УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
УВАЖАЕМИ РОДИТЕЛИ,
Пиша Ви не като юрист, институция или политик.
Пиша Ви като родител.
И Ви моля за нещо много просто: предайте това съобщение на колегите си, на познатите си, на приятелите си, на всеки гражданин.
Ако някой от тях има дете в 20. ОУ „Тодор Минков“ — нека прочете внимателно следващите редове.
Ако няма дете там — направете едно добро. Изпратете това съобщение нататък. Попитайте какво се случва в училището на Вашето дете. Попитайте и други родители.
Защото това вече не е просто въпрос за една камера.
В 20 ОУ СЕ ЗАПИСВА И ЗВУК! ДЕНОНОЩНО! В КЛАСНИТЕ СТАИ! В КАБИНЕТИТЕ – И В ЛЕКАРСКИ, И В ТОЗИ НА УЧИЛИЩНИЯ ПСИХОЛОГ!
В публикувания на 23 септември 2026 г. от училището „Правилник за обработване на лични данни чрез аудио-видеонаблюдение“ изрично е записано:
„АВТОМАТИЧНО ДЕНОНОЩНО АУДИО-ВИДЕОНАБЛЮДЕНИЕ“
https://20ou.bg/wp-content/uploads/2026/09/%D0%9F%D0%A0%D0%90%D0 … D%D0%98%D0%95.pdf
Документи – 20. ОУ "Тодор Минков"
https://20ou.bg/?page_id=24
и е посочено, че се записват картина и звук в двора, общите части, стълбищата, фоайетата, коридорите, физкултурния салон, класните стаи, кабинетите и директорския кабинет.
Това означава не просто да се вижда детето Ви.
Чува се какво говори.
Чуват се разговорите му с приятели.
Шегите му.
Кавгите му.
Плачът му.
Думите му за семейството.
Личните му страхове и проблеми.
И — нещо, което според мен е особено тревожно — може да се записва и това, което едно дете споделя пред училищния психолог или пред медицинско лице!
Какво остава от доверието между дете и психолог, ако детето знае, че разговорът му се записва?
Как ще говори свободно?
Как ще потърси помощ?
Как ще сподели нещо интимно, ако зад него стои микрофон?
Моето дете е вече жертва на такъв разговор пред училищния психолог и то още на 8 май 2026 г.! А Вашето било ли е? Ако все още не е, не се ли страхувате, че утре може да стане?!
За едно малолетно дете това не е дреболия. Постоянното усещане, че думите му могат да бъдат записани и възпроизведени, може да създаде страх, самоцензура и усещане за липса на лично пространство — а при продължително преживяване на такъв контрол може да остави и траен отпечатък върху начина, по който детето общува и търси помощ.
А какво става с родителите?
И те са записвани.
Разговорът на родителя с учител.
Разговорът с директора.
Разговорът между родители.
А ако човек знае, че всяка негова дума може да бъде записана, съхранена и възпроизведена — колко „свободно“ всъщност изразява мнението си?
Още повече когато същевременно родители и учители са поставени в ситуация, в която изразяването на критично мнение може да бъде ограничавано или обезкуражавано.
А учителите?
Те не само са записвани, но и контролирани, поставени в зависимост, ограничени от правото да изразят свободно мнение, критика, личен живот!!!
Това вече не е просто видеонаблюдение.
Това е среда на постоянен контрол.
А сега идва най-шокиращото.
Правилникът е утвърден със заповед от 23 септември 2026 г. от директора на училището - ГАЛИНА ТИМОВА – лицето работило като пиар в Държавната агенция за закрила на детето, с разни там награди за супер директор, с асоциации, фондации и т.н. за подкрепа на децата и какви ли още не други фасадни титли. Ако прочетете в сайта на училището всичко за нейните приноси и успехи, ще се замислите дали не е по-велика и от майка Тереза. Когато върви и около нея грее ореол направо! Направо заслепява слънцето със своята доблест и почтеност. Как още не си е поръчала паметник и неин портрет във всяка класна стая!
Но чл. 40 гласи:
„ПРАВИЛНИКЪТ ВЛИЗА В СИЛА ОТ 01.01.2021 Г.“
Тоест документ, утвърден през септември 2026 г., сам заявява действие назад във времето — от 2021 г.
И точно в този момент — на 23 и 24 септември 2026 г. — са проведени множество родителски срещи.
Аз лично присъствах на родителската среща на класа на детето ми на 24 септември. Мои познати присъстваха на срещи в други класове на 23 и 24 септември.
Нито на нашата среща, нито на срещите, за които съм информиран, родителите бяха изрично уведомени за новия правилник и за въвеждането на аудиозапис.
При поставянето на въпроса пред класния ръководител стана ясно, че тя самата не беше запозната с какво точно се променя.
Това е факт, който може да бъде проверен.
И ако всичко в училището се записва с картина и звук, компетентните органи имат възможност да проверят обективно какво действително е било казано на тези родителски срещи. И НЕКА ПРОВЕРЯТ ДАЛИ ДИРЕКТОРЪТ ГАЛИНА ТИМОВА ИЗОБЩО Е РАЗЯСНИЛА НА УЧИТЕЛИТЕ ЗА „НОВОСТИТЕ“!
