Със сигурност за този, който е чел книгата възприятието винаги ще е различно. Просто е неизбежно да не се направи съпоставка.
Виж целия пост
Хайде на театър - №21 🎟🎭
- Публикувана: 7 окт. 2026, 15:59 ч.
- Последно мнение: 12 окт. 2026, 16:04 ч.
# 45
12 окт. 2026, 08:29 ч.
# 46
12 окт. 2026, 10:10 ч.
Аз се доредих до билети за "Физика на тъгата" на 2 декември. Йерней Лоренци ми е любим режисьор и с група приятелки сме пътували до Словения, за да гледаме "Мъртвият пристига за любимата си". Надявам се да е имало късметлии сред вас, които успяха да гледат "Престъпление и наказание" през май, когато гостува в Народния. Аз късно разбрах и не успях да се освободя, но ще се пътува и до Хърватия, то се е видяло.
От това, което казвате, ми става ясно, че отново личният му почерк си личи и в този спектакъл. Той никога не поставя дословно сюжета. Като се замислите, всеки може да си прочете книгата все пак. Подходът му е специален - използва емоциите, които изпитва докато чете конкретния текст, след което кара актьорите да споделят личните си истории по темите, които той открива в произведението. Според мен целта му никога не е да накара публиката да се чувства по определен начин, да разстройва някого или да ни кара да се смеем. По-скоро включва зрителя в своя експеримент - идеята е всеки от нас да се прибере вкъщи и да мисли по същите теми.
Специално за детството ми се струва много силно. КАто видях, че публикуват детските снимки на актьорите, извадих старите албуми и показах на дъщеря ми мои снимки като малка. Това прерасна в няколко часа разказване на истории и един такъв истински споделен момент. Развълнувах се, като казахте за прахосмукачката Сатурн! И ние някъде по мазетата пазим една такава, хахах.
Така де, мисълта ми е, че на спектакли на Йерней Лоренци никога не трябва да се гледа като нещо с определен жанр или човек да си мисли, че отива на обикновен театър. Той е един от най-оригиналните европейски режисьори в момента (паралено с Тварковски по мое мнение - гледахме го в Рига миналата зима и още не мога да си го избия от главата). Тук няма място за "хареса ми / не ми хареса" или "разбрах / не разбрах". Той създава преживявания, които много зависят според мен от нагласата на зрителя - дали е отишъл с очаквания за нещо конкретно или просто ще остави изкуството да си свърши работата.
Хубава седмица на всички желая!
Виж целия пост
За Физика на тъгата. На мен доста ми хареса, и все пак, няколко неща да споделя, които може и да се разминават с всеобщия възторг.
Спектакълът силно казано е по книгата. По-скоро стъпва на мотивите за носталгията, отминаването на времето, детството, загубите... в което няма лошо, нали, но бих казала, че е по-скоро "далечно вдъхновен от".
Първата част е много силно емоционална -- и тъжна, и забавна. Просто темите и споделянията са такива, че дори най-големите циници ще намерят за какво да се замислят и разчувстват. Все пак може да се каже, че това си е похват: да хванеш хората за гърлото с най-емоционалните теми: първите загуби, детството, любовта. Ако искаш да изтръгнеш емоция от публиката, това е сигурен начин да го направиш и в този смисъл има малко елемент на трик.
Не ме разбирайте погрешно, и аз плаках, и аз се смях (особено на прахосмукачката Сатурн и Радена Вълканова, която винаги много умело играе смешно). Но се чудя все пак дали не бях и малко манипулирана.
Хареса ми замисълът, наистина е нещо нетипично и авангардно, по хубав начин. Според мен съвсем спокойно можеше да е по-компактна, въпреки че не усетих първите 2 часа и половина (до антракта).
Частта след антракта лично аз можех да я пропусна в по-голямата ѝ част - обръщенията към публиката, каненето ѝ на сцената и QR кодовете не са моето нещо и ме вадят от преживяването театър.
Спектакълът силно казано е по книгата. По-скоро стъпва на мотивите за носталгията, отминаването на времето, детството, загубите... в което няма лошо, нали, но бих казала, че е по-скоро "далечно вдъхновен от".
Първата част е много силно емоционална -- и тъжна, и забавна. Просто темите и споделянията са такива, че дори най-големите циници ще намерят за какво да се замислят и разчувстват. Все пак може да се каже, че това си е похват: да хванеш хората за гърлото с най-емоционалните теми: първите загуби, детството, любовта. Ако искаш да изтръгнеш емоция от публиката, това е сигурен начин да го направиш и в този смисъл има малко елемент на трик.
Не ме разбирайте погрешно, и аз плаках, и аз се смях (особено на прахосмукачката Сатурн и Радена Вълканова, която винаги много умело играе смешно). Но се чудя все пак дали не бях и малко манипулирана.
