Станали ли са жените агресивни и нахални в търсенето на мъж?

1. Не разправям анекдоти. Реални изживявания са.
2. Непохватността е нормалното положение когато си неопитен. Не е било несполучливост, което да ме накарало да сменям, желанието ми да изживея повече е беше.
Такива неопитни като теб се надъхват че са невероятени в секса, обаче това е само пожелателно мислене.  На 25 си толкова не перфектен , единствено девственица може да ти поддържа тази фантазия жива, защото няма база за сравнение и се залепва за първия срещнат.
 И 3. Кои са тези факти за които говориш?

Моите фактите са изживяно и тествани, това което съм видяла с очите си.

Твоите факти за написани от някой си в интернета, вероятно  от робот, преведено от американски статии.

Фактите които определят сексуалната бройка са: как се случват РЕАЛНО нещата физически , как хората разсъждават в различните възрасти, какво им влияе да взимат решения, какви реални опции имаш на пазара на любовта и какво искаш от живота.

Останало е гледане в чуждата паничка и получаване на комплекси от прекомерното сравняване с другите.

Енчо като ти е толкова отговаряща на стандартите ти, приятелката, защо вече не е годеница и съпруга. Защо ходите с години???

А защо биологията ще дала тази възможност, ако жените са моногамни? Няма логика, такава функция има смисъл само, ако на мъжете се налага дирекно да се конкурират с други мъже за възможността да се възпроизведат. Така че аргументът за пръскането на семето доказва, че при жените също са заложени контакти с множество мъже.

А защо си мисля, че би ми било дискомфортно. Донякъде, защото сега ми е комфортно. Не чувствам, че съм изпуснала нещо, чувствам, че изборът ми е информиран, имала съм възможност да видя различни варианти и чрез моя опит да стигна до заключението, че всяко следващо не по-добро, а различно, а аз съм се спряла на това, което харесва на мен. Тоест, чувствам изборът си като избор, а не като липса на база за сравнение. Предполагам, че в една продължителна връзка, в която има много моменти на скука, на отчуждение, на напрежение, емоциите не са като в началото, човек който няма опит и база за сравнение, би се зачудил, би полюбопиствал, би се изкушил. Би дошла кризата на средната възраст и би го ударило, че може нещо да е пропуснал. Би бил уязвим към външни атаки, защото няма опита. Точно защото няма опита, вероятно не осъзнава, че най-силните емоциите са в началото и после е нормално да преминат в по-спокойни, да не знае, че това се случва винаги, и да му липсва първоначалната тръпка. Аз такива драми нямам.

Иначе на хартия звучи много добре да живееш в приказен романс с първия си, ама освен, че е рядкост, обикновено не се среща от първия път.

О, приемам това за комплимент!
Ако сега съм убийствена, представям си като извадя тежката артилерия.

Ще се съглася с Лъвица.

Повече партньори, повече лоши примери как е по-добре с котките.

Че какво им е на жените с котките? Наскоро четох, че от тях ставали най-добрите съпруги – вече били свикнали някой да лежи на дивана и да мързелува.

Разбирам, че повечето мъже нямат толкова избор, но не разбирам,  защо ни убеждават, че една жена трябва с първия или най - много третия да надене халката ? Което пък не изключва и възможността да срещнеш, всичко което искаш и от втория опит. Но, обикновено такива връзки се изчерпват с годините.
Дали защото се променят,били са без опит, дали защото не са си изживели младостта и се сещат след години за пропуснатите емоции и ползи.
Гаранции няма.
Но, и в тая тема мъжете бият по закостенялост и болни предразсъдъци.

Една гатанка: Кой говори непрекъснато за секс, за бройки, и за млади партньори?

Аз се сещам за един дебел смешник, който гледах по интернет, не мога да сетя точно името му, Пищов ли беше, какъв беше, който непрекъснато говореше такива неща.

Какво мислите по въпроса? Какви са тези хора, които непрекъснато говорят такива неща?