В същото време на родителите се раздават общи декларации, в които ей така между другото се декларира, че са запознати и съгласни с документите, публикувани на сайта на училището.
Замислете се какво означава това.
Родителят подписва декларация.
В сайта стои правилник.
Правилникът казва, че аудио-видеонаблюдението действа от 1 януари 2021 г.
И така един подпис може да бъде използван като формално доказателство, че родителят се е запознал с документ, който твърди, че той и детето му са били обект на аудиозапис през последните години. И че се е съгласил от 2021 г. до сега да бъде записван?!
Това ли е начинът да се информират родители?
Без ясно обяснение.
Без отделно и разбираемо представяне на най-съществената промяна.
С един общ подпис върху куп документи.
Всеки сам да прецени как да нарече това.
Аз го намирам за най-меко казано дълбоко обезпокоително. НАМИРАМ ГО ЗА ИЗМАМА! ЗА ПОДЪЛ ОПИТ ДА СЕ УЗАКОНИ ЕДНО ДЪЛГОГОДИШНО НАРУШЕНИЕ!
А Вие?
А институциите?
Аз сигнализирам за този проблем отдавна.
Още на 22 май 2026 г. сезирах Комисията за защита на личните данни. ПЪЛНО МЪЛЧАНИЕ! И сезирането ми беше не само за записите, а и как се използват те от ръководството на училището – пред кого се показват, за какво се използват, правят ли се внушения чрез тях на други деца, родители, учители! ЗАЩО ТАКА уважаеми членове на комисията не давате отговор, въпреки че всички законови срокове изтекоха?!
До днес не виждам резултат, който да е довел до реално прекратяване или изясняване на практиката. Напротив – въпреки че Комисията не се е произнесла с решение, практиката се узаконява с благословията на РУО - София град чрез Елеонора Лилова, МОН чрез Нели Цекова — директор на дирекция „Организация и контрол“ в Министерството на образованието и науката, и разбира се с бездействието на Държавна Агенция за Закрила на … „ДЕТЕТО“!
КАЖЕТЕ ВИЕ – ТОВА НЕ Е ЛИ ЦИНИЗЪМ! ВИСЯЩА ПРОВЕРКА НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ И ПРЕЗ ТОВА ВРЕМЕ НОВ ПРАВИЛНИК! УЗАКОНЯВАНЕ НА БИГ БРАДЪР!
ТОВА Е ДЕМОНСТРАЦИЯ, ЧЕ НА ТЕЗИ ХОРА НЕ ИМ ПУКА ОТ ПРАВИЛА И ЗАКОНИ! ТЕ СЕ ЧУВСТВАТ БЕЗНАКАЗАНИ, ВЕЧНИ!
Сезирал съм и други институции.
От Регионалното управление на образованието – София-град, в лицето на Елеонора Лилова, е изразена официална позиция относно липсата на звукозапис. На 26 юни 2026 г. г-жа Лилова лично е подписала и ми е изпратила документ, в който пише, че записите от видеокамерите не съдържат звук във връзка с инцидента от 30 април 2026 г.
Аз се запознах лично с файл в прокурорска преписка, който се отнася за същия инцидент от 30 април 2026 г., и в който при преглед на конкретния запис е наличен звук. И файлът съвсем не оборва моята хипотеза нито в голяма, нито в малка степен, напротив, потвърждава я в пълна степен, противно на изказаното в позицията на Галина Тимова, публикувано на сайта на училището на 16 септември 2026 г.
Същевременно в официален документ на РУО, подписан от Елеонора Лилова, е изложено твърдение относно липсата на звукозапис за същия случай.
Тези две доказателства съществуват.
Едното съдържа запис със звук.
Другото съдържа документ с невярно съдържание, изготвен от ръководно длъжностно лице с констатация, че такъв звук няма. И същият този документ е използван за приключване на проверка срещу директор Галина Тимова!
И ЕСТЕСТВЕНО ГАЛИНА ТИМОВА Е ЧИСТА КАТО СЪЛЗА, ВСИЧКО Е МЕД И МАСЛО!
На 15 септември за случая беше публикувана медийна публикация в Dnes.bg
На следващия ден училището публикува официална позиция, в която вече признава наличие на звукозапис, но заявява, че той се извършва само във физкултурния салон и е напълно законен и съобразен с действащия правилник.
Голяма част от тази позиция беше посветена на упреци към мен.
Аз поисках опровержение.
Поисках публично изявление и позиция по темата от Лилова, поисках и от Цекова! Познайте какво получих …
На 18 септември Елеонора Лилова ми изпрати писмо, в което посочва, че РУО не може да се произнесе по същество и очаква произнасяне на Комисията за защита на личните данни. За незнаещите ще поясня – г-жа Лилова е заемала длъжността Председател на т.нар. Държавна агенция за закрила на „детето“ в продължение на години и има много нейни лични медийни изяви, в които открито изразява позиции относно въпросите за защитата на личните данни на децата. Дали според Вас човек с такава биография би трябвало да разполага с поне принципни базови познания и да може да даде оценка на това действие? Ако не разполага с такива познания, защо е заемала постове като председател на ДАЗД, директор на 2 СУ, Началник на най-голямото РУО в България? Изразяваните през годините нейни позиции са били прочитане на готов текст, чуждо мнение или просто празни приказки?
