ЕШРЕФ ТЕК 🧿ЧААТАЙ УЛУСОЙ - ТЕК в живота и на екрана 🧿 Пространство за всичко негово 🧿 Тема 46

Обещах да разкажа за "Eşyanın tabiatı" или "Природата на нещата"
Първо информация за постановката

​Участват: Аслъхан Малбора (Aslıhan Malbora) и Мерт Турак (Mert Turak)
​Продуцентска къща: Aysa Prodüksiyon Tiyatrosu
​Сценарист и режисьор: Ферхат Ергюн (Ferhat Ergün)
​Жанр: Черна комедия / психологическа драма
Всичко започва с обява за работа, публикувана от Явуз ( Мерт Турак).
Младата Ясемин (Аслъхан Малбора) кандидатства и идва на интервю. Абсурдното в ситуацията е, че тя изобщо не знае каква е самата длъжност. За да получи работата, Ясемин трябва премине през поредица от странни изпитания и да познае самa каква е работата, за която кандидатства.
С напредването на времето стана ясно, че нищо не е такова, каквото изглежда и, че и  двамата имат скрити тайни и истински мотиви, които нямат нищо общо с обикновено търсене на работа.(признавам си, не разбрах какъв беше нейния скрит мотив)
В началото Ясемин се опитваше да води професионален разговор за работа, докато Явуз нарочно отговаряше  малко философски и двусмислено.
​Тя му каза, че в обявата липсва описание на длъжността и го попита какво точно се очаква от нея.
Той и отговори, че от нея се очаква да бъде себе си. Но първо трябва да му каже коя е, когато никой не я гледа. За Ясемин всичко беше много странно, затова си тръгна, но много бързо се върна. (той очакваше това и засичане по часовник)
След това постоянно и задаваше въпроси, които не бяха стандартно интервю за работа, за да тества доколко Ясемин е готова да остане в играта.През различните етапи на срещата, Явуз постави Ясемин в поредица от нетипични и провокативни ситуации - трябваше да го гримира за норматив от време

после да пият вино

после той да разреше косата и...
В разговорите им имаше ту хумор, ту напрежение и взаимно надхитряне.
По едно време дори тя му каза, че той не си търси служител, а публика за собствения си моноспектакъл.

В крайна сметка става ясно, че Явуз е човек, който е страдал много през живота си от това, че не е бил изслушван. Затова той измисля тази  „игра“ (интервюто за работа), за да накара някого най-накрая да чуе истината му по начин, който никога няма да бъде забравен. Той постоянно повтаряше, че всеки има какво да каже, но никой няма желание да слуша другия. Това е природата на нещата. С напредването на времето тонът се изостри и Ясемин спря да бъде просто пасивен кандидат за работа и започна да отвръща на удара. Появиха се оръжия- той извади пушка, тя пистолет от чантата си.(оказа се, че е полицай)

След кратка разправия мужду двамата, тя най- накрая го изслуша и той разказа за живота на едно момче, което е загубило крака си, за дъщеря му, с която не е общувал, защото тя никога не е имала време за него  и на брат си.(тука малко се загубих в превода)
После поиска от нея просто да си поговорят.

Оказа се, че долу под прозореца има още полицаи, които са дошли за подкрепление. Той я накара да изхвърли през прозореца, устройството, с което те слушаха разговора, даже пръстена и обеците, за всеки случай.
Тя го попита за какво беше всичко това с тези безумни идеи за грим, прически и вино и той отговори, че по този начин е направил нещо, което е искал през целия си живот, но не е могъл- дъщеря му да го гримира и да му сложи фибичките си, да разреше за първи път косата на дъщеря си, да изпие с нея чаша вино... и така тя разбра, че всъщност е негова дъщеря.

Че той е момчето, с протеза, вместо крак и бащата, който цял живот е искал да общува с дъщеря си.
И така се получи пълно нареждане на пъзела и всяко едно детайлче, реплика и странен експеримент от началните 20–30 минути намериха своето място.
Беше много трогателен момент.

​Пиесата, която започна като лека комедия, завърши с много силни и разтърсващи емоционални моменти, в които веселието напълно отстъпи място на напрежението и психологическата драма. Срещата всъщност се оказа капан за разкриване на истината. Играта с познаването на длъжността е просто параван, а истинският изпит е бил психологически.
Накрая, той прегръщайки я, успя да я избута навън и да заключи вратата.



После се показа на прозореца и го разстреляха. А тя блъскаше по вратата и плачеше. И сега, докато го пиша, нещо ме стиска за гърлото.
Аз лично отидох с очакването за обикновена постановка или лека комедия, а накрая се получи такъв силен психологически обрат, че всичко се превърна в много дълбока лична драма за баща и дъщеря, белязани от травми, минало и нужда от изкупление и обяснение.
Аслъхан и Мерт бяха страхотни и преживяването определено си  заслужаваше.
Спомням си, че преди премиерата в едно интервю, Аслъхан сподели, че с Чаатай обсъждат работата си и той и е помагал в изграждането на образа или нещо такова.
Мога да кажа, че той има добра ученичка, а той е страхотен учител. Гледахме ги заедно и видяхме какво могат. Аз лично бих искала да ги гледам пак. Много се радвам, че успях да я гледам на театралната сцена, защото усещането е много различно от това, да гледаш някого на екрана. Единствената ми забележка е, че гласът и беше малко тих. Или така ми се е сторило, заради изнесения силен глас на Мерт.
Гери и Ясна ще ме допълнят, ако съм пропуснала нещо.