Такива, които само мечтаят, доста комплексирани и далч от реализацията на бляновете им.

А, приказват доста хора какво ли не.

Това с бройката и надяването на халката след третия имам обяснение.
Мъжете умират от страх да бъдат сравнени и че ние имаме избор всъщност. Не само да изберем най-доброто за себе си, а да изберем себе си. Защото нали това е партньорството? Равнопоставеност.
Звучи като опит да ни задължат "давай,  на третия слагай пръстена, че иначе си к*рва, стара чанта, употребена".
Ей така, поробване.
А да избереш себе си, поставяйки се на първо място е кошмарно в тяхната вселена.

Мой бивш искаше неимоверно да ми внуши това. Постепенно. Лъжичка по лъжичка. А реалността си беше ясна - търсеше си домашна безплатна прислужница. Не само не му се получи, пък и имах нахалството (според него) да го оставя като куче.

Та, така, дами. Насърчавам. Тиган, точилка, яхнете метлата.

Определено има връзка - колкото по-малко избор имаш лично ти, толкова повече беснееш, ако някой може да си позволи да отпрати нескопосно гадже. А ако това нескопосно гадже си ти самият, лелей!

Разбира се, че човек може да срещне пълноценна и истинска любов от първите няколко пъти, но това са изключения, които потвърждават правилото, че човек среща любовта малко след като вече е натрупал опит. Аз лично познавам хора, които бяха първи гаджета в училище, после се ожениха и живеят много години заедно. Дали са щастливи и как им е брака не знам, но е факт, че не са разведени.
Което ме подсеща за още едно любопитно проучване, според което най-ниска вероятност за развод има при хора, които са се омъжили/женили за първия си партньор, после процента рязко скача при втория (писах в предишен коментар) и златната среда 3-9 партньора, след 10 вероятността отново скача.
Та за първия обикновено се женят силно религиозни или хора с много консерватирни схващания. Те съответно имат и много големи скрупули по отношение на развода и не биха се решили на тази стъпка.
Живота обаче е малко по-различен от статистики и  проучвания.

Ето, дискусията пак мина на лични нападки, което затвърждава моето мнение  за форумните мъже и гладната кокошка.
P.s а, то пък изтрито

Я, изтрили са ме.
Не очаквах. Щом са преценили

Ами да, премина добрия тон определено.
Хепи, съгласна съм.

Не виждам как от биологичната възможност мъжът да опложда последователно множество жени следва заключението, че жената е програмирана да търси множество мъже. Ние сме един и същи биологичен вид, а не две отделни еволюционни системи. Ако ще извеждаме универсални сексуални предразположения от репродуктивната биология, поне да отчетем и при двата пола както краткосрочните стратегии, така и механизмите за трайно партньорско обвързване. Биологичната възможност за полигамия не е биологично задължение за непрестанна смяна на партньори. Защо умишлено си вадите най-крайните заключения от, в най-добрия случай, изключително гъвкави еволюционни адаптации?


Не е необходимо да си имал десет връзки, за да разбереш дали една е пълноценна, дали се чувстваш обичан, желан, уважаван и дали двамата функционирате добре заедно. Не провеждаш сравнителен продуктов тест, а изграждаш отношения с конкретен човек. Натрупването на т.нар. "опит" не те имунизира срещу скуката, кризите, изкушенията или лошите решения. Опитните също се развеждат, изневеряват и съсипват отношенията си. Някои дори го правят с впечатляваща последователност.

Пропускаш и друго. Жените невинаги започват да изпитват липса от нещо, което действително им липсва. Понякога непрекъснатото внушение, че не са опитали достатъчно, че непременно са пропуснали нещо и че някъде ги чака по-добра версия на живота им, постепенно създава неудовлетворение, което преди това изобщо не е съществувало. Именно затова е толкова безотговорно хора в иначе щастливи отношения да бъдат подтиквани да ги поставят под съмнение само защото не са натрупали достатъчно сексуален стаж.

Подсъзнателно просто подценяваш жените изначално. Особено умствено.