💙 Къванч Татлъту- минали и бъдещи проекти, партньори, семейство - тема 123 💙

„BOĞA BOĞA“ — ЧАСТ I
ХАКАН ГЮНДАЙ: ЧОВЕКЪТ ЗАД ИСТОРИЯТА
За да се разбере „Boğa Boğa“, трябва да се започне от Хакан Гюндай — не само като сценарист, а като автор, в чието творчество от години се повтарят едни и същи важни въпроси: как човек стига до морална деградация, как жертвата може да се превърне в извършител и как обществото влияе върху избора на отделния човек.
Гюндай е роден през 1976 г. в Родос. Първият му роман „Kinyas ve Kayra“ излиза през 2000 г. Следват „Zargana“, „Piç“, „Malafa“, „Azil“, „Ziyan“, „Az“, „Daha“ и „Zamir“. „Daha“ получава френската награда Prix Médicis за чуждестранен роман през 2015 г. (teis.yesevi.edu.tr)
В литературата си Гюндай често се занимава с герои, които са изолирани, отчуждени или поставени в среда, която постепенно разрушава моралните им ориентири. Темите за насилието, властта, самотата, експлоатацията и моралния избор присъстват трайно в творчеството му. (teis.yesevi.edu.tr)
Това е важно за „Boğa Boğa“, защото Ялън не е типичният филмов злодей. Интересът на историята не е просто в това да покаже, че той е извършил измама. По-важният въпрос е как човек оправдава собствените си действия и как постепенно губи границата между самозащита, оцеляване и насилие.
Този подход е характерен за начина, по който Гюндай мисли за историите. В интервю той казва, че обикновено започва с въпрос и след това търси историята, чрез която този въпрос може да бъде изследван най-добре. За него историята е средство за разглеждане на по-голям човешки или обществен проблем. (Diziler.com)
Точно това виждаме и в „Boğa Boğa“.
На повърхността имаме история за финансова измама, бягство и отмъщение. Под нея обаче стои въпросът:
Какво се случва с човека, когато последствията от собствените му действия го настигнат?
Тук се появява и връзката с предишната работа на Гюндай и Онур Сайлак. Двамата започват съвместната си работа с късометражния „The Jungle“, а след това Сайлак режисира филмовата адаптация на романа „Daha“. По-късно работят заедно и по „Şahsiyet“ и „Uysallar“. Самият Гюндай описва съвместната им работа като процес на взаимно вдъхновение и постоянно търсене на различни начини една идея да бъде преведена от литературата към киното. (СинемаТюрк)
Именно тук според мен трябва да се търси мястото на „Boğa Boğa“ в творчеството на Гюндай.
Филмът не се интересува толкова от самата измама, колкото от моралните последствия от нея.
Парите са началото.
След тях идват загубата, унижението, гневът, желанието за възмездие и накрая насилието.
Така Гюндай изгражда затворен кръг:
измама → загуба → гняв → отмъщение → насилие.
И най-важното е, че във филма няма напълно безопасна позиция за зрителя. Постепенно започваме да разбираме и жертвите, и Ялън. Но разбирането не означава оправдание.
Точно тази морална неяснота е една от най-силните характеристики на света на Гюндай.
Затова „Boğa Boğa“ може да се разглежда не просто като криминален трилър, а като история за моралното разпадане на човека.
И това ни подготвя за следващата част — Онур Сайлак.
Защото ако Гюндай задава въпросите, Сайлак трябва да ги превърне в образи, пространство и атмосфера.
Това е първата част. Следващата логично ще бъде „Онур Сайлак — режисьорът“, където ще разгледаме как той пренася света на Гюндай от текста в киното.