💙 Къванч Татлъту- минали и бъдещи проекти, партньори, семейство - тема 123 💙

Пепи , благодаря
доста интересни неща си донесла!

най после се появи и 2 част на интервюто много се радвам, че споделя и лични неща
бърз превод с ГП, доста е дребен шрифта, но може да се увеличава
слагам и оригинала в спойлери.

Добро утро, момичета

Айре, благодаря  Слагам цялото интервю  и линк към него https://numeroistanbul.com/kapak/kivanc-tatlitug-the-game-changer/220



КЪВАНЧ ТАТЛЪТУГ – ПРОМЯНАТА НА ИГРАТА
Numero Istanbul
Автор: Гълъб Ярен Дженгиз (Dove Yaren Cengiz)
Фотограф: Чарли Грей
Моден директор: Джейлан Атънч
„В момента съм активен като актьор, но един ден може да дам възможност и на своята страна на продуцент, режисьор или сценарист да се изяви. Всички тези неща са живи в мен. Самият аз съм любопитен да разбера каква творческа продуктивност ще ми донесат следващите години.“
Къванч Татлътуг разкрива различна страна от таланта си с всеки герой, на когото вдъхва живот. Всеки път това се случва по различен начин и всеки път ни изненадва. Мислим, че вече знаем на какво е способен, докато го наблюдаваме, но с всяка следваща роля отново оставаме изумени и възхитени.
Когато говори за своя опит, натрупан през повече от двайсет години, той използва думата „треньор“. На екрана притежава увереност и овладяност, които са резултат от работата му върху движенията, емоциите и тишината – всичко изглежда изключително естествено.
Очарованието на Къванч Татлътуг се крие и в способността му да ни накара да се замислим за човека, когото пресъздава. Интересува се от начина, по който героят се защитава, от езика, който използва, за да общува с другите, и дори от най-малките му навици.
За актьор, чиито изпълнения се наблюдават в различни краища на света и чиито нови проекти се очакват с нетърпение, доверието в собственото му любопитство при избора на роли е може би най-важната част от този портрет.
Той споделя, че е готов да последва желанието си да опита нещо ново, дори когато предполага, че то може да не бъде прието с толкова голяма любов, колкото предишните му проекти.
Когато говорим за Жълтия Сарухан, усещаме колко силно е това негово желание. Наред с целия натрупан опит Къванч обича да изследва мъжа, когото играе, и да се забавлява с него.
„Каква е връзката ви с образа на Жълтия Сарухан? Връщате се към този емблематичен герой след известно време. Какво ново ще видим в него в „Организирани работи: Съкровището на Карун“? Как изминалото време промени представата ви за героя?“
Саръ Сарухан е един от онези герои, които съществуват в културата и географията на нашата страна. Той е човек, когото съм срещал в детството си и с когото съм израснал, защото съм от Адана.
Когато Йълмаз Ердоган ми се обади за „Организирани работи: Клопката на шарана“, той ме покани да направим заедно нещо, което дотогава не бях опитвал. Предложи ми да продуцираме и създадем такъв герой заедно.
Така извадих един от образите, които бях съхранил в своята актьорска кутия с персонажи, и казах: „Да, можем да му вдъхнем живот.“
Някои хора имат своя собствена радиочестота. Ако не говориш на тази честота, не си част от техния свят. Те те игнорират, не разговарят с теб. Могат да бъдат доста дразнещи, да се ядосват и понякога да е невъзможно да общуваш с тях.
Мисля, че Жълтият Сарухан е точно такъв човек. Но ако успееш да се настроиш на неговата честота, вярвам, че ще се разбирате чудесно.
Той изглежда като ограничен човек, но всъщност е отдаден на личностното си усъвършенстване. Държи на обещанието, което е дал на приятелката си Екрем, и се опитва да се откаже от псувните, като ги заменя с добри навици – практикува йога и слуша класическа музика.
В „Организирани работи: Съкровището на Карун“ Жълтият Сарухан, подобно на останалите герои, остава верен на основата на света, създаден от „Организирани работи“. Той не излиза извън своя характер и собствената си същност, но се развива и се появява в нови версии.
Усилията му за личностно усъвършенстване са едновременно възхитителни и забавни.
