Какво трябва да притежава една жена за да заслужи свестен мъж?

О, това да. Мога да съм много кисела, когато съм уморена или гладна. Опитвам се да го пазя за себе си. Но не е някакво геройство.
Може да не хваля, но винаги благодаря. Дори и да е всеки ден

Благодаря е много хубава дума.

По въпроса с мотивацията дали е вътрешна или върна има значение, да.

Ще кажа за себе си. Имам си вътрешната мотивация, но е изградена с времето. Обаче, съжалявам, ако човека до мен я изкарва нещо друго, дразни го, комплексира го или каквото и да е негативно, ще го премахна от близкия си кръг. Винаги ще избера мотивацията си, защото виждам, че е полезна за самата мен като личност. Реално всеки против това, би ми пречил да бъда повече себе си някой ден.
Да речем, по повод феминизираните мъже, споменати от мен по-назад съм правила нещо друго. Опитвала съм се моята мотивация да я заредя в тях, защото в крайна сметка, имаха качества. Да, но става като притчата с талантите. Много е жалко, като видиш такива хора. Нещо като това, което Бази описа с тренировките. Само че, отсрещната страна не възприе модела. Може би защото не искаха, тяхна си работа, но в дългосрочен план си дадох сметка, че такива хора ще са ми тежест.
Правила съм и друго. Не свиване, ми даване на път, да не водя аз. Бога ми, това втори път няма да го направя. Че излязох неамбициозна и какво ли не. Не ми пука какво щеше да се каже още, защото не беше така. Зловещото според мен беше, че въпросното постижение беше донякъде на мой гръб и върху доста стабилни връзки. (Връзки нямам и сега, да уточня, но този човек не знаех какви ги върши) Проблемът дойде, когато това постижение трябваше да се покаже гръбнак и топки в дългосрочен план, всичко рухна. Но аз бях излязла от картинката отдавна, защото "пречех" и тъкмо сега и да искат да ме обвинят за това, просто е невъзможно. Нямам нищо общо нито с провалените връзки, нито с каквото и да било.
Споделям просто, не държа моята истина и опит да са всеобщи истини.

Лъвчо - кефиш!

По-гадното е когато си се събрал със заядливо човече, със злобна душица, което на твоите успехи бълва змии и гущери, да те приравни към земята и да омаловажи, това което правиш и постигаш.
С такива е най-зле и там наистина само раздяла е решението.
С твоя човек трябва да летиш, като Орел да те носи на раменете си, докато вече не те е страх да се хвърлиш и ти във висините.

Аз не винаги мога да си зипна плювалника като ми се накокошини главата и да изригна вулкан от ярост. Случила съм на Телец с най-биволското спокойствие на света, но после ме яде съвестта и се извинявам най-смиренно. За това си имаме лаф, че като ме напънат лудите се заключвам с един шоколад и чаша вино и без кредитната карта, да ми мине червеният светофар. Понякога обаче си устройваме люти битки, особено когато рогатото не отстъпва и забие копита в земята и сведе рога. Имали сме страховити скандали с дни, даже детото ни посвети стихотворение.
А един път ни беше заснела на телефона да се видим отстрани какви сме образи - честно много ни повлия, все едно студен душ ми пусна.
Та избягваме вече сблъсъци от титаничен характер, а умуваме как да се справим хем вълка сит, хем агнето цяло.
Та на тия моменти единя си преглъща проклетията, а другия ината - горчи, но няма как.

Добре, хайде да не са хвалби и насърчаване, но поне изразяване на благодарност и признателност? Че аз на майка ми като ми сготви нещо вкусно казвам, оо много вкусно, супер е. Ми, радва се жената. И не е лъжа. Като ми направи някой неочаквано кафе или ми сгъне чорапите му казвам оо, мерси, нямаше нужда.

Защо да се скъпя на добри думи все едно са жълтици? Нито ми накърняват достойнството, нито се превръщам в мажоретка и второстепенен герой в чужд филм. По принцип възпитанието изисква да кажеш "благодаря", когато ти дават или правят нещо за теб.

