общи ли са играчките в градинката?

Давам един пример с въпросните споменати колички.
Обикновено, в градинката не се налага да носим играчки, защото отиваме децата да се люлеят и пързалят.
Миналата есен ходихме на разходка и им купихме 2 колички за кукли, които те си бяха харесали доста време преди това и само за тях говореха, но не ни беше останало време да ги купим. Та, взехме ги и на прибиране минахме през парка и се спряхме при наши познати. Децата се заиграха с детето на познатите ни и оставиха количките. Дойде едно момиченце /по-голямо/, взе едната количка и започна едно грубо блъскане, бутане и влачене - майка й пушеше на пейката и я наблюдаваше, без да каже дума. Междувременно, моите дъщери видяха, че едната им количка е взета и си поискаха количките. Дадох им другата, а те се сбиха коя да я вземе, започнаха да я дърпат и да плачат /другата майка пак не каза нищо на детето си/. Другото дете заблъска количката в една пейка и я счупи - майката стана, хвана го за ръка и си тръгнаха /аз в това време се опитвах да успокоя своите деца/. В дърпането се счупи и втората количка - естествено, за 5 лв. и изцяло пластмаса не съм очаквала да издържи дълго, ама поне до вкъщи вярвах, че ще стигнем... /Реакцията на другата майка не искам дори да я коментирам./
А и моите деца си пазят играчките страшно много, внимават и с изключение на 1-2 инцидента, когато са се сдърпвали за някоя играчка, нямат счупени такива.
Затова навън не давам и на моите да играят с чужди играчки.
Дори и вкъщи всяка знае кое е нейно и кое е на другата и винаги пита дали може да вземе /точно, когато не попита, се случва да се сдърпат - иначе няма проблем и сами си дават играчките една на друга/.

Та, мисля точно като Как Сийка.

Когато синът ми е взимал чужда играчка, винаги съм го питала дали е получил разрешение за това. Казал ли е "вълшебната думичка" и изобщо съм се стремяла да се убедя, че детето и родителите му нямат нищо против. Не съм имала проблем досега, може би защото наистина първо е питал, а след това е вземал. Но пък винаги, още от съвсем малък съм му подчертавала, че това е чужда играчка, на ето това дете и че ако иска да играе с нея, трябва да го попита ще му я даде ли и че той също трябва да предложи своя играчка в замяна.
Никога не съм допускала да си мисли, че чуждите играчки са общи. Не си спомням и да е имало трагедии по този повод, изключвайки няколкомесечната му възраст, когато ги събирахме с едно съседче за първи път да си играят заедно и двете бебета ревяха за едни и същи играчки. 

В нашия парк никой не си дърпа играчките. Излизаме с количката, точно за да можем да си изнесем всякакви неща, с които си играят всички останали деца, освен моето.  Той веднага отива при чуждите, другите деца - също. Някакво негласно споразумение, може би, сред родителите, не знам. Но минахме фазата, когато всичко беше негово и сега дава с удоволствие и без драми връща чуждите. Само тръпна да не счупи нещо, защото не знам как да  реагирам. Била съм свидетел на подобни случки и всичко минава само с извинение, което за мен не е правилно. От друга страна пък колко да предложиш за играчка, която дори не е нова. Но за сега не сме имали такива ситуации, дано и да  нямаме. Иначе редовно сме си тръгвали без някоя лопатка, просто я няма  .

Не, не са общи. Но детето трябва да се учи както да попита дали може да играе с чужда играчка, така и да дава своите, когато бъде помолено.
Обикновено в градинките се създава някаква общност, там играчките са общи, с изключение на някои скъпи - като колело, кола. Поне при нас беше така.

А по въпроса за циганчетата - и аз съм расистка. Появи се 1 такова, дърпа играчките, настава суматоха, майките отиват да разтървават децата, в това време мама-циганка обира портмонетата и чантите.

    Е,аз пък съм от Разград,но не одобрявам мнението ти 

По темата-Ние се събираме едни и същи майки с деца на долу-горе еднаква възраст.Никое от тях не говори(с изключение на 1-2),затова децата още не питат дали може да си играят с чужда играчка или не.Стараем се да ги наглеждаме и всяко дете да има в себе си играчка(ако тя е чужда още по-добре  ) и никое да не реве.Мисля,че това също е важно,защото после в детската градина ще са свикнали да си поделят играчките с другите деца.

и аз  съм явно "гадна майка" в твоите очи, защото не позволявам никое друго дете да кара на малкия колата му Да не би ако се счупи някой ще се бръкне за ремонт, а още 300лв за нова-мерси
И за твое сведение , си е моя работа с какви играчки ще излизат на вън децата ми

Там където ходехме с малкия на разходка беше така:ние носим кофички,лопатки и т.н,но той играеше винаги с на другите деца нещата,но те пък играеха с нашите и не е имало конфликти между майките.Мисля,че това е правилно защото никоя майка не може да ме убеди,че детето и ще играе само с неговите си неща   

  Май точно тези майки считат,че играчките са лични и то само техните.Чуждите са общи.
                    susan, ти май си отреагирала без да помислиш мъъъъъъъъъъъъъничко поне.

Ооо, болният въпрос - винаги когато излизаме нося плик с играчки и като спрем в градинката или пясъчника обръщам плика, за да могат всички присъсътващи деца да си играят с тях ! Но, има майки, които умишлено не носят на децата си играчки, за да не ревяло детето им като някое друго им ги вземело, еми нали са деца, или пък да не им ги счупили. Играчките на сина ми също ги чупят, но определено не искам да възпитавам егоистче, което да реве и да изпада в истерия, когато някой му пипне нещо негово, затова от малък се опитвам да го науча и покажа да си дава игеачките, на другите деца, особено ако е взел някоя тяхна !

Хм, за питането "Може ли" е мого относително. Поне при нас най-често играчките не стоят при родителите 
Разхвърляни са някъде по площадката, детето ми дори не знае ка кой са.
Ако са си ги сложили на стола при тях, в 99% от случаите няма да ги погледне (освен, ако не е количка  тогава нищо не помага  )
Ако пък е комплект за пясъчник- изсипвам всичко вътре и тя като се наиграе и излезе да тича, не ходя да си го прибирам идват други деца- играят, вътре има поне 4-5 комплекта, те не знаят кое на кой е, не очаквам да обикалят по масите и да питат.
Много често дори се качвам до нас и зарязвам всичко долу, примерно храня я или я преобличам и пак слизаме, та горе посочените причини ми пречат да я науча винаги да пита 'Може ли' ...

Shoni, такива играчки употребяваме само далеч от деца или в двора на майка ми, да мога да дразня децата и да ги гледам как реват, на площадката само евтинки 

не са общи, но разбира се, че децата си ги разменят.

никога не сме имали подобни проблеми
носим със сина ми играчки,разменяме ги,даваме си всичко,дават ни всичко,питат може ли,аз питам вместо сина ми и нещата са ок

Добре де, замисли се, че майката може да се е опитвала да предотврати още по-голям рев. Защото има една количка, а децата са три. Само едно може да я вземе, а другите все ще реват. Така че не е ли по-добре никой да не играе с нея? А другите майки защо не са се опитали да отвлекат вниманието на децата си с нещо друго?
Искам да кажа, че както в почти всяка ситуация, нещата могат да се тълкуват по различен начин. И не е задължително майката с количката да е зла и стисната.
По въпроса- нямам нищо против другите деца да си играят с нашите играчки, но в момента дъщеря ми е в период, в които има против.

а ти оставяшли я самоа да покаже на децата, че има против или се намесваш? Не е zаяждане, а просто въпрос.