⭐️Толгахан Сайъшман и Амине Гюлше – Сега и Завинаги ⭐️ Любими турски актьори - тема 61*

Публикувана: 12 окт. 2026, 19:49 ч.

Последно мнение: 14 окт. 2026, 21:07 ч.

440

Emiliya - Ветеран

# 43 14 окт. 2026, 19:47 ч.

Част 1:

Здравейте, зрители на „Онедио“! Аз съм Толгахан Сайъшман. Днес съм гост в „Онедио“ и ще отговоря на въпросите ви. Нека не губим време и да започваме!

Кое емоджи използваш най-често?

Най-често използвам емоджито със смеещото се до сълзи лице. Изпращам и много сърца, както и емоджито с ръце, вдигнати към небето, като знак на благодарност. Напоследък често използвам и синьото мънисто против уроки.

В семейството имаме група в WhatsApp, в която споделяме неща, свързани със сина ми. Там най-често използвам именно тези емоджита – на съпругата ми изпращам сърце, а за сина ми използвам мънистото против уроки. В другите групи често автоматично отговарям на съобщенията на приятелите си със същите емоджита.

Как се запознахте със съпругата ти?

Запознахме се в компания на приятели. Тя беше жена, която веднага привличаше вниманието. Още когато я видях за първи път, много я харесах, а колкото повече я опознавах, толкова по-силно се влюбвах в нея. Няма обаче да навлизам в подробности за запознанството ни.

Слушаш ли турски рап?

Честно казано, не го слушам особено много. Знам кои изпълнители са популярни и кои са на мода в момента, но рапът не е музиката, която предпочитам. Разбира се, има песни, които много ми харесват. Когато харесам нещо, го слушам отново и отново, но не съм от хората, които сядат с мисълта: „Днес ще слушам турски рап“.

Как бащинството се отрази на ролята ти в сериала? Ако не беше станал баща, щеше ли да изживяваш тези емоции по същия искрен начин?

Не, нямаше да ги изживявам така. И преди съм снимал сцени, в които героят ми е баща. Имал съм и дъщеря в някоя от ролите си, но сега вече мога истински да се поставя на мястото на един баща.

Когато станеш родител, гледната ти точка към света се променя напълно. Затова и емоциите, които показвам в сериала, са истински. Между другото, много обичам и малкия актьор Емир, който играе детето в сериала. Когато си представя, че на негово място е моят син Ефехан, мога да съпреживея всичко много по-дълбоко. Чувствата, които изпитвам в тези сцени, са напълно истински. Бащинството ми повлия изключително много. Оказа се, че наистина е така.

Вярно ли е, че си получавал удари по време на снимките на „Шампион“? Когато снимате боксовите мачове, наистина ли се удряте?

По-често получаваме удари, докато тренираме и се подготвяме за хореографията на сцените. Случва се да се ударим и по време на самите снимки.

Разбира се, не се налагаме един друг през целия мач, защото след това няма да можем да продължим снимките! Понякога обаче неволно не преценяваме добре силата на удара. Стараем се да бъдем максимално внимателни. Това са инциденти по време на работа, а не умишлени удари.

Все пак, когато сложим боксовите ръкавици, понякога съзнателно си разменяме по някой удар, за да изглеждат сцените по-реалистични.

Кой готви по-вкусно – Алмеда или майка ти?

Майка ми готви страхотно, но и Алмеда има златни ръце. Дано Бог я пази от уроки! Напоследък е много заета и почти не ѝ остава време за готвене, макар че по принцип не обича особено да готви. Но знаете какво казват – дори само да счупи едно яйце, пак става вкусно! Наистина е така. Дано Бог я пази от уроки!

И майката на Алмеда е същата. Албанците наистина са много добри в кухнята. Да го имат предвид всички мъже, които искат да се оженят!

Ще ни покажеш ли профилната си снимка в WhatsApp?

Разбира се. Заповядайте!

Склонен ли си към конфликти? Изглеждаш като човек, който, ако го настъпят по болното място, придобива силата на десет тигъра.

