Имам нужда от вас.Как да им кажа?

Как да им съобщиш? Това зависи от вашите виждания за техните ангажименти към бебето. Ако сте финансово независими и можете да се справите без тях - просто им го съобщавате и толкова.  Ако ще зависите от тях, ще трябва доста повече да ги убеждавате, че точно сега е момента за бебе, че приятелят ти е подходящия мъж за теб и т.н. Едно е сигурно: че трябва да сте заедно с бъдещия татко на всички тези разговори.

И все пак, няма нармална майка, която да предпочита детето й да направи аборт пред това да роди в подобна на твоята ситуация. На теория всички майки обясняват за съсипани животи, аборти и т.н., но като опре до тяхното дете, почват друга песен да пеят.

Когато аз съобщих на майка си бях абсолютно независима от нея във всяко отношение, почти бях завършила образованието си, на 23, но си имах известни притеснения как тя ще реагира. Очаквах обяснения как не е сега момента и други подобни. За моя изненада тя го прие много радостно. За нея от онзи ден нататък нямаше по-важно нещо от бъдещото бебе, и досега внукът й е номер едно в приоритетите й.

Ама откъде накъде на 22 ще се съобразявам какво включват техните планове? То в тяхните планове може много неща да не влиза или обратното...

Абсурдни са тези притеснения.

milli_vanilli, толкова страх говори точно за зависимост. Сигурно няма по-строги от моите родители. Но никакви родители не са в състояние да ме накарат да правя аборт колкото ще да са строги, каквито ще сцени да правят и да се тръшкат ако ще колкото си искат.

Предполагам че в страха си преувеличаваш реакцията и на своите родители.

Ами ако беше на 16?

Мисля че трябва да сте заедно с приятеля ти.Аз  първо казах на майка ми ,но тя никога не ми се е карала, после двамата  с приятеля ми на баща ми.

Да направиш аборт заради майка си пък ми се струва най- глупавото и най абсурдно нещо!!! Остави я да си мърмори и да се оплаква, че има сърцебиене(доста егоистичен подход от нейна страна!!!). Оплачи се и ти, че сега, когато си в такова деликатно положение най-важното за теб и за бъдещото бебе  е спокойствието и смяташ, че е брутално от тяхна страна да се държат с теб по този начин. Обясни им, че тяхната задача е била да ти осигурят щастливо и спокойно детство, но не е вече тяхна работа как ти ще наредиш живота си и че това дете и то сега е част от твоите планове и те нямат право да ти се месят. Кажи им също, че тяхната безпрекословна подкрепа в такъв момент е много -важна за теб, защото те са най-близките ти хора.
Аз бях в аналогично положение- майка ми ми беше "наредила" живота според нейните виждания. Нищо от това не се сбъдна. Тя беше планирала, къде ще живея, дори къде ще работя  , когато в един прекрасен мартенски ден  се качих на автобуса и се озовах в Австрия. Вече повече от 10 години майка ми не може да го приглътне и гледа на "откъсването ми" от тях като най-голямата грешка в живота ми. Аз обаче не смятам, че беше грешка и се чувствам щастлива и най-вече свободна. Почувствай се така и ти, когато кажете на родителите ти новината за бъдещото бебе. Понякога това, което родителите мислят, че е най-доброто за детето им всъщност не е най-доброто.

Има и друг вариант- кажете им след като мине третия месец.

Успех и горе главата! Сега си в началото на бременността, не си позволявай да си тъжна. Знаеш ли какво прекрасно изживяване е като започнеш да усещаш как малкото човече в теб помръдва  , нима заради майка си би се отказала от това ???

Не е нормално да се страхува, ако е независима. Но ако докато е в майчинство, ще трябва те да купуват памперси, храни и дрехи на детето, ще се съобразява не, ами направо ще им се подчинява.

Мила, ти прочете ли ми добре поста? Ти какво си готова да жертваш- детето си заради здравето на майка си? Или си мислиш, че ако направиш аборт, щом го поискат, отношенията ви няма да са опяване, дуднане и т.н? Тая твоя майка, ако си й мила, ще си даде живота за твойто щастие! Разбираш ли?

