Априлчета 2027 (Тема 2)

  • 3 749
  • 153
# 135
Аз май качих през 1вия триместър 2-3 кила ама не знам дали не беше заради хормоните които приемах и лекарствата покрай трансферите. Все пак се задържат течности пък и действат малко или много на килограмите. Сякаш след това нищо не качвам. Даже на предния преглед АГ като ме измери ми вика, че сме щели да имаме работа по качване на КГ щот аз и без друго съм някакви си 43-45 кг преди бременността. Последно при измерването бях 46.5. Та да някои АГ та сякаш си реагират така, особено ако сме по-слабички.
Виж целия пост
# 136
И аз нищо не съм качила в 16+3, а имам малко коремче вече. Вероятно гаденето, което приключи съвсем скоро има влияние, макар въпреки него пак да си хапвах що годе добре, но и с първата бременност качих много малко.
Виж целия пост
# 137
Ако имате достатъчно движение, не ядете в големи количества пържено,сладко и тесто е напълно нормално да не качите нищо. Аз имам правена конизация преди 2 години и сложен серклаж преди месец, та движенията на мен лично са ми ограничени и от там идват моите близо 6 килограма.
Виж целия пост
# 138
От едно известно време ме тормози един въпрос: тези от вас, които имат и по-голямо детенце, притесняват ли се как ще разделят адекватно вниманието си върху двете деца? И друг път съм писала, но да кажа, че имам по-голямо момченце, което към днешна дата е на 4 и половина. Той е изключително залепен за мен и много иска да имаме бебе, но се притеснявам, че с неговата поява нещата няма да са много розови. Все пак 5 години вниманието на мама е било само за него, а сега ще се наложи да го дели с още някой. С всяка изминала седмица се увеличава хем радостта от предстоящия нов член на семейството, хем и притесненията, които споделих по-горе. Опитвам се да мисля и да се разсейвам с други неща, но е факт, че доста често това ме терзае.
Виж целия пост
# 139
И аз имам такива мисли, моето момче е на 8, има си някакъв егоизъм в него, което е нормално донякъде, все пак всичко е било за него досега. Мисля, че момичетата повече се радват на бебе в семейството и са по-грижовни.
Аз пък имам други терзания-дали ще обичам и второто толкова. Знам, че звучи глупаво, но големият ми син съм го издигнала все едно на пиедестал и се тревожа дали няма да ги деля по някакъв начин.
Виж целия пост
# 140
Да, това за обичта също съм си го мислила. Изобщо не звучи глупаво. Явно всяка майка се тревожи за някакви такива неща.
Виж целия пост
# 141
Само за това мисля, ще имат 4г.разлика, като каката е много своенравна и буйна.Как ще си оправя с къпане, спане, хранене, главата не ми го побира.
Да не кажа, че мисля много и финансовата част, всичко става х2, а когато станат ученици издръжката става мн скъпа, но да сме здрави..така се успокоявам!
Виж целия пост
# 142
За пари не мислете, деца не се гледат с пари. Щом нашите родители са се оправили, значи и ние можем.
Виж целия пост
# 143
И финансовата част няма да е лека със сигурност. Аз съм противник на държавните ясли/детски градини, където се налага на две жени буквално да са звероукротителки на 30 деца, та сина ми от 2 годишен е в частни детски центрове, сега и в частна детска градина като идеята е след това да остане и в частното училище към нея заедно с приятелчетата си от градината. Мисля си, че ще ми дойде нагорно да извадя същата сума и за по-малкото, но някак си тези притеснения съм ги оставила за след 2-3 години като им наближи времето. Grin
Виж целия пост
# 144
Финансите хич не са за пренебрегване, особено в днешната скъпотия. Това, че деца не се гледат с пари, може да го каже някой, който ги има в повече. Аз лично от голямото не пазя нищо, защото не съм искала никога второ дете, освен това не съм фен на трупането на вещи. Но сега с първото съм наясно кое ще ми трябва и смятам да действам без излишни покупки.
Виж целия пост
# 145
Абсолютно децата са си “скъпо удоволствие”, ако мога изобщо да се изразя, но в кръга на шегата разбира се. Аз за щастие пазя всичко от първото, защото мечтаех за породени деца и реално опитите за второто започнаха след първия рожден ден на малкия, та пазя всичко от него - комбинирани колички, летни колички, столчета за хранене, кошница за кола, столче също. Така че най-разходоемките неща са ми осигурени, но все пак финанси си трябват каквото и да си говорим.
Виж целия пост
# 146
На мен също главата ми не побира как ще ми стига времето за внимание към две деца, след като и сега едва смогваме с работа, домакински задължение и време за детето. Време за себе си почти нямам, тъй като и бабите и дядовците живеят в други градове, а мъжът ми работи до към 8, понякога и по-късно.
Това за обичта и аз съм си го мислила, но майките с две ме уверяват, че обичта е еднаква и към двете, така че вярвам че ще е така, а с времето постепенно ще се напаснем и ще влезем в релси.
Моят син е на 5 и предполагам, че и на него ще му е трудно в началото с новия член на семейството. Дано да не ревнува прекалено. Ще се опитам по всякакъв начин да не променям неговото ежедневие и рутина.
Виж целия пост
# 147
Успокоява ме донякъде това, че не само в моята глава ги има тези мисли. Просто ме беше срам да споделя с приятелки, които имат 2+ деца, за да почерпя опит, защото имах чувството, че малко хора се притесняват за такива неща.
Виж целия пост
# 148
Според мен, второто дете не се обича по-малко, а просто по различен начин. Все пак, това са 2 отделни личности, с различни характери най-малкото. Първият ми син беше много послушно бебе, само спеше и ядене, никога не е правил бели, предпазлив е и страхлив и може би това ни е спасило, имам си му доверие, и понеже природата не търпи дисбаланс, смятам, че второто дете ще бъде точно обратното. Демек, да ми се върне, един вид 😄
Виж целия пост
# 149
Хахахах все едно прочетох себе си. И моят син е едно прекрасно същество още от бебе (хапващо, спинкащо и спокойно) и причината да пожелая породени (въпреки че не ми се случи), но съм убедена, че второто ще ми го върне тъпкано. Майка ми е казвала за мен, че ако ѝ бях първо нямаше да помисли за второ. Та и аз не живея в розови илюзии, че второто ще е като сина ми. Grinning
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия