

Когато кралица Виктория се възкачва на трона през 1837 г., току-що навършила 18 години, тя е млада и изпълнена с ентусиазъм и се наслаждава на модните тенденции. През дългото и, 63-годишно, царуване модните ѝ избори оказват голямо влияние върху тенденциите в Кралството, а и по света. Както повечето жени от своето време, Виктория се опитва да се облича така, че да се харесва на мъжете в живота си, а първият ѝ министър-председател, лорд Мелбърн, често ѝ дава съвети какво да облече. По-късно принц Алберт прави същото. Както се очаква от всеки британски монарх, Виктория изисква всичките и дрехи, както и тези на членовете на двора ѝ, да бъдат от британско производство. Тя винаги определя модните тенденции, особено през първата половина на своето царуване.
Да разгледаме накратко модата от викторианската епоха и как Виктория и нейното семейство са допринесли за нейното формиране.
30-те години на 19 век:
Този период се нарича още „80-те“ на XIX век, което означава, че това е било десетилетието на преувеличените, абсурдни форми и огромните ръкави. Модата от 30-те години като цяло се характеризира с акцент върху широчината – както в раменете, така и в ханша. Това е било в рязък контраст с много по-тесните силуети от предходните две десетилетия, при които са се предпочитали по-естествени и сдържани форми.
В началото на десетилетието роклите с ръкави „жиго“ са изключително популярни, а често се допълват с катарама или лента за връзване. Може би ще ви изненада, но през 30-те години на XIX век роклите често достигат до глезените – колко дръзко! Около 1835 г. обаче дължината на полите при дамите от висшето общество отново е до пода. 30-те години на XIX век носят иновации в текстилната технология, като въвеждат нови материи за рокли. Елегантните и нежни флорални принтове върху бледи фонове набират все по-голяма популярност, а в цветята се появяват нови зелени багри. Тежките и твърди тъкани като брокат отново влизат в употреба за първи път от 18-ти век насам, а много хора изваждат старите си рокли и ги преправят по новата мода.
Прочутите ръкави жиго:

Вечерните рокли от това десетилетие обикновено имат широки деколтета и къси, бухнали ръкави, които стигат до лакътя, като раменете са спуснати. Често се носят с ръкавици със средна дължина. С наближаването на края на десетилетието и след като младата Виктория става кралица, екстравагантните стилове от 30-те години на XIX век започват да се успокояват и да стават по-сдържани.
През 40-те години на XIX век модата се ориентира към по-фин и минималистичен стил. На мода се налага естествената линия на раменете, а талията на роклите се смъква, стеснявайки се до върха и образувайки триъгълник от рамото до талията на дневните рокли.
Полите започват да придобиват форма на камбана, за разлика от коничната форма от предходното десетилетие, като това е подпомогнато от новия метод за прикрепване на полите към корсажите чрез патронни плисета. Плисирането с патронни плисета ще се превърне в синоним на модата от 40-те години на XIX век. И тъй като полите стават все по-обемни, жените трябва да започнат да носят повече слоеве фусти – досадно занимание, което ще доведе до изобретяването на кринолина през 50-те години на XIX век.
Кралица Виктория носи модната силуетна линия на 40-те години и спомага за популяризирането на новите модни тенденции на десетилетието чрез избора си на облекло. Много портрети на младата кралица Виктория я показват с коса, разделена по средата, с две плитки, усукани в спретнат кок в задната част на главата ѝ. Това е прическа, изключително популярна през 1840-те години и Нейно Величество със сигурност допринася за популяризирането ѝ.
Виктория през 1840 г.

40-те години на XIX век са и първото десетилетие на фотографията, а Виктория и съпругът ѝ Алберт са сред първите, които се възползват от това ново изкуство. За първи път в историята можем да видим снимки от първа ръка на това, което кралицата и членовете на двора ѝ са избрали да носят, а не само портрети и рисунки, които често са преувеличени. Когато кралица Виктория се омъжва за принц Алберт Сакс-Кобург и Гота през февруари 1840 г., тя избира да носи бяла сватбена рокля. За нас, в западната култура на 21-ви век, това изглежда напълно нормално, но всъщност Виктория прави нещо изключително необичайно.
По това време булките обикновено носят по-ярки цветове за сватбата си или просто каквото имат в гардероба си и смятат за подходящо. Роклята ѝ е изработена от плътен копринен сатен и украсена с дантела от Хонитън, което допринася за разцвета на дантелопроизводството в Девон. Виктория не е първата кралска булка в историята, която се облича в бяло за сватбата си, но тя определено оказва голямо влияние, тъй като носенето на бяло бързо е възприето от елита и аристокрацията и оттогава остава традиция.
50-те години на XIX век
През 50-те години на XIX век полите от 40-те години продължават да се разширяват, ставайки все по-обемни благодарение на воланите, които обикновено са подредени в три реда. Това увеличаване на ширината на женските поли води до въвеждането на кринолина със стоманена конструкция през 1856 г., което позволява да се използват по-малко фусти.
Мода от 50-те години:

С напредването на десетилетието воланите и наборите бавно започват да изчезват, като са заменени от поли, които падат по-гладко върху фустата и кринолина. Естествените ръкави от 40-те години на XIX век се превръщат в по-широки ръкави с форма на камбана или пагода и често са украсени с дантела. Моден начин за допълване на на пръв поглед обикновената дневна рокля е използването на отделни малки, изящни дантелени яки. Дневните рокли обикновено се изработват от лен или памук, като мотивите често са от типа „гингъм“ карета и карирани шарки, което отразява консервативния стил на кралица Виктория и нейното обкръжение.
Виктория е известна с това, че предпочита скромността и минимализма и това се вижда ясно в модата, когато тя е на върха на своето влияние. Консервативната мода от 40-те и 50-те години, когато Виктория е начело на модните тенденции, е в рязък контраст с периода от 60-те години нататък, когато принцеса Александра се превръща в модна икона. Друга модна тенденция от 50-те години на XIX век е „баската талия“ – сако с дължина до бедрата, което прилепва плътно около гърдите и талията и се разширява над бедрата, напомнящо ездачески костюм. Вечерните рокли от това десетилетие отново са с дълбоко деколте, с открити рамене и къси ръкави.
60-те години на XIX век
През първите няколко години на 60-те полите достигат окончателната си ширина, но след около 1862 г. силуетът на кринолина се променя и вместо да бъде камбановиден, той леко се изравнява отпред и започва да изпъква повече отзад. Сега започваме да наблюдаваме постепенно преминаване към модата на т.нар. турнюр - голямата издатина на роклите отзад, която става много модерна и разпространена.

Тези нови поли са по-изтънчени, покрити с волани, бухнали части и дантели, като понякога напълно скриват плата под тях. Това е стил, който ще продължи да набира популярност през цялата епоха на турнюрите още две десетилетия.
Първите химически багрила са открити през 1856 г. и бързо стават модерни.
Англичанинът Чарлз Фредерик Уорт основава своята модна къща през 1858 г. в Париж и става първият моден дизайнер, считан за художник. Неговият стил и влияние през 60-те години на XIX век водят до доминирането на парижката висша мода, която е популярна и до днес.
Принц Алберт трагично умира през 1861 г., което потапя кралица Виктория в дълбок траур, от който тя никога не излиза. Именно тогава Виктория престава да се опитва да следва модните тенденции и избира облеклото на вдовица до края на живота си.
Тя носи черни рокли с широка пола, закопчаващи се отпред и допълва визията си с бяла шапчица. Както е обичайно за викторианската траурна мода, роклите на Виктория са изработени от плътна креп-тъкан, но с течение на годините тя започва да предпочита по-леки копринени материи. С оттеглянето на кралицата от публичното пространство става все по-ясно, че тя е приключила интереса си към модата, като на нейно място встъпват дъщерите и снахите и.
70-те години на XIX век
Вечерните рокли запазват ниското деколте и се отличават с къси ръкави, оставящи раменете открити. 70-те години на XIX век се развиват успоредно с влиянието на Братството на прерафаелитите и други художествени школи, като носят нова мода на линии без корсет и по-естествени силуети. Това води до създаването на „чайната рокля“ – широка рокля, носена вкъщи по време на следобедния чай и при посрещане на гости. Тя е полуофициална и се считаше за подходяща за срещи с приятели.
Тогава е времето на принцеса Александра, зашеметяващата принцеса на Уелс. Тя популяризира „Robe a la Princesse“ – рокля с тънка талия на естественото ѝ ниво и плавни линии, които са в рязък контраст с кринолините от предходното десетилетие и от 1875 г. нататък този стил е последван от мнозина, което води до ерата на естествените форми в края на 70-те години на XIX век.