Всъщност предпочитам да се разбирам с хората. Не съм конфликтна личност и не обичам караниците. Но когато някой ме засегне, много хора могат да придобият силата на десет тигъра, а при мен тя май става хиляда!

Тогава се превръщам в неудържима сила. Честно казано, не бих искал тази страна от характера ми да се проявява твърде често. Наистина не обичам конфликтите.

Защо все играеш богати женени мъже, братко?

Скъпи братко, нека изясним този въпрос веднъж завинаги!

В „Елведа Румели“ героят ми беше беден – млад студент по медицина, изпълнен с любов към родината. Участвал съм и в „Епохата на лалетата“, както и в „Никога няма да се откажа“.

В „Черната перла“ отново играех беден рибар. А в „Шампион“ съм човек, който едва ли не е готов да изяде и обувките си от глад! Сами виждате.

Затова не приемам това твърдение. Дори сега си мисля за филмите, в които съм участвал – и в нито един от тях не съм играл богат младеж.

Когато обаче два сериала, в които си участвал, се излъчват общо седем години, хората започват да те свързват с определен образ, сякаш си облякъл една и съща униформа. Именно това е причината. Не играя постоянно богати женени мъже.

Радвам се, че зададох този въпрос! Най-после ми олекна. Бог да те благослови!

Братко, тези мускули за сериала ли ги направи, или за да сваляш момичета? Ако има проблем, можеш да ми пишеш и на лично!

Много добър въпрос! Предполагам, че и ти знаеш, че не съм направил мускулите си, за да свалям момичета. С Алмеда имаме щастлив брак – дано никой не ни урочаса!

Разбира се, подготвих се заради сериала. По принцип се старая да се грижа за външния си вид, макар че понякога ми омръзва. В „Шампион“ обаче героят ми наистина трябваше да има такава мускулатура, затова се постарах доста повече от обикновено. Исках да изглеждам убедително, защото все пак играя шампион по бокс в тежка категория.

Интересуваше ли те боксът и преди, в реалния живот?

Да, боксът винаги ме е интересувал. Още от съвсем малък проявявам интерес към този спорт и следя какво се случва в него. Не следя толкова кикбокса или свободните боеве, но боксът определено ми е интересен.

Освен това Роки Балбоа беше един от емблематичните герои на моето детство. Ние сме поколение, израснало с него на екрана. Много ме увличаше, затова и сега снимам тези сцени с голямо удоволствие.

За кого гласува на изборите за президент на „Фенербахче“ – за Али Коч или за Азиз Йълдъръм?

Вотът е таен, не се разкрива! Но предполагам, че вече си се досетил.

Смяташ ли, че ревността е нещо здравословно в една връзка?

Много хубав въпрос. Бих отговорил така: ревността е едно от чувствата, присъщи на всички ни. Тя е част от човешката природа. Никой не може да твърди, че никога не изпитва ревност. Това е нещо естествено.

Ревността е като лекарство – десет милиграма може да са полезни, двайсет вече да те разболеят, а още по-голямото количество да стане опасно. С нея е същото.

За да поддържаш една връзка жива, е нормално понякога да изпитваш ревност. Когато обичаш някого, е естествено да ревнуваш. Важното е да не прекаляваш.

Това важи за всичко. Не бива да се стига до крайности. Водата е една от най-големите ни жизнени потребности, но дори от нея можеш да се отровиш, ако изпиеш прекалено много.

Всичко е въпрос на баланс. Малко ревност, в разумни граници, е нещо хубаво. Прекалената ревност обаче може да нанесе сериозни вреди.

Какъв човек си, ако трябва да се опишеш накратко?

Не обичам особено да говоря за себе си. Честно казано, дори не знам как да отговоря на този въпрос.

Опитвам се да бъда максимално скромен, но съм и доста избухлив. Това, което ми е на сърцето, ми е и на лицето. Трудно прикривам настроението си.

Но ако ме ядосаш, наистина мога да стана доста неприятен. Има една такава приказка – е, при мен е точно така.

Бих искал да дам по-дълъг отговор, но повярвай ми, не обичам да говоря за себе си.

В кой квартал си израснал?

