"Движение на българските майки"

В понеделник ще си го взема и аз...хм Ентусиаст...не съм го чувала, ама нали и ние сме такива!

Привет от мен. Тази седмица, освен всичко останало, Илия (на малката Деси мъжа й) се беше обадил да каже, че Алекс не бил добре, имал температура и викали Бърза помощ. Помолил през уикенда да мина оттам. Аз така или иначе си ги проверявам всеки уикенд вече, та мислех и без това да ида. Оказа се, че Алекс много бързо се оправил, вчера нищо му нямаше. Яде пюрета и каши с удоволствие, пие Фризо и няма никакви проблеми с него. Изглеждаше много добре детето, веднага му се е отразила добрата храна!!!! Благодаря ви, момичета!     Обривът му се е оправил, абе беше супер детето. Как нямам в момента с какво да ви го снимам  Ще взема нещо с камерата да измисля, някво кратко филмче да снимам и да го кача. Да, така ще направя следващия уикенд!
Видях се и с Павлина. Тя се е свързала тази седмица с Анимус, защото както някои от вас си спомнят, нейният приятел Петър, който е и баща на детето й, я тормози постоянно и побийва понякога. Оттам са й обещали да й помогнат и този вторник има среща с тях. Имаха нужда от памперси. Аз вчера нямах време да мина да й купя, но й оставих някакви пари. Оказва се, че не си е плащала наема през всичките тези години престой в ДВН-то и сега трябва да плаща огромна сума - над 670 лв! Ако не ги плати, сигурно ще я гонят...  Мишел е добре, смее се с огромна усмивка както винаги. Личи си, че е много обичано дете, лъчезарна е много. И нея ще снимам да я видите. Сладурковци големи са с Алекс.
Момичета, страхотни бебета си имаме 
Благодаря ви още веднъж за храните, които събрахме. Има огромна полза, нещата отиват по предназначение, а децата са нахранени и щастливи!!!!!!!!!!! 
Ще се радвам да им организираме нещо за Коледа - някакви храни и подаръци. Какво ще кажете? Да не забравяме, че Алекс става на 1 годинка на 31 декември!
Това ме посеща да ви питам дали отнякъде може да намерим проходилка - на Алекс му е счупена, а там е много удобно за Деси да го сложи в коридора в проходилката и той да се разхожда. Стаята им е ужасно тясна, а той не иска да си седи в леглото (разбираемо...). Дъъъъългият коридор на етажа им е спасението, но както се сещате, там не може да се лази. Само проходилка ги оправя.
Имайте ме предвид за базара също за помощ, стига всичко да наред с мойте у дома. Не виждам да имам какво да продавам у дома, но мога да помагам с други неща евентуално, а може би пък и да купувам 
Хайде, засега чао.

Не, че искам да съм песимистичо настроена, но като гледам на къде вървят нещата - то е ясно, че ние ще си изкупим нещата по между си!
Има по-малко от месец все пак! Дано да се посъбере аудитория!

Между другото сега ми хрумва...няма ли как да направим някакви материали-релкамни, които да раздаваме примерно от предичния ден или същия долу на входа...и около билетния център?! Там винаги има много хора!
И аз нямам много за продаване, но нали не се съмнявате в търговския ми нюх! Пък и съм достатъчно нахална!
Брошурки също мога да раздавам!

 

Vese,imame gotova strategia za bazara.
Ot ponedelnik pochvame (nai -veche Linda) s materialite i puskaneto na infoto po medii i izdania razni.........

imame idei,triabva ni malko vreme da gi osashtestvim s obshti uslilia razbira se

davay idei,haide

Ще звънна на Линда да се разберем! Тука няма да си пиша идеите, да не ни ги вземе някой!
А всъщност още нищо не ми е хрумнало! Обаче ще направя една мозъчна атака и все нещо умно ще имъдря!

Единственото, с което май мога да помогна от медиите е агенция Фокус!

Иначе си мисля повече за онова дето ти го предложих по телефона...за домовете в Сливен и най-вече Медвен! Съдията по футбол, дето ни е семеен приятел е от Сливен, освен това и кмета познава! Но първо трябва да го измислим как да бъде организирано и после да говорим с тях! В крайна сметка...аз мисля да им кажем и на двамата, че от тях се иска само да са като реклама на кампанията! Все пак са медиини личности...все си мисля, че чрез тях би имала подобна кауза по-голям успех! Нали директорката каза, че сливенлии знаели, но нехаели...

И това трябва да го измъдря до преди Коледа, защото след това излизам в творческа "почивка" за един месец! В сесия съм до 22.01.!

Vesi,imay malko tarpenie i ........... newsm78misli.
shte se sabirame tazi sedmitza i shte ti kaja koga i kade da doidesh.
shte obsadim vsichko

Ок, аз мога понеделник вечер, вторник след 12 часа, сряда вечерно време, четвъртък мога преди обед или след 16 часа...петък след 13 часа! Събота и неделя съм фрии...
Мислехме в петък да ходим с Мариета до Доганово!
Тази седмица трябва да ходя на лекции, защото миналите се поизмъкнах покрай Дрен, Слатино, Кочериново и Доганово! Затова ми е по-заето, но предполагам, че ще мога да се измъкна и този път!
Нещо са ме ударили лудите и мисля като побъркана, даже започнах да уча за сесията, за да си помогна от сега!