Хареса ми замисълът, наистина е нещо нетипично и авангардно, по хубав начин. Според мен съвсем спокойно можеше да е по-компактна, въпреки че не усетих първите 2 часа и половина (до антракта).
Частта след антракта лично аз можех да я пропусна в по-голямата ѝ част - обръщенията към публиката, каненето ѝ на сцената и QR кодовете не са моето нещо и ме вадят от преживяването театър.
Аз се доредих до билети за "Физика на тъгата" на 2 декември. Йерней Лоренци ми е любим режисьор и с група приятелки сме пътували до Словения, за да гледаме "Мъртвият пристига за любимата си". Надявам се да е имало късметлии сред вас, които успяха да гледат "Престъпление и наказание" през май, когато гостува в Народния. Аз късно разбрах и не успях да се освободя, но ще се пътува и до Хърватия, то се е видяло.
От това, което казвате, ми става ясно, че отново личният му почерк си личи и в този спектакъл. Той никога не поставя дословно сюжета. Като се замислите, всеки може да си прочете книгата все пак. Подходът му е специален - използва емоциите, които изпитва докато чете конкретния текст, след което кара актьорите да споделят личните си истории по темите, които той открива в произведението. Според мен целта му никога не е да накара публиката да се чувства по определен начин, да разстройва някого или да ни кара да се смеем. По-скоро включва зрителя в своя експеримент - идеята е всеки от нас да се прибере вкъщи и да мисли по същите теми.
Специално за детството ми се струва много силно. КАто видях, че публикуват детските снимки на актьорите, извадих старите албуми и показах на дъщеря ми мои снимки като малка. Това прерасна в няколко часа разказване на истории и един такъв истински споделен момент. Развълнувах се, като казахте за прахосмукачката Сатурн! И ние някъде по мазетата пазим една такава, хахах.
Така де, мисълта ми е, че на спектакли на Йерней Лоренци никога не трябва да се гледа като нещо с определен жанр или човек да си мисли, че отива на обикновен театър. Той е един от най-оригиналните европейски режисьори в момента (паралено с Тварковски по мое мнение - гледахме го в Рига миналата зима и още не мога да си го избия от главата). Тук няма място за "хареса ми / не ми хареса" или "разбрах / не разбрах". Той създава преживявания, които много зависят според мен от нагласата на зрителя - дали е отишъл с очаквания за нещо конкретно или просто ще остави изкуството да си свърши работата.
Хубава седмица на всички желая!
# 47
12 окт. 2026, 12:22 ч.
Много точно! Факт е, че в тази седмица имах 3 представления, според мен всичките стойностни, едното беше Физика на тъгата, другите две - Вакханки и балета Ромео и Жулиета - всички прекрасни, но нито едно не ме докосна и замисли колкото Физика на тъгата, още се връщам към него на моменти.
Виж целия пост
# 48
12 окт. 2026, 13:12 ч.
Да, има субтитри на английски език.
saffron попита каква е втората част - ами, трудно ми е да я преразкажа, без да давам спойлери. Първата е като втората (
), но има малко повече интеракция с публиката (но без да се налага да правите нещо). Аз лично бих изгледала цялото представление докрай, ако отивам за пръв път.
Иначе за харесването и нехаресването... ами не знам, може и да е лаишко, но за мен все пак има и такова измерение в изкуството. Та така.
Сега ще дебна билети за Интер Алиа, след хубавите отзиви. За Лисичета не успях да се доредя.
В четвъртък пък съм на Викове от подземието, много ми е любопитно, харесвам Йордан Ръсин.
Виж целия пост
При първа възможност ще гледам Физика на тъгата. Може ли само да кажете има ли английски субтитри (не е посочено в сайта на Народния и вероятно няма, но да питам…).
Уважавам безкрайно Георги Господинов. А на Карамазов и Olive им имам доверие.
Олга Токарчук я харесвам като автор. Е.Е също ми е в списъка, въпреки че съм леко предубедена.
Лисичета ми предстои.
Уважавам безкрайно Георги Господинов. А на Карамазов и Olive им имам доверие.
Олга Токарчук я харесвам като автор. Е.Е също ми е в списъка, въпреки че съм леко предубедена.
Лисичета ми предстои.
Да, има субтитри на английски език.
saffron попита каква е втората част - ами, трудно ми е да я преразкажа, без да давам спойлери. Първата е като втората (
), но има малко повече интеракция с публиката (но без да се налага да правите нещо). Аз лично бих изгледала цялото представление докрай, ако отивам за пръв път.Иначе за харесването и нехаресването... ами не знам, може и да е лаишко, но за мен все пак има и такова измерение в изкуството. Та така.
Сега ще дебна билети за Интер Алиа, след хубавите отзиви. За Лисичета не успях да се доредя.
В четвъртък пък съм на Викове от подземието, много ми е любопитно, харесвам Йордан Ръсин.
# 49
12 окт. 2026, 13:57 ч.
Благодаря за подробния отзив! /ох, извинете за огромния цитат/... Провокира ме и ще се грабна до София да гледам спектакъла. Догодина сигурно, че билетите изчезват за минути.
Виж целия пост
За Физика на тъгата. На мен доста ми хареса, и все пак, няколко неща да споделя, които може и да се разминават с всеобщия възторг.
Спектакълът силно казано е по книгата. По-скоро стъпва на мотивите за носталгията, отминаването на времето, детството, загубите... в което няма лошо, нали, но бих казала, че е по-скоро "далечно вдъхновен от".
Първата част е много силно емоционална -- и тъжна, и забавна. Просто темите и споделянията са такива, че дори най-големите циници ще намерят за какво да се замислят и разчувстват. Все пак може да се каже, че това си е похват: да хванеш хората за гърлото с най-емоционалните теми: първите загуби, детството, любовта. Ако искаш да изтръгнеш емоция от публиката, това е сигурен начин да го направиш и в този смисъл има малко елемент на трик.
Не ме разбирайте погрешно, и аз плаках, и аз се смях (особено на прахосмукачката Сатурн и Радена Вълканова, която винаги много умело играе смешно). Но се чудя все пак дали не бях и малко манипулирана.
Хареса ми замисълът, наистина е нещо нетипично и авангардно, по хубав начин. Според мен съвсем спокойно можеше да е по-компактна, въпреки че не усетих първите 2 часа и половина (до антракта).
Частта след антракта лично аз можех да я пропусна в по-голямата ѝ част - обръщенията към публиката, каненето ѝ на сцената и QR кодовете не са моето нещо и ме вадят от преживяването театър.
Спектакълът силно казано е по книгата. По-скоро стъпва на мотивите за носталгията, отминаването на времето, детството, загубите... в което няма лошо, нали, но бих казала, че е по-скоро "далечно вдъхновен от".
Първата част е много силно емоционална -- и тъжна, и забавна. Просто темите и споделянията са такива, че дори най-големите циници ще намерят за какво да се замислят и разчувстват. Все пак може да се каже, че това си е похват: да хванеш хората за гърлото с най-емоционалните теми: първите загуби, детството, любовта. Ако искаш да изтръгнеш емоция от публиката, това е сигурен начин да го направиш и в този смисъл има малко елемент на трик.
Не ме разбирайте погрешно, и аз плаках, и аз се смях (особено на прахосмукачката Сатурн и Радена Вълканова, която винаги много умело играе смешно). Но се чудя все пак дали не бях и малко манипулирана.
Хареса ми замисълът, наистина е нещо нетипично и авангардно, по хубав начин. Според мен съвсем спокойно можеше да е по-компактна, въпреки че не усетих първите 2 часа и половина (до антракта).
Частта след антракта лично аз можех да я пропусна в по-голямата ѝ част - обръщенията към публиката, каненето ѝ на сцената и QR кодовете не са моето нещо и ме вадят от преживяването театър.
Благодаря за подробния отзив! /ох, извинете за огромния цитат/... Провокира ме и ще се грабна до София да гледам спектакъла. Догодина сигурно, че билетите изчезват за минути.
# 50
12 окт. 2026, 14:03 ч.
Гледах какъв ще е каста на Notre-Dame de Paris в Китай турнето им през януари 2027 и после след месец ще са в Европа. Та моят мъж, моят любимец официално се завръща там и което значи ,че ще дойде у нас и аз ще съм първа писта. 😁 Не знам, просто ще крещя от радост 😏🫠 Да пускат билетите,че аз горката толкова ревах света за него 😩❤ Да го видя най сетне, че има много време до 2028 година за Ромео и Жулиета.
Виж целия пост
# 51
12 окт. 2026, 15:40 ч.
Диана, кой този герой … ? Аз досега не съм ходила на мюзикъл в София … била съм много отдавна по веднъж в NYC и в Лондон. Ще следя.
А кога пускат програма за януари от Народен …да не изпуснем пак физиката …?
Виж целия пост
А кога пускат програма за януари от Народен …да не изпуснем пак физиката …?
# 52
12 окт. 2026, 16:04 ч.
Играе там Капитан Феб.
Виж целия пост
Диана, кой този герой … ? Аз досега не съм ходила на мюзикъл в София … била съм много отдавна по веднъж в NYC и в Лондон. Ще следя.
А кога пускат програма за януари от Народен …да не изпуснем пак физиката …?
А кога пускат програма за януари от Народен …да не изпуснем пак физиката …?
Играе там Капитан Феб.
Препоръчани теми