⭐️Толгахан Сайъшман и Амине Гюлше – Сега и Завинаги ⭐️ Любими турски актьори - тема 61*
- Публикувана: 12 окт. 2026, 19:49 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2026, 23:43 ч.
# 92
17 окт. 2026, 18:23 ч.
Ново от Амине.
Момичетата се забавляваха много, това беше много сладък филм 🩷😊 @gupiofficial @gupseo 👏🏼[/b]
Виж целия пост
Ново от Амине.
Момичетата се забавляваха много, това беше много сладък филм 🩷😊 @gupiofficial @gupseo 👏🏼[/b]
# 93
17 окт. 2026, 18:38 ч.
Благодаря за новите снимки от Амине и лакомствата, с които ни глезиш, Цвети! 
Аз не откривам нищо ново, затова ще продължа със старите видеа и колажи.
Виж целия пост
Аз не откривам нищо ново, затова ще продължа със старите видеа и колажи.
# 94
17 окт. 2026, 20:58 ч.
— Мисля, че той е малко срамежлив.
— Да.
— Добре.
— В момента съм тук с огромно вълнение!
— Здравейте! Къде е господин Месут? Не го видяхме.
— И той е зает с работа.
— Да. Може ли сега да си направим снимка?
Те вече гледат сериала с голямо удоволствие. Докато с нетърпение чакаха да започне новият сезон, се появиха новините за филма. Когато разбраха, че сме поканени на премиерата, много се развълнуваха. В момента са изключително щастливи.
— Точно така. Успех!
— Искате ли да кажете нещо? Харесва ли ви?
— Вие го гледате непрекъснато!
— Госпожо, напълно ли сте се отказали от актьорството? Искахме да поговорим малко за актьорската ви кариера, тъй като отдавна не сме ви виждали. Както знаете, вече се появи и третото дете.
— Оставихме го вкъщи и дойдохме направо тук.
— Засега не обмислям нищо.
— Каква е обстановката у дома? Предполагам, че с децата винаги е голяма суматоха.
— Суматоха, да, точно така. Току-що се възстановихме от един период, в който всички боледувахме.
— Когато едното дете се разболее, след него се разболяват и всички останали. Така че си имаме обичайната суматоха.
— А господин Месут помага ли ви в тези моменти? И той ли се включва в цялата тази лудница?
— Да, много ми помага. Много е мил. Помага с всичко, което е необходимо. Всичко при него е наред.
— Говори се, че господин Месут може да стане президент на Турската футболна федерация (TFF). Говорили ли сте за това?
— Ще бъде ли проблем, ако кажа, че нямам никаква информация?
— Не знам нищо по въпроса. Ако се случи, така или иначе ще разберете.
— Преди няколко дни беше годишнината от сватбата ви, нали? Бяхте публикували нещо. Или беше рожден ден?
— Беше рожден ден. Да, рожден ден. Заедно навлязохме в нова година от живота си. Надявам се да имаме още много щастливи години заедно.
— Благодаря ви много!
Виж целия пост
— Мисля, че той е малко срамежлив.
— Да.
— Добре.
— В момента съм тук с огромно вълнение!
— Здравейте! Къде е господин Месут? Не го видяхме.
— И той е зает с работа.
— Да. Може ли сега да си направим снимка?
Те вече гледат сериала с голямо удоволствие. Докато с нетърпение чакаха да започне новият сезон, се появиха новините за филма. Когато разбраха, че сме поканени на премиерата, много се развълнуваха. В момента са изключително щастливи.
— Точно така. Успех!
— Искате ли да кажете нещо? Харесва ли ви?
— Вие го гледате непрекъснато!
— Госпожо, напълно ли сте се отказали от актьорството? Искахме да поговорим малко за актьорската ви кариера, тъй като отдавна не сме ви виждали. Както знаете, вече се появи и третото дете.
— Оставихме го вкъщи и дойдохме направо тук.
— Засега не обмислям нищо.
— Каква е обстановката у дома? Предполагам, че с децата винаги е голяма суматоха.
— Суматоха, да, точно така. Току-що се възстановихме от един период, в който всички боледувахме.
— Когато едното дете се разболее, след него се разболяват и всички останали. Така че си имаме обичайната суматоха.
— А господин Месут помага ли ви в тези моменти? И той ли се включва в цялата тази лудница?
— Да, много ми помага. Много е мил. Помага с всичко, което е необходимо. Всичко при него е наред.
— Говори се, че господин Месут може да стане президент на Турската футболна федерация (TFF). Говорили ли сте за това?
— Ще бъде ли проблем, ако кажа, че нямам никаква информация?
— Не знам нищо по въпроса. Ако се случи, така или иначе ще разберете.
— Преди няколко дни беше годишнината от сватбата ви, нали? Бяхте публикували нещо. Или беше рожден ден?
— Беше рожден ден. Да, рожден ден. Заедно навлязохме в нова година от живота си. Надявам се да имаме още много щастливи години заедно.
— Благодаря ви много!
# 95
17 окт. 2026, 22:08 ч.
Диди, 
благодаря за видеото и превода!
Не знаех, че са взели интервю от Амине.
Виж целия пост
Съпругата на Месут Йозил, Амине Гюлше, присъства на премиерата на „Gupi“!
Ще стане ли Месут Йозил президент на TFF?
Ще стане ли Месут Йозил президент на TFF?
Скрит текст:
— Мисля, че той е малко срамежлив.
— Да.
— Добре.
— В момента съм тук с огромно вълнение!
— Здравейте! Къде е господин Месут? Не го видяхме.
— И той е зает с работа.
— Да. Може ли сега да си направим снимка?
Те вече гледат сериала с голямо удоволствие. Докато с нетърпение чакаха да започне новият сезон, се появиха новините за филма. Когато разбраха, че сме поканени на премиерата, много се развълнуваха. В момента са изключително щастливи.
— Точно така. Успех!
— Искате ли да кажете нещо? Харесва ли ви?
— Вие го гледате непрекъснато!
— Госпожо, напълно ли сте се отказали от актьорството? Искахме да поговорим малко за актьорската ви кариера, тъй като отдавна не сме ви виждали. Както знаете, вече се появи и третото дете.
— Оставихме го вкъщи и дойдохме направо тук.
— Засега не обмислям нищо.
— Каква е обстановката у дома? Предполагам, че с децата винаги е голяма суматоха.
— Суматоха, да, точно така. Току-що се възстановихме от един период, в който всички боледувахме.
— Когато едното дете се разболее, след него се разболяват и всички останали. Така че си имаме обичайната суматоха.
— А господин Месут помага ли ви в тези моменти? И той ли се включва в цялата тази лудница?
— Да, много ми помага. Много е мил. Помага с всичко, което е необходимо. Всичко при него е наред.
— Говори се, че господин Месут може да стане президент на Турската футболна федерация (TFF). Говорили ли сте за това?
— Ще бъде ли проблем, ако кажа, че нямам никаква информация?
— Не знам нищо по въпроса. Ако се случи, така или иначе ще разберете.
— Преди няколко дни беше годишнината от сватбата ви, нали? Бяхте публикували нещо. Или беше рожден ден?
— Беше рожден ден. Да, рожден ден. Заедно навлязохме в нова година от живота си. Надявам се да имаме още много щастливи години заедно.
— Благодаря ви много!
— Да.
— Добре.
— В момента съм тук с огромно вълнение!
— Здравейте! Къде е господин Месут? Не го видяхме.
— И той е зает с работа.
— Да. Може ли сега да си направим снимка?
Те вече гледат сериала с голямо удоволствие. Докато с нетърпение чакаха да започне новият сезон, се появиха новините за филма. Когато разбраха, че сме поканени на премиерата, много се развълнуваха. В момента са изключително щастливи.
— Точно така. Успех!
— Искате ли да кажете нещо? Харесва ли ви?
— Вие го гледате непрекъснато!
— Госпожо, напълно ли сте се отказали от актьорството? Искахме да поговорим малко за актьорската ви кариера, тъй като отдавна не сме ви виждали. Както знаете, вече се появи и третото дете.
— Оставихме го вкъщи и дойдохме направо тук.
— Засега не обмислям нищо.
— Каква е обстановката у дома? Предполагам, че с децата винаги е голяма суматоха.
— Суматоха, да, точно така. Току-що се възстановихме от един период, в който всички боледувахме.
— Когато едното дете се разболее, след него се разболяват и всички останали. Така че си имаме обичайната суматоха.
— А господин Месут помага ли ви в тези моменти? И той ли се включва в цялата тази лудница?
— Да, много ми помага. Много е мил. Помага с всичко, което е необходимо. Всичко при него е наред.
— Говори се, че господин Месут може да стане президент на Турската футболна федерация (TFF). Говорили ли сте за това?
— Ще бъде ли проблем, ако кажа, че нямам никаква информация?
— Не знам нищо по въпроса. Ако се случи, така или иначе ще разберете.
— Преди няколко дни беше годишнината от сватбата ви, нали? Бяхте публикували нещо. Или беше рожден ден?
— Беше рожден ден. Да, рожден ден. Заедно навлязохме в нова година от живота си. Надявам се да имаме още много щастливи години заедно.
— Благодаря ви много!
благодаря за видеото и превода!Не знаех, че са взели интервю от Амине.
# 96
17 окт. 2026, 22:13 ч.
Част 6:
Виж целия пост
Скрит текст:
Халук Левент: Дори и днес, когато наемите са толкова високи, си казваме: „Какво можем да направим?“ И веднага подготвихме пакет на стойност 6 милиона.
Халук Левент: Още преди два месеца. А днес вече го раздадохме.
Уур: На кого?
Халук Левент: На 2500 души. Успяхме да помогнем на 2500 души.
Уур: Машаллах!
Халук Левент: Поне успяхме да дадем по 3000 лири на човек за наема. Хората ни изпращат пари и ние трябва да ги разпределяме правилно.
Халук Левент: Затова, ако започнем да разказваме за „Ахбап“, няма да ни стигнат часове.
Халук Левент: Вече шест години и половина правим по нещо всеки ден.
Халук Левент: Всеки ден се раждат нови истории. Пишем тези истории, ходим по домовете, мием чинии, готвим, свирим на китара, организираме забавни неща в домовете на благодетелите.
Халук Левент: През тези шест години и половина поне за храната и напитките нямах никакви грижи.
Уур: Все си хапвал от тях!
Халук Левент: Точно така.
Уур: Чудесно! Браво, от сърце ти го пожелавам!
Уур: Скъпа Ясемин, ти занимаваш ли се с нещо подобно? Участваш ли в социални инициативи и благотворителни проекти?
Уур: Или засега си на етап, в който наблюдаваш как се развиват нещата и обмисляш какво да направиш?
Ясемин: Нямам собствена фондация или сдружение, но откакто започнах работа, винаги съм помагала.
Ясемин: Дори бях направила дарение за сдружението на Халук.
Ясемин: Приходите от първото ми представление в Харбие дарих за децата в Черноморския регион.
Уур: Невероятно!
Ясемин: Наистина го направих.
Уур: Искам да ви разкажа една малка история, свързана с благотворителността. Понякога, когато направиш добро дело, в теб се прокрадва някаква странна гордост.
Уур: Мисля, че това е моментът, в който дяволът сякаш започва да те изпитва. Появява се чувството: „Ето, направих дарението си!“
Уур: И аз преживях нещо подобно. Не беше толкова силно, но ми се иска да ви разкажа.
Уур: Решихме да помогнем с нещо малко. Следях как върви всичко и питах дали помощите са стигнали до хората, за които бяха предназначени.
Уур: Не би било редно сега да споменавам конкретни имена.
Уур: Но бях започнал да говоря доста самоуверено за удоволствието от това да правиш добро.
Уур: Тогава получих обратна връзка от приятеля ми, който координираше помощта. И доста се разстроих.
Уур: Той ми каза: „Братко, бяхме планирали да помогнем на 30 семейства, но накрая станаха 35.“
Уур: Попитах го защо се е наложило да увеличат броя.
Уур: Той ми отговори: „Влязох в някои домове. Видях семейства, които наистина живеят в много тежки условия.“
Уур: „Отворихме кашоните с помощите, а хората започнаха да изваждат неща от тях и да казват: „Братко, аз това вече го имам. Дай го на някого, който няма.“
Уур: В този момент си казах наум: „И как след това да се правя на голям благодетел?“
Уур: В благотворителността има толкова фини нюанси. Затова се сетих за тази история и реших да я разкажа.
Уур: Не обичам подобни неща да остават скрити. Вярвам, че когато има едно добро дело, можем да го разказваме и така да вдъхновяваме повече хора да правят добро.
Уур: Защото това подтиква и други да последват примера.
Ясемин: Да, определено е така. Нашата преподавателка Севда ни беше казала нещо много хубаво още докато бяхме в университета: „Правете добро, но и позволявайте на другите да ви правят добро.“
Ясемин: Защото така и вие карате другия човек да се чувства добре, и самите вие се чувствате добре.
Уур: Нека продължим с тази малка мисъл като анекдот.
Уур: Между другото, ти си написал книга! За Бога, разкажи ни за нея.
Толгахан: Да, написах книга.
Уур: Първо ни кажи как се казва.
Толгахан: „Външната красота да бъде забранена“.
Уур: Да преминем към красотата на душата.
Толгахан: Да.
Уур: Халук веднага се включи в разговора!
Уур: Но ти преди време доста си се шегувал със собствения си външен вид. Чел ли си такива неща?
Толгахан: Всъщност не става дума толкова за подигравки, колкото за това човек да е в мир със себе си.
Халук Левент: Не, братко, истината си е такава!
Толгахан: Накъде можеш да избягаш от нея? Всеки ден се виждам в огледалото.
Халук Левент: Ще ти кажа нещо съвсем откровено. Когато ходех по концерти…
Халук Левент: През 1993 година всички говореха за някакъв Халук Левент. Пееха песните ми, търсеха ме навсякъде.
Халук Левент: По онова време дори не можех да се появявам често по телевизията, но около името ми вече се беше създала легенда.
Уур: Разбира се, тогава още ги нямаше филтрите в Instagram, с които днес момичетата и момчетата могат да заблуждават хората със снимките си.
Халук Левент: Да, нямахме и такава възможност.
Халук Левент: Хората направо ме питаха как е възможно човек с моя външен вид да има приятелка.
Уур: Разбира се, че си имал!
Халук Левент: Сигурно са намерили някоя, която прилича на мен!
Уур: Точно това се опитваше да обясни тогава.
Толгахан: Но снимките са страхотни!
Уур: Не казвай нищо…
Халук Левент: Ето тази е най-невинната!
Уур: Но наистина е много хубава снимка!
Уур: Има и други снимки.
Уур: Кълна се, не мога да повярвам!
Уур: Халук, братко, да ти кажа нещо. Ако бях видял тази снимка по-рано, щях да я сложа на корицата на книгата си. Защо не съм я виждал досега?
Уур: Това е страхотна реклама, кълна се!
Халук Левент: Всъщност има една история. Ако се замисля, бих искал да намеря човека, който ми го каза. Не знам кой беше, но ако го открия сега, направо ще го убия! Пропилял ми е младостта!
Халук Левент: Някой ми беше казал: „Косата ти пада точно тук. Виж колко невероятно ти отива!“
Халук Левент: И аз съм му повярвал!
Уур: Ако някой види онази снимка… Косата ти е така разпусната и пада настрани. Как изобщо си изглеждал така?
Халук Левент: Някой ми казал, че много ми отива, и аз седем години съм ходил с тази прическа!
Уур: Седем години, братко! А през този период цялото младо поколение беше подведено по подобен начин. Чужденците много харесвали тъмнокоси мъже.
Халук Левент: И аз доста се постарах да следвам модата на младите по онова време. Наистина не знам как съм се подлъгал и как съм повярвал на този човек, та съм ходил с такава коса!
Уур: И това е интересно. Някой ти е казал нещо и ти си му повярвал.
Халук Левент: Повярвах му, братко. Вече бях повярвал!
Халук Левент: Сега, като публикувам снимки, например за Световния ден на красавците, моята снимка задължително присъства!
Халук Левент: Още преди два месеца. А днес вече го раздадохме.
Уур: На кого?
Халук Левент: На 2500 души. Успяхме да помогнем на 2500 души.
Уур: Машаллах!
Халук Левент: Поне успяхме да дадем по 3000 лири на човек за наема. Хората ни изпращат пари и ние трябва да ги разпределяме правилно.
Халук Левент: Затова, ако започнем да разказваме за „Ахбап“, няма да ни стигнат часове.
Халук Левент: Вече шест години и половина правим по нещо всеки ден.
Халук Левент: Всеки ден се раждат нови истории. Пишем тези истории, ходим по домовете, мием чинии, готвим, свирим на китара, организираме забавни неща в домовете на благодетелите.
Халук Левент: През тези шест години и половина поне за храната и напитките нямах никакви грижи.
Уур: Все си хапвал от тях!
Халук Левент: Точно така.
Уур: Чудесно! Браво, от сърце ти го пожелавам!
Уур: Скъпа Ясемин, ти занимаваш ли се с нещо подобно? Участваш ли в социални инициативи и благотворителни проекти?
Уур: Или засега си на етап, в който наблюдаваш как се развиват нещата и обмисляш какво да направиш?
Ясемин: Нямам собствена фондация или сдружение, но откакто започнах работа, винаги съм помагала.
Ясемин: Дори бях направила дарение за сдружението на Халук.
Ясемин: Приходите от първото ми представление в Харбие дарих за децата в Черноморския регион.
Уур: Невероятно!
Ясемин: Наистина го направих.
Уур: Искам да ви разкажа една малка история, свързана с благотворителността. Понякога, когато направиш добро дело, в теб се прокрадва някаква странна гордост.
Уур: Мисля, че това е моментът, в който дяволът сякаш започва да те изпитва. Появява се чувството: „Ето, направих дарението си!“
Уур: И аз преживях нещо подобно. Не беше толкова силно, но ми се иска да ви разкажа.
Уур: Решихме да помогнем с нещо малко. Следях как върви всичко и питах дали помощите са стигнали до хората, за които бяха предназначени.
Уур: Не би било редно сега да споменавам конкретни имена.
Уур: Но бях започнал да говоря доста самоуверено за удоволствието от това да правиш добро.
Уур: Тогава получих обратна връзка от приятеля ми, който координираше помощта. И доста се разстроих.
Уур: Той ми каза: „Братко, бяхме планирали да помогнем на 30 семейства, но накрая станаха 35.“
Уур: Попитах го защо се е наложило да увеличат броя.
Уур: Той ми отговори: „Влязох в някои домове. Видях семейства, които наистина живеят в много тежки условия.“
Уур: „Отворихме кашоните с помощите, а хората започнаха да изваждат неща от тях и да казват: „Братко, аз това вече го имам. Дай го на някого, който няма.“
Уур: В този момент си казах наум: „И как след това да се правя на голям благодетел?“
Уур: В благотворителността има толкова фини нюанси. Затова се сетих за тази история и реших да я разкажа.
Уур: Не обичам подобни неща да остават скрити. Вярвам, че когато има едно добро дело, можем да го разказваме и така да вдъхновяваме повече хора да правят добро.
Уур: Защото това подтиква и други да последват примера.
Ясемин: Да, определено е така. Нашата преподавателка Севда ни беше казала нещо много хубаво още докато бяхме в университета: „Правете добро, но и позволявайте на другите да ви правят добро.“
Ясемин: Защото така и вие карате другия човек да се чувства добре, и самите вие се чувствате добре.
Уур: Нека продължим с тази малка мисъл като анекдот.
Уур: Между другото, ти си написал книга! За Бога, разкажи ни за нея.
Толгахан: Да, написах книга.
Уур: Първо ни кажи как се казва.
Толгахан: „Външната красота да бъде забранена“.
Уур: Да преминем към красотата на душата.
Толгахан: Да.
Уур: Халук веднага се включи в разговора!
Уур: Но ти преди време доста си се шегувал със собствения си външен вид. Чел ли си такива неща?
Толгахан: Всъщност не става дума толкова за подигравки, колкото за това човек да е в мир със себе си.
Халук Левент: Не, братко, истината си е такава!
Толгахан: Накъде можеш да избягаш от нея? Всеки ден се виждам в огледалото.
Халук Левент: Ще ти кажа нещо съвсем откровено. Когато ходех по концерти…
Халук Левент: През 1993 година всички говореха за някакъв Халук Левент. Пееха песните ми, търсеха ме навсякъде.
Халук Левент: По онова време дори не можех да се появявам често по телевизията, но около името ми вече се беше създала легенда.
Уур: Разбира се, тогава още ги нямаше филтрите в Instagram, с които днес момичетата и момчетата могат да заблуждават хората със снимките си.
Халук Левент: Да, нямахме и такава възможност.
Халук Левент: Хората направо ме питаха как е възможно човек с моя външен вид да има приятелка.
Уур: Разбира се, че си имал!
Халук Левент: Сигурно са намерили някоя, която прилича на мен!
Уур: Точно това се опитваше да обясни тогава.
Толгахан: Но снимките са страхотни!
Уур: Не казвай нищо…
Халук Левент: Ето тази е най-невинната!
Уур: Но наистина е много хубава снимка!
Уур: Има и други снимки.
Уур: Кълна се, не мога да повярвам!
Уур: Халук, братко, да ти кажа нещо. Ако бях видял тази снимка по-рано, щях да я сложа на корицата на книгата си. Защо не съм я виждал досега?
Уур: Това е страхотна реклама, кълна се!
Халук Левент: Всъщност има една история. Ако се замисля, бих искал да намеря човека, който ми го каза. Не знам кой беше, но ако го открия сега, направо ще го убия! Пропилял ми е младостта!
Халук Левент: Някой ми беше казал: „Косата ти пада точно тук. Виж колко невероятно ти отива!“
Халук Левент: И аз съм му повярвал!
Уур: Ако някой види онази снимка… Косата ти е така разпусната и пада настрани. Как изобщо си изглеждал така?
Халук Левент: Някой ми казал, че много ми отива, и аз седем години съм ходил с тази прическа!
Уур: Седем години, братко! А през този период цялото младо поколение беше подведено по подобен начин. Чужденците много харесвали тъмнокоси мъже.
Халук Левент: И аз доста се постарах да следвам модата на младите по онова време. Наистина не знам как съм се подлъгал и как съм повярвал на този човек, та съм ходил с такава коса!
Уур: И това е интересно. Някой ти е казал нещо и ти си му повярвал.
Халук Левент: Повярвах му, братко. Вече бях повярвал!
Халук Левент: Сега, като публикувам снимки, например за Световния ден на красавците, моята снимка задължително присъства!
# 98
17 окт. 2026, 22:55 ч.
Част 7:
Виж целия пост
Скрит текст:
Халук Левент: Пропуснах някои от тези неща. Не, не, за Бога, не е така.
Уур: Ясемин, наистина ми е интересно. Защо почувства нужда да напишеш такава книга? Какво те доведе до тази идея?
Ясемин: Всъщност много хора помислиха, че книгата ми е за личностно развитие.
Ясемин: Но тя е роман.
Ясемин: Романът се казва „Животът“.
Ясемин: Разказва за пътя на една жена и за историята ѝ как се научава да стои на собствените си крака.
Ясемин: В книгата има и тема, свързана с красотата — с това дали човек се смята за красив, или не.
Ясемин: Затова избрах такова заглавие.
Ясемин: Не мога да издавам прекалено много подробности.
Уур: Тоест, зад заглавието не стои толкова физическата красота, колкото нещо, свързано с човешкия потенциал?
Ясемин: Мога ли да ви кажа какво означава красотата за мен?
Уур: Разбира се, моля те.
Ясемин: За мен красивият човек е онзи, който идва тук, седи два часа и разговаря с нас. А когато си тръгне, всичко, което оставя след себе си, е красиво.
Уур: Прекрасно! Наистина прекрасно!
Уур: Нали все това казваме, братко? Така започнахме и предаването — с нещата, които носим в дисагите си.
Халук Левент: Тя говори за мен.
Уур: Братко, ние двамата можем да продължим оттук!
Уур: Например бях чел в бележките за Толгахан, че понякога сутрин се събужда и се чувства грозен.
Уур: Сякаш било от умората или нещо подобно.
Уур: Това е все едно да получиш 99 точки на изпит и да плачеш, че не си получил 100! Кълна се!
Уур: Стига вече с тези твои истории!
Уур: Ясемин, не се намесвай сега.
Уур: Извадете си слушалките за момент. Ясемин, искам да те попитам нещо…
Уур: Чакай, чакай малко!
Халук Левент: Въпреки че непрекъснато се шегуваме, искам да ви кажа нещо. По онова време бях ли водещ в Power FM? Джем Джеминай ли беше?
Уур: Май имаше такъв човек.
Халук Левент: Бях избран за третия най-красив мъж в Турция!
Уур: Вие ли?
Халук Левент: Абсолютно!
Уур: Но вие сте красив мъж!
Халук Левент: Не, не! Въпреки че участниците бяха само трима…
Уур: Е, все пак звучи добре!
Халук Левент: Ще ви разкажа. По онова време имаше много популярни изпълнители. Аз бях издал албум, имаше Таркан, да речем, Бурак Кут… И включили и мен.
Халук Левент: Бяхме трима — Таркан, Бурак Кут и Халук Левент.
Уур: Таркан получил сто хиляди гласа, Бурак Кут — петдесет хиляди. А ти може би си получил пет гласа. И си станал трети!
Халук Левент: Да, станах трети.
Уур: А другите изобщо ли не са получили гласове? Как си станал трети?
Халук Левент: Не, виж…
Уур: Не мога да го проумея! Казваш, че си след Таркан и Бурак Кут.
Халук Левент: Точно така. Включили трима души и направили експеримент с нас.
Уур: А ти си се класирал трети!
Халук Левент: Но трето място всъщност звучи доста добре, нали?
Уур: Наистина звучи чудесно!
Халук Левент: И до днес съм човекът, заел третото място в Турция!
Уур: Но това е все едно да кажеш Фара, Селена и Ясемин!
Уур: Както и да е, човек трябва да бъде оценяван по онова, което оставя след себе си.
Халук Левент: Точно така.
Уур: И аз продължавам да държа на думите си.
Халук Левент: Напълно съм съгласен.
Уур: Искам да те попитам нещо. Трудно ли ти беше да живееш с това през годините?
Уур: Защото, докато се шегуваме от известно време, забелязвам как очите ти се разширяват.
