Априлчета 2027 (Тема 2)

Обичта към децата никога не е еднаква.
Това не значи, не обичате и двете (всичките) си деца по равно. Абсолютно нормално е да се притеснявате дали ще обичате новите бебенца. Но това е връзка като всяка друга - изгражда се от нулата и да не се лъжем - не се влюбваме от пръв поглед в ревящите и пъпчасали малки вързопчета. Което също не значи, че не сме привързани към тях от първата минута, заради биологията ни, което е добре
Относно разпределянето на внимание - най-щекотливата тема.
Не бива да отказвате внимание на по-голямото дете, под предлог, че бебето има нужда от еди какво си.  Важно е да не обвинявате нуждите на малкото, за да оправдаете по-малкото внимание.
Здравословното внимание не е задължително де в голямо количество като време, а в качеството си като такова.
Може рядко да имате шанс да прекарате време 1:1 с другите си деца, но е важно да го има. Малък ритуал, ядене на вафла на вашата пейка... разбирате ме. В различните етапи са нужни различни подходи. Най-важното е да не се обвиняваме. С добавянето на всяко ново дете най-важното е организацията. И да не се прехвърлят детегледачески отговорности към вече порасналите деца. Неизбежно е да се опрем на тях в даден момент, но не бива да се насажда насила. 

@Soulshock и моето второ, ако беше първо... сигурно щях да чакам поне 10 години за второ ахахах

Всеки си знае децата ... но пък по темата има две детски психоложки които следя и дават адски адекватни и практични съвети. Ще оставя линк към заинтересованите.

източниците са на английски:

https://www.instagram.com/nurturedfirst/

и

https://www.instagram.com/sternasuissa/

Следя ги от 4-5 години. Напоследък доста такива се навъдиха и копират съдържание, но тези са си оригиналдЪ. има практични идеи.

+1 и моето първо беше дете мечта, второто е диваче, зелепено за мама, но пак има далеч по-диви и лоши деца. Ще видим третото какво ще излезе.

На мен ми беше огромен шок това с разпределянето на внимание. Със сигурност не бива да се пренебрегва по-голямото, но аз бях пред бърнаут, заради опитите да отделям същото количество внимание като преди на първото си дете. Особено с безсъние, което продължи една година и тревожност/депресия. Доста намалих игрите с голямата като се роди брат ѝ, нямаше как да се съхраня иначе. Постоянно прекарвахме време двете, но тя искаше още и още и очакваше мама 24/7 да е на нейно разположение. Сложихме граници тогава, говорихме, че и мама и тате са хора.

При нас също ще е 4 години и 3-4 месеца разлика. Каката иска бебе, но реално не знае какво ще е и това ме притеснява, тя си е буйна понякога, избухлива е, и много привързана към мен (като малка беше много кротко бебе, после ми започна теглото след първата годинка) :Д Та сега не знам какво ще е, аз изобщо не го мисля толкова сега, казвам си че все някак ще се наредят нещата... Дано е така

Sunlovin, благодаря ти за предоставените източници! Последвах ги да ги разгледам докато малкия е на градина и имам малко време за себе си.
Момичета, благодаря наистина за споделените ви опит и мнение. Почувствах се истински по-спокойна, че е в рамките на нормалното като майки да изпитваме подобни притеснения и няма нищо нередно в това.

Нашите не са имали пари в изобилие и все пак са ни изгледали, взели са решението да ни създадат и са правили всичко по силите си, за да сме нахранени, изкъпани и изучени.  Баба ми и дядо ми са живяли в една стая с двете им деца, да не говорим, че тогава е нямало разнообразната храна, която има в момента, нямало е  избор на дрехи. Преь 90-те са се редили на опашка за 10 чифта ританки на бебе и само толкова е било позволено - е, не са останали гладни, голи и боси. Всеки се разпределя според чергата си, има скъпи варианти, има и евтини.