А на 24 септември Нели Цекова ми изпрати официален отговор, в който е посочено, че при наличие на прокурорски проверки и съдебни производства административното производство се спира.
Това е написано в официални документи, които притежавам и мога да ги покажа.
И НЕКА ГО КАЖЕМ НА РАЗБИРАЕМ ЧОВЕШКИ ЕЗИК.
Представете си, че човек влиза в пълна с хора зала и започва да стреля по хората.
Хора падат простреляни един след друг.
Стрелецът продължава.
Подаден е сигнал на 112.
Полицията е уведомена.
Но полицията казва:
„Ще изчакаме съда да реши дали стрелбата е законна, преди да направим нещо.“
Междувременно човекът продължава да стреля.
Всяка минута носи нова вреда.
Точно затова този подход е толкова абсурден, когато става дума за евентуално продължаващо обработване на лични данни.
Тази практика трябва да бъде спряна, а не оставена да продължава, докато институциите си прехвърлят топката.
ИМА ЛИ ИНСТИТУЦИОНАЛЕН ЧАДЪР?
Този въпрос вече не мога да подмина.
Защото в случая се появяват едни и същи институционални имена.
Елеонора Лилова от РУО.
Нели Цекова от МОН.
Комисията за защита на личните данни, която беше сезирана още на 22 май.
Държавната агенция за закрила на детето, която приема, че няма необходимост от мерки.
И тук човек няма как да не попита с горчива ирония:
Държавната агенция за закрила на детето ли е — или ДЪРЖАВНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ДИРЕКТОРИТЕ?
А на 23 септември поставих въпроса пред централната власт, че се извършва незаконен постоянен аудиозапис на родители, учители и ученици без тяхното знание и съгласие.
Изпратих чрез Системата за сигурно електронно връчване сигнали до множество институции — включително министерства, Министерския съвет, Народното събрание, президентската институция и европейски институции. Изпратих и до различни адресати на случаен принцип над 50 наброй институции в цялата страна, за да не може проблемът да остане скрит само в МОН, РУО и ДАЗД.
ДА – и Европейските институции също са сезирани.
И ТОЧНО ТОГАВА СЕ СЛУЧВА НЕЩО ОЩЕ ПО-ФРАПИРАЩО.
В края на работния ден на 23 септември директорът Галина Тимова публикува правилника.
Правилник, който е утвърден същия ден.
Правилник, който твърди, че действа от 01 януари 2021 г.
Правилник, който описва денонощно аудио-видеонаблюдение.
А на 23 и 24 септември са родителските срещи.
Без ясно обяснение за тази промяна.
Междувременно са поставени нови обозначения.
С едър шрифт — „ВНИМАНИЕ! ОБЕКТЪТ СЕ ОХРАНЯВА“.
С по-малък — „СЪС СИТЕМА ЗА ВИДЕОНАБЛЮДЕНИЕ“
А с още по-дребен шрифт — че се записват картина и звук. – „Видеонаблюдението включва видеозапис на картина със звук“
За родителя, който минава през училището, посланието е очевидно:
„Има камери.“
Но същественото е друго:
„Има микрофони.“ „Микрофоните работят.“ „Училището записва и пази всяка дума на Вас и Вашето дете.“
Именно това е промяната, за която родителите трябва да знаят ясно и недвусмислено.
Не да я откриват случайно в правилник.
Не между другите документи.
Не след като вече са подписали декларация.
И още нещо.
Председателят на училищното настоятелство Кирилов изрично ми потвърди писмено, че одобрява аудиозаписа и го насърчава. Това той го направи писмено на 24 септември 2026 г..
Между другото трябва да отчета и нещо положително и това е СДВР – да, именно оттам помогнаха да се осветли случая, за което им благодаря!
На 25 септември, в късния следобед, след ново поставяне на проблема на 24 септември, вече с приложен новия правилник, пред централната власт, Министерски съвет се задейства чрез главния секретар на Министерския съвет Камелия Нейкова и сигналите ми са предоставени лично на министрите проф. Георги Вълчев и Иван Демерджиев, по компетентност.
Това е последното институционално действие, за което съм уведомен към момента.
И аз искрено се надявам този път въпросът да бъде разгледан такъв, какъвто е:
като въпрос за правата на деца, родители и учители, а не като неудобство, което трябва да бъде административно заметено под килима.
НЕКА НЕ СЕ ЗАЛЪГВАМЕ И ДА НИ Е ЯСНО:
Това не е някаква невидима техническа функция, за която никой не знае.
Това е практика, която се упражнява системно в продължение на години.
А когато става дума за деца, въпросът трябва да бъде зададен направо:
Кой защитава правото на детето да има лично пространство?
Кой защитава правото му да говори свободно?
Кой защитава разговора му с психолог?
Кой защитава разговора му с лекар?
Кой защитава родителя, който иска да зададе неудобен въпрос?
И кой ще поеме отговорност, ако един ден се окаже, че тази система е използвана по начин, по който не е трябвало?
Ето какво пише в самия правилник
Чл. 7, ал. 2:
„автоматично денонощно аудио-видеонаблюдение“
и:
в „класните стаи, кабинетите“
Чл. 8, ал. 1:
„Записът само на картина не може да установи изречените думи, словесните заплахи и обиди“
Тоест самият правилник обяснява защо е необходим звукът.
Чл. 20, ал. 2:
записите се съхраняват за фактически срок „от един до два месеца“
А най-важното — чл. 40, ал. 1:
„Правилникът влиза в сила от 01.01.2021 г.“
Това са думите на самия документ.
Прочетете го сами.
Прилагам правилника, за да няма „той каза — тя каза“.
Нека всеки родител го прочете.
Нека всеки учител го прочете.
Нека всеки институционален служител го прочете.
И тогава нека всеки сам си отговори:
Нормално ли е училище да записва не само образа на детето, но и гласа му?
Нормално ли е да се записват разговорите му?
Нормално ли е това да включва потенциално разговори с психолог или медицинско лице?
Нормално ли е родителите да не получат ясно и изрично обяснение за това?
Нормално ли е през септември 2026 г. да бъде публикуван правилник, който твърди, че действа от 2021 г.?
И най-вече:
Нормално ли е една институция да чака друга институция, друга да чака прокуратурата и съда — докато междувременно практиката продължава?
Аз мисля, че тук вече не става дума само за един училищен правилник.
Става дума за границата, която обществото поставя пред институционалния контрол върху децата ни.
Защото днес това е училището.
Днес микрофонът слуша детето.
Утре детето ще свикне, че всяка негова дума може да бъде записана.
И след време може дори да престане да пита защо.
Точно така започват антиутопиите.
Не с един огромен екран и полицай зад всяко рамо.
А с малки, „нормални“ компромиси.
С камера.
После микрофон.
После запис.
После архив.
После „няма от какво да се притеснявате“.
И накрая човек вече не се пита дали го наблюдават.
Той просто приема, че така е устроен светът.
Аз отказвам да приема това за нормално.
И затова Ви моля:
Проверете. Попитайте. Прочетете правилника. Не подписвайте механично декларации, чието съдържание не сте разбрали.
Ако детето Ви е в 20 ОУ — попитайте писмено:
• Записва ли се звук?
• От кога?
• В кои помещения?
• Записва ли се в класните стаи?
• Записват ли се разговори с психолог?
• Записват ли се разговори с медицинско лице?
• Колко време се съхраняват записите?
• Кой има достъп до тях?
• Кой ги е слушал?
• На какво правно основание?
• Защо правилникът от 2026 г. твърди, че действа от 2021 г.?
И всеки родител има право да потърси адвокат и да получи независим съвет относно своите права и правата на детето си, включително относно възможността да търси защита и обезщетение.
Ако Вашето дете не е в 20 ОУ — проверете неговото училище. ПРИ ТАКИВА ВИСШИ АДМИНИСТРАТОРИ КАТО ЛИЛОВА И ЦЕКОВА, НЕ БИ МЕ УЧУДИЛО 20 ОУ ДА НЕ Е ИЗКЛЮЧЕНИЕ, А ПРОСТО ДА Е ПЪРВОТО, КОЕТО ОФИЦИАЛНО Е ОСВЕТЛЕНО!
Ако не сте родител — направете добро и разпространете това съобщение до възможно най-много хора.
Защото въпросът вече не е само:
„Какво се случва в 20 ОУ?“
Въпросът е:
„Докъде позволяваме на институциите да стигнат, когато става дума за личното пространство на децата ни?“
И към институциите имам един последен въпрос:
Има ли институционален чадър над определени лица в системата на образованието?
И ако няма — нека го докажат.
Нека проверят.
Нека отворят записите.
Нека проверят техническите системи.
Нека сравнят документите.
Нека установят кой казва истината.
Нека установят от кога се записва звук.
Нека установят кой е знаел.
Нека установят кой е мълчал.
И ако се установят нарушения — нека отговорните лица понесат реални последствия.
Защото практиката, описана в този правилник, е достатъчно стряскаща сама по себе си.
УЧИЛИЩЕ, В КОЕТО ДЕТЕТО ЗНАЕ, ЧЕ НЕ САМО ГО ВИЖДАТ, НО И ГО СЛУШАТ, Е ОПАСНО БЛИЗО ДО ОНЗИ СВЯТ, КОЙТО ДЖОРДЖ ОРУЕЛ ОПИСВАШЕ КАТО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ, А НЕ КАТО ИНСТРУКЦИЯ.
Аз не искам моето дете да расте в такъв свят.
И няма да мълча.
С уважение,
Димитър Грозев
Баща на родител на малолетно дете в 20 ОУ, осмелил се да наруши рахата на някои държавни служители
https://20ou.bg/wp-content/uploads/2026/09/%D0%9F%D0%A0%D0%90%D0 … D%D0%98%D0%95.pdf
https://20ou.bg/?page_id=24
Виж целия пост
УВАЖАЕМИ РОДИТЕЛИ,
Пиша Ви не като юрист, институция или политик.