Уур: Сериозно говоря. Реагираш с усмивка, но сякаш вътрешно си казваш: „Уур, стига вече, моля те!“
Уур: Защо?
Халук Левент: Защото искам да сменим темата.
Уур: Благодаря ти!
Халук Левент: Не знам за какво точно ти благодаря, но благодаря!
Уур: Добре, значи сме на етапа, в който затваряме тази тема.
Уур: Например, когато ходите да рекламирате филм, ти също участваш в такива инициативи. Имаш много проекти, показвани и в чужбина, както и продукции, в които си участвал през годините.
Уур: Играл си в много сериали и други продукции. За щастие, нашите продукции вече се продават в чужбина и се гледат от хора по целия свят.
Уур: Това е изключително ценно.
Уур: Например, когато пътувам, понякога се опитвам да заобикалям определени места, за да не се връщам отново към тази тема.
Уур: Опитвам се да сменя посоката на разговора, като например попитам: „Да ти донеса ли чай?“
Уур: Така се опитвам да отклоня разговора, докато пътуваме и сме на различни места.
Халук Левент: Къде е чаят? Аз ще…
Уур: Халук, ти ли ще го донесеш?
Халук Левент: Да, братко.
Уур: Братко, какъв крал си ти! Истински човек от Чукурова!
Уур: Кълна се, истински човек от Чукурова!
Халук Левент: Чукурова, нали?
Уур: Да, точно така.
Уур: Къде е чаят ни?
Халук Левент: Ей там е, братко.
Уур: Халук, братко…
Халук Левент: Добре, веднага го нося.
Уур: Душице моя!
Уур: За момент си помислих, че ще избягаш!
Уур: Например, когато рекламирате турските си филми, има ли някаква реакция от чуждестранната публика? Или рекламните кампании са насочени предимно към турските зрители?
Уур: Наистина ми е любопитно, защото никога не съм ходил на подобно събитие.
Толгахан: Участвал съм в един независим филм. Извинявайте, че се намесвам.
Толгахан: Отидохме и там, където се състоя прожекцията на филма, но пътуването беше организирано именно заради него.
Уур: А ние правим по-популярни продукции и ги представяме в чужбина. Интересува ме как се възприемат там.
Толгахан: Има доста голям интерес. Извинявай, ще поправя думите си — интересът е наистина сериозен.
Толгахан: Нашите сериали достигнаха до много държави. Затова, когато актьорите от тези сериали пътуват в чужбина, хората от другите страни ги посрещат с огромен интерес, почти сякаш са си у дома.
Уур: Това помага ли ви и на филмовите пазари, когато представяте продукциите си?
Толгахан: Разбира се, на сто процента. Когато отидеш на такова събитие с организирана програма, хората вече те чакат.
Уур: Да, така е.
Халук Левент: Заповядай, братко.
Уур: Не си донесъл за себе си, а си донесъл за мен!
Халук Левент: Донесох го за теб.
Уур: Братко, поднесе го толкова стилно! Поздравления!
Уур: Кълна се!
Уур: Ако бях вървял така в продължение на три сезона в някой сериал, щях да съм главният герой, знаеш ли?
Халук Левент: Между другото…
Уур: Не, не говори сега!
Уур: Не искам да ви прекъсвам, продължавайте. Но щом стана дума за това…
Уур: Във вашия сериал, братко, за една нощ убиваш седемдесет и двама души, а на сутринта спокойно ядеш яйца на закуска. Всички ги избиваш!
Толгахан: Обичам ги всичките — децата, приятелите ми…
Уур: Братко, имаш ли някакви оплаквания относно сериала „Yargı“?
Толгахан: Написах публикация в подкрепа на „Yargı“, братко! Какво ли не правя за теб? Съвсем наскоро публикувах туит.
Уур: Мога ли да го изпратя на леля ми точно сега?
Уур: Ти фен ли си на „Yargı“ и на Ерен, братко?
Халук Левент: Абсолютно!
Уур: Човече!
Толгахан: Да.
Уур: Благодаря ти много!
Уур: А прокурор Парс?
Толгахан: Прокурор Парс!
Уур: Да, точно така!
Уур: Кълна се, сигурно в момента не спира да говори на снимачната площадка!
Уур: Няма как да не спомена и него.
Уур: Каква роля само!
Уур: Всички сте прекрасни — главните актьори, целият екип, всички колеги. Но какъв човек е този прокурор Парс!
Толгахан: Нека накратко обобщя какво мисля за колегите си. На първо място, главният герой в нашата история е сценарият.
Толгахан: Трябва да отдадем заслуженото на Сема Ергенекон.
Толгахан: Актьорската част и трите основни опори на продукцията се получиха изключително добре.
Толгахан: В момента всичко работи както трябва.
Толгахан: Затова благодаря от сърце на всеки един от колегите си.
Толгахан: Поздравявам искрено всички, които вложиха труд в този проект.
Толгахан: Изпращам целувки на целия екип.
Толгахан: Мечтая веднага след финала на сезона да поканя всички тях тук, в предаването.
Уур: Ще дойдете ли тогава?
Толгахан: Разбира се, че ще дойда!
Уур: А Тойгар ще дойде ли?
Толгахан: Разбира се! Защо да не дойде?
Толгахан: Скъпи Тойгар, ти си мой стар приятел. Създаваш прекрасна музика.
Халук Левент: Ех, момче, завиждам ти!
Уур: Ясемин…
Ясемин: Аз все искам да идвам тук!
Уур: Душице моя, ще ни изпееш ли една песен?
Ясемин: Разбира се! Какво да изпея?
Уур: Да изпееш онази песен, която вече си подготвила.
Толгахан: Точно така, репетирахме предварително.
Ясемин: Всъщност щях да те поставя в неудобно положение, но после ми дожаля за теб.
Ясемин: Може ли първо да кажа нещо? Иначе ще ми остане на сърцето.
Ясемин: За съжаление, аз съм човек, който казва всичко направо.
Ясемин: Толгахан, ти си прекрасен човек.
Толгахан: Благодаря ти много!
Уур: Може ли един аплодисмент за Толгахан?
Ясемин: И Халук е прекрасен човек.
Ясемин: С Халук сме еднакво красиви! Къде е микрофонът?
Уур: Можеш да вземеш който си поискаш.
Ясемин: Сега трябва да бъда честна с вас.
Ясемин: Доста репетирах преди да дойда тук.
Ясемин: Не успявам да улуча правилния тон от първия път.
Ясемин: Ако не се получи, вече ще е посред нощ.
Ясемин: Ще опитам отново.
Ясемин: Моля ви, бъдете снизходителни към мен.
Уур: Добре. Аз ли започвам, или ти?
Ясемин: Аз започвам.
Ясемин: Сърцето ми литна високо, после слезе долу. Сега сърцето ми… Зимите са в гърдите ми от копнеж, сполетяха ме нещастия.
Ясемин: Сърцето ми се изпълни с хиляди мъки. Между нас има заснежени планини, копнежът раздира гърдите ми.
Ясемин: Безизходицата препречва пътя ми, сърцето ми гори от хиляди болки.
Ясемин: Ти щеше да дойдеш, но вече не идваш.
Ясемин: Вече не питаш как съм.
Ясемин: Вече не превързваш раните ми.
Ясемин: Сърцето ми умря от отсъствието ти. В очите ми има кървави сълзи.
Ясемин: Зимите са в гърдите ми от копнеж, сполетяха ме нещастия.
Ясемин: Сполетяха ме нещастия, сърцето ми се изпълни с хиляди мъки.
Ясемин: Между нас има заснежени планини, копнежът раздира гърдите ми. Безизходицата препречва пътя ми. Сърцето ми умря от отсъствието ти.
Ясемин: Сърцето ми умря от отсъствието ти.
Ясемин: Сърцето ми умря от отсъствието ти.
Ясемин: Знам, че фалшиво изпях някои ноти!
Уур: Беше прекрасно!
Халук Левент: Аз ще ти издам албума!
Ясемин: Имаше и фалшиви ноти, знам, учителю.
Халук Левент: Ще ти издам албума!
Ясемин: Знам, учителю.
Халук Левент: Дори вече получих предложение да ти направя албум.
Халук Левент: Ще те направя известна!
Ясемин: Благодаря ти много!
Уур: Господи, направи го!
Уур: Искам да кажа нещо. Започна песента много добре.
Уур: Тук имаме микрофони за изпълнения на живо. Нека те поканим при тях.
Ясемин: Да.
Уур: Добре ли си?
Ясемин: Сега ли?
Уур: Да, точно сега.
Ясемин: Добре.
Уур: Ще те помолим да изпееш същата песен оттук.
Ясемин: А, така ли?
Уур: Ще има ли някаква разлика?
Ясемин: Къде трябва да застана?
Уур: Или ще допринесем невероятно за кариерата ти, или…
Уур: Шефе, микрофоните ни работят ли правилно?
Уур: Не този, другият микрофон ще донеса.
Уур: Ясемин, моля те, остани там с цялото си достолепие.
Уур: Искам да привлечеш цялото внимание върху себе си.
Уур: Къде е другият микрофон?
Уур: Лицето на Халук е скрито!
Уур: Хайде!
Ясемин: Какво става?
Уур: Не стой така, обърни се.
Уур: Ще проверим звука.
Уур: Спокойно.
Ясемин: Веднага идвам.
Ясемин: Помислих, че ме удари ток!
Ясемин: Кълна се, направо подскочих!
Ясемин: Помислих, че нещо ми стана с крака!
Уур: Тогава изпей онази детска песничка „Едно малко птиче“.
Ясемин: „Едно малко птиче беше кацнало на прозореца ми…“
Уур: Да, точно така!
Ясемин: „Едно малко птиче беше замръзнало…“
Уур: Да, вчера и аз се обърках така.
Ясемин: „Едно малко момиче…“
Уур: Може и момиче, душице моя!
Ясемин: Аз никога не съм била дете!
Ясемин: „Едно малко птиче беше замръзнало…“
Уур: „Беше кацнало на прозореца ми…“
Уур: Чудесно! Дотук беше прекрасно.
Уур: Виждаш ли, отпред светят лампичките на микрофоните.
Уур: Когато светне лампичката на някой от тях, искаме да преминеш към този микрофон.
Ясемин: Добре.
Уур: Ще продължиш песента оттам, става ли?
Ясемин: От мястото, където спрях ли?
Уур: Точно така, продължи оттам.
Уур: Заповядай!
Уур: Сцената е твоя, Ясемин!
Ясемин: „Едно малко птиче беше замръзнало, на прозореца ми беше кацнало…“
Уур: Продължи оттам! Заповядай, сцената е твоя, Ясемин!
Ясемин: Преди това… ръцете ми пляскат… ръцете ми пляскат…
Ясемин: …животът ни…
Ясемин: Бла-бла-бла-бла-бла…
Ясемин: Моята, моята!
Ясемин: Страхливец!
Ясемин: Ах, дано завали сняг!
Уур: Много ви благодарим!
Халук Левент: Много ви благодарим!
Уур: Нека видим цялото ти достолепие, Ясемин!
Ясемин: Благодаря ви много!
Ясемин: Халук, братко, наистина ли ще ми направиш албум?
Халук Левент: Разбира се! Ще те направя известна!
Ясемин: Не знам…
Уур: Искам да кажа нещо. Наистина имаш невероятно творческо мислене!
Уур: Халук, братко, забеляза ли? Когато видя, че не може да продължи песента, тя се нагоди към звука, който чу в момента.
Уур: Започна да пее „Ръцете ми са бомба“!
Ясемин: Исках да премина към „Цветя в ръцете ми“, но не успях да направя връзката.
Уур: Много хубаво предаване!
Уур: Ясемин, ти нямаш никакви музикални заложби, нали?
Ясемин: Не, братко, изобщо нямам такива способности.
Уур: Наистина ли? Никакви?
Ясемин: Нито музика, нито инструмент, нито нещо подобно.
Ясемин: Нищо. Само актьорско майсторство.
Уур: Но е очевидно, че си вложила много труд и в актьорството.
Уур: Особено в последния ти филм — в ролята на полицая има две противоположности, които влизат в конфликт.
Уур: Не знам точно какви са отношенията между тях.
Уур: Не искам да те разпитвам прекалено, защото вероятно не искаш да издаваш подробности.
Уур: Не бива да разваляме удоволствието от историята.
Уур: Предполагам, че сте решили въпроса с килограмите с помощта на визуални ефекти, нали? Защото оттук до там…
Толгахан: Всъщност по време на пандемията прекарах много тежко COVID-19.
Уур: Много съжалявам, че си минал през това.
Толгахан: В болницата, докато бях в интензивното отделение, малко се притесниха и ми дадоха доста кортизон.
Толгахан: Заради това качих малко килограми. Честно казано, доста се подух.
Толгахан: След това започнах да отслабвам, но докато все още бях по-пълен, вече обсъждахме този проект.
Толгахан: Казах си, че трябва да се възползвам от възможността.
Уур: Всъщност си превърнал това в предимство.
Толгахан: Точно така. Превърнах го във възможност.
Толгахан: Бях с около 15 килограма над обичайното си тегло, но дори тогава не изглеждах на екрана така, както във филма.
Толгахан: Затова използвахме допълнителни ефекти.
