тя не крие факта, че някога си е представяла голямо семейство и е мечтала за поне шест деца. Днес все още иска да има свои деца и е отворена за осиновяване, ако бъдещият ѝ партньор е отворен за идеята.
Но най-интересното не е броят на децата, за които е мечтала. Много по-важно е каква майка иска да бъде.
„Просто чувствам, че мога да доведа добър човек в този странен свят“, така Хадисе веднъж обясни желанието си да има дете.
Тя казва, че светът е трудно място, но вярва в собствената си способност да отгледа човек, който ще донесе нещо добро в него.
За нея майчинството не е постижение, с което да се хвали, нито е просто поредната роля в живота на известна жена. Това е отговорност, към която иска да подхожда осъзнато.
Хадисе признава, че обича професията си, работата си и пътешествията си. Но не иска да се връща към обичайното си ежедневие веднага след раждането на детето си. Важно е за нея да преживее всеки етап от майчинството, да му отдели време и да не прехвърля цялата отговорност за отглеждането на детето си на някой друг.
В същото време тя не твърди, че планира да се справи с всичко сама. Ще има нужда от помощ и смята това за нормално. Основното е бавачката да не замества майката в емоционалния живот на детето.
„Искам детето ми да дойде при мен.“
Тази кратка фраза е отражение на нейното собствено детство. Хадисе обяснява, че поради развода на родителите си, не винаги е чувствала, че има някой, на когото може напълно да разчита.
Ето защо тя иска да даде на бъдещите си деца това, което понякога ѝ е липсвало на самата нея: увереността, че имат надеждна подкрепа.
„Не искам да бъда преди всичко приятелка на децата си. Искам да бъда тяхната майка, човекът, който се грижи за тях, докато станат самостоятелни и напуснат дома.“
Тук тя си спомня думите на майка си: „Първо бъди майка, после приятелка“.
Хадисе иска децата ѝ да могат да ѝ казват всичко, да споделят мислите си и да не се страхуват от осъждане. Но най-вече те трябва да чувстват, че могат да се обърнат към нея за помощ, дори ако се е случило нещо страшно или трудно.
„Искам да знаят: „Да, ще трябва да се биете, но помнете, че вашата армия е тук. И аз съм част от нея.“
Това е може би едно от най-силните послания в интервюто. Хадисе не обещава да спести на бъдещите си деца всички трудности. Тя иска те да не се налага да ги преодоляват сами.
„Искам сърцето ми да може да диша.“
В последната част на разговора Анас кани Хадис да си представи, че би могла да извади собственото си сърце, да го постави пред себе си и да го попита какво би искало да каже.
Отговорът се оказва неочаквано кратък:
„Не бъди толкова строг с мен. Остави ме да дишам.“
Зад това признание се крие нещо повече от просто история за семейни катаклизми. То отразява и години на дисциплина, постоянен труд, стремеж към успех, навик да изискваш повече от себе си и никога да не се отказваш, дори когато нещата са трудни.
Хадисе си спомня как като дете е мечтала да стане певица. Тя е била само на пет години, когато е пеела пред отражението си в стъклената врата на кухнята, използвайки четка за коса като микрофон. По-късно, като тийнейджърка, тя изпраща просто писмо до създателите на музикалното шоу „Идоли“ за прослушване.
На двадесет и две години тя представлява Турция на Евровизия, изпълнявайки се под огромния натиск на очакванията на цяла страна. След това идват години на работа, сцена, телевизия и нови професионални предизвикателства.
Сега, поглеждайки назад към пътя си, Хадисе говори за друго постижение: способността да приема себе си, без да отрича болката, която е преживяла.
Тя не твърди, че е разбрала напълно всичко, което се е случило в живота ѝ. Но сякаш вече не изисква незабавни отговори от себе си.
В края на интервюто Анас Бухаш се връща към темата за връзките. Той казва на Хадиса, че е трудно за една известна жена да разбере дали един мъж е искрено заинтересован от нея или просто е привлечен от слава, статус и възможността да бъде с някого, познат на милиони.
Хадиса вече няма нужда да доказва силата си. Тя може да признае, че изпитва болка, че някои истории остават недовършени и че миналото не винаги я пуска, когато тя го иска.
И може би затова днес изглежда толкова уверена: не защото в живота ѝ вече няма сенки, а защото се учи да приема себе си напълно.
На четиридесет години Хадисе за първи път казва, че обича жената, която вижда в огледалото. И в края на това интервю искам да ѝ пожелая не толкова нови победи, а по-скоро това, което самата тя е поискала от сърцето си: да не бъде вече толкова сурова към себе си и най-накрая да си позволи да диша.
Добро утро, прекрасни момичета! 