Пиша Ви като родител.
И Ви моля за нещо много просто: предайте това съобщение на колегите си, на познатите си, на приятелите си, на всеки гражданин.
Ако някой от тях има дете в 20. ОУ „Тодор Минков“ — нека прочете внимателно следващите редове.
Ако няма дете там — направете едно добро. Изпратете това съобщение нататък. Попитайте какво се случва в училището на Вашето дете. Попитайте и други родители.
Защото това вече не е просто въпрос за една камера.
В 20 ОУ СЕ ЗАПИСВА И ЗВУК! ДЕНОНОЩНО! В КЛАСНИТЕ СТАИ! В КАБИНЕТИТЕ – И В ЛЕКАРСКИ, И В ТОЗИ НА УЧИЛИЩНИЯ ПСИХОЛОГ!
В публикувания на 23 септември 2026 г. от училището „Правилник за обработване на лични данни чрез аудио-видеонаблюдение“ изрично е записано:
„АВТОМАТИЧНО ДЕНОНОЩНО АУДИО-ВИДЕОНАБЛЮДЕНИЕ“
https://20ou.bg/wp-content/uploads/2026/09/%D0%9F%D0%A0%D0%90%D0 … D%D0%98%D0%95.pdf
Документи – 20. ОУ "Тодор Минков"
https://20ou.bg/?page_id=24
и е посочено, че се записват картина и звук в двора, общите части, стълбищата, фоайетата, коридорите, физкултурния салон, класните стаи, кабинетите и директорския кабинет.
Това означава не просто да се вижда детето Ви.
Чува се какво говори.
Чуват се разговорите му с приятели.
Шегите му.
Кавгите му.
Плачът му.
Думите му за семейството.
Личните му страхове и проблеми.
И — нещо, което според мен е особено тревожно — може да се записва и това, което едно дете споделя пред училищния психолог или пред медицинско лице!
Какво остава от доверието между дете и психолог, ако детето знае, че разговорът му се записва?
Как ще говори свободно?
Как ще потърси помощ?
Как ще сподели нещо интимно, ако зад него стои микрофон?
Моето дете е вече жертва на такъв разговор пред училищния психолог и то още на 8 май 2026 г.! А Вашето било ли е? Ако все още не е, не се ли страхувате, че утре може да стане?!
За едно малолетно дете това не е дреболия. Постоянното усещане, че думите му могат да бъдат записани и възпроизведени, може да създаде страх, самоцензура и усещане за липса на лично пространство — а при продължително преживяване на такъв контрол може да остави и траен отпечатък върху начина, по който детето общува и търси помощ.
А какво става с родителите?
И те са записвани.
Разговорът на родителя с учител.
Разговорът с директора.
Разговорът между родители.
А ако човек знае, че всяка негова дума може да бъде записана, съхранена и възпроизведена — колко „свободно“ всъщност изразява мнението си?
Още повече когато същевременно родители и учители са поставени в ситуация, в която изразяването на критично мнение може да бъде ограничавано или обезкуражавано.
А учителите?
Те не само са записвани, но и контролирани, поставени в зависимост, ограничени от правото да изразят свободно мнение, критика, личен живот!!!
Това вече не е просто видеонаблюдение.
Това е среда на постоянен контрол.
А сега идва най-шокиращото.
Правилникът е утвърден със заповед от 23 септември 2026 г. от директора на училището - ГАЛИНА ТИМОВА – лицето работило като пиар в Държавната агенция за закрила на детето, с разни там награди за супер директор, с асоциации, фондации и т.н. за подкрепа на децата и какви ли още не други фасадни титли. Ако прочетете в сайта на училището всичко за нейните приноси и успехи, ще се замислите дали не е по-велика и от майка Тереза. Когато върви и около нея грее ореол направо! Направо заслепява слънцето със своята доблест и почтеност. Как още не си е поръчала паметник и неин портрет във всяка класна стая!
Но чл. 40 гласи:
„ПРАВИЛНИКЪТ ВЛИЗА В СИЛА ОТ 01.01.2021 Г.“
Тоест документ, утвърден през септември 2026 г., сам заявява действие назад във времето — от 2021 г.
И точно в този момент — на 23 и 24 септември 2026 г. — са проведени множество родителски срещи.
Аз лично присъствах на родителската среща на класа на детето ми на 24 септември. Мои познати присъстваха на срещи в други класове на 23 и 24 септември.
Нито на нашата среща, нито на срещите, за които съм информиран, родителите бяха изрично уведомени за новия правилник и за въвеждането на аудиозапис.
При поставянето на въпроса пред класния ръководител стана ясно, че тя самата не беше запозната с какво точно се променя.
Това е факт, който може да бъде проверен.
И ако всичко в училището се записва с картина и звук, компетентните органи имат възможност да проверят обективно какво действително е било казано на тези родителски срещи. И НЕКА ПРОВЕРЯТ ДАЛИ ДИРЕКТОРЪТ ГАЛИНА ТИМОВА ИЗОБЩО Е РАЗЯСНИЛА НА УЧИТЕЛИТЕ ЗА „НОВОСТИТЕ“!