Толгахан: Ако има кадри, ще видите тялото ми в сцената, в която отваря вратата.
Уур: Да, това тук не си ти.
Толгахан: Не би трябвало да съм аз, разбира се!
Толгахан: Използваха технологията deepfake, за да поставят лицето ми върху друго тяло. Но и тогава бях доста пълен.
Толгахан: Сложихме и допълнителни приспособления. Например сложих памук в бузите си, докато играех.
Толгахан: Исках да изглеждам по-едър и по-пълен.
Толгахан: Не бях в особено добра физическа форма, но превърнах и тези килограми в предимство, защото във филма героят преминава през процес на отслабване.
Уур: Значи, за да залови престъпната организация, която отдавна преследва, героят трябва да се превърне в известен актьор, който прилича на него и е голяма звезда от онова време.
Толгахан: Точно така.
Уур: Разбирам. В известен смисъл ти се наложи леко да издадеш отговора на въпроса, който се опитвахме да изясним.
Уур: Но и тази част е много забавна за гледане.
Толгахан: Всъщност именно този процес е в основата на историята. Филмът разказва как този човек се превръща в телевизионна звезда.
Толгахан: Попада в свят, който му е напълно чужд, а междувременно се бори и с една престъпна организация.
Уур: Историята звучи страхотно!
Толгахан: Мисля, че е забавна.
Уур: Наистина е забавна продукция.
Уур: Например много ми харесва как си направил акцента на героя.
Уур: Обожавам местните говори и особеностите на произношението.
Уур: Всеки регион има свой собствен акцент.
Толгахан: Мурат Йълдъръм е мой много близък приятел.
Толгахан: Еркан Авджъ също.
Уур: Познавам ги добре.
Толгахан: Еркан е от Диарбекир, а Мурат е от Адана.
Толгахан: Когато седим тук и разговаряме, те говорят съвсем правилно и ясно.
Толгахан: Но когато сме сред приятели, пием чай и си бъбрим, веднага преминават на местния си диалект.
Толгахан: Всъщност почерпих вдъхновение от тях.
Толгахан: Исках да изградя героя по този начин.
Уур: Получило се е много добре!
Уур: Не знам, но аз не харесвам особено подобни неща, когато са прекалено изкуствени.
Уур: Когато всичко се поставя в някаква строго оформена рамка и се представя по готов шаблон, ми идва малко в повече.
Уур: Халук, не знам какво мислиш ти.
Уур: На мен ми изглежда неестествено.
Уур: Човекът, който е себе си, който е искрен и естествен, сякаш се приема много по-добре от хората.
Халук Левент: Абсолютно!
Уур: Сякаш така си по-близо до обикновените хора. Съгласни ли сте?
Толгахан: Точно така.
Халук Левент: И аз да разкажа нещо за моя филм! Моля ви, за Бога, спрете за малко! Има една моя философия, наречена „Петте К“. Разкажи малко за нея!
Уур: Но нека не звучи така, сякаш си някакъв философ.
Уур: Братко, ти си човек, изграден от съвкупността на собствените си преживявания.
Халук Левент: Преди години бях обяснил тази идея някъде и оттогава все ми я припомнят. Но вече не тая злоба.
Халук Левент: Усещам, че съм узрял с времето.
Халук Левент: Първото „К“ е „кин“ — злоба. Вече не изпитвам злоба.
Халук Левент: Второто е „кибир“ — високомерие. Не мисля, че съм високомерен. Всички около мен го казват.
Халук Левент: Третото „К“ е „късканчлък“ — завист. Не съм завистлив.
Халук Левент: В миналото всички сме изпитвали завист, но след определен момент можеш вместо да завиждаш на някого, да се учиш от него и да извлечеш полза от опита му.
Халук Левент: Не съм и капризен. Всички, които ме познават, го знаят.
Халук Левент: И нямам комплекси — нито за малоценност, нито за превъзходство.
Халук Левент: Това са моите „Пет К“.
Уур: Тоест, това е извод, до който си стигнал въз основа на целия си житейски опит.
Халук Левент: Да, сам стигнах до това заключение.
Уур: Не е ли станало изведнъж, след някакво събитие, което те е накарало да осъзнаеш нещо?
Халук Левент: Не, не. Това се е оформило през годините.
Уур: С всички добри и лоши преживявания…
Халук Левент: Да, така е. Хората понякога ми казват подобни неща.
Уур: Тези пет „К“ не са малко нещо. Да се освободиш от подобни чувства и да останеш смирен не е никак лесно.
Уур: Независимо от всичко, човек все пак преминава през трудности. Сигурно понякога си усещал натиск, тормоз или някакво напрежение.
Халук Левент: Не точно така. Знаеш ли, често казват, че прекалената скромност всъщност е форма на високомерие.
Уур: Не, не, това е пълна глупост!
Халук Левент: Да, това твърдение е напълно погрешно. Прекалената скромност няма нищо общо с високомерие.
Халук Левент: Високомерието е болест, която трудно се лекува.
Уур: Да.
Халук Левент: Абсолютно.
Уур: Трябва да изключите от живота си приятелите, които са високомерни. Стойте далеч от високомерие.
Халук Левент: Напълно съм съгласен.
Халук Левент: Но съм преживявал и някои доста интересни ситуации.
Халук Левент: Помня много добре, че след няколко години за първи път се върнах в Адана. Исках да видя покойната си майка и останалите роднини.
Халук Левент: Вървях по улицата и майка ми ми каза: „Не си познал братовчед си.“
Халук Левент: Аз отвърнах: „Е, какво толкова? Не съм го познал.“
Халук Левент: Тя каза: „Не си познал Тугай! Не те ли е срам? Това не ти подхожда!“
Халук Левент: Децата вече били пораснали. Не бях познал сина на Мюневвер — сина на дъщерята на леля ми.
Халук Левент: Бяха пораснали, братко! Бяха си пуснали бради.
Халук Левент: Когато минавах по улицата, ми казваха: „Здравей, Халук, братко!“ А аз отвръщах: „Здравей, миличък!“ Трябваше да ги прегърна и така нататък.
Халук Левент: На следващия ден сестра ми Нурай ми се обади от Лондон.
Халук Левент: „Халук, какъв високомерен човек си станал, за Бога!“
Халук Левент: Попитах я защо.
Халук Левент: Тя ми каза, че семейство Февзие дошли на концерта, стигнали чак до гримьорната, поздравили ме, а аз съм си тръгнал, без да им обърна внимание.
Халук Левент: А аз изобщо не си спомнях!
Халук Левент: Братко, беше много странно. Само ден по-късно имах концерт на друго място.
Халук Левент: Беркант ми се обади. Беше дошъл със съпругата си Чигдем.
Халук Левент: Каза ми: „Срамота! Срамота!“
Халук Левент: Попитах го какво е станало.
Халук Левент: Той ми каза: „Поне поздрави сестрата на Чигдем, която беше с нас!“
Халук Левент: Тогава направо преживях травма. Казах си: „Нещо се променя в мен. Халук, стегни се! Вземи се в ръце! Вземи решение!“
Уур: Ясемин, наистина ми е интересно. Защо почувства нужда да напишеш такава книга? Какво те доведе до тази идея?
Ясемин: Всъщност много хора помислиха, че книгата ми е за личностно развитие.
Ясемин: Но тя е роман.
Ясемин: Романът се казва „Животът“.
Ясемин: Разказва за пътя на една жена и за историята ѝ как се научава да стои на собствените си крака.
Ясемин: В книгата има и тема, свързана с красотата — с това дали човек се смята за красив, или не.
Ясемин: Затова избрах такова заглавие.
Ясемин: Не мога да издавам прекалено много подробности.
Уур: Тоест, зад заглавието не стои толкова физическата красота, колкото нещо, свързано с човешкия потенциал?
Ясемин: Мога ли да ви кажа какво означава красотата за мен?
Уур: Разбира се, моля те.
Ясемин: За мен красивият човек е онзи, който идва тук, седи два часа и разговаря с нас. А когато си тръгне, всичко, което оставя след себе си, е красиво.
Уур: Прекрасно! Наистина прекрасно!
Уур: Нали все това казваме, братко? Така започнахме и предаването — с нещата, които носим в дисагите си.
Халук Левент: Тя говори за мен.
Уур: Братко, ние двамата можем да продължим оттук!
Уур: Например бях чел в бележките за Толгахан, че понякога сутрин се събужда и се чувства грозен.
Уур: Сякаш било от умората или нещо подобно.
Уур: Това е все едно да получиш 99 точки на изпит и да плачеш, че не си получил 100! Кълна се!
Уур: Стига вече с тези твои истории!
Уур: Ясемин, не се намесвай сега.
Уур: Извадете си слушалките за момент. Ясемин, искам да те попитам нещо…
Уур: Чакай, чакай малко!
Халук Левент: Въпреки че непрекъснато се шегуваме, искам да ви кажа нещо. По онова време бях ли водещ в Power FM? Джем Джеминай ли беше?
Уур: Май имаше такъв човек.
Халук Левент: Бях избран за третия най-красив мъж в Турция!
Уур: Вие ли?
Халук Левент: Абсолютно!
Уур: Но вие сте красив мъж!
Халук Левент: Не, не! Въпреки че участниците бяха само трима…
Уур: Е, все пак звучи добре!
Халук Левент: Ще ви разкажа. По онова време имаше много популярни изпълнители. Аз бях издал албум, имаше Таркан, да речем, Бурак Кут… И включили и мен.
Халук Левент: Бяхме трима — Таркан, Бурак Кут и Халук Левент.
Уур: Таркан получил сто хиляди гласа, Бурак Кут — петдесет хиляди. А ти може би си получил пет гласа. И си станал трети!
Халук Левент: Да, станах трети.
Уур: А другите изобщо ли не са получили гласове? Как си станал трети?
Халук Левент: Не, виж…
Уур: Не мога да го проумея! Казваш, че си след Таркан и Бурак Кут.
Халук Левент: Точно така. Включили трима души и направили експеримент с нас.
Уур: А ти си се класирал трети!
Халук Левент: Но трето място всъщност звучи доста добре, нали?
Уур: Наистина звучи чудесно!
Халук Левент: И до днес съм човекът, заел третото място в Турция!
Уур: Но това е все едно да кажеш Фара, Селена и Ясемин!
Уур: Както и да е, човек трябва да бъде оценяван по онова, което оставя след себе си.
Халук Левент: Точно така.
Уур: И аз продължавам да държа на думите си.
Халук Левент: Напълно съм съгласен.
Уур: Искам да те попитам нещо. Трудно ли ти беше да живееш с това през годините?
Уур: Защото, докато се шегуваме от известно време, забелязвам как очите ти се разширяват.
Уур: Сериозно говоря. Реагираш с усмивка, но сякаш вътрешно си казваш: „Уур, стига вече, моля те!“
Уур: Защо?
Халук Левент: Защото искам да сменим темата.
Уур: Благодаря ти!
Халук Левент: Не знам за какво точно ти благодаря, но благодаря!
Уур: Добре, значи сме на етапа, в който затваряме тази тема.
Уур: Например, когато ходите да рекламирате филм, ти също участваш в такива инициативи. Имаш много проекти, показвани и в чужбина, както и продукции, в които си участвал през годините.
Уур: Играл си в много сериали и други продукции. За щастие, нашите продукции вече се продават в чужбина и се гледат от хора по целия свят.
Уур: Това е изключително ценно.
Уур: Например, когато пътувам, понякога се опитвам да заобикалям определени места, за да не се връщам отново към тази тема.
Уур: Опитвам се да сменя посоката на разговора, като например попитам: „Да ти донеса ли чай?“
Уур: Така се опитвам да отклоня разговора, докато пътуваме и сме на различни места.
Халук Левент: Къде е чаят? Аз ще…
Уур: Халук, ти ли ще го донесеш?
Халук Левент: Да, братко.
Уур: Братко, какъв крал си ти! Истински човек от Чукурова!
Уур: Кълна се, истински човек от Чукурова!
Халук Левент: Чукурова, нали?
Уур: Да, точно така.
Уур: Къде е чаят ни?
Халук Левент: Ей там е, братко.
Уур: Халук, братко…
Халук Левент: Добре, веднага го нося.
Уур: Душице моя!
Уур: За момент си помислих, че ще избягаш!
Уур: Например, когато рекламирате турските си филми, има ли някаква реакция от чуждестранната публика? Или рекламните кампании са насочени предимно към турските зрители?
Уур: Наистина ми е любопитно, защото никога не съм ходил на подобно събитие.
Толгахан: Участвал съм в един независим филм. Извинявайте, че се намесвам.
Толгахан: Отидохме и там, където се състоя прожекцията на филма, но пътуването беше организирано именно заради него.
Уур: А ние правим по-популярни продукции и ги представяме в чужбина. Интересува ме как се възприемат там.
Толгахан: Има доста голям интерес. Извинявай, ще поправя думите си — интересът е наистина сериозен.
Толгахан: Нашите сериали достигнаха до много държави. Затова, когато актьорите от тези сериали пътуват в чужбина, хората от другите страни ги посрещат с огромен интерес, почти сякаш са си у дома.
Уур: Това помага ли ви и на филмовите пазари, когато представяте продукциите си?
Толгахан: Разбира се, на сто процента. Когато отидеш на такова събитие с организирана програма, хората вече те чакат.
Уур: Да, така е.