Приятен следобед!

За да сме наясно :

Бройте ме и мене за коледния базар.
И при подготовката, и при провеждането.

Ако дребунка е здрава, мога да съм там през целия ден.

Пък, колкото до артикулите, все ще изнамеря какво да предложа за продаване

Само да уточня, че проходилка за Алекс се намери.

Момичета понеже не знам къде да пиша ще пиша тук. Днес с Мамма, Татти, приятелка на Мамма фризьорка и мъж ми бяхме в Доганово. Децата са прекрасни. Приятелката на Мамма - Дора подстрига към 20 дечица и станаха още по-прекрасни. С Мамма пък лакирахме всички момиченца, а някои дори по 3 пъти . Занесохме им дрехи, сладки неща, списания и книги. Аз доста си поговорих с едно момиче - Марина на 15 години и много ми хареса. Много добро и възпитано дете с много тъжна история. Рай е много сладко хлапе също. Карамфил ме заведе до магазина да купим нещо безалкохолно и ми разказа за себе си и семейството си.
Беше много хубаво, тръгнахме си щастливи от добре прекарания ден, децата ни изпратиха до колите и мисля, че бяха радостни, че сме били там За първи път бях в такъв дом, но със сигурност не и за последен
Снимах дечицата, но не с цифров апарат така че снимков материал няма да има

Това си е сякаш някаква закономерност...отиваш за първи път и никога за последен!

Що не мога да се сетя коя беше Марина? Да не е едно момиченце със светла, средно дълга коса и сини очи?

На мен Рай предпоследния път ми каза "Како, знаеш ли, че аз не съм виждал татко"...а аз ...и той продължава "Како, татко ми е в затвора"...и аз като последния идиот, вече не знаеща какво да каже изръсих, че сигурно е защото е направил нещо лошо!
Кофти ситуация...

Нямам търпение да отида и да ги видя!

         

IUle,radvam se,ches te prekarali chudesno s detzata.


"За първи път бях в такъв дом, но със сигурност не и за последен "
Znaesh li,che ot tam pochna vsichko,ot tezi misli  sme se vodili 2 godini.Samo che umnoji detzata ot Doganovo po 3

Rai,Karamfil i brat im Raicho za strahotni momcheta.
spiram...........vajnoto e,che ste bili goliama banda i radost za detzata 

малко зад гърба на мамма


ед. by me ... ми простено ми е ве, малко ми се дреме

Ето ме и мен.
Няма фото-репортаж, но изживяването е трудно с думи да се опише, камо ли да се придобие вид за емоциите от снимки.

Изкарахме цял ден в Доганово.
Бяхме аз, Татти, jullianna, съпругът й и нашата фризьорка - Дорето.

Естествено, посрещнаха ни с радостни възгласи.
В началото настъпи малка суматоха и някои от децата се дърпаха, че даже и плакаха, че не искат да се подстригват, докато не им обяснихме, че не става въпрос за подстрижка късо, а само за оформяне на косата в хубава прическа. Тогава вече започнаха да се бутат кой по-напред да седне на стола.
Започнахме от най-малките.
Гинчето изплака малко повече сълзички след подстригването, защото се наложи да й подкъсят доста косичката, ама накрая вече се смееше, ходеше да се гледа на огледалото и казваше, че много се харесва.

Дорето (фризьорката) ги подстригваше, Татти ги сушеше със сушоара, а ние с Юлиана си бяхме занесли лаковете, пилички, памук, лакочистител и т.н. и лакирахме госпожиците. То не беше лакиране, рисунки, писане по ноктите на сърца, звездички, имена и какво ли не.
Голяма веселба беше, голяма суматоха. Дечицата с едни грейнали очи, щастливи... По едно време имах чувството, че направо ще ме смачкат - всички искаха, ако може едновременно да са седнали в и до мен или да са ме прегърнали. Говорихме си, смяхме се, рисуваха ни, рецитираха, пяха, танцуваха. Бях взела малко шноли и няколко диадеми и малките госпожици така се преобразиха - придобиха съвсем различен вид и бяха толкова, ама толкова щастливи - очите им едни такива блеснали и искрящи. Е, не мина и без малки инциденти - на няколко пъти малко се поскарахме с едно-две от децата, защото счупиха два лака, въпреки молбите ни да не пипат лаковете, ама.... това да е.

Краси също умря от кеф. На него му занесохме едни карти, но повече го зарадва това, че му дадох едни мои сребърни обеци, един пръстен, едно герданче и едно течно червило да ги подари на гаджето си (Надя). Нея я нямаше - бяха в София доколкото разбрах на курс за шивачи.

С Юлиана бяхме взели и разни лакомства - бисквити, вафли и т.н., както и 10-15 книжки и една торба със списания за по-големите. Тях ги оставихме в учителската стая и казаха, че лакомствата ще им ги дадат по-късно, а книгите Илона ще ги опише и заведе към библиотеката.

Емоцията обаче беше невероятна... толкова бяха щастливи