Взимай половинката, както и пиене и ядене и отивайте при вашите ухилени до ушите, гърмете шампанско, подскачайте от радост- "Не можете да повярвате какво ни се случи ..." не ги оставяй да вземат думата, надявам се вашата радост да ги зарази, преди да са започнали с упреците 

Ако е станало непредвидено- в никакъв случай не казвай! Ако питат- планирано е и точка 

Имай предвид и че докато не чуят, че наистина ще имат внуче, реагират малко заучено, в действителност може да стане друго 

Честито и лека бременност    

и от мен ЧЕСТИТО.
Взимай бонбони и отивайте с таткото да им кажете.Ако го искате двамата толкова много - покажете и те да го видят.
Ако заподозрят и най-малкия страх - ще го използват.
Ама така е - родители.
Те все пак се тревожат за теб и за това реагират по този начин.Но не се давайте.Горе главата и лека бременност.

Редовно обучение ли си?
Майка студентка има право да взима и майчинство и стипендия за майки от 90 лв. Ако си в държавен университет.
Гадно е такова положение - взимаш веднъж решение  и го следваш пък каквото ще да става. Не може постоянно да се люшкаш.
Един ден детето да се роди (живот и здраве) всичко се забравя. Дошло - дошло - било е времето.
Бабите обичат внуците повече от децата си - поне такива са моите впечатления.
Бъди смела и много СПОКОЙНА - няма нужда от допълнителни проблеми с нервите.

Ако следвах плановете на майка ми за мен ... Господ да ми е на помощ 
Разбирам те , моята майка е същата . Все нещо не и е наред , все гледа на хората в паничките ... Не може да стои без да дудне , без да е недоволна за нещо , без да има интриги 
Начинът е един - заявяваш им го , казваш - така сме решили и точка . Ако се опитва да те трови - бягай далеч , защото няма да се спре , а това ще се отрази на отношенията в твоето семейство , да знаеш .

Какво има да се тормози толкова - майка ти е , трябва най - важното за нея да е ТИ да си щастлива !

Аз бях на 21, когато разбрах, че съм бременна. Бях си в къщи с родителите ми, отидох до тоалетната, направих си тест и когато излезнах  в коридора се засекох с майка ми. Попита ме какво има явно не съм изглеждала добре. Казах и чисто и просто "Бременна съм!". Майка ми започна да реве, дойде баща ми той ме гледаше странно, брат ми се смееше аз въртя очи 
Седнахме поговорихме, след това се обадих  да кажа на таткото и така. Не е толкова страшно

Ако си сигурна в решението си- няма от какво да се страхуваш. Отивате с бъдещия татко и им поднасяте новината. Ако не се зарадват- за тяхна сметка си е.

Мило момиче, толкова ми напомняш на мен самата от преди няколко години! Напълно ти влизам в положение! Първо - запази спокойствие - може пък да не реагират толкова лошо, колкото очакваш. Второ - трябва да помниш през цялото време, че това е твоят живот и твоето решение. Ти си господар на живота си и сама вече решаваш какво искаш от живота и как да го постигнеш. Това, че ще имаш дете, не значи че животът ти свършва, че няма да завършиш образованието си - или с две думи - това не е край, а начало на нещо прекрасно, което безкрайно ще те радва и ще осмисля дните ти. Трето - колкото и да са шокирани вашите от новината, ще го преживеят, никой няма да вдигне кръвното, а ако го вдигне - има лекарства - ще си го свали. Като мине първоначалния шок, ще приемат новината - няма къде да ходят, ще се примирят и с времето дори ще се радват заедно с теб - това е сигурно. Помни, че им поднасяш прекрасна новина, дори и да не го осъзнават в момента. Не си направила нищо лошо, тъй че не се чувствай виновна, а се радвай на най-прекрасното нещо, което ти се случва! Успех!

Напълно подкрепям казаното. Не може да допуснеш майка ти да напътства живота ти, тя трябва да разбере, че вече има голям човек на среща си а не детенце. Смело и напред, важно е таткото да те подкрепя.

Няколко практически съвета:

1. Кажи им след времето, в което би могла да направиш аборт - например към края на 4тия месец.
2. Кажи им поотделно - първо на този, който ще те разбере и ще го приеме нормална и след това за другия направи специално съобщение, например на вечеря, на която ще присъстват всички. За подкрепа можеш да поканиш и верни приятели/приятелки/съседи.
3. В никакъв случай не се карай с майка си. Измисли нещо от рода на: много съм ти благодарна за грижите, моля те да ми помагаш, ще ми бъде много трудно, но разчитам на теб.
4. Изнесете се някъде за почивните дни, докато бурята отмине.

Ако нищо не свърши работа, помни две неща:
1. Най-важното нещо за една жена е желаното малко човече, което расте в нея. Не се поддавай на чужди мнения или решения.
2. Когато имаш собствени деца, тогава ще разбереш собствената си майка.

Успех от мен и пиши как си се справила.