Здравейте,
преди няколко години забелязах странни тълкувания, решения, мнения, реакции от съпругата ми, които допреди това не бях срещал.
Тези неща накратко ни доведоха до много обтегнати отношения, значително охладняване, финансови проблеми, организационни, при мен лично преумора.
Опитите ми за нормални разговори без конфликти нестигаха до никъде с месеци, затова подадох молба за развод. Буквално след първата стъпка тя "превключи" - заяждането, изнервеността, агресията, се изпариха, а след като направи кафе и предложи да го изпием заедно, помислих че света се е обърнал с главата надолу. Така няколко месеца, когато Светът реши да се намести пак в стандартна позиция.
Тогава се разтърсих за причина и открих ADHD, съвпада на 300%. Открих и форум в Реддит, където партньори на хора с ADHD си обменят информация, накратко все едно хора, които са живели с нас. Това което те описват е това, което опитвах дълго време да й кажа че виждам.
Споделих с нея, показах й, тя каза че вижда доста общи неща със себе си, направи си някакви онлайн тестове - положителни.
И дотук спря всичко.
Предложението ми за разговор със специалист, диагностициране, пробване на медикаменти, образоване в тази насока и т.н. срещат по-скоро нежелание, апатия.
Роднините й по-скоро обмислят да ме линчуват, отколкото да се позаинтересуват какво е това, възможно ли е, какво се прави и т.н.
Нейният отговор когато я попитам какво да правим, е "Като не ти харесвам, просто се развеждай".
Мненията на хората е Реддит, че това може да се подобри към положително, са около 5-10%, останалите пишат че развода е единственото решение и всички няма смисъл от опити за поправяне.
Въпросите ми са:
- Как стоят нещата в България с диагностициране, терапии?
- Разбрахме, че популярните медикаменти са неналични, дори с рецепта. Как се справяте тогава?
- Има ли смисъл ако човек сам няма желание? Оставането човек сам да потърси решение вариант ли е или невъзможно?
- До каква степен е възможно регулиране, тоест какво можем да очакваме при желание за решение на проблема?
Виж целия пост
преди няколко години забелязах странни тълкувания, решения, мнения, реакции от съпругата ми, които допреди това не бях срещал.
Тези неща накратко ни доведоха до много обтегнати отношения, значително охладняване, финансови проблеми, организационни, при мен лично преумора.
Опитите ми за нормални разговори без конфликти нестигаха до никъде с месеци, затова подадох молба за развод. Буквално след първата стъпка тя "превключи" - заяждането, изнервеността, агресията, се изпариха, а след като направи кафе и предложи да го изпием заедно, помислих че света се е обърнал с главата надолу. Така няколко месеца, когато Светът реши да се намести пак в стандартна позиция.
Тогава се разтърсих за причина и открих ADHD, съвпада на 300%. Открих и форум в Реддит, където партньори на хора с ADHD си обменят информация, накратко все едно хора, които са живели с нас. Това което те описват е това, което опитвах дълго време да й кажа че виждам.
Споделих с нея, показах й, тя каза че вижда доста общи неща със себе си, направи си някакви онлайн тестове - положителни.
И дотук спря всичко.
Предложението ми за разговор със специалист, диагностициране, пробване на медикаменти, образоване в тази насока и т.н. срещат по-скоро нежелание, апатия.
Роднините й по-скоро обмислят да ме линчуват, отколкото да се позаинтересуват какво е това, възможно ли е, какво се прави и т.н.
Нейният отговор когато я попитам какво да правим, е "Като не ти харесвам, просто се развеждай".
Мненията на хората е Реддит, че това може да се подобри към положително, са около 5-10%, останалите пишат че развода е единственото решение и всички няма смисъл от опити за поправяне.
Въпросите ми са:
- Как стоят нещата в България с диагностициране, терапии?
- Разбрахме, че популярните медикаменти са неналични, дори с рецепта. Как се справяте тогава?
- Има ли смисъл ако човек сам няма желание? Оставането човек сам да потърси решение вариант ли е или невъзможно?
- До каква степен е възможно регулиране, тоест какво можем да очакваме при желание за решение на проблема?