Естествено, и аз очаквам да се забелязват нещата, които правя за хората. Не да си благодарим и правим реверанси на всяка крачка от деня, но достатъчно често, че да не тлее тиха неприязън. Всеки има нужда да бъде виждан и оценен и не всеки умее да чете между редовете, ако си мълчим. Нито пък нашето мълчание и стоически тихи актове на подкрепа са непременно толкова красноречиви и видими, колкото си мислим.

Когато не съм на кеф или съм много ядосана, съм казала на мъжа ми да не ми говори, докато не ми излезе парата от ушите.

"Благодаря" е нормално да се казва, да.

Нека да се върнем на първоначалният цитат, който започна полемиката.
Вярвате ли, че е ваша работа да направите мъжа герой и смятате ли, че "благодаря" и "браво" го правят?

За геройствата писах, че категорично не е така и няма как от куриер на Еконт да направиш CEO само с мили думи и морална подкрепа. Мъжът трябва да го има заложено в себе си да успява, да е амбициозен, интелигентен и всички други необходими характеристики. Ти си само черешката на тортата, която може да го вдъхнови да бута напред дори и в дни, в които е уморен или му липсва мотивация.

Та, не можеш да го направиш герой, но можеш да го накараш да се чувства герой в своята сфера и живот. Което може да е много полезно в контекста на връзката ви, не толкова в кариерата му.

Също така можеш много лесно с лошо отношение да дърпаш яко назад и дори да съсипеш човек с потенциал да е обективно, наистина герой. Това е друго нещо.

Един мъж си е герой по природа, като е Орел ти мишка няма да го направиш. Като си взела мишок, героя ще си ти и ще си я пускаш често тая песен

https://www.youtube.com/watch?v=oaAKKiQu_7Y&list=RDoaAKKiQu_7Y&start_radio=1

Ахам.
Само, че и орлите се уморяват или им подрязват крилете.
Тогава, ако си нямат орлица, загиват.
Дори за ползващите ИИ, веднага ще им снесе, че точно орлицата и орела са пример за партньорство и двойка.

Ще дам пример от живия живот. Едно близко момче на 20+ не искаше или не бързаше да се изнесе от родния дом. Намери си гадже. Тя, бидейки много по-напориста и амбициозна, го натисна да се изнесе и да заживеят заедно. След това го бута да си намери работа, после по-добре платена и т.н. И все го бута за още и още.

От гледна точка на майка му ситуацията е супер, момичето му се отразява много добре и момчето се развива и геройства. От гледна точка на момичето -- еми, все трябва тя да го бута, тя да е инициатор и всичко да е с триста зора.

Така че, да, можеш да му повлияеш, но до границите на заложения му потенциал и вътрешен хъс за развитие. Повече от това -- много трудно.

Не съм виждала Орел някой да успее да ми подкъси крилата, тия дето се пробват ги накълвава до смърт.
Не са лъжица за всяка уста и са смели до безумие и също така много свирепи.

Нали го помните оня разказ Дърво без корен.

За всеки е приятно да чуе похвала, разбира се, но само от сърцето на любимият човек, казаното с искренно сърце радва душата на обичащият го. Щото ако стане вече нещо като задължение става скучно, монотонно и най-вече досадно като секс по задължение.
Но това не променя хората. За съжаление.

Clare - нали и аз това казвам, че накрая локомотива се оказва в позиция
 
All day, every day, therapist, mother, maid
Nymph, then a virgin, nurse, then a servant
Just an appendage, live to attend him
So that he never lifts a finger
24/7 baby machine
So he can live out his picket-fence dreams
It's not an act of love if you make her
You make me do too much labour

И като ми писне разкача ненужното ремарке и се маха. И това съм го играла и не си е работа.

Ако е моя работа да го правя герой, то е негова работа да ме прави героиня.

Clare, явно е, че сме съгласни. Ако наистина някой е герой, той ще е такъв независимо от половинката, и ще има силата и разума да не влиза в токсични отношения.
ММ и аз сме нормални хора, нито той е герой, нито аз. Не правим уау неща и да се хвалим взаимно би било изкуствено. Не бих се занимавала с някой да го бутам, да го мотивирам, да му мажоретствам. Ако някой от вас го влече - go ahead. Но не ми го продавайте като базистно изискване между партньори.

Нямам никаква идея какво трябва да притежава една жена за да заслужи свестен мъж. Моя мъж е свестен. От моя опит светните мъже просто ти се падат.