В същото време на родителите се раздават общи декларации, в които ей така между другото се декларира, че са запознати и съгласни с документите, публикувани на сайта на училището.
Замислете се какво означава това.
Родителят подписва декларация.
В сайта стои правилник.
Правилникът казва, че аудио-видеонаблюдението действа от 1 януари 2021 г.
И така един подпис може да бъде използван като формално доказателство, че родителят се е запознал с документ, който твърди, че той и детето му са били обект на аудиозапис през последните години. И че се е съгласил от 2021 г. до сега да бъде записван?!
Това ли е начинът да се информират родители?
Без ясно обяснение.
Без отделно и разбираемо представяне на най-съществената промяна.
С един общ подпис върху куп документи.
Всеки сам да прецени как да нарече това.
Аз го намирам за най-меко казано дълбоко обезпокоително. НАМИРАМ ГО ЗА ИЗМАМА! ЗА ПОДЪЛ ОПИТ ДА СЕ УЗАКОНИ ЕДНО ДЪЛГОГОДИШНО НАРУШЕНИЕ!
А Вие?
А институциите?
Аз сигнализирам за този проблем отдавна.
Още на 22 май 2026 г. сезирах Комисията за защита на личните данни. ПЪЛНО МЪЛЧАНИЕ! И сезирането ми беше не само за записите, а и как се използват те от ръководството на училището – пред кого се показват, за какво се използват, правят ли се внушения чрез тях на други деца, родители, учители! ЗАЩО ТАКА уважаеми членове на комисията не давате отговор, въпреки че всички законови срокове изтекоха?!
До днес не виждам резултат, който да е довел до реално прекратяване или изясняване на практиката. Напротив – въпреки че Комисията не се е произнесла с решение, практиката се узаконява с благословията на РУО - София град чрез Елеонора Лилова, МОН чрез Нели Цекова — директор на дирекция „Организация и контрол“ в Министерството на образованието и науката, и разбира се с бездействието на Държавна Агенция за Закрила на … „ДЕТЕТО“!
КАЖЕТЕ ВИЕ – ТОВА НЕ Е ЛИ ЦИНИЗЪМ! ВИСЯЩА ПРОВЕРКА НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ И ПРЕЗ ТОВА ВРЕМЕ НОВ ПРАВИЛНИК! УЗАКОНЯВАНЕ НА БИГ БРАДЪР!
ТОВА Е ДЕМОНСТРАЦИЯ, ЧЕ НА ТЕЗИ ХОРА НЕ ИМ ПУКА ОТ ПРАВИЛА И ЗАКОНИ! ТЕ СЕ ЧУВСТВАТ БЕЗНАКАЗАНИ, ВЕЧНИ!
Сезирал съм и други институции.
От Регионалното управление на образованието – София-град, в лицето на Елеонора Лилова, е изразена официална позиция относно липсата на звукозапис. На 26 юни 2026 г. г-жа Лилова лично е подписала и ми е изпратила документ, в който пише, че записите от видеокамерите не съдържат звук във връзка с инцидента от 30 април 2026 г.
Аз се запознах лично с файл в прокурорска преписка, който се отнася за същия инцидент от 30 април 2026 г., и в който при преглед на конкретния запис е наличен звук. И файлът съвсем не оборва моята хипотеза нито в голяма, нито в малка степен, напротив, потвърждава я в пълна степен, противно на изказаното в позицията на Галина Тимова, публикувано на сайта на училището на 16 септември 2026 г.
Същевременно в официален документ на РУО, подписан от Елеонора Лилова, е изложено твърдение относно липсата на звукозапис за същия случай.
Тези две доказателства съществуват.
Едното съдържа запис със звук.
Другото съдържа документ с невярно съдържание, изготвен от ръководно длъжностно лице с констатация, че такъв звук няма. И същият този документ е използван за приключване на проверка срещу директор Галина Тимова!
И ЕСТЕСТВЕНО ГАЛИНА ТИМОВА Е ЧИСТА КАТО СЪЛЗА, ВСИЧКО Е МЕД И МАСЛО!
На 15 септември за случая беше публикувана медийна публикация в Dnes.bg
На следващия ден училището публикува официална позиция, в която вече признава наличие на звукозапис, но заявява, че той се извършва само във физкултурния салон и е напълно законен и съобразен с действащия правилник.
Голяма част от тази позиция беше посветена на упреци към мен.
Аз поисках опровержение.
Поисках публично изявление и позиция по темата от Лилова, поисках и от Цекова! Познайте какво получих …
На 18 септември Елеонора Лилова ми изпрати писмо, в което посочва, че РУО не може да се произнесе по същество и очаква произнасяне на Комисията за защита на личните данни. За незнаещите ще поясня – г-жа Лилова е заемала длъжността Председател на т.нар. Държавна агенция за закрила на „детето“ в продължение на години и има много нейни лични медийни изяви, в които открито изразява позиции относно въпросите за защитата на личните данни на децата. Дали според Вас човек с такава биография би трябвало да разполага с поне принципни базови познания и да може да даде оценка на това действие? Ако не разполага с такива познания, защо е заемала постове като председател на ДАЗД, директор на 2 СУ, Началник на най-голямото РУО в България? Изразяваните през годините нейни позиции са били прочитане на готов текст, чуждо мнение или просто празни приказки?