Този път той се впуска в ново приключение в търсене на ново съкровище. Знаете, той е човек, който носи доста солидно тегло – има корем, широк почти колкото квадратен метър! Иска да намери съкровището със силна ръка и да изгради мост към следващите приключения.
„Как Жълтият Сарухан промени отношението ви към комедията? Какво място заема този герой в кариерата ви?“
Не знам дали трябва да го казвам, но предполагам, че след толкова години съм се уморил да плача.
Заради натоварването с телевизионни сериали съм един от актьорите, които са оформени от тази математика и драматургия. Когато погледнете към целия свят, вероятно ще откриете много малко актьори извън Турция, които са участвали в толкова продължителни сериали и могат да говорят с опита на 500–600 епизода.
Затова ние, турските актьори, сме многостранно подготвени.
В проектите, в които съм участвал, често съм пресъздавал герои, които плачат, лекуват чужди рани, събират хората, хващат ги, защитават ги и се опитват да запазят света около тях възможно най-сигурен.
Тук говоря за телевизионните сериали. Отделям киното от тях, защото там винаги съм се стремял да опитвам нещо различно.
Но когато погледна цялостната си кариера, осъзнавам колко много съм плакал. Прекарах толкова време в тъга, страдание и драма, че комедията се оказа нещо невероятно хубаво за мен.
На снимачната площадка можех да се смея с приятелите си. Понякога се смеехме толкова много, че не успявахме да заснемем сцените.
Няма нищо по-ценно от това да се смееш от сърце.
Не искам този проект да приключва, защото толкова много обичам да го правя. Не говоря от професионална гледна точка, а от онази страна в мен, която се храни духовно от това преживяване.
Ще ви кажа нещо – забавлявал съм се десет пъти повече от хората, които се занимават с комедия от години. Защото комиците правят комедии и се смеят от години, а аз едва сега попаднах в тази компания и тепърва започвам да се смея!
„След като камерата спре, остава ли у вас някакъв жест, реплика или навик от Жълтия Сарухан?“
Не. По принцип от героите, които играя, не ми остава нищо. Нямам такъв навик.
Но след като хората гледаха „Организирани работи: Клопката на шарана“, се появи цяла група зрители, които много харесаха смеха на Жълтия Сарухан. Усмивката му се превърна във феномен.
Всички мои приятели, включително и семейството ми, когато ме видеха, казваха: „Хайде, усмихни се като Сарухан!“
Понякога го правех специално за тях.
Другият въпрос, който постоянно ми задаваха, беше: „Коремът наистина ли е твой, или е изкуствен?“
А аз отговарях: „Не е изкуствен, моят си е!“
Те се учудваха: „Наистина ли? Покажи ни корема си! А как успяваш да играеш така, когато коремът ти е толкова голям?“
Честно казано, не знам как го правя. По някакъв начин успявам.
Когато открих тази своя особеност, решихме да я включим в образа на героя. Това беше решение, което взехме в движение, по време на работата.
„Може ли „Организирани работи“ да съществува без Истанбул? Коя част на града ви напомня най-много на Жълтия Сарухан?“
„Организирани работи“ не може да съществува без Истанбул. Истанбул е главният герой на „Организирани работи“.
Цветовете на Истанбул, всички онези нюанси, които преминават от земята към синьото, хаотичните цветове, смесващи се в нощния живот, динамиката на града...
Той притежава автентичност, хаос и красота, която се ражда именно от тази бъркотия.
Понякога искаш да стоиш малко по-далеч от него, но знаеш, че ако го направиш, ще започне да ти липсва.
Тези незаменими образи на Истанбул изграждат основата на „Организирани работи“.
Когато си представя Жълтия Сарухан, може би се сещам за най-бедните и проблемни квартали на Истанбул.
Представям си го как върши някаква съвсем прилична работа в Етилер. Например може да отвори малък бюфет в Етилер или Бешикташ.
Той е човек, който би могъл да бъде изключително добър в това да полага усилия и да се труди. Има потенциал.
„Има ли място в Истанбул, където сте снимали и което никога няма да забравите? Какъв спомен пазите оттам?“
Никога няма да забравя последната сцена на „Съкровището на Карун“. Това са снимките и спомените, които ще останат завинаги с мен.
„Кой квартал или място ви кара да се чувствате най-много у дома? Какво го прави специално за вас?“
Еминьоню и Каракьой.
Когато за първи път дойдох в Истанбул, все още не бях професионален баскетболист, но играех в „Юлкерспор“ с надеждата да стана такъв.
Фабриката на „Топкапъ“ се намираше там.
Всеки ден, след като се преместихме в Истанбул, пътувах от Еренкьой до Кадъкьой, от Кадъкьой до Еминьоню или Бешикташ с ферибот, а след това продължавах към Топкапъ.
Прекарах много време в тези автобуси и лодки.
Ако днес ме заведете там със затворени очи, ще разбера къде се намирам само по миризмата. Ще мога да кажа: „Довели сте ме точно тук“.
Дори се вълнувам, докато ви разказвам това.
Тези места заемат много специално място в сърцето ми.
Сега понякога отново минавам по същия маршрут с мотоциклета си. Виждам местата, където съм чакал, където съм се хранил и където съм прекарвал времето си с приятелите.
Има толкова много неща, които правят Истанбул специален, но дори миризмата му е различна.
Там усещаш мириса на йода много по-силно. Странно е.
Това ме прави изключително емоционален.
Това е истинският Истанбул.
„Как бихте прекарали един ден в Истанбул, ако нямате снимки? Откъде бихте започнали и какъв маршрут бихте избрали?“
През последните години, особено след раждането на сина ми, когато не работя и прекарвам време далеч от него, имам чувството, че правя нещо нередно.
Затова, когато приключат снимките, обикновено прекарвам времето си със сина ми и съпругата ми.
Обичам дома си. Аз съм човек, който обича да си стои вкъщи.
Когато се събудя сутрин, вече съм си подготвил хиляди занимания и хобита, с които да запълня времето си до вечерта.
Понякога каня приятелите си у дома, за да споделяме тези занимания заедно.
Сега и синът ми започва да споделя моите хобита.
Не мога да ви опиша колко голямо удоволствие ми доставя това. Нямам думи, с които да го изразя.
В същото време копнея за моментите, когато отново ще мога да се наслаждавам на Истанбул.
Професията ми ме е отвела в много страни по света. Обичам да пътувам, да почивам и да откривам нови места, но мога съвсем категорично да ви кажа, че Истанбул е едно от най-красивите места, които съм виждал през живота си.
Не го казвам просто защото живея тук. Казвам го като човек от Адана, който е открил Истанбул по-късно в живота си.
Истанбул е изключителен град.
Камъните, земята, хората, морето – всичко е съвършено.
Може би има хиляди места, които все още не съм открил. Чакам подходящия момент, за да ги опозная.
В момента обичам да се качвам на мотоциклета си и да обикалям с каска както европейската, така и азиатската част на града. Отивам навсякъде, където пожелая.
Най-голямото ми хоби е да изследвам всяко кътче на Истанбул с мотоциклета си.
„Няма такова нещо като съвършен човек на този свят. Но в собственото си семейство правя лични и духовни инвестиции, за да бъда възможно най-добрият пример за детето си. Щастлив съм, когато виждам разликата между Къванч преди сина ми и Къванч след появата му.“
„Актьорската ви кариера много рано премина границите на Турция. Днес благодарение на Netflix имате огромна аудитория в различни страни, която ви гледа на различни езици. Влияе ли този международен интерес върху избора ви на роли и върху отношението ви към актьорството? Замисляте ли се как един герой би бил възприет в различните култури?“
Първо ще говоря от свое име, а след това ще споделя мнението си за развитието на индустрията.
Никога не съм планирал предварително нещо с мисълта: „Ще направя това за определена публика“.
Не знам дали трябва да се подхожда по този начин. Уважавам хората, които го правят, но аз никога не съм гледал на нещата от тази гледна точка.
Когато имам желание да направя нещо, го правя, независимо какъв ще бъде резултатът.
Обичам да експериментирам и да опитвам различни неща.