Халук Левент: Заповядай, братко.
Уур: Не си донесъл за себе си, а си донесъл за мен!
Халук Левент: Донесох го за теб.
Уур: Братко, поднесе го толкова стилно! Поздравления!
Уур: Кълна се!
Уур: Ако бях вървял така в продължение на три сезона в някой сериал, щях да съм главният герой, знаеш ли?
Халук Левент: Между другото…
Уур: Не, не говори сега!
Уур: Не искам да ви прекъсвам, продължавайте. Но щом стана дума за това…
Уур: Във вашия сериал, братко, за една нощ убиваш седемдесет и двама души, а на сутринта спокойно ядеш яйца на закуска. Всички ги избиваш!
Толгахан: Обичам ги всичките — децата, приятелите ми…
Уур: Братко, имаш ли някакви оплаквания относно сериала „Yargı“?
Толгахан: Написах публикация в подкрепа на „Yargı“, братко! Какво ли не правя за теб? Съвсем наскоро публикувах туит.
Уур: Мога ли да го изпратя на леля ми точно сега?
Уур: Ти фен ли си на „Yargı“ и на Ерен, братко?
Халук Левент: Абсолютно!
Уур: Човече!
Толгахан: Да.
Уур: Благодаря ти много!
Уур: А прокурор Парс?
Толгахан: Прокурор Парс!
Уур: Да, точно така!
Уур: Кълна се, сигурно в момента не спира да говори на снимачната площадка!
Уур: Няма как да не спомена и него.
Уур: Каква роля само!
Уур: Всички сте прекрасни — главните актьори, целият екип, всички колеги. Но какъв човек е този прокурор Парс!
Толгахан: Нека накратко обобщя какво мисля за колегите си. На първо място, главният герой в нашата история е сценарият.
Толгахан: Трябва да отдадем заслуженото на Сема Ергенекон.
Толгахан: Актьорската част и трите основни опори на продукцията се получиха изключително добре.
Толгахан: В момента всичко работи както трябва.
Толгахан: Затова благодаря от сърце на всеки един от колегите си.
Толгахан: Поздравявам искрено всички, които вложиха труд в този проект.
Толгахан: Изпращам целувки на целия екип.
Толгахан: Мечтая веднага след финала на сезона да поканя всички тях тук, в предаването.
Уур: Ще дойдете ли тогава?
Толгахан: Разбира се, че ще дойда!
Уур: А Тойгар ще дойде ли?
Толгахан: Разбира се! Защо да не дойде?
Толгахан: Скъпи Тойгар, ти си мой стар приятел. Създаваш прекрасна музика.
Халук Левент: Ех, момче, завиждам ти!
Уур: Ясемин…
Ясемин: Аз все искам да идвам тук!
Уур: Душице моя, ще ни изпееш ли една песен?
Ясемин: Разбира се! Какво да изпея?
Уур: Да изпееш онази песен, която вече си подготвила.
Толгахан: Точно така, репетирахме предварително.
Ясемин: Всъщност щях да те поставя в неудобно положение, но после ми дожаля за теб.
Ясемин: Може ли първо да кажа нещо? Иначе ще ми остане на сърцето.
Ясемин: За съжаление, аз съм човек, който казва всичко направо.
Ясемин: Толгахан, ти си прекрасен човек.
Толгахан: Благодаря ти много!
Уур: Може ли един аплодисмент за Толгахан?
Ясемин: И Халук е прекрасен човек.
Ясемин: С Халук сме еднакво красиви! Къде е микрофонът?
Уур: Можеш да вземеш който си поискаш.
Ясемин: Сега трябва да бъда честна с вас.
Ясемин: Доста репетирах преди да дойда тук.
Ясемин: Не успявам да улуча правилния тон от първия път.
Ясемин: Ако не се получи, вече ще е посред нощ.
Ясемин: Ще опитам отново.
Ясемин: Моля ви, бъдете снизходителни към мен.
Уур: Добре. Аз ли започвам, или ти?
Ясемин: Аз започвам.
Ясемин: Сърцето ми литна високо, после слезе долу. Сега сърцето ми… Зимите са в гърдите ми от копнеж, сполетяха ме нещастия.
Ясемин: Сърцето ми се изпълни с хиляди мъки. Между нас има заснежени планини, копнежът раздира гърдите ми.
Ясемин: Безизходицата препречва пътя ми, сърцето ми гори от хиляди болки.
Ясемин: Ти щеше да дойдеш, но вече не идваш.
Ясемин: Вече не питаш как съм.
Ясемин: Вече не превързваш раните ми.
Ясемин: Сърцето ми умря от отсъствието ти. В очите ми има кървави сълзи.
Ясемин: Зимите са в гърдите ми от копнеж, сполетяха ме нещастия.
Ясемин: Сполетяха ме нещастия, сърцето ми се изпълни с хиляди мъки.
Ясемин: Между нас има заснежени планини, копнежът раздира гърдите ми. Безизходицата препречва пътя ми. Сърцето ми умря от отсъствието ти.
Ясемин: Сърцето ми умря от отсъствието ти.
Ясемин: Сърцето ми умря от отсъствието ти.
Ясемин: Знам, че фалшиво изпях някои ноти!
Уур: Беше прекрасно!
Халук Левент: Аз ще ти издам албума!
Ясемин: Имаше и фалшиви ноти, знам, учителю.
Халук Левент: Ще ти издам албума!
Ясемин: Знам, учителю.
Халук Левент: Дори вече получих предложение да ти направя албум.
Халук Левент: Ще те направя известна!
Ясемин: Благодаря ти много!
Уур: Господи, направи го!
Уур: Искам да кажа нещо. Започна песента много добре.
Уур: Тук имаме микрофони за изпълнения на живо. Нека те поканим при тях.
Ясемин: Да.
Уур: Добре ли си?
Ясемин: Сега ли?
Уур: Да, точно сега.
Ясемин: Добре.
Уур: Ще те помолим да изпееш същата песен оттук.
Ясемин: А, така ли?
Уур: Ще има ли някаква разлика?
Ясемин: Къде трябва да застана?
Уур: Или ще допринесем невероятно за кариерата ти, или…
Уур: Шефе, микрофоните ни работят ли правилно?
Уур: Не този, другият микрофон ще донеса.
Уур: Ясемин, моля те, остани там с цялото си достолепие.
Уур: Искам да привлечеш цялото внимание върху себе си.
Уур: Къде е другият микрофон?
Уур: Лицето на Халук е скрито!
Уур: Хайде!
Ясемин: Какво става?
Уур: Не стой така, обърни се.
Уур: Ще проверим звука.
Уур: Спокойно.
Ясемин: Веднага идвам.
Ясемин: Помислих, че ме удари ток!
Ясемин: Кълна се, направо подскочих!
Ясемин: Помислих, че нещо ми стана с крака!
Уур: Тогава изпей онази детска песничка „Едно малко птиче“.
Ясемин: „Едно малко птиче беше кацнало на прозореца ми…“
Уур: Да, точно така!
Ясемин: „Едно малко птиче беше замръзнало…“
Уур: Да, вчера и аз се обърках така.
Ясемин: „Едно малко момиче…“
Уур: Може и момиче, душице моя!
Ясемин: Аз никога не съм била дете!
Ясемин: „Едно малко птиче беше замръзнало…“
Уур: „Беше кацнало на прозореца ми…“
Уур: Чудесно! Дотук беше прекрасно.
Уур: Виждаш ли, отпред светят лампичките на микрофоните.
Уур: Когато светне лампичката на някой от тях, искаме да преминеш към този микрофон.
Ясемин: Добре.
Уур: Ще продължиш песента оттам, става ли?
Ясемин: От мястото, където спрях ли?
Уур: Точно така, продължи оттам.
Уур: Заповядай!
Уур: Сцената е твоя, Ясемин!
Ясемин: „Едно малко птиче беше замръзнало, на прозореца ми беше кацнало…“
Уур: Продължи оттам! Заповядай, сцената е твоя, Ясемин!
Ясемин: Преди това… ръцете ми пляскат… ръцете ми пляскат…
Ясемин: …животът ни…
Ясемин: Бла-бла-бла-бла-бла…
Ясемин: Моята, моята!
Ясемин: Страхливец!
Ясемин: Ах, дано завали сняг!
Уур: Много ви благодарим!
Халук Левент: Много ви благодарим!
Уур: Нека видим цялото ти достолепие, Ясемин!
Ясемин: Благодаря ви много!
Ясемин: Халук, братко, наистина ли ще ми направиш албум?
Халук Левент: Разбира се! Ще те направя известна!
Ясемин: Не знам…
Уур: Искам да кажа нещо. Наистина имаш невероятно творческо мислене!
Уур: Халук, братко, забеляза ли? Когато видя, че не може да продължи песента, тя се нагоди към звука, който чу в момента.
Уур: Започна да пее „Ръцете ми са бомба“!
Ясемин: Исках да премина към „Цветя в ръцете ми“, но не успях да направя връзката.
Уур: Много хубаво предаване!
Уур: Ясемин, ти нямаш никакви музикални заложби, нали?
Ясемин: Не, братко, изобщо нямам такива способности.
Уур: Наистина ли? Никакви?
Ясемин: Нито музика, нито инструмент, нито нещо подобно.
Ясемин: Нищо. Само актьорско майсторство.
Уур: Но е очевидно, че си вложила много труд и в актьорството.
Уур: Особено в последния ти филм — в ролята на полицая има две противоположности, които влизат в конфликт.
Уур: Не знам точно какви са отношенията между тях.
Уур: Не искам да те разпитвам прекалено, защото вероятно не искаш да издаваш подробности.
Уур: Не бива да разваляме удоволствието от историята.
Уур: Предполагам, че сте решили въпроса с килограмите с помощта на визуални ефекти, нали? Защото оттук до там…
Толгахан: Всъщност по време на пандемията прекарах много тежко COVID-19.
Уур: Много съжалявам, че си минал през това.
Толгахан: В болницата, докато бях в интензивното отделение, малко се притесниха и ми дадоха доста кортизон.
Толгахан: Заради това качих малко килограми. Честно казано, доста се подух.
Толгахан: След това започнах да отслабвам, но докато все още бях по-пълен, вече обсъждахме този проект.
Толгахан: Казах си, че трябва да се възползвам от възможността.
Уур: Всъщност си превърнал това в предимство.
Толгахан: Точно така. Превърнах го във възможност.
Толгахан: Бях с около 15 килограма над обичайното си тегло, но дори тогава не изглеждах на екрана така, както във филма.
Толгахан: Затова използвахме допълнителни ефекти.
Толгахан: Ако има кадри, ще видите тялото ми в сцената, в която отваря вратата.
Уур: Да, това тук не си ти.
Толгахан: Не би трябвало да съм аз, разбира се!
Толгахан: Използваха технологията deepfake, за да поставят лицето ми върху друго тяло. Но и тогава бях доста пълен.
Толгахан: Сложихме и допълнителни приспособления. Например сложих памук в бузите си, докато играех.
Толгахан: Исках да изглеждам по-едър и по-пълен.
Толгахан: Не бях в особено добра физическа форма, но превърнах и тези килограми в предимство, защото във филма героят преминава през процес на отслабване.
Уур: Значи, за да залови престъпната организация, която отдавна преследва, героят трябва да се превърне в известен актьор, който прилича на него и е голяма звезда от онова време.
Толгахан: Точно така.
Уур: Разбирам. В известен смисъл ти се наложи леко да издадеш отговора на въпроса, който се опитвахме да изясним.
Уур: Но и тази част е много забавна за гледане.
Толгахан: Всъщност именно този процес е в основата на историята. Филмът разказва как този човек се превръща в телевизионна звезда.
Толгахан: Попада в свят, който му е напълно чужд, а междувременно се бори и с една престъпна организация.
Уур: Историята звучи страхотно!
Толгахан: Мисля, че е забавна.
Уур: Наистина е забавна продукция.
Уур: Например много ми харесва как си направил акцента на героя.
Уур: Обожавам местните говори и особеностите на произношението.
Уур: Всеки регион има свой собствен акцент.
Толгахан: Мурат Йълдъръм е мой много близък приятел.
Толгахан: Еркан Авджъ също.
Уур: Познавам ги добре.
Толгахан: Еркан е от Диарбекир, а Мурат е от Адана.
Толгахан: Когато седим тук и разговаряме, те говорят съвсем правилно и ясно.
Толгахан: Но когато сме сред приятели, пием чай и си бъбрим, веднага преминават на местния си диалект.
Толгахан: Всъщност почерпих вдъхновение от тях.
Толгахан: Исках да изградя героя по този начин.
Уур: Получило се е много добре!
Уур: Не знам, но аз не харесвам особено подобни неща, когато са прекалено изкуствени.
Уур: Когато всичко се поставя в някаква строго оформена рамка и се представя по готов шаблон, ми идва малко в повече.
Уур: Халук, не знам какво мислиш ти.
Уур: На мен ми изглежда неестествено.
Уур: Човекът, който е себе си, който е искрен и естествен, сякаш се приема много по-добре от хората.
Халук Левент: Абсолютно!
Уур: Сякаш така си по-близо до обикновените хора. Съгласни ли сте?
Толгахан: Точно така.
Халук Левент: И аз да разкажа нещо за моя филм! Моля ви, за Бога, спрете за малко! Има една моя философия, наречена „Петте К“. Разкажи малко за нея!