А на 24 септември Нели Цекова ми изпрати официален отговор, в който е посочено, че при наличие на прокурорски проверки и съдебни производства административното производство се спира.
Това е написано в официални документи, които притежавам и мога да ги покажа.
И НЕКА ГО КАЖЕМ НА РАЗБИРАЕМ ЧОВЕШКИ ЕЗИК.
Представете си, че човек влиза в пълна с хора зала и започва да стреля по хората.
Хора падат простреляни един след друг.
Стрелецът продължава.
Подаден е сигнал на 112.
Полицията е уведомена.
Но полицията казва:
„Ще изчакаме съда да реши дали стрелбата е законна, преди да направим нещо.“
Междувременно човекът продължава да стреля.
Всяка минута носи нова вреда.
Точно затова този подход е толкова абсурден, когато става дума за евентуално продължаващо обработване на лични данни.
Тази практика трябва да бъде спряна, а не оставена да продължава, докато институциите си прехвърлят топката.
ИМА ЛИ ИНСТИТУЦИОНАЛЕН ЧАДЪР?
Този въпрос вече не мога да подмина.
Защото в случая се появяват едни и същи институционални имена.
Елеонора Лилова от РУО.
Нели Цекова от МОН.
Комисията за защита на личните данни, която беше сезирана още на 22 май.
Държавната агенция за закрила на детето, която приема, че няма необходимост от мерки.
И тук човек няма как да не попита с горчива ирония:
Държавната агенция за закрила на детето ли е — или ДЪРЖАВНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ДИРЕКТОРИТЕ?
А на 23 септември поставих въпроса пред централната власт, че се извършва незаконен постоянен аудиозапис на родители, учители и ученици без тяхното знание и съгласие.
Изпратих чрез Системата за сигурно електронно връчване сигнали до множество институции — включително министерства, Министерския съвет, Народното събрание, президентската институция и европейски институции. Изпратих и до различни адресати на случаен принцип над 50 наброй институции в цялата страна, за да не може проблемът да остане скрит само в МОН, РУО и ДАЗД.
ДА – и Европейските институции също са сезирани.
И ТОЧНО ТОГАВА СЕ СЛУЧВА НЕЩО ОЩЕ ПО-ФРАПИРАЩО.
В края на работния ден на 23 септември директорът Галина Тимова публикува правилника.
Правилник, който е утвърден същия ден.
Правилник, който твърди, че действа от 01 януари 2021 г.
Правилник, който описва денонощно аудио-видеонаблюдение.
А на 23 и 24 септември са родителските срещи.
Без ясно обяснение за тази промяна.
Междувременно са поставени нови обозначения.
С едър шрифт — „ВНИМАНИЕ! ОБЕКТЪТ СЕ ОХРАНЯВА“.
С по-малък — „СЪС СИТЕМА ЗА ВИДЕОНАБЛЮДЕНИЕ“
А с още по-дребен шрифт — че се записват картина и звук. – „Видеонаблюдението включва видеозапис на картина със звук“
За родителя, който минава през училището, посланието е очевидно:
„Има камери.“
Но същественото е друго:
„Има микрофони.“ „Микрофоните работят.“ „Училището записва и пази всяка дума на Вас и Вашето дете.“
Именно това е промяната, за която родителите трябва да знаят ясно и недвусмислено.
Не да я откриват случайно в правилник.
Не между другите документи.
Не след като вече са подписали декларация.
И още нещо.
Председателят на училищното настоятелство Кирилов изрично ми потвърди писмено, че одобрява аудиозаписа и го насърчава. Това той го направи писмено на 24 септември 2026 г..
Между другото трябва да отчета и нещо положително и това е СДВР – да, именно оттам помогнаха да се осветли случая, за което им благодаря!
На 25 септември, в късния следобед, след ново поставяне на проблема на 24 септември, вече с приложен новия правилник, пред централната власт, Министерски съвет се задейства чрез главния секретар на Министерския съвет Камелия Нейкова и сигналите ми са предоставени лично на министрите проф. Георги Вълчев и Иван Демерджиев, по компетентност.
Това е последното институционално действие, за което съм уведомен към момента.
И аз искрено се надявам този път въпросът да бъде разгледан такъв, какъвто е:
като въпрос за правата на деца, родители и учители, а не като неудобство, което трябва да бъде административно заметено под килима.
НЕКА НЕ СЕ ЗАЛЪГВАМЕ И ДА НИ Е ЯСНО:
Това не е някаква невидима техническа функция, за която никой не знае.
Това е практика, която се упражнява системно в продължение на години.
А когато става дума за деца, въпросът трябва да бъде зададен направо:
Кой защитава правото на детето да има лично пространство?
Кой защитава правото му да говори свободно?
Кой защитава разговора му с психолог?
Кой защитава разговора му с лекар?
Кой защитава родителя, който иска да зададе неудобен въпрос?
