Объркана съм – сложна любовна история с бивш, нов човек и външен натиск

Аз се сетих за крал Чарлз III и кралица Камила. Първият и мъж бил гадже на сестрата на Чарлз, принцеса Ана. Чарлз бил гадже на Сара Спенсър, която, като се разделили, го запознала с бъдещата му съпруга Даяна, която е нейна малка сестра. Даяна пък запознала далечната си братовчедка Сара Фергюсън с принц Андрю.

Помните ли Дачо - бившият на Софи Маринова? Той се ожени за доведената дъщеря на баща си. Истината е, че Лоренцо, горкия, не си знае родата вече. Фактически майка му е доведена майка на брат му, защото Лоренцо е от първия мъж на Софи, тоест бащата на Лоренцо (Петър). Демек брата на сина на Софи (Лоренцо) му е бил също така и доведен баща, което прави истинския му баща (Петър) негов дядо и свекър на Софи. И сега брат му (Дачо), който му е бил доведен баща, е мъж на доведената му сестра от втората жена на баща му, което прави доведената му сестра негова леля. Демек, брат му му е настоящ брат и шурей и бивш доведен баща. Софи е негова майка, както и снаха (когато е била жена на брат му). А доведената му сестра също му се пада и снаха, което прави доведената сестра и снаха на Лоренцо по някакъв начин етърва със Софи, която му е майка и снаха...

Здравейте отново! Първо искам да благодаря на всички за мненията, въпреки че някои от тях са леко противоречиви.
Искам да направя едно малко уточнение, за да разберете защо всъщност се чудя толкова. Когато скъсахме, на него видимо му беше кофти – каза ми да не плача, а когато го помолих да ми звънне, си личеше, че гласът му леко трепереше. Малко след това обаче изведнъж започна да се държи различно – започна да се дразни, когато някой му говори за мен, и наблегна на това, че ме уважава като човек, но вече сме „само приятели“.
Не знам как точно да го тълкувам. Ситуацията наистина е доста сложна:
Родителите ми са доста особени и той просто не иска излишни проблеми с тях.
Предишният ми бивш (да го наречем Б.) му е най-добър приятел. Той категорично не иска да губи това приятелство.
Истината е, че между нас имаше силна химия още докато ходех с Б. – въпреки че тогава бяхме само приятели, имаше скрити погледи и усещане за нещо повече. Когато скъсах с Б. по лични причини, М. реши да ми признае, че иска да бъде с мен.
В момента ми е пълна каша. От една страна, не ми се вярва да ме е забравил толкова бързо, но от друга – се съмнявам и се чудя дали наистина не е продължил напред. Чудя се дали има смисъл да му звънна и да се опитам да говорим откровено, но много ме е страх да не му досадя и да не го накарам да ме намрази (все пак казва, че ме уважава, знае какъв човек съм и не иска да ми петни името).
Отделно живеем в различни градове, които макар и близки, правят виждането по-сложно. Ако отида специално до неговия град, веднага ще си проличи, че е заради него. А и ако в този момент той е навън с най-добрия си приятел (Б.), нещата ще станат още по-сложни.
Не знам кой е най-правилният ход в тази ситуация и как да постъпя.

Анонимна, добре че написа тези уточнения.
Потвърждаваш ми мнението - махай и двамата.
И не му звъни на бившия! Моля те, имай достойнство, а и е безсмислено, ще се поставиш в много неприятна ситуация. И ще му почешеш егото.
Да те търсят тебе, като толкова искат!

И какви са тия мъжки приятелства да искаш приятелката на приятеля си...ужас.
Да знаеш, мъжете са ужасни клюкарки. И да, обсъждали са те. Да не те плаша, ама може и всичко да са си казали за теб.

Иди някъде далече, много далече. Намери си работа в Нова Зеландия, Аржентина или Канада. Колкото е по-далече, толкова по-добре. Кахърите по преместването, новата обстановка и климат ще ти запълнят времето, а и ще срещнеш нови хора. Така направих аз в подобна, но доста различна ситуация. В София всичко ми напомняше за него. Оттогава минаха над 35 години. Не съм го забравила, но намерих нови приятели, работех, учех и успях да се отърва от кашата в главата. Мина ми.

Замини далече от всичко! Много е освобождаващо.

