Колективни трудови договори е редно да има, това според мен е сигурно: минимум и максимум от гледна точка на заплащане, дефинирани според сектори, така че бизнесът да се съобразява с изисквания Х и Y. От друга страна, европейската наредба за прозрачност (и съответно ясни критерии според ценз, квалификации и т.н.) навярно (дори и в западноевропейските държави) не стигна доникъде.
Проблемът е наболял и е тук от години; IT секторът бе „изкуствено задвижен” поради благоприятната (някогашна) обстановка, евтин труд на фона на други държави (дори и за средностатистическия българин заплатите на IT да са: „Уау!”). В момента обаче трудът „поскъпва” и ще наблюдаваме оттегляне на бизнес хъб-ове от България и преориентирането им към други държави. Истината е, че ако се продължи в посока „заигравка” с данъци и такси, ще останем без външни компании и пазарът ще се превърне в кошмар за нормалния (работещ) човек. Но това е, подозирам, друга тема.
Трудът на лекари, психолози, здравни работници (обобщено) никога не е бил оценен конкурентно във финансов план. За мен най-голямата горчилка остава не от отношението на държавата или на бизнеса, а от това на българите: дори и сред коментарите тук попадам на отговори, които са откровено… обидни. „Който за каквото е учил”, „Бъди IT и ти де, защо си в Х сфера”… надявам се, че пишещите осъзнават, че здравето (във всичките си измерения – физическо, психическо) е значимо и IT служителят не би могъл да го „поправи” или да ви окаже помощ в труден момент. Пък нека да е учил… а (впрочем) и другите учим. Дълги години. И после оцеляваме, за да има кой да помогне на вас.
Вие сте компетентна на всяка тема, така или иначе.