Висшето образование в чужбина по-добро ли е от това в България?

Разбира се, че да. Особено Франция като световен център на хуманитаристиката.

Какво разбираш под висше образование в България - СУ или каспичанския филиал на ТУ Габрово?
И ако схващаш какво имам предвид защо си мислиш, че на Запад няма "селски университети" с нисък рейтинг?
Тоест смисъл има само в топ университет, иначе са пари на вятъра.
После и за реализацията след университета по принцип е най-добре да се търси в страната, от която е дипломата. А специално за психологията нямам много информация, но и не мисля, че някой у нас ще припадне от възторг, че си с чужда диплома.

Отговорът е, че или си кадърен, или не си. Две мнения по въпроса няма, пък ако ще и с диплома от Харвард.

Относно психологията – множество от преподавателите в България са със завидни успехи в изследователската дейност (дори и да са завършили нашите родни университети). Някои от тях даже са преподавали и „навън”, което за мен ясно подсказва, че индивидуалният капацитет е водещ, а не „издателят на последната ти диплома”.

Моето лично впечатление е, че у „завършилите в чужбина” единствено масово се наблюдава някакво по-високо самочувствие, леки нотки на арогантност и надменност. Субективно възприемане от тяхна страна, че са „по-добри” от „нашенци, останали в клета България”, което искат да превърнат в „обективна реалност” на всяка цена (пълна гротеска). Държат на специално отношение и внимание, работодателите им „дължат” висока позиция и високо заплащане.

Иначе, Франция е „европейският дом” на психоанализата, но за академично изучаване на психология нивото навсякъде (по мои разбирания) е сходно. Дали там, дали тук в СУ или в НБУ, разликата ще бъде чисто във финансова форма (като разход за студента и семейството му).

Ако става въпрос за регулирани професии от акредитирани университети, в България получаваш същото, но на по-ниска цена. Затова и има много чуждестранни студенти, включително и от Западна Европа, точно в тези специалности.

Нямам никакъв опит от образованието по психология във Франция, нито пък от това в Западна Европа.
Ще кажа само няколко неща:
Когато кажеш Франция или друга Европейски държава няма човек, който да не разбере къде си завършил. Когато кажеш България, хората те питат леко неуверено дали това Европейски съюз. След това, често питат дали тази образователна степен е призната. В някои случаи ти искат приравняване. Та да. Може би тези неща говорят нещо.
Второ: психологията  и професиите, които може да се упражняват. Как са развити, колко са разпространени и на какво ниво са в България и Европа. Да си го кажем честно. В България все още трудно се прави разлика между психолог и психиатър. Имаме грижа на толкова ниско ниво, колко да са ни добри университетите? За къде “произвеждат” кадри?
И да. Тонът ти е арогантен, нагъл.

Разликата в хуманитарното образование е фундаментална, защото за тези специалности най-важни са поведението и мирогледът, които се изграждат у студента. Да разчупят представите му за света, да го направят широкоскроен и да довъзпитат  елегантност, хуманизъм и сърцатост. Така че в случая сблъскваш една държава (Франция), която има хилядолетна школа за това с една държава, чиято хуманитарна традиция се освободи от тоталитарен режим, за да попадне в ръцете на чалгарско неграмотен такъв.

За останалите ще споделя пример с българския университет, а сетне и германския, френския и шотландския.

1 - За да взема изпит в България, трябваше задължително да си купя учебника на съответния преподавател и да му възпроизвеждам дословно собствените му думи. В чужбина подходът няма нищо общо. Влизам в библиотеката, разравям се сред трудовете на десетки специалисти, сравнявам и анализирам техните тези, сблъсквам ги една с друга и накрая изваждам свои изводи, които защитавам аргументирано пред преподавателя.

2 - В българския университет по-голямата част от хуманитарните студенти не се интересуват от дисциплината, която са записали. Те са там, защото за нея са достигнали точките бала от списъка с желания и хилядите специалности, които са изредили в него.
В чужбина повечето в хуманитаристиката са мотивирани, интересуват се, задават въпроси на преподавателя. Лекциите и упражненията винаги завършват с дискусии, спорове, от които също учиш допълнително, а и се запознаваш с мотивирани колеги.  

3 - В Германия (там завърших магистратура) ме изпратиха до Франция, а после до Шотландия, за да се запозная с различни преподаватели, които да ми представят различни погледи върху темата ми за магистратура. В България трябва да преследваш преподавателя си, за да ти обърне внимание и да ти даде насоки. За докторантурата пък да не говорим. Докторанти по 10-15-20 години пишат дисертации, научният им ръководител не може да се открие, трябва да дебнеш пред кабинета в университета/института, ако случайно реши да се яви на работа.  

