Сега нали си спрях алкохола, та няма кво да ме сгрее, ама си викам - чаша винце не е грях. Преди зимата като се върна от шейните, дома седнем с моя и опънем по един коняк - ами нов човек си ставам.
И си се трупа нервно напрежение един вид, СПА - то минахме на еднодневно - добре, че Термата на Костенец пак я отвориха, не е като преди три дневен кеф, ама бива. Човек изпуска парата.
И с това учене - това дете направо не знам, добре че има батут на двора и люлка, че като се върне поне час навън прекарва иначе да сме се избили.
И тия във фитнеса вдигнаха цените, гадовете, че само върху железата мога безнаказано да си изливам яда и гнева, и върху тренера де, ама той е перде и половина и е свикнал с вкиснати лелички и артритни бабички - Господ здраве и медали да му дава.
Като знам през пандемията как полудях от тоя локдаун, сега пак има локдаун, ама икономически ...И почва яката да ме пере съчмата.
Излях си душата и ми олекна! Пуф!
Но пък после ще ми е мъчно!