Какво трябва да притежава една жена за да заслужи свестен мъж?

  • 5 690
  • 268
# 105
   Човек ,  kойто  е достатъчно интелигентен да  разбира, че не е съвършен и има желание да работи върху себе си за да се усъвършенства. Както и осъзнава , че останалите не са съвършени , но е готов на разумни компромиси, стига партньорът, с когото иска да бъде , да е осъзнат и с подобни стремежи. Умни , чувствителни , осъзнати,  развиващи се.
Пълни глупости, ще ме прощавате. Дори и най-осъзнатите, професионално осъзнати, ходят на остраняваща терапия ежеседмично, за да не проектират върху пациентите си, а обикновен човек няма да проектира като се влюби? Защото е осъзнат и дъра-бъра. Хубаво е човек да си поставя реалистични цели, особено ако ще оценява други хора.
Виж целия пост
# 106
Сигурно само тибетските монаси са се отървали от проектиране. Ама друго си е да осъзнаваш какво, кога и защо проектираш върху другите. Това е идеята, Бояна.
Виж целия пост
# 107
Обикновено това им е мнението за тях си, ама рядко, да не кажа изобщо, са такива.
Виж целия пост
# 108
Имам подозрение, че свестен е евфемизъм за "убийствено скучен".
А каква е противоположната позитивна характеристика на убийствено скучен? Питам, понеже някои етикети ги ползваме с едно значение, а се оказва, че аудиторията, пред която ги ползваме, е схванала съвсем друго. Ето това убийствено скучен по принцип не е негативна черта, но едни конкретни хора ще го интерпретират съвсем инак - да създава адреналин, ако трябва - и нежелан, ала-бала и някак дедуктивното им мислене ще финишира при извода, че мъжът всъщност трябва да е боклук, защото жените нали това искали. А жените никога, ама никога не са искали това.
Улавяла съм се, че се е случвало да определя човек като свестен поради липсата на дадено качество, което силно изпъква. На някои хора лепвам в ума си етикет целеустремен, любител на адреналин, мечтател, работохолик или нещо друго, свестен за мен означава балансиран, неизпъкващ, с живот по хоризонтала. И съвсем не е негативно. Носи някаква успокояваща предсказуемост и чувство за сигурност.
Виж целия пост
# 109
Сигурно само тибетските монаси са се отървали от проектиране. Ама друго си е да осъзнаваш какво, кога и защо проектираш върху другите. Това е идеята, Бояна.
Да го осъзнаваш е едно, кога ще го осъзнаеш е друго нещо. Това ти казвам. Човек влюбен е ирационален, това е влюбването и затова е хубаво. Въпросът е единствено да не се предприемат големи стъпки преди обектът на любовта да е доказал с факти, че отговаря на онова, което търсиш. Проекцията си е проекция, не пречи, пречи да действаш нерационално. И понеже помня твоя случай коментирах. Не си ти виновна. Не е, че не си била достатъчно осъзната. Вината си е на другия, който тормози, не на теб, че очакването ти е било да е нормален човек и съпруг. Тези очаквания са нормални и не е имало как да знаеш на какво се натрисаш.
Виж целия пост
# 110
  Човек ,  kойто  е достатъчно интелигентен да  разбира, че не е съвършен и има желание да работи върху себе си за да се усъвършенства. Както и осъзнава , че останалите не са съвършени , но е готов на разумни компромиси, стига партньорът, с когото иска да бъде , да е осъзнат и с подобни стремежи. Умни , чувствителни , осъзнати,  развиващи се.
Пълни глупости, ще ме прощавате. Дори и най-осъзнатите, професионално осъзнати, ходят на остраняваща терапия ежеседмично, за да не проектират върху пациентите си, а обикновен човек няма да проектира като се влюби? Защото е осъзнат и дъра-бъра. Хубаво е човек да си поставя реалистични цели, особено ако ще оценява други хора.
Да се чуди човек как хората си намират партньор без терапии и ред модерни глупотевини и на всичкото отгоре до ден днешен са все още заедно.
За това не са нужни консултации и терапии, това е усещане, наречете го химия ако щете. Идва "сляпата неделя" и скачаш. Вземеш ли да много да умуваш...."отиде коня в ряката". Grinning
Виж целия пост
# 111

Да се чуди човек как хората си намират партньор без терапии и ред модерни глупотевини и на всичкото отгоре до ден днешен да са все още заедно.
За това не са нужни консултации и терапии, това е усещане, наречете го химия ако щете. Идва "сляпата неделя" и скачаш. Вземеш ли да много да умуваш....отиде конят в ряката. Grinning
На мен рационалният ми избор се оказа такова дъно, че най-глупавото влюбване щеше да е с по-малко щети. Например. Не казвам, че при всеки е така, но любовта прави човек и по-толерантен, но и по-чувствителен към някои неща. Отделно вече и всичко е късмет. В един момент човек се примирява с този факт какъвто и профалйър да мисли, че е.

