Номинации за най-голяма муня (тема 16)

И моето 30кг куче.... За да го изкъпя, когато се е овъргаляло в нещо мръсно, трябва да го завържа за нещо много стабилно с късо въже и да се примиря, че ще съм точно толкова мокра, колкото и то. Плува с огромно нежелание и като стигне до мен се опитва да се покатери отгоре ми. А локвите след дъжд се заобикалят умело.

Охх, милата, ей сега вече те ожалих...но първо и аз се изхилих мощно
Някои котки обичат вода и къпане. Обаче шансът да попаднеш на такава не е много голям, предимно са на другия полюс 😆
Ако не е много наложително къпането, пази си нервите за когато се наложи да даваш хапче 🤣

Нат е права за хапчето. Важи и за сиропи, давани със спринцовка.
Аз при един такъв случай се проявих точно като първокласна муня - бяхме в селската къща, моята писанка (на около 15 години) беше болна и знаехме, че й остава малко, та я заведох да си стои в тревичката на полянката (тя си имаше любимо място там в една висока трева) и да си поживее по нейно си разбиране, колкото може. Давах й детски антибиотик във формата на сироп със спринцовка, ама мразеше го вече, та все се сърдеше (хем беше най-милата, кротка и умна котка, която някога сме имали, ама вече изтормозена и уморена от болестта милата). След една такава разходка се прибра, качи се на втория етаж да си полегне, пък аз останах на долния в кухнята да й приготвя любимата риба (попчета). Започна да се свечерява и реших да се кача да светна лампите (не че на нея й трябваше лампа, за да вижда, ама на, така го възприех - че ето на, тъмно става, пък писанка самичка без лампа). И претърчах по стълбите набързо както си бях със запалената цигара, уж колкото да светна. Понеже вратите на спалните бяха отворени, тя си избира в коя да влезе да спи. Прочее, заварвам я на едно кресло до вратата на едната спалня и се наведох да я погаля. Ама нали съм с цигара, скрих я зад гърба си да не я опушвам, че нямаше там и пепелник да я оставя, а тя реши, че ще давам от омразния сироп. И както си лежеше, надигна се и с лапички ме шамароса и по двете бузи  
Сетих се аз каква е работата, веднага отидох за пепелник, оставих цигарата, изправих се пред нея с разтворени ръце и казвам: "Ето, мамо, няма нищо в ръцете ми, не е спринцовка, не се плаши". То животинчето ме разбра, надигна се пак и ме погали с лапичка, сякаш искаше да се извини...После все внимавах как се появявам пред нея и как го възприема.