В Сахра Джидит и Фикиртепе. Това бяха прекрасни времена… Ех, какви времена! Децата днес вече нямат същото усещане за квартал и съседство. Наистина. Онези години ми дадоха много.

Норм Ендер или Бен Феро?

И двамата.

Каква е най-странната реакция, която си получавал от човек, който те е разпознал на улицата?

Започнах да снимам „Елведа Румели“ през 2007 г. През първите три-четири месеца бяхме в Македония. Заради натоварения график не можех да се прибера в Истанбул, а тук всички вече говореха за сериала. Новините за популярността му стигаха до нас.

Тогава нямаше социални мрежи и мобилни телефони като днес. Когато най-накрая се върнах в Истанбул, бях сам и се качвах по ескалатора. Срещу мен слизаше група хора. Всички реагираха по един и същи начин и аз си казах: „Аха, май вече започват да ме разпознават!“ Никога няма да забравя тази реакция.

Спомням си и едно дете, на което баща му каза: „Виж, виж кой е!“ То извика името на героя ми. В ръката си държеше шамфъстък от Газиантеп и го хвърли към мен.

Искреността, изписана на лицето му, беше невероятна. Беше съвсем малко дете и жестът му сякаш означаваше: „Аз си хапвам, вземи и ти!“ Беше толкова чистосърдечно и мило.

Имам и друг спомен. Снимахме на улицата, в натоварения трафик, и бях слязъл от колата. Един шофьор на двуетажен общински автобус спря, отвори вратите, слезе и дойде да се снима с мен. Всички пътници в автобуса го чакаха, докато си направим снимката!

Как успяваш да запазиш косата и лицето си толкова красиви?

Благодаря ти много! Много мило, че мислиш така.

Не правя нищо специално за косата си. Имам си фризьор – Адем, при когото ходя. Що се отнася до лицето ми, не знам дали е толкова красиво. Преди да се оженя, изобщо не полагах особени грижи за външния си вид.

Всъщност актьорите, както и хората, които се появяват пред камера или работят с публика, трябва да се грижат за външността си. Аз бях малко небрежен в това отношение, докато не се запознах с Алмеда. Бог да я благослови! Обикновено тя се грижи за всичко, което е необходимо.

Как реагира, когато за първи път разбра, че ще ставаш баща?

Когато за първи път ми казаха, че ще ставам баща, дълго време се опитваха да ме убедят. Реагирах доста необичайно и им отвърнах нещо от рода на: „Аз лекар ли съм? Откъде да знам, бе, човече?“ Известно време продължиха да се опитват да ме убедят. Наистина беше много странен момент.

Кой е най-избухливият човек на снимачната площадка?

Ще кажа, че съм аз, но може да ме разберат погрешно! Екипът ни е съставен от толкова мили хора. Ако кажа, че съм най-избухливият, ще остане впечатлението, че се ядосвам през целия ден, а това изобщо не е така.

Просто когато нещо се обърка, аз съм човекът, който реагира пръв. Затова може би трябва да кажа, че съм аз. А режисьорът ни е направо мед и масло – изключително добър човек!

Случвало ли ти се е да се погледнеш в огледалото и да си помислиш, че приличаш на котка? Защото наистина имаш такава прилика!

Ако говорим за представителите на семейство Котки, тогава бих казал – тигър! Алмеда постоянно ме нарича „малко тигърче“. Понякога дори публикува снимки на малки тигърчета заедно с мои снимки. Наистина много се забавлява с това. Признавам, че сравнението си е съвсем на място!

Но аз самият никога не съм се поглеждал в огледалото и не съм си казвал: „Днес приличам на котка!“

Има ли нещо, от което си се отказвал – училище, спорт, любим човек?

Що се отнася до спорта, отказвал съм се от някои дисциплини. Спрях тениса, но не защото се предадох – просто така избрах.

От футбола обаче се отказах. Получих много контузии, макар че не бях лош футболист. В детско-юношеските формации бях стигнал чак до националния отбор, но така и не продължих.

Не съм се отказвал от училището. Всъщност не съм човек, който лесно се предава.

Виж целия пост