Майка ми на 17 се е влюбила в баща ми и изкараха прекрасни, щастливи 51 години заедно до преждевременната и смърт, когато той пак беше до нея и държеше ръка. Жив късмет. Много знае някой на 17 без никакъв житейски опит, че тоя дългуч от трънско не само ще я обича и цени цял живот, но и ще се подкрепят и в добро, и зло, че ще имат големи успехи, големи провали, но винаги двама, като в песента. И имам този пример, расла съм с него, ма не го умея това Simple Smile
Виж целия пост
# 112
Понякога и добрият пример е лош за нас. Гледаш добрата връзка и се изяждаш вътрешно защо ти не можеш да изградиш добра връзка. Оф, сутрешно кофти настроение.
Виж целия пост
# 113
Хората редовно си надценяват уменията и какво слагат на масата. Пак, пример в заглавието. Свестен мъж е изкарано някакъв връх, за който жените трябва да се борят, а дори няма дефиниция за какво точно е борбата. Даже се писа по не знам колко пъти на всяка страница, че свестен е някой, на когото не можеш да измислиш никакви други качества. Затруднявам се да натъртя колко не е достатъчно да не мога да се сетя за нечие лошо качество, та аз персонално да потегля за турнир да печеля точно неговата здрава мъжка ръка. Иначе този свестен може да си мисли, че е топа на топа, че аз ще роня сълзи как не ми обръща внимание и че без него ще умра с котките, но реално не е конкурентен - ни на други мъже, ни на котките ми, ни на мен самата.
Виж целия пост
# 114
Аз съм за рационалният и разумен избор.
Влюбването/химията е някакво твърде кратко моментно физическо привличане, което може да се случи с най-неподходящ човек.
Който после след малкото еуфория да ти изпепели сърцето и да ти нанесе  разрушителни емоционални щети
Виж целия пост
# 115
Сигурно само тибетските монаси са се отървали от проектиране. Ама друго си е да осъзнаваш какво, кога и защо проектираш върху другите. Това е идеята, Бояна.
С това "проектиране" вече така са проектирали мозъците на хората, до степен да не могат да завъртят нормална връзка. Щото видите ли заслужавали повече. Ама дали го заслужават и какво точно заслужават и учените още спорят по въпроса. Grinning
Не разбирате ли колко е нелепо такова мислене!? Накрая "заслужаващите" всичко се оказват с нищо, но пък с успокоението, че не са се родили тези, който те заслужават.

Аз съм за рационалният и разумен избор.
Влюбването/химията е някакво твърде кратко моментно физическо привличане, което може да се случи с най-неподходящ човек.
Който после след малкото еуфория да ти изпепели сърцето и да ти нанесе  разрушителни емоционални щети
Само че рационалният избор често се оказва неправилният. Има си неща, които не разбираме и не са подвластни на разума, и не е нужно всеки път да претегляме всичко на кантар. Това не е бакалия, та да мерим пет пъти за да не би случайно да се минем в грамажа и цената.
Виж целия пост
# 116
Нелепостта идва от грешна самооценка.
Мога да сравня участници в СО и да обясня защо единия ще го бъде в семейния аспект, а другия не. Женени. Ама няма полза, защото пичът си знае, а на другия, колкото и да му обясняваш, по-свестен няма да стане.
Виж целия пост
# 117

Само че рационалният избор често се оказва неправилният. Има си неща, които не разбираме и не са подвластни на разума и не е нужно всеки път да претегляме всичко на кантар. Това не бакалия, та да мерим пет пъти за да не би случайно да се минем в грамажа и цената.
Да, има неща, за които процесорът на човешкия мозък е слаб и тогава ги претакаме емоционално, наричаме ги интуиция. Вече колко ти работи интуицията и към какво те води е друг въпрос. Затова късмет.


И по темата. Майката на мой познат много старателно отхвърляше всички кандидатки като им намираше всякакви кусури. Накрая той се ожени за по-възрастна жена с голямо дете от първи брак, за ужас на маман, обаче пък са супер щастливи и много стабилно семейство вече 20 години. Та кой по какви критерии се струва свестен на родителите има малко значение. Ако двамата се обичат и ги е грижа един за друг са си супер. Поне това съм видяла за 50 години. Отстрани двойката може да изглежда даже абсурдна, но е важно те да са щастливи и да се допълват.
Виж целия пост
# 118
Не бих сравнявана връзките преди с връзките сега.
Защото тогава мъж на 20 е едно, сега на 30 още им викаме момчета. А пък големи жени не си мият чиниите и мама ги пере. И двете страни понякога със свръх претенции другия да ги гледа и да ги оправи.
Гледам старите примери като нещо отминало и за съжаление невъзможно в днешните условия, вероятно рядкост. А лошите примери също трябва да се гледат и да се извеждат избори.
Съгласна съм с Бояна.
Даже бих казала, времето и опознаването на човека отсреща е важно. Но, няма как да знаеш наситина всичко за някого. Освен това, в рамките на връзката хората също се променят. След 10+ безпроблемен брак винаги чоже нещо да се случи, болест, нещастие,  някой да пощурее. Така че проблемът с това някой да е свестен, той може и сега да е такъв, ама занеш ли накъде ще ви отвее вятъра.
А за свясния човек като носещ спокойствие и предвидимост бех казала, че е най-близкото до това, което и аз усещам за себе си като определение.
Виж целия пост
# 119
Сетих се за онова дете, дето го питаха "Какво трябва да направи една жена за да се омъжи" и то каза "да се облече красиво, да се нагримира, да си сложи бижута и да излезе така навън. Ако не го направи, всички ще мислят, че вече е омъжена" Grinning
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия