гнева най-вероятно се дължи на моментен или продължителен спад на прогестерона, който е успокояващият хормон, той така или иначе спада доста преди естрогена, предписват го точно за туширане на тези отчайващи настроения, които идват изведнъж и сякаш отникъде, в които ти иде да избиеш зъбите на някой, който обаче хал хабер си няма даже, че те дразни
сега като чета как дамите тук казват "искам никой да не ме занимава със себе си", "искам да не ме закачат" си дадох сметка какво точно провокира у мен такъв гняв - думата "искам", използвана в контекст от някой към мен - примерно че искат аз да направя нещо, директно паля само като чуя, именно с това си го обяснявам - в последните 30 години непрекъснато някой е искал нещо от мен - съпруг, дете, родители, баби, клиенти, и съм се съобразявала нон-стоп и съм се отдавала напълно, изведнъж обаче вече не мога и не желая да е все така и съответно самото настояване да ме занимават с неща, които някой друг иска, ме влудява, а прогестерон, който да ме омекоти и направи кротка - вече няма, ех
Препоръчани теми