Уур: Но нека не звучи така, сякаш си някакъв философ.
Уур: Братко, ти си човек, изграден от съвкупността на собствените си преживявания.
Халук Левент: Преди години бях обяснил тази идея някъде и оттогава все ми я припомнят. Но вече не тая злоба.
Халук Левент: Усещам, че съм узрял с времето.
Халук Левент: Първото „К“ е „кин“ — злоба. Вече не изпитвам злоба.
Халук Левент: Второто е „кибир“ — високомерие. Не мисля, че съм високомерен. Всички около мен го казват.
Халук Левент: Третото „К“ е „късканчлък“ — завист. Не съм завистлив.
Халук Левент: В миналото всички сме изпитвали завист, но след определен момент можеш вместо да завиждаш на някого, да се учиш от него и да извлечеш полза от опита му.
Халук Левент: Не съм и капризен. Всички, които ме познават, го знаят.
Халук Левент: И нямам комплекси — нито за малоценност, нито за превъзходство.
Халук Левент: Това са моите „Пет К“.
Уур: Тоест, това е извод, до който си стигнал въз основа на целия си житейски опит.
Халук Левент: Да, сам стигнах до това заключение.
Уур: Не е ли станало изведнъж, след някакво събитие, което те е накарало да осъзнаеш нещо?
Халук Левент: Не, не. Това се е оформило през годините.
Уур: С всички добри и лоши преживявания…
Халук Левент: Да, така е. Хората понякога ми казват подобни неща.
Уур: Тези пет „К“ не са малко нещо. Да се освободиш от подобни чувства и да останеш смирен не е никак лесно.
Уур: Независимо от всичко, човек все пак преминава през трудности. Сигурно понякога си усещал натиск, тормоз или някакво напрежение.
Халук Левент: Не точно така. Знаеш ли, често казват, че прекалената скромност всъщност е форма на високомерие.
Уур: Не, не, това е пълна глупост!
Халук Левент: Да, това твърдение е напълно погрешно. Прекалената скромност няма нищо общо с високомерие.
Халук Левент: Високомерието е болест, която трудно се лекува.
Уур: Да.
Халук Левент: Абсолютно.
Уур: Трябва да изключите от живота си приятелите, които са високомерни. Стойте далеч от високомерие.
Халук Левент: Напълно съм съгласен.
Халук Левент: Но съм преживявал и някои доста интересни ситуации.
Халук Левент: Помня много добре, че след няколко години за първи път се върнах в Адана. Исках да видя покойната си майка и останалите роднини.
Халук Левент: Вървях по улицата и майка ми ми каза: „Не си познал братовчед си.“
Халук Левент: Аз отвърнах: „Е, какво толкова? Не съм го познал.“
Халук Левент: Тя каза: „Не си познал Тугай! Не те ли е срам? Това не ти подхожда!“
Халук Левент: Децата вече били пораснали. Не бях познал сина на Мюневвер — сина на дъщерята на леля ми.
Халук Левент: Бяха пораснали, братко! Бяха си пуснали бради.
Халук Левент: Когато минавах по улицата, ми казваха: „Здравей, Халук, братко!“ А аз отвръщах: „Здравей, миличък!“ Трябваше да ги прегърна и така нататък.
Халук Левент: На следващия ден сестра ми Нурай ми се обади от Лондон.
Халук Левент: „Халук, какъв високомерен човек си станал, за Бога!“
Халук Левент: Попитах я защо.
Халук Левент: Тя ми каза, че семейство Февзие дошли на концерта, стигнали чак до гримьорната, поздравили ме, а аз съм си тръгнал, без да им обърна внимание.
Халук Левент: А аз изобщо не си спомнях!
Халук Левент: Братко, беше много странно. Само ден по-късно имах концерт на друго място.
Халук Левент: Беркант ми се обади. Беше дошъл със съпругата си Чигдем.
Халук Левент: Каза ми: „Срамота! Срамота!“
Халук Левент: Попитах го какво е станало.
Халук Левент: Той ми каза: „Поне поздрави сестрата на Чигдем, която беше с нас!“
Халук Левент: Тогава направо преживях травма. Казах си: „Нещо се променя в мен. Халук, стегни се! Вземи се в ръце! Вземи решение!“
# 99
17 окт. 2026, 23:37 ч.
Дидиии, не се ли свърши вече това интервю.
Уморих се да чета и да чакам Толга да мъцне нещо...
Виж целия пост
Уморих се да чета и да чакам Толга да мъцне нещо...
# 100
17 окт. 2026, 23:43 ч.
Валлах чаках му края и аз този Халук говори та говори пя та пя то и Ясемин като статуя като Толга той Уур по добре да беше поканил само Халука.
ЧАСТ 8 / ПОСЛЕДНА :
Виж целия пост
ЧАСТ 8 / ПОСЛЕДНА :
Скрит текст:
Уур: Усмихни се два пъти повече на този, който ти се усмихва. Поздрави ли те някой, попитай го два пъти как е.
Уур: Отстрани хората наистина те възприемат така. Но това не е ли и тежест за теб, братко?
Халук Левент: Тежест е. Но какво да правиш? Ето го нашия плешив приятел отзад, хора. Имаме няколко такива.
Уур: А, китаристът!
Халук Левент: Да, китаристът. Това са моите колеги от групата. След два-три дни имаме концерт в летния театър в Анталия. Тогава си казах: „Отсега нататък ще се усмихвам още повече на хората, които ми се усмихват. Ще им казвам „Здравей“ два пъти по-сърдечно.“
Халук Левент: Но сега ще ви се извиня. Трябва да ви го разкажа прав, на крака. Имаше концерт в летния театър, времето беше хубаво, но от едната страна минаваха коли, а от другата — също. Отсреща един човек вървеше с чанта тип „Джеймс Бонд“. Аз вървя насам, той идва насреща ми. Изведнъж извика: „Халук!“
Халук Левент: Щом не каза „Халук Левент“ и не каза „братко Халук“, си помислих: „Кой ли е този Халук?“ Може да е някой друг, но явно ме познава. А аз не знам дали го познавам. Може да ми е почитател или нещо такова. Затова му се усмихнах два пъти и му казах: „Здравей, скъпи!“ А той: „Хало!“
Халук Левент: Казах си: „Свършихме!“ Сега ще се окаже братовчед ми или някой друг познат. В такъв момент се опитваш да се държиш скромно. Пак си казах: „Свърших!“ И тръгнах към отсрещната страна. „Със сигурност ме познава“, помислих си. „Имам приятели от университета в Анталия. Щяха да дойдат на концерта. Този сигурно е един от тях.“ Направо се изложих! Отидох отсреща и се приготвих да го посрещна с думите: „Добре дошъл в нашия град!“
Уур: Халук!
Халук Левент: Щеше да ме убие! Обърнах се и го попитах: „Само да те питам нещо — откъде се появи този Халук?“
Уур: Щом такива неудобни ситуации се случват, какво да се прави?
Халук Левент: Братко, това е от чантата „Джеймс Бонд“! Не се отказвай от характера си заради подобни неща.
Уур: Хайде да се раздвижим малко с една песен! Скоро е време за сахур. Някои вече са се отпуснали така, гледат ни така… Такава съдба, такъв късмет!
Халук Левент:
Всеки си има грижи,
моите са по-тежки от всички.
Такава съдба, такъв късмет,
така е било и така ще върви.
Всеки си има грижи,
моите са по-тежки от всички.
О, съдбо, жестока съдбо,
на едни даваш жилетка, на други сако.
На всички обличаш дрехи,
а на нас оставяш скъсана жилетка.
О, съдбо, жестока съдбо,
на кого жилетка, на кого сако?
На всички си дала хубави неща,
а на нас си дала само горчивина.
Всичко е лъжлив сън,
животът сякаш е сън.
Уморих се, дотегна ми от теб,
свят, плитък като дъното на буркан!
Всичко е лъжлив сън,
животът сякаш е сън.
Уморих се, дотегна ми от теб,
свят, плитък като дъното на буркан!
О, съдбо, жестока съдбо,
на кого жилетка, на кого сако?
На всички обличаш дрехи,
а на нас оставяш скъсана жилетка.
О, съдбо, жестока съдбо,
на кого жилетка, на кого сако?
На всички си дала хубави неща,
а на нас си пробутала горчивината!
Халук Левент: Хайде, извикайте!
Халук Левент: Нека вечерта ви бъде весела, нека душите ни се докоснат една до друга!
Уур: С толкова работа и толкова разговори човек се отпуска. Всеки изважда наяве всичко, което има, всичко, което му е на сърцето. Събрахме се и си поговорихме от душа. Хареса ли ви поне?
Халук Левент: Без високомерие, без завист, без самодоволство. Макар че днес и в мен има малко его, няма да ви лъжа. Опитвам се оттам да подхвана цялата ни история.
Уур: Знаеш ли от какво най-много се страхувах, братко? Работим с творчески екип и подготовката е изключително трудна. От едната страна се подготвят декорите, от другата се репетират текстовете, организират се всякакви неща. Цялата обстановка е невероятна — истинска суматоха, сякаш огромно колело се върти пред очите ми.
Уур: Стоях отстрани и се опитвах сам да разбера логиката на всичко. Винаги си повтарях: „Ако първо опозная хората, които идват, ако седна да си поговоря с тях, може би всичко ще се нареди.“
Уур: Мисля, че днес успях поне малко да го направя.
Халук Левент: Мисля, че днес успя поне малко да го направиш.
Уур: Много!
Халук Левент: Много!
Уур: Наистина, наистина! Кълна се, вашата искреност и топлота…
Халук Левент: Няма защо, братко.
Уур: Благодаря ви от сърце. Вече ви чувствам толкова близки…
Халук Левент: Човече, дори чай ти донесох!
Уур: Бих дал живота си за теб!
Халук Левент: Какво ли не съм ти носил аз!
Уур: Човекът от Анадола дойде и ти донесе чай!
Халук Левент: Целувам ти ръцете. Какво повече да кажа? Кълна се!
Уур: Вие тримата сте първите ми любимци. Отсега нататък така ще ви наричам.
Халук Левент: Покани ни и в стотното предаване!
Уур: Ако не ви поканя, значи не съм човек!
Халук Левент: Но ще ти кажа нещо. На всяко следващо стотно предаване да идваме все ние!
Уур: Чакай, чакай! Влизаш в много опасна територия!
Уур: Толгахан, бях видял нещо в бележките ти и искам да го спомена. Вярно ли е, че когато нещо стане популярно, ти се отказваш от него?
Толгахан: Да, да.
Уур: Това ме кара да се замислям, но при нас няма да е така. Дано станем популярни и ти да не се откажеш от нас, Толгахан!
Толгахан: Дано!
Толгахан: Това се случва най-вече с песните. Когато една песен стане много популярна, започвам да я слушам по-рядко. При нашите песни е така.
Уур: Значи имаш някаква стратегия по отношение на песните?
Толгахан: Да, точно така.
Уур: Братко Халук, абсолютно!
Уур: Развесели ни, моля те! Направо те обожавам!
Халук Левент: Сега и аз ще ти донеса чай.
Уур: Хайде да чуем една песен от теб. Не е задължително да ни развеселяваш — може да изпълниш нещо по-драматично, от онези песни, които докосват сърцето.
Халук Левент: Братко, и това си е начин да развеселиш хората!
Уур: Да, така е!
Халук Левент: Добре, веднага се захващам.
Халук Левент: Нека вземем и нашето настроение със себе си. Колко сме щастливи! Искам да спомена и скъпия си брат Биrol Джан.
Халук Левент:
Пратих вест във всички посоки,
карамфилите са останали без вода.
Търсих приятел за разговор,
обиколих целия град.
Пратих вест във всички посоки,
карамфилите са останали без вода.
Останали са без вода,
жадни за разговор и приятелство.
Дори да съществува,
най-красивата любов е трудната любов.
Цигарите не свършват,
а аз оставам без дъх.
Дори всичко да е лъжа,
най-красивата любов е трудната любов.
Халук Левент:
Кажи ми, прекрасна жено,
всичко ли е на мястото си?
Както го оставих, когато си тръгнах,
морето още ли е синьо, небето зелено ли е?
Кажи ми, прекрасна жено,
всичко ли е на мястото си?
Както го оставих, когато си тръгнах,
морето синьо ли е, небето зелено ли е?
Халук Левент: Дори всичко да е лъжа, най-красивата любов е трудната любов.
Уур: Да, режисьорът ми дава знак оттам.
Халук Левент: Ще изпея съвсем малко от следващата песен. Само мъничко. Още една песен, която докосва сърцето.
Халук Левент:
Погледни, пак не мога да заспя,
някъде всичко е потънало в мрак.
Върни ме назад, спри ме,
ще догоря като цигара.
В дима си ще те вдишам,
ще те поема дълбоко в себе си.
Изпитото вино беше твоят образ,
ще догоря като цигара.
В дима си ще те вдишам,
ще те поема дълбоко в себе си.
В дима си ще те вдишам,
ще те поема дълбоко в себе си.
Без теб съм зле,
пропадам все по-дълбоко.
Аз съм задънена улица,
останах сам.
Осиротях, когато си тръгна.
Аз съм пепелта
на угасналия огън.
Превърнах се в тъмница
заради твоя затвор.
Без теб съм зле,
пропадам все по-дълбоко.
Аз съм задънена улица,
останах сам.
Осиротях, когато си тръгна.
Аз съм пепелта на угасналия огън,
превърнах се в тъмница заради твоя затвор.
Уур: Тази вечер, когато бях в предаването на скъпия Уур Аслан, казах, че ще изпълня една песен по негово желание. Обади ми се едно семейство — може би Али Джан и съпругата му Сера. Били на почивка във Франция. Казаха ми: „Дори да не изпееш песента, искаме да помогнем на тези семейства.“ Попитах ги какво желаят, а те казаха: „Изсвирете „Чалин давулларъ“!“
Халук Левент: Е, тогава нека бъде за тях, братко!
Уур: Нека в тази натоварена програма да намерим малко време и за тяхната песен. Момчета, да видим дали ще успеем да я изпълним веднага.
Халук Левент:
Ударете барабаните, надолу по пътя!
О, милостиви небеса!
Изкопайте ми гроба, приятели,
надолу от кръста!
Изкопайте ми гроба, приятели,
надолу от кръста!
О, милостиви небеса!
О, смърт, приближи се,
но ми дай още един ден.
Вземи тази любов от главата ми,
отнеси я и ми остави рана.
Уур: Не знам защо хората винаги си представят, че веселото настроение трябва да е ритмично и шумно. А всъщност е прекрасно, когато душата ти е весела, независимо как се изразяваш.
Уур: Браво, братко! Да ти е живо и здраво сърцето!
Халук Левент: Държим се така, както ни идва отвътре.
Уур: Нека всички те обичат, скъпи мой! Както казват — държим се така, както ни идва отвътре.
Уур: Е, господа, казах ви, че вие сте първите ми любимци. Искам в чест на това предаване да започна една традиция. Ще си направим набързо снимка, за да добавя нещо от вас към своята торба със спомени.
Уур: Снимката ще я прибера в куфара си — като първата от колекцията ми.
Халук Левент: А на нас ще дадеш ли копие?
Уур: Не.
Халук Левент: Колко жестоко!
Уур: Казах „не“ и въпросът приключи.
Халук Левент: Поне докато ни снимаш, нека някой друг снима и нас.
Уур: Нали? Това също може да се направи. Ще стане чудесно. Снимате ли?
Халук Левент: Изпратете ми я на лично съобщение. На лично!
Уур: Чакай, не успях да го отворя. Имаше едно жълто копче тук. Ако го намеря, ще се справя. А, намерих го! Да станем ли?
Уур: Моля ви, елате малко по-напред. Нека това остане прекрасен спомен за нас. Успях да си направя селфи с тях. Опитах и сам, но не знам доколко ще се справя, братко Халук.
Халук Левент: Знаете ли какво си мисля в момента? Да направим същата снимка и на стотното предаване.
Уур: Толгахан, ти все още си много красив!
Толгахан: Дано!
Халук Левент: Ще ни видим ли отново?
Уур: Братко, преди да приключим предаването, ми казаха, че това ще отнеме пет минути. Сега ще започна да разклащам това, ако е писано.
Халук Левент: Само да кажа нещо — не искам предаването да свършва!
Уур: Бих дал живота си за вас!
Халук Левент: А вие искате ли да си тръгвате?
Толгахан: Не искам да си тръгвам.
Уур: Братко, чакайте, чакайте! Не си тръгвайте, моля ви! Елате насам!
Халук Левент: Още не сме приключили. Няма нищо, не бързайте!
Уур: Аз съм шефът тук, вие си гледайте кефа! Какво толкова?
Халук Левент: Казват, че сме ги забравили!
Уур: Направо ме порази!
Уур: Но чакайте, нека не бъда несправедлив. Да снимам ли първите си любимци и после да премина към следващите?
Халук Левент: Разбира се, че ще се върна при тях. Обичам ги!
Уур: На първите си любимци съм приготвил и по един малък подарък.
Халук Левент: Дано да е четвърт златна монета!
Уур: Господи, дано не те сполети нещо!
Толгахан: Кълна се, че си има мания по това.
Уур: Казах си, че няма да го правя, но вижте — колегите ми от екипа са си водили бележки. Тази вещица си имала навик да събира злато.
Халук Левент: Да, събира го!
Уур: И после снима събраното злато и си го слага като скрийншот на телефона.
Халук Левент: Да, братко! Невероятно е!
Уур: Това ме мотивира!
Халук Левент: Тогава ще направим така — ще гледаш колко много злато има тук!
Уур: Обожавам златото!
Халук Левент: Наистина ли?
Уур: Наистина!
Халук Левент: Тогава ми купи и на мен злато!
Уур: Но нека е нещо символично, като подарък.
Халук Левент: Добре, съгласен съм — подарък!
Уур: Дори да не струва колкото злато, това е скромен подарък от сърце. Идеята отново е моя.
Халук Левент: Преживях една вечер, която беше като злато. Напълно сериозно говоря. Благодаря ви от сърце!
Уур: Братко, това е за теб.
Халук Левент: Памук от Адана!
Уур: Да, памук, набран в нашия край — от Хатай и Адана. Можеш да го сложиш във ваза и да го използваш като украса цял живот.
Халук Левент: Това наистина е на стойността на златото!
Уур: Така си е!
Уур: Скъпа Ясемин, ето ти бялото злато!
Ясемин: Благодаря ти много!
Ясемин: Скъпи братко, сигурно си тичал много и си се трудил здраво. Сигурно си работил много.
Халук Левент: Освен това в пет сутринта се качвахме на тракторите с жените от семейството ми, отивахме по нивите и беряхме памук до пет следобед. Винаги имаше надзирател, който ни следеше. Само хората, които са брали памук, знаят какво означава това.
Халук Левент: После балирахме памука и изкарвахме прехраната си с него. И аз съм бил работник — работник в памуковите ниви. Много се радвам на този подарък!
Уур: Значи си бил кралят на памука!
Халук Левент: Бях кралят на памука, нали?
Толгахан: Кълна се, Халук, ти си невероятен!
Уур: Братко, и на трима ви, и на теб, скъпа Ясемин, благодаря от сърце! Развеселихте ни в първия ден на предаването. Не ми отказахте и дойдохте. Винаги ще имате почетно място при мен. Когато поискате, сте добре дошли!
Халук Левент: Кълна се, че ще дойда! Ще оставя всичко и ще дойда!
Уур: Много се радвам!
Халук Левент: Искам да ти кажа нещо интересно. Наистина много ми хареса. Вече познавам целия канал, отношенията ми с всички се развиха така. Искам все да съм тук, дори и да не говоря!
Уур: Ела, моля те! Благодаря ти много!
Халук Левент: Ние благодарим!
Уур: Моля, заповядайте, седнете. Сега с една песен ще преминем към финалното сбогуване. Пожелаваме на всички ви приятен сахур. Колко хубаво, че дойдохте!
Уур: Хайде, да вървим към сахура!
Халук Левент:
Остани и роза, роза и трън,
любовта и ти.
С гръб един към друг —
ти и аз.
Остани и роза, роза и трън,
любовта и ти.
С гръб един към друг —
ти и аз.
Халук Левент: Не знам дали успявам да го обясня.
Халук Левент:
Обичам те — а ти обичаш ли ме?
Плача — а ти смееш ли се?
Студено ли ти е, тръгваш ли си?
С всяка обич все повече ли се отдалечаваш?
Липсвам ли ти, или си тръгваш?
С всяка обич все повече ли ме отблъскваш?
Халук Левент: Добре, нека бъде така.
Уур: Хайде, да го направим заедно!
Халук Левент:
Обичам те.
Плача.
Липсваш ми.
С всяка обич все повече ли ме отблъскваш?
Добре, нека бъде така.
Халук Левент:
Прегръщам те и те целувам,
плача и се смея,
после бягам и си тръгвам.
Буря и тиха нощ —
една загадка.
Прегръщам те и те целувам,
плача и се смея,
после бягам и си тръгвам.
Буря и тиха нощ —
една загадка.
Халук Левент: Не знам дали успявам да го обясня.
Халук Левент:
Обичам те, плача,
липсваш ми.
С всяка обич все повече ли ме отблъскваш?
Добре, нека бъде така.
Обичам те — а ти обичаш ли ме?
Плача — а ти смееш ли се?
Липсваш ми — тръгваш ли си?
С всяка обич все повече ли ме отблъскваш?
Добре, нека бъде така.
Уур: Довиждане, бъдете здрави! Колко хубаво, че дойдохте! В последната реколта на тази нощ развеселихте душите ни и докоснахте сърцата ни. Надяваме се да се видим отново следващия петък, по същото време.
Уур: Какво казваме?
Халук Левент:
Обичам те — а ти обичаш ли ме?
Плача — а ти смееш ли се?
Липсваш ми — тръгваш ли си?
С всяка обич все повече ли ме отблъскваш?
Добре, нека бъде така.
Гласове: Бам, бам, бам! Хайде! На-на-на!
Уур: Хайде, скъпи приятели, нека чувствата и емоциите се събудят! Заповядайте пред екраните! Телевизорът, дистанционното, разговорите и песните гостуват във вашите домове!
Уур: Отстрани хората наистина те възприемат така. Но това не е ли и тежест за теб, братко?
Халук Левент: Тежест е. Но какво да правиш? Ето го нашия плешив приятел отзад, хора. Имаме няколко такива.
Уур: А, китаристът!
Халук Левент: Да, китаристът. Това са моите колеги от групата. След два-три дни имаме концерт в летния театър в Анталия. Тогава си казах: „Отсега нататък ще се усмихвам още повече на хората, които ми се усмихват. Ще им казвам „Здравей“ два пъти по-сърдечно.“
Халук Левент: Но сега ще ви се извиня. Трябва да ви го разкажа прав, на крака. Имаше концерт в летния театър, времето беше хубаво, но от едната страна минаваха коли, а от другата — също. Отсреща един човек вървеше с чанта тип „Джеймс Бонд“. Аз вървя насам, той идва насреща ми. Изведнъж извика: „Халук!“
Халук Левент: Щом не каза „Халук Левент“ и не каза „братко Халук“, си помислих: „Кой ли е този Халук?“ Може да е някой друг, но явно ме познава. А аз не знам дали го познавам. Може да ми е почитател или нещо такова. Затова му се усмихнах два пъти и му казах: „Здравей, скъпи!“ А той: „Хало!“
Халук Левент: Казах си: „Свършихме!“ Сега ще се окаже братовчед ми или някой друг познат. В такъв момент се опитваш да се държиш скромно. Пак си казах: „Свърших!“ И тръгнах към отсрещната страна. „Със сигурност ме познава“, помислих си. „Имам приятели от университета в Анталия. Щяха да дойдат на концерта. Този сигурно е един от тях.“ Направо се изложих! Отидох отсреща и се приготвих да го посрещна с думите: „Добре дошъл в нашия град!“
Уур: Халук!
Халук Левент: Щеше да ме убие! Обърнах се и го попитах: „Само да те питам нещо — откъде се появи този Халук?“
Уур: Щом такива неудобни ситуации се случват, какво да се прави?
Халук Левент: Братко, това е от чантата „Джеймс Бонд“! Не се отказвай от характера си заради подобни неща.
Уур: Хайде да се раздвижим малко с една песен! Скоро е време за сахур. Някои вече са се отпуснали така, гледат ни така… Такава съдба, такъв късмет!
Халук Левент:
Всеки си има грижи,
моите са по-тежки от всички.
Такава съдба, такъв късмет,
така е било и така ще върви.
Всеки си има грижи,
моите са по-тежки от всички.
О, съдбо, жестока съдбо,
на едни даваш жилетка, на други сако.
На всички обличаш дрехи,
а на нас оставяш скъсана жилетка.
О, съдбо, жестока съдбо,
на кого жилетка, на кого сако?
На всички си дала хубави неща,
а на нас си дала само горчивина.
Всичко е лъжлив сън,
животът сякаш е сън.
Уморих се, дотегна ми от теб,
свят, плитък като дъното на буркан!
Всичко е лъжлив сън,
животът сякаш е сън.
Уморих се, дотегна ми от теб,
свят, плитък като дъното на буркан!
О, съдбо, жестока съдбо,
на кого жилетка, на кого сако?
На всички обличаш дрехи,
а на нас оставяш скъсана жилетка.
О, съдбо, жестока съдбо,
на кого жилетка, на кого сако?
На всички си дала хубави неща,
а на нас си пробутала горчивината!
Халук Левент: Хайде, извикайте!
Халук Левент: Нека вечерта ви бъде весела, нека душите ни се докоснат една до друга!
Уур: С толкова работа и толкова разговори човек се отпуска. Всеки изважда наяве всичко, което има, всичко, което му е на сърцето. Събрахме се и си поговорихме от душа. Хареса ли ви поне?
Халук Левент: Без високомерие, без завист, без самодоволство. Макар че днес и в мен има малко его, няма да ви лъжа. Опитвам се оттам да подхвана цялата ни история.
Уур: Знаеш ли от какво най-много се страхувах, братко? Работим с творчески екип и подготовката е изключително трудна. От едната страна се подготвят декорите, от другата се репетират текстовете, организират се всякакви неща. Цялата обстановка е невероятна — истинска суматоха, сякаш огромно колело се върти пред очите ми.
Уур: Стоях отстрани и се опитвах сам да разбера логиката на всичко. Винаги си повтарях: „Ако първо опозная хората, които идват, ако седна да си поговоря с тях, може би всичко ще се нареди.“
Уур: Мисля, че днес успях поне малко да го направя.
Халук Левент: Мисля, че днес успя поне малко да го направиш.
Уур: Много!
Халук Левент: Много!
Уур: Наистина, наистина! Кълна се, вашата искреност и топлота…
Халук Левент: Няма защо, братко.
Уур: Благодаря ви от сърце. Вече ви чувствам толкова близки…
Халук Левент: Човече, дори чай ти донесох!
Уур: Бих дал живота си за теб!
Халук Левент: Какво ли не съм ти носил аз!
Уур: Човекът от Анадола дойде и ти донесе чай!
Халук Левент: Целувам ти ръцете. Какво повече да кажа? Кълна се!
Уур: Вие тримата сте първите ми любимци. Отсега нататък така ще ви наричам.
Халук Левент: Покани ни и в стотното предаване!
Уур: Ако не ви поканя, значи не съм човек!
Халук Левент: Но ще ти кажа нещо. На всяко следващо стотно предаване да идваме все ние!
Уур: Чакай, чакай! Влизаш в много опасна територия!
Уур: Толгахан, бях видял нещо в бележките ти и искам да го спомена. Вярно ли е, че когато нещо стане популярно, ти се отказваш от него?
Толгахан: Да, да.
Уур: Това ме кара да се замислям, но при нас няма да е така. Дано станем популярни и ти да не се откажеш от нас, Толгахан!
Толгахан: Дано!
Толгахан: Това се случва най-вече с песните. Когато една песен стане много популярна, започвам да я слушам по-рядко. При нашите песни е така.
Уур: Значи имаш някаква стратегия по отношение на песните?
Толгахан: Да, точно така.
Уур: Братко Халук, абсолютно!
Уур: Развесели ни, моля те! Направо те обожавам!
Халук Левент: Сега и аз ще ти донеса чай.
Уур: Хайде да чуем една песен от теб. Не е задължително да ни развеселяваш — може да изпълниш нещо по-драматично, от онези песни, които докосват сърцето.
Халук Левент: Братко, и това си е начин да развеселиш хората!
Уур: Да, така е!
Халук Левент: Добре, веднага се захващам.
Халук Левент: Нека вземем и нашето настроение със себе си. Колко сме щастливи! Искам да спомена и скъпия си брат Биrol Джан.
Халук Левент:
Пратих вест във всички посоки,
карамфилите са останали без вода.
Търсих приятел за разговор,
обиколих целия град.
Пратих вест във всички посоки,
карамфилите са останали без вода.
Останали са без вода,
жадни за разговор и приятелство.
Дори да съществува,
най-красивата любов е трудната любов.
Цигарите не свършват,
а аз оставам без дъх.
Дори всичко да е лъжа,
най-красивата любов е трудната любов.
Халук Левент:
Кажи ми, прекрасна жено,
всичко ли е на мястото си?
Както го оставих, когато си тръгнах,
морето още ли е синьо, небето зелено ли е?
Кажи ми, прекрасна жено,
всичко ли е на мястото си?
Както го оставих, когато си тръгнах,
морето синьо ли е, небето зелено ли е?
Халук Левент: Дори всичко да е лъжа, най-красивата любов е трудната любов.
Уур: Да, режисьорът ми дава знак оттам.
Халук Левент: Ще изпея съвсем малко от следващата песен. Само мъничко. Още една песен, която докосва сърцето.
Халук Левент:
Погледни, пак не мога да заспя,
някъде всичко е потънало в мрак.
Върни ме назад, спри ме,
ще догоря като цигара.
В дима си ще те вдишам,
ще те поема дълбоко в себе си.
Изпитото вино беше твоят образ,
ще догоря като цигара.
В дима си ще те вдишам,
ще те поема дълбоко в себе си.
В дима си ще те вдишам,
ще те поема дълбоко в себе си.
Без теб съм зле,
пропадам все по-дълбоко.
Аз съм задънена улица,
останах сам.
Осиротях, когато си тръгна.
Аз съм пепелта
на угасналия огън.
Превърнах се в тъмница
заради твоя затвор.
Без теб съм зле,
пропадам все по-дълбоко.
Аз съм задънена улица,
останах сам.
Осиротях, когато си тръгна.
Аз съм пепелта на угасналия огън,
превърнах се в тъмница заради твоя затвор.
Уур: Тази вечер, когато бях в предаването на скъпия Уур Аслан, казах, че ще изпълня една песен по негово желание. Обади ми се едно семейство — може би Али Джан и съпругата му Сера. Били на почивка във Франция. Казаха ми: „Дори да не изпееш песента, искаме да помогнем на тези семейства.“ Попитах ги какво желаят, а те казаха: „Изсвирете „Чалин давулларъ“!“
Халук Левент: Е, тогава нека бъде за тях, братко!
Уур: Нека в тази натоварена програма да намерим малко време и за тяхната песен. Момчета, да видим дали ще успеем да я изпълним веднага.
Халук Левент:
Ударете барабаните, надолу по пътя!
О, милостиви небеса!
Изкопайте ми гроба, приятели,
надолу от кръста!
Изкопайте ми гроба, приятели,
надолу от кръста!
О, милостиви небеса!
О, смърт, приближи се,
но ми дай още един ден.
Вземи тази любов от главата ми,
отнеси я и ми остави рана.
Уур: Не знам защо хората винаги си представят, че веселото настроение трябва да е ритмично и шумно. А всъщност е прекрасно, когато душата ти е весела, независимо как се изразяваш.
Уур: Браво, братко! Да ти е живо и здраво сърцето!
Халук Левент: Държим се така, както ни идва отвътре.
Уур: Нека всички те обичат, скъпи мой! Както казват — държим се така, както ни идва отвътре.
Уур: Е, господа, казах ви, че вие сте първите ми любимци. Искам в чест на това предаване да започна една традиция. Ще си направим набързо снимка, за да добавя нещо от вас към своята торба със спомени.
Уур: Снимката ще я прибера в куфара си — като първата от колекцията ми.
Халук Левент: А на нас ще дадеш ли копие?
Уур: Не.
Халук Левент: Колко жестоко!
Уур: Казах „не“ и въпросът приключи.
Халук Левент: Поне докато ни снимаш, нека някой друг снима и нас.
Уур: Нали? Това също може да се направи. Ще стане чудесно. Снимате ли?
Халук Левент: Изпратете ми я на лично съобщение. На лично!
Уур: Чакай, не успях да го отворя. Имаше едно жълто копче тук. Ако го намеря, ще се справя. А, намерих го! Да станем ли?
Уур: Моля ви, елате малко по-напред. Нека това остане прекрасен спомен за нас. Успях да си направя селфи с тях. Опитах и сам, но не знам доколко ще се справя, братко Халук.
Халук Левент: Знаете ли какво си мисля в момента? Да направим същата снимка и на стотното предаване.
Уур: Толгахан, ти все още си много красив!
Толгахан: Дано!
Халук Левент: Ще ни видим ли отново?
Уур: Братко, преди да приключим предаването, ми казаха, че това ще отнеме пет минути. Сега ще започна да разклащам това, ако е писано.
Халук Левент: Само да кажа нещо — не искам предаването да свършва!
Уур: Бих дал живота си за вас!
Халук Левент: А вие искате ли да си тръгвате?
Толгахан: Не искам да си тръгвам.
Уур: Братко, чакайте, чакайте! Не си тръгвайте, моля ви! Елате насам!
Халук Левент: Още не сме приключили. Няма нищо, не бързайте!
Уур: Аз съм шефът тук, вие си гледайте кефа! Какво толкова?
Халук Левент: Казват, че сме ги забравили!
Уур: Направо ме порази!
Уур: Но чакайте, нека не бъда несправедлив. Да снимам ли първите си любимци и после да премина към следващите?
Халук Левент: Разбира се, че ще се върна при тях. Обичам ги!
Уур: На първите си любимци съм приготвил и по един малък подарък.
Халук Левент: Дано да е четвърт златна монета!
Уур: Господи, дано не те сполети нещо!
Толгахан: Кълна се, че си има мания по това.
Уур: Казах си, че няма да го правя, но вижте — колегите ми от екипа са си водили бележки. Тази вещица си имала навик да събира злато.
Халук Левент: Да, събира го!
Уур: И после снима събраното злато и си го слага като скрийншот на телефона.
Халук Левент: Да, братко! Невероятно е!
Уур: Това ме мотивира!
Халук Левент: Тогава ще направим така — ще гледаш колко много злато има тук!
Уур: Обожавам златото!
Халук Левент: Наистина ли?
Уур: Наистина!
Халук Левент: Тогава ми купи и на мен злато!
Уур: Но нека е нещо символично, като подарък.
Халук Левент: Добре, съгласен съм — подарък!
Уур: Дори да не струва колкото злато, това е скромен подарък от сърце. Идеята отново е моя.
Халук Левент: Преживях една вечер, която беше като злато. Напълно сериозно говоря. Благодаря ви от сърце!
Уур: Братко, това е за теб.
Халук Левент: Памук от Адана!
Уур: Да, памук, набран в нашия край — от Хатай и Адана. Можеш да го сложиш във ваза и да го използваш като украса цял живот.
Халук Левент: Това наистина е на стойността на златото!
Уур: Така си е!
Уур: Скъпа Ясемин, ето ти бялото злато!
Ясемин: Благодаря ти много!
Ясемин: Скъпи братко, сигурно си тичал много и си се трудил здраво. Сигурно си работил много.
Халук Левент: Освен това в пет сутринта се качвахме на тракторите с жените от семейството ми, отивахме по нивите и беряхме памук до пет следобед. Винаги имаше надзирател, който ни следеше. Само хората, които са брали памук, знаят какво означава това.
Халук Левент: После балирахме памука и изкарвахме прехраната си с него. И аз съм бил работник — работник в памуковите ниви. Много се радвам на този подарък!
Уур: Значи си бил кралят на памука!
Халук Левент: Бях кралят на памука, нали?
Толгахан: Кълна се, Халук, ти си невероятен!
Уур: Братко, и на трима ви, и на теб, скъпа Ясемин, благодаря от сърце! Развеселихте ни в първия ден на предаването. Не ми отказахте и дойдохте. Винаги ще имате почетно място при мен. Когато поискате, сте добре дошли!
Халук Левент: Кълна се, че ще дойда! Ще оставя всичко и ще дойда!
Уур: Много се радвам!
Халук Левент: Искам да ти кажа нещо интересно. Наистина много ми хареса. Вече познавам целия канал, отношенията ми с всички се развиха така. Искам все да съм тук, дори и да не говоря!
Уур: Ела, моля те! Благодаря ти много!
Халук Левент: Ние благодарим!
Уур: Моля, заповядайте, седнете. Сега с една песен ще преминем към финалното сбогуване. Пожелаваме на всички ви приятен сахур. Колко хубаво, че дойдохте!
Уур: Хайде, да вървим към сахура!
Халук Левент:
Остани и роза, роза и трън,
любовта и ти.
С гръб един към друг —
ти и аз.
Остани и роза, роза и трън,
любовта и ти.
С гръб един към друг —
ти и аз.
Халук Левент: Не знам дали успявам да го обясня.
Халук Левент:
Обичам те — а ти обичаш ли ме?
Плача — а ти смееш ли се?
Студено ли ти е, тръгваш ли си?
С всяка обич все повече ли се отдалечаваш?
Липсвам ли ти, или си тръгваш?
С всяка обич все повече ли ме отблъскваш?
Халук Левент: Добре, нека бъде така.
Уур: Хайде, да го направим заедно!
Халук Левент:
Обичам те.
Плача.
Липсваш ми.
С всяка обич все повече ли ме отблъскваш?
Добре, нека бъде така.
Халук Левент:
Прегръщам те и те целувам,
плача и се смея,
после бягам и си тръгвам.
Буря и тиха нощ —
една загадка.
Прегръщам те и те целувам,
плача и се смея,
после бягам и си тръгвам.
Буря и тиха нощ —
една загадка.
Халук Левент: Не знам дали успявам да го обясня.
Халук Левент:
Обичам те, плача,
липсваш ми.
С всяка обич все повече ли ме отблъскваш?
Добре, нека бъде така.
Обичам те — а ти обичаш ли ме?
Плача — а ти смееш ли се?
Липсваш ми — тръгваш ли си?
С всяка обич все повече ли ме отблъскваш?
Добре, нека бъде така.
Уур: Довиждане, бъдете здрави! Колко хубаво, че дойдохте! В последната реколта на тази нощ развеселихте душите ни и докоснахте сърцата ни. Надяваме се да се видим отново следващия петък, по същото време.
Уур: Какво казваме?
Халук Левент:
Обичам те — а ти обичаш ли ме?
Плача — а ти смееш ли се?
Липсваш ми — тръгваш ли си?
С всяка обич все повече ли ме отблъскваш?
Добре, нека бъде така.
Гласове: Бам, бам, бам! Хайде! На-на-на!
Уур: Хайде, скъпи приятели, нека чувствата и емоциите се събудят! Заповядайте пред екраните! Телевизорът, дистанционното, разговорите и песните гостуват във вашите домове!
Препоръчани теми