И кой ще поеме отговорност, ако един ден се окаже, че тази система е използвана по начин, по който не е трябвало?
Ето какво пише в самия правилник
Чл. 7, ал. 2:
„автоматично денонощно аудио-видеонаблюдение“
и:
в „класните стаи, кабинетите“
Чл. 8, ал. 1:
„Записът само на картина не може да установи изречените думи, словесните заплахи и обиди“
Тоест самият правилник обяснява защо е необходим звукът.
Чл. 20, ал. 2:
записите се съхраняват за фактически срок „от един до два месеца“
А най-важното — чл. 40, ал. 1:
„Правилникът влиза в сила от 01.01.2021 г.“
Това са думите на самия документ.
Прочетете го сами.
Прилагам правилника, за да няма „той каза — тя каза“.
Нека всеки родител го прочете.
Нека всеки учител го прочете.
Нека всеки институционален служител го прочете.
И тогава нека всеки сам си отговори:
Нормално ли е училище да записва не само образа на детето, но и гласа му?
Нормално ли е да се записват разговорите му?
Нормално ли е това да включва потенциално разговори с психолог или медицинско лице?
Нормално ли е родителите да не получат ясно и изрично обяснение за това?
Нормално ли е през септември 2026 г. да бъде публикуван правилник, който твърди, че действа от 2021 г.?
И най-вече:
Нормално ли е една институция да чака друга институция, друга да чака прокуратурата и съда — докато междувременно практиката продължава?
Аз мисля, че тук вече не става дума само за един училищен правилник.
Става дума за границата, която обществото поставя пред институционалния контрол върху децата ни.
Защото днес това е училището.
Днес микрофонът слуша детето.
Утре детето ще свикне, че всяка негова дума може да бъде записана.
И след време може дори да престане да пита защо.
Точно така започват антиутопиите.
Не с един огромен екран и полицай зад всяко рамо.
А с малки, „нормални“ компромиси.
С камера.
После микрофон.
После запис.
После архив.
После „няма от какво да се притеснявате“.
И накрая човек вече не се пита дали го наблюдават.
Той просто приема, че така е устроен светът.
Аз отказвам да приема това за нормално.
И затова Ви моля:
Проверете. Попитайте. Прочетете правилника. Не подписвайте механично декларации, чието съдържание не сте разбрали.
Ако детето Ви е в 20 ОУ — попитайте писмено:
• Записва ли се звук?
• От кога?
• В кои помещения?
• Записва ли се в класните стаи?
• Записват ли се разговори с психолог?
• Записват ли се разговори с медицинско лице?
• Колко време се съхраняват записите?
• Кой има достъп до тях?
• Кой ги е слушал?
• На какво правно основание?
• Защо правилникът от 2026 г. твърди, че действа от 2021 г.?
И всеки родител има право да потърси адвокат и да получи независим съвет относно своите права и правата на детето си, включително относно възможността да търси защита и обезщетение.
Ако Вашето дете не е в 20 ОУ — проверете неговото училище. ПРИ ТАКИВА ВИСШИ АДМИНИСТРАТОРИ КАТО ЛИЛОВА И ЦЕКОВА, НЕ БИ МЕ УЧУДИЛО 20 ОУ ДА НЕ Е ИЗКЛЮЧЕНИЕ, А ПРОСТО ДА Е ПЪРВОТО, КОЕТО ОФИЦИАЛНО Е ОСВЕТЛЕНО!
Ако не сте родител — направете добро и разпространете това съобщение до възможно най-много хора.
Защото въпросът вече не е само:
„Какво се случва в 20 ОУ?“
Въпросът е:
„Докъде позволяваме на институциите да стигнат, когато става дума за личното пространство на децата ни?“
И към институциите имам един последен въпрос:
Има ли институционален чадър над определени лица в системата на образованието?
И ако няма — нека го докажат.
Нека проверят.
Нека отворят записите.
Нека проверят техническите системи.
Нека сравнят документите.
Нека установят кой казва истината.
Нека установят от кога се записва звук.
Нека установят кой е знаел.
Нека установят кой е мълчал.
И ако се установят нарушения — нека отговорните лица понесат реални последствия.
Защото практиката, описана в този правилник, е достатъчно стряскаща сама по себе си.
УЧИЛИЩЕ, В КОЕТО ДЕТЕТО ЗНАЕ, ЧЕ НЕ САМО ГО ВИЖДАТ, НО И ГО СЛУШАТ, Е ОПАСНО БЛИЗО ДО ОНЗИ СВЯТ, КОЙТО ДЖОРДЖ ОРУЕЛ ОПИСВАШЕ КАТО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ, А НЕ КАТО ИНСТРУКЦИЯ.
Аз не искам моето дете да расте в такъв свят.
И няма да мълча.
С уважение,
Димитър Грозев
Баща на родител на малолетно дете в 20 ОУ, осмелил се да наруши рахата на някои държавни служители
https://20ou.bg/wp-content/uploads/2026/09/%D0%9F%D0%A0%D0%90%D0 … D%D0%98%D0%95.pdf
https://20ou.bg/?page_id=24
