За какво си мислите постоянно напоследък? - Тема №4

  • 1 839
  • 32
# 15
за бъдещето

много важни избори ми предстои да направя
Виж целия пост
# 16
Мисля си - колко много хора поздравявам за рождения им ден. Те се радват, благодарят, но не ме поздравяват когато аз празнувам.



Аз затова съм спряла да ги поздравявам. Пък като гледам всички са живи и здрави, за щастие.
Виж целия пост
# 17
Масовите поздрави във фейсбук не ме радват, нямам сложена дата, така че малкото, които получавам са от хора, които си правят труда да ги е грижа за мен.
Съответно и аз доста намалих своите поздрави до наистина ценните ми.
Мисля си, че времето минава, а аз не успях да направя нещата, които искам...
Мисля си как се "губим" и разминаваме, с част от хората около нас...
Виж целия пост
# 18
Мисля си - колко много хора поздравявам за рождения им ден. Те се радват, благодарят, но не ме поздравяват когато аз празнувам.


И аз бях така - поздравявах всички на живо или виртуално. Тази година си направих експеримент. Махнах си датата на раждане доста преди рождения ден. Поздравите и пожеланията драстично намаляха. Никога не съм считала за искрени пожеланията в социалните мрежи. Много хора въобще не биха се сетили ако не им напомни фейсбук.
И така, който иска се сеща и намира начин да поздрави.
Виж целия пост
# 19
Мисля си - колко много хора поздравявам за рождения им ден. Те се радват, благодарят, но не ме поздравяват когато аз празнувам.


Аз съм от тези, които не помнят рождения дни. Или поздравявам със закъснение. Знам, че е гадно, но не ме бива хич в поздравяването
Виж целия пост
# 20
Прочетох за катастрофата с 4 младежи и без да ме интересува, че е на някого дете ще кажа: Как мама му стара все шофьорите причинили катастрофа и убили хора са живи. 140 км на ограничение 70
Виж целия пост
# 21
Мисля си - колко много хора поздравявам за рождения им ден. Те се радват, благодарят, но не ме поздравяват когато аз празнувам.


И аз бях така - поздравявах всички на живо или виртуално. Тази година си направих експеримент. Махнах си датата на раждане доста преди рождения ден. Поздравите и пожеланията драстично намаляха. Никога не съм считала за искрени пожеланията в социалните мрежи. Много хора въобще не биха се сетили ако не им напомни фейсбук.
И така, който иска се сеща и намира начин да поздрави.

Аз не разчитам на социалните мрежи. Имам си собствена автоматична система за напомняне. В нея има и сватби и рождените дни на децата на приятели и др. Във фейсбук и другаде давам или нищо или фалшива дата за мене си. Дето викаш, който го е еня, не бива да е опрял до фейсбук да му напомня.
Виж целия пост
# 22
Аз не правя драма от това. Свикнах дори мъжът ми да не ме поздравява. Всеки си решава с какво да си скапе денят , който има веднъж в годината. С годините надрастваш тези неща. Тази година ще си подаря екскурзия с най - любимия за мен човек  и на рождения ми ден няма да ми пука кой ми се е обадила, защото ще ме топлят спомените от нашите моменти, които ще сме изживели на тази екскурзия. Вече така празнувам рождените си дни и ми е много хубаво. Още ме топлят спомените от предните пътувания. А кой ме е поздравил след това, не помня.
Виж целия пост
# 23
От месец насам натрапчиво в главата ми се върти мисълта колко места в света исках да видя, но все има нещо "уж" по- важно да направя, пък после пътуването. И ако продължавам да давам приоритет на материалните ми идеи, в един момент ще съм на години, в които няма да имам физическата възможност да пътувам.
Засега нямам правилно решение, но ще го намеря, защото времето наистина е кратко!
Виж целия пост
# 24
Напоследък си мисля как за хора, които съм приемала за приятели и съм била приятел за тях в пълния смисъл, в един момент се оказа, че съм била просто като компаньон. И когато вече имат друго по-интересна компания, аз ставам излишна.
Виж целия пост
# 25
Мисля си къде да изведа децата този уикенд, на кого да се обадим и как да планирам времето за да е най-ползотворно.
Виж целия пост
# 26

Аз пък искам да извикам като Фауст - "О, миг, поспри!"
Точно това си мислех тези дни.
А и друг път ми се е искало. Времето да спре и да остана точно в този миг. Grinning
Или поне да мога да го прибера някъде и да си го изживявам отново и отново.
Виж целия пост
# 27
Последно време си мисля как в изминалите 10 години си сцепих задника от бачкане и учене, за да надградя, да изкарвам прилични пари и да си позволяваме повече почивки и екскурзии. И с идването на всичките войни и спекулации с еврото средно-високия ми стандарт просто се срина. Буквално се чувствам занулена. Това, че има хора с минимални заплати и в много по-тежко финансово състояние въобще не ме успокоява...
Виж целия пост
# 28
От години не си даваме зор. Имали сме малко пари, имали сме много пари. Най-безгрижни бяхме, когато нямахме 2 по 1. Joy
Нямам нито един наистина щастлив миг, който да е свързан с пари всъщност.
Виж целия пост
# 29
Абе, и парите си ги бива. Когато ти се случи да ти изгори хладилникът, фурната или телевизорът и просто кажете "ми да ходим да купим нов" без никакви притеснения си е доста приятно чувство. Или като избираш хотел за море или ски и като си харесаш нещо да не му мислиш колко струва.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия