Плам пламти! Котел бълбукай! Адска смес мехури пукай! Октомврийска вещерска и спортна

Дорчи, няма правилно и грешно. Важното е ти да се чувстваш добре и спокойна с това, което правиш или не правиш. Ако ти е хубаво да свириш, свири. Ако ти тежи, недей. Групата ще го цени и той ще е част от нея, дори и да има друг басист. А синът ти е голям мъж, спокойно може да поема част от ангажиментите покрай баба си - да я наглежда от време на време, да пазарува, ако е нужно, да я води някъде. Тя не е болна на легло, нали?

Дорчи, съвсем нормално е да си в такова състояние. Все още си във шок. Полека лека с времето ще влезеш в някакъв твой ритъм, но това е процес и не става от раз. Намери какво да правиш за да си отвличаш вниманието когато не си на работа. От блъскане и драми само ще се изтощаваш така че няма смисъл. Пази си нервите и здравето! Ако музиката ти помага - действай смело и свирете с групата. Това, че ще имате нов човек в бандата няма да промени това което е в сърцето ти. Музиката помага така че ползвай я като терапия.
На свекърва ти не и е леко, но ако има склонност да драматизира тя ще се опитва да го прави за да привлича внимание. Знам че звучи грубо но това е факт. Преди всичко трябва да пазиш себе си. Не си хвърляй всичкото си време и енергия за нея - тя трябва също да намери свой начин да се справи. Ако сина ти има желание когато е свободен да и обръща внимание мисля че е О.К. но момчето има семейство а повярвай ми, той мисли теб повече.
На първо време не прави кардинални промени в обстановката в дома ти. Постепенно според нуждите ти ще си направиш подредбите. Хубаво е,че приятелите ти са до теб и проявяват разбиране. Когато си готова - говори с тях, излизайте на разходки. Не се капсулирай в себе си макар и да ти се иска!
Спокойно, постепенно ще се подредят нещата. Твоето момче е с теб, в сърцето ти. Погрижи се за себе си и споделяй време и със сина ти. Той също има нужда да види, че си до него и заедно преодолявате тези тежки моменти. Пази се и когато ти се пише пиши.
Никой не товариш, така че споко!

Дорч,бабата ще те манипулира от сега докато ти не се гътнеш! Иди пей,свири! Не занимавай детето! Въпреки,че е голям мъж,има негов живот!Точно сега никой няма нужда от емоционални вампири!
Твоя Човек там горе,ще е добре,когато ти си добре!

Рено,ма как ти оздравява всичко и се материализараш,като стане дума за политика,бе?

Ех. Благодаря ви, че изказвате мнение, помага ми много.

..

Оф ами извинявайте, че ви мрънкотя тука. Така ми дойде. Ще мине.

Дорчи, споко. По-добре да мрънкаш отколкото да мълчиш!
Синът ти е голям мъж и сам ще прецени кое как да прави. Обаче ако иска на теб да ти помогне за нещо не го режи, че можеш и сама. Знай, че се притеснява и като ти помага и се обажда се чувства по-спокоен за теб.
Наистина обърни внимание на себе си. Движение, разходки, музиката с групата ( щом ти се свири). Но първо пробвайте няколко репетиции как ще ти понесат и не скачай веднага в дълбокото с концерт!
Процеса по приемане на ситуацията е тегав и продължителен, изисква време и при всекиго е различно но ще се справиш, споко!
Ако трябва вземи някакви таблетки мента-глог-валерян и пий известно време ако ти понася, че нервите трябва да се щадят. И гледай да спиш достатъчно особено уикенда.

И добре го е взел присърце, Дорчи! Мъж на място. Ти няма да му прехвърлиш всичко, но имаш нужда и от рамо.

А за другото, ти оставаш тук, на тази земя, да буташ още този живот. Прави, каквото те влече, не се съобразявай с какво ще каже някой си. Свири, ако така ще покажеш и почит, и любав, и сила да продължиш.

Лан е прав. Всеки различно преживява загубата на близък, любим. Нямай очаквания как-какво. Води се по себе си.

Гуш!

Дорчи, мила, съвети ще чуеш сякакви.Много ми напомняш моята майка. Остана сама на 50г. След отричането, гнева и затварянето в себе си, сама видя, че това не е тя. Върна се да пее във вокалната група, с нова страст поднови хобито си, ремонтира къщата на баща ми и се премести там. Месеци ѝ отне да приеме факта, че има второ внуче и може отново да се радва.
Със сина ти обсъдете грижата за баба му. Нашите синове много ни помагаха. И ми правеше впечатление, че при тях нямаше капризи и театро.
Прегръщам те с вяра, че ще намериш пътя.

Дорчи, недей да се извиняваш, няма за какво

Аз от позицията на детето мога да говоря - когато останахме трите с майка ми и баба ми, не съм имала ангажимент буквално с физическо гледане, не се е налагало такова, но съм се включвала в разни ангажименти с баба ми - пазарувала съм, купувала съм лекарства, водила съм я на лекар, сядала съм да си кажем по някоя дума, на цъква съм я придружавала, когато не се е чувствала сигурна да отиде сама. Студентка бях тогава. После минахме през нещо подобно и със сестрата на дядо ми, млада съм била, но и там съм тичала. Няма как да стоя и гледам безучастно отстрани как майка ми се оправя сама с всичко, още повече, че тогава конкретно тя вече беше преживяла една онко диагноза. Братовчед ми в момента помага за баба си, жената е много трудно подвижна след две операции. Не се занимава с миене, къпане и сменяне на памперси, но носи храна при нужда, пазарува, наглежда я да не е сама по цял ден. Не му пречи на ежедневието, на забавленията, на живота.

Момчето на Дорчи също се притеснява и за майка си, и за баба си. Отговорен е, сериозен е, голям мъж, не дете. Тя винаги ще се опитва да му спестява разни неща като майка, но и тя има нужда от помощ и опора.

Дорчи,  няма какво да добавя към писалите преди мен. Опитай да правиш това, което в конкретния момент душата ти иска. Да, ок е според мен да се върнеш в групата . Прегръщам те!

Нормални фази на мъка и тъга аз лично първите три месеца ми се губят, съня ми се пооправи след близо 3 г. Времето отрезвява само според мен.
Праеиш както усещаш.
Имаме тема ако ти се пише заповядай.❤️

Дорч, милата. Когато почваш да осъзнаваш какво се е случило е най-трудно. И не се чувствай виновна ако грижата за свекърва ти ти идва в повече. Аз бях поела мама. И когато тя уж малко се поосефери, цялата мъка се стовари върху мен. Знай, че всичко е нормално. Не си сама. Не знам защо светът е така устроен. След време ще стане малко по-леко. Аз имах физическото усещане за студ и болка. Сега загубата си е пак там, но поне усещанията изчезнаха.

Добро дъждовно утро!
Вън духа и вали хубаво. Типично време за късна есен. Най- много ми харесва чистия и свеж въздух!
Време е за кафе, задачките после.
Хубав и спорен ден.

Утро.
Будна съм от 3 и половина. Монстърчето е наред да е болен. Много мразя гастро вирусите. Уж съм голям човек, но ми става лошо от повръщано.
Дано при вас сутринта да е по-мирна

Добро да е!

Да минава, Фил!

Мид, благодаря за предложението за другата тема.
Тука ще идвам за кафе и сладка приказка.

Добро утро от мен и пак благодаря! Днес съм на бач.

ПП Фил, стискам палци да минава бързо!