4 - В България, след като завършиш, ако имаш желанието да си намериш работа в сферата на хуманитаристиката, бързо се сблъскваш с реалността. В БАН академичните конкурси се отварят единствено за наши хора, а ситуацията в университетите е абсолютно същата. Системата е толкова затворена и капсулирана, че за млад човек с реални знания и желание за развитие просто няма достъп и място, ако не си човек на някого.

На запад има смисъл дори в най-забутаните униврситеи в някакви малки градчета. Например в Германия част от 42-та медицински факултета са в малки градове. Дъщерята на колежка учи в Нидерландия и е в град- с около 60 хил. население, но образованието, което ще получи е в пъти по-добро от това в СУ. Опитът и впечатленията и са лични и може да сравнява, защото изкара 3 семестъра и реши че ще учи в Холандия. Казала е на майка си, че и писнало да тича след арогантни незаинтересовани преподаватели и ще учи в чужбина .В България няма сила, която да накара студенти да посещават лексции, това е практика дори в българските медициски  университети.Тук бъдещите медици могат да си влачат изпити  невзети от втори до пети ксурс - в Германия се дават 3 възможности за взимане на изпит и ако и на третия път на не се справят, без никаква милост изхвърчат от университета, ако ще да са стигнали пети курс. И освен това повече нямат право да запишат същата специалност в друг университет на територията на Германия. На запад образованието е много практически насочено, тук ако не се бутат и не търсят възможности чрез работа като болногледачи (на запад бъдещите лекари след 4-я семестър могат да работят като медицински сестри, а тук като санитари и болногледачи) или да се лепнат за някоя сестра, почти до края не могат да сложат един абокат. Толкова реват че няма медицински сестри и в същото време никой не се опитва да помръдне закостенялата ни система и да използват енергията и ентусиазма за работа на бъдещите лекари. Летния стаж на студент по медицина в България е 1 месец, в Германия това лято синът ми изкара 2 месеца стаж, едва сколаса да се върне навреме за първия учебен ден.Там го питали това и това правили са в България, каза че на всички въпроси отговарял с не, чак му станало неудобно от реакции, които забелязал. В Германия е правил ехографии и записвал данни, взимал е кръв, слагал абокати, присъствал е на операции, но не на  в другия край на залата а непосредствено до масата. Дори са му позволили да хване с ръка биещо сърце... При нас студентите ги използват за разнос  на пациенти до скенер и ЯМР, да тичат по стълбите до лабораториите и регистратура, горе-долу като безплатни санитари. При нас, ако някой от преподавателите е зает, упражнението се претупва за полови час или просто се пропуска и доста време изкарват по кафетата около болницата. Това като една малка част в разликите между българското и немското медицинско образование.
Синът на човека, който се занимава с компютрите ни учеше IT, наскоро баща му сподели че в програмата им още учат за флопи дисково устройство, а момчето само сглобява компютърни конфигурации и такова нещо е подигравка с интелекта му, обмислял да напусне  специалността...
Да, вярно е че тук учат чуждестранни студенти, но примерно тези в медицинските университети не са се класирали в собствените си страни, у нас  ги приемат не с изпит, а с някакви въпроси от обща култура. в немския изпит примерно трябва да могат да се справят с въпроси от химия, физика, математика, биология, IQ също се отчита, ориентиране с графики и диаграми и то със засичане на определено време, а за да бъдат допуснати до изпит трябва пълен отличен в дипломата...Всъщност чужденците не биха се справили и с българските изпити по химия и биология от КСК, които са много трудни и подготовката за тях е около 2 години, с материал който не се изучава в стандарното средно образование....
Докато беше ученик, последната година в училище имаха току що завършила в Германия психоложка, беше ги посетила в часа на класния и се оплакала че е хвърлила един вагон пари за това образование, а работа няма. Казала, че ще  учи немска филология, ще завърши и педагогика и с трите неща се надява да си намери хубава работа. Децата на семейни приятели, които завършиха психология работеха по някакви доброволчески прорами, а се издържаха с работа  по търговски обекти. Това са само моите впечатления и то само няколко случая, а знам, че нещата са много по-зле. Лошото в момента е това, което се случва в Западна Европа и както вече никой не крие, по-лошото предстои и това в момента е  само началото...

ПП Забравих да кажа, че преди около 2 месеца в този подфорум, имаше тема пак за психология, вероятно е минала  на следващата страница, потърсете я имаше споделени доста мнения. Бях шокирана да разбера първо че тук в България не се учат различните разклонения в психологията и още повече се шокирах че може да се завърши  бакалавър нещо друго, примерно социаелни дейности, или някаква икономика, да се изкара една магистратура по психология и се получава  дипломиран магистър- психолог

Всичко е строго индивидуално.
Най-вече зависи от теб как ще се пласираш на пазара на труда.
Дипломата вече нищо не гарантира ако си без качества, опит или пък други умения.

Кое по-точно имаш предид? Протестите и имигрантите ли? Точно сега гледах, че са нападнали и Ница и рушат. А аз тъкмо се интересувах просто от интерес от университета там.