Къде да замине, тя е дете. Максимум на 16 години. Под "много строги" и "много особени родители" трябва да се чете, че не и дават да излиза с батковци, за да не вземе да ги направи без време баба и дядо.
Миличка, на първо време трябва да се научиш, че обичта е нещо важно, рядко и уникално и ако продължиш да скачаш от момче на момче само, за да кажеш, че имаш гадже, има голям шанс да се разминеш с нея. Нещо такова е станало и сега - хвърлила си се на първия приятел за спорта (първо гадже, нали?), а после си установила, че всъщност харесваш повече приятеля му. Или не си го установила - метнала си се и на него както на третия (само за да си във връзка) и си се привързала наистина.
С времето ще разбереш, че не всичко дето хвърчи се яде и не от всяко момче трябва да правим наше гадже. Във връзките качеството не е същото като количеството, даже са противоположни, защото човек оставя по нещо от себе си във всяка връзка, независимо дали го признава или не.
Зарежи всички, не лъжи третото момче - той не е виновен. Остани повечко време сама и ще видиш как нещата сами ще се изяснят. Под повечеко време нямам предвид 1 седмица или дори 1 месец.

Ти и твоята приятелка престанете да тормозите втория. Той знае, че не е бил прав да ти бъде гадже и колкото и да те харесва, приятелските чувства за момента са на преден план. Като пораснете още малко и двамата, дистанцията на времето ще изтрие спомена на първото гадже и ако наистина е било любов, с втория ще се вземете. Ако не е било - значи не ви е било писано. До тогава - това момче не е твоето.

Ами остани малко сама, сложи мислите си в ред.
Бушуват ти хормоните в главата и емоциите ти завладяват мислите.
Успокой малко. Не се фиксирай този колко е специален.
АКо те обичаше нямаше да иска да се разделите, без значение дали харесва родителите ти,дали приятелят му говори за теб.
Напротив, щеше да разговаря с теб, да се съобразява, да се подобрява, да се напасва.
Просто трябва да приемеш раздялата и без да си въобразяваш някакви фантастични картини и представи.
Реалността е такава каквато е.

И аз.
По темата, какво да кажа, де да бях още в осми клас и да имах тия проблеми...

Зарежи ги всичките и си преразгледай критериите. Наистина бившата на приятел е неприкосновена територия и някой, който стъпва там и то тайно е, да кажем, лайнар. Това момче, с което си не заслужава да го мотаеш, защото сигурно има чувства, тук ти си за критика. И изобщо, помисли върху склонността си да превръщаш любовния си живот в нискобюджетен латино сериал.

Той, ако М си струва поне малко, хич няма да обърне внимание на някаква, която го преследва за втори шанс, докато е с новото си гадже.

Мисля, че сте прави и че наистина заслужава да се откажа, но просто ми е тежко, защото приключихме историята си не заради липса на чувства, а ето на... няма какво да се прави.
Другата седмица най-вероятно ще съм в неговия град и сега много се чудя какво ли ще стане, ако се засечем. Аз всъщност ще ходя там да се видя с един мой познат, но ме притеснява фактът да не се засечем случайно, защото не знам дали няма да излезе едва ли не, че идвам заради него.
А за онова друго момче, за което ви бях говорила – ами, оставих го, стана му гадно, но му обясних че не го правя защото проблемът е в него, просто наистина не искам връзки в момента и не мога да му дам любовта, която заслужава.

Не ходи в неговия град.

Ако се уличните все пак, махаш отдалеч и това е. Никакви приказки, покажи, че си там заради твоя познат.
Може обаче после да те търси. Тогава бъди твърда.

Иначе съм на мнение да не ходиш, защото не си готова и се притесняваш от случайна среща. Нормално е да го има това. Когато си непукист, тогава го направи. Ще се почувстваш силна.

И изобщо, спри да тичаш след момчетата. Те трябва да тичат след теб, не ти след тях.
Този „познат“, заради когото уж искаш да ходиш, по-добре е той да дойде.

А, и спри да се заблуждаваш, че М. или как там беше вторият, те обича. Нито те обича, нито е влюбен в теб, щом толкова лесно се е отказал. Какво мислят мъжете си личи по действията им, а не по думите им и свалените звезди от небето. Ако те обичаше, още щяхте да сте заедно.

Само 4ти герой ни липсваше в таз драма ..ама пък поне се събра каре за белот