Дори когато знам, че даден проект може да не бъде приет от публиката толкова добре, колкото предишните ми работи, за мен е много по-добре да съм опитал нещо ново, отколкото един ден да съжалявам и да си казвам: „Ех, трябваше да го направя“.
Винаги съм искал да опитвам нови неща.
Според мен един от най-новите и впечатляващи примери за това е Жълтият Сарухан.
Когато погледнете Жълтия Сарухан, говорим за човек, който живее в самото сърце на нашата култура – дори бих казал в нейната аорта.
Може ли хуморът на този човек да бъде предаден със същата точност, когато шегите му се превеждат на английски, немски или друг език?
Дори и да бъдат преведени, дали французин, англичанин или американец, който не е израснал с тази култура, ще може да ги разбере напълно?
Това са въпроси, които можем да обсъждаме.
Но има и нещо друго – хората, независимо от езика, на който говорят, или културата, в която са израснали, се смеят на всичко, което е смешно. Това е факт.
Затова не смятам, че трябва предварително да се правят проекти с нагласата: „Това го правя за тази публика, а онова – за другата“.
Не мисля, че трябва да създаваме неща по поръчка, водени единствено от предварителни очаквания.
Дигитализацията, Netflix и останалите дигитални платформи събраха света в една кутия. Благодарение на тях популярността на нашите продукции нарасна.
Но автентичността на нашата култура привличаше интереса на хората, особено в Европа, много преди това.
Още преди появата на дигиталните платформи сериалът „Гюмюш“ и много други продукции от онова време предизвикваха огромен интерес – първо в Близкия изток и съседните ни държави.
Предполагам, че нашата култура винаги е изглеждала привлекателна, нова и интригуваща за хората отвън.
Виждам, че притежаваме прекрасни особености, които карат хората да казват: „Уау, колко интересни неща има тук!“.
Ето защо смятам, че съдържанието, което създаваме в нашата страна от културна гледна точка, притежава дори малко по-голяма привлекателност в сравнение с европейските продукции.
Казвам това от професионална гледна точка.
„На снимачната площадка, извън актьорската работа, чия дейност ви привлича най-много? Ако един ден застанете зад камерата, с какво бихте искали да се занимавате? Има ли вероятност да ви видим като сценарист, режисьор или продуцент?“
Да, има такава вероятност.
Творческата страна на живота ми понякога се променя.
Когато започнеш да пишеш и четеш повече, неизбежно започваш да мислиш и през погледа на продуцент или режисьор.
Развитието и натрупаният опит естествено те отвеждат до тази точка.
Когато започнеш да говориш на един и същ професионален език с хората, с които работиш, постепенно в процеса се включват и режисурата, продуцентството и сценарното писане.
Говорим за опит от повече от двайсет години.
Затова във всяка от тези области вече има по нещо от мен.
Понякога човек трябва да даде почивка на актьорската си страна и да позволи на друга част от себе си отново да излезе на преден план.
В момента активно се занимавам с актьорство, но един ден може да дам възможност и на своята страна на продуцент, режисьор или сценарист да се изяви.
Всички тези неща са живи в мен в момента.
Самият аз съм любопитен да разбера каква творческа продуктивност ще ми донесат следващите години.
„Кой на снимачната площадка най-лесно успява да ви разсмее? До кого ви е най-трудно да запазите сериозно изражение по време на сцена?“
Йълмаз Ердоган и Ураз Кайгълароглу.
Когато тримата се съберем, ставаме като палавите деца в класната стая. Непрекъснато се разсмиваме един друг.
Дори когато снимаме изключително сериозна сцена, понякога е достатъчно просто да се погледнем в очите и започваме да се смеем.
Заради това не успях да изиграя много сцени.
Освен това има доста импровизации. Някой казва нещо, което изобщо не очакваш, или реагира по неочакван начин. Понякога някой прави нещо, което напълно те изненадва.
Тези моменти са изключително забавни.
Предпочитам непрекъснато да се смея, вместо непрекъснато да плача. Дори предпочитам да не успяваме да заснемем дадена сцена заради смях.
Иска ми се винаги да работим по този начин!
„Ако трябва да изберете партньор от снимачния екип за някое приключение, кого бихте избрали?“
Сюрюнген Садо, героят на Ураз.
Между примитивните страни на Сарухан и Садо се създаде определена връзка.
Помните ли какво казах за радиочестотите? Е, техните честоти съвпаднаха.
Сарухан му каза: „Харесах те“.
Ако се появи някакво приключение или работа, със сигурност ще вземе Садо със себе си.
„Каква е разликата между човека, който бяхте преди да станете баща, и човека, който сте днес? Как бащинството промени начина, по който използвате времето си, избора на проекти и представата ви за успех?“
Превърнах се в човек с много по-силно чувство за съвест.
Съпричастността ми се увеличи.
Личностното ми развитие също се промени. Старая се да излизам извън собственото си его и да обръщам повече внимание на недостатъците си.
На този свят няма съвършен човек, но правя лични и духовни инвестиции в собственото си семейство, за да бъда възможно най-добрият пример за детето си.
Щастлив съм, когато виждам разликата между Къванч преди сина ми и Къванч след появата му.
Да имаш дете е неописуемо чувство.
Емоциите, които то ми носи, са безценни.
Много е интересно. Кара те непрекъснато да търсиш, да откриваш и да се развиваш.
„Кои са незаменимите елементи на личния ви стил? Помагат ли ви детайли като дрехите, ароматите и предметите, които използвате, когато изграждате даден герой? Например какви аромати би предпочитал Жълтият Сарухан?“
Аз съм истински маниак на тема аромати!
Имам колекция от парфюми – около 250–300 броя.
Когато отивам на снимачната площадка, си слагам по три, понякога по пет различни парфюма.
През деня използвам много парфюм. Обичам да се парфюмирам и често добавям още един аромат около врата си. Понякога слагам и на ръката си.
Докато разговарям с някого през деня, понякога доближавам ръката си до лицето и я помирисвам. Когато усетя аромата, който харесвам, се чувствам щастлив.
Всеки от тези аромати ми напомня за нещо различно.
Например един аромат може да ми напомня на ванилия, но в същото време да ме върне към спомен за приятел, определено място или детството ми, докато се разхождам из Каракьой или Еминьоню.
Миризмите имат свой собствен код.
Всеки герой, когото играя, има по три до пет характерни парфюма.
Избирам ги от личната си колекция и ги използвам на снимачната площадка.
За мен Жълтият Сарухан е човек, който използва парфюмите от 70-те и 80-те години.
По онова време имаше много емблематични аромати. Ние ги наричаме „парфюмите, които бащите ни използваха“.
Когато някой влезеше в стаята, хората казваха: „Татко дойде!“. Толкова силно се усещаше ароматът му.
Избрах три парфюма за Жълтия Сарухан именно от тази категория – онези характерни „бащински“ аромати.
Използвах ги, когато отивах на снимачната площадка.
Те ме караха да се чувствам по-зрял, по-бащински и ми придаваха усещане за по-голяма тежест и авторитет.
Така създадохме и характерния аромат на Сарухан.

Хубав ден

Пепи, супер, много ти благодаря
не предполагах, че го има цялото в нета...
много хубави и интересни неща споделя Къванч!!




вчера

Айре, имам "приятел" с големи способностти🤭🤭🤭

Честно казано самата структура на интервюто, подредбата на въпросите не ми харесва. Журналистът започва с едно, после прескача на друго, после се връща.
Но пък Къванч е супер 👍 Толкова отдавна не сме имали дълго интервю.
Някои от нещата, които казва са ни познати и го казвам в абсолютно положителен смисъл, неговата философия за живота не се е променила от младежите му години. Всъщност голямата промяна е свързана с раждането на Курт Ефе и това е напълно в реда на нещата.
Това особено ми хареса ❤️
"Няма такова нещо като съвършен човек на този свят. Но в собственото си семейство правя лични и духовни инвестиции, за да бъда възможно най-добрият пример за детето си. Щастлив съм, когато виждам разликата между Къванч преди сина ми и Къванч след появата му.“

Днес има събитие на 10 години Нетфликс Турция. Помня, че за 5 годишнината се бяха разболели от ковид и не отидоха с Башак. Въпросът е дали сега ще ги видим?