През 1878 г. турнюрът и повдигнатата задна част на роклята излизат от мода и жените започват да носят малки подложки за задната част, което също бързо отпада от официалното облекло. Александра е известна като почитателка на парижката висша мода и често се отклонява от носенето на чисто британски тъкани; тя е напълно различна от кралицата, а публиката е очарована от красотата ѝ и страстта ѝ към модата.
1880-те години
Ерата на естествените форми е краткотрайна и с настъпването на 80-те години на XIX век турнюрът се завръща, макар че този път силуетът е леко променен. Повдигнатата задна част прилича повече на рафт върху задната част на тялото и е твърда и неподатлива, за разлика от по-мекия, драпиран буст от 70-те години на XIX век. Обемът в задната част на роклите трябва да бъде балансиран, което се постига чрез нов силует на корсета, много наподобяващ едуардианския S-образен корсет или „здравословния“ корсет.
Принцеса Александра, бъдещата кралица Александра, все още е модна икона. Тя има белег на врата, който предпочита да скрива под слоеве от колиета тип „чокър“ и колиета с камъни – навик, който ще запази през целия си живот и по този начин популяризира носенето на такива колиета. Около 1888 г. турнюрите бавно започват да намаляват по размер, докато накрая практически изчезват, като на тяхно място се появяват полите с форма на камбана.
През 90-те години се наблюдава технологичен бум с въвеждането на електричеството в производството на дрехи, което води до бурен растеж на пазара на конфекция. С началото на масовото производство на облекло модата става по-достъпна за всички слоеве на обществото и вече не само висшата класа е тази, която определя модните тенденции. В началото на десетилетието силуетите остават в духа на края на 80-те години, а ръкавите с буфан започват да се развиват.
С изчезването на турнюра през 1892 г. обаче полите придобиват форма на камбана, снабдени с клинове, за да се прилепват плавно по бедрата и отново се появяват големите ръкави „leg-o-mutton“ или жиго. Ширината на горната и долната част на тези рокли от 1890-те години трябва да бъде балансирана, поради което най-желана е стегнатата талия и фигурата тип „пясъчен часовник“. Докато 19-ти век бавно наближава края си, жените придобиват все повече свобода, а изобретяването на велосипеда с отворена рамка им дава възможност да карат велосипеди много по-удобно, което по-късно ще доведе до появата на спортното облекло за жени.
Нови, шити по мярка дрехи, адаптирани от мъжкото облекло, вече се носят от жените за дейности на открито и пътувания. Блузата вече се счита за приемливо облекло за жените и се съчетава с дълги до глезените поли за разходка – стил, който ще се запази и през едуардианската епоха. Вечерните рокли обикновено са с отворена горна част, с кройка „оса“ в талията и поли с дълги шлейфове. С въвеждането на корсета с права предна част около 1897 г. силуетът започна да се променя към това, което днес познаваме като едуардиански стил.

Така викторианската епоха ни превежда от излишествата на 30-те години на XIX век към по-простия и свободен стил на 90-те години на същия век. Влиянието на кралицата и нейната снаха, принцеса Александра е очевидно много силно, въпреки че може да се каже, че техните модни стилове са диаметрално противоположни. Въвеждането на фотографията обаче допринася за създаването на много по-вдъхновяващо влияние, тъй като широката публика може да вижда членовете на кралското семейство по-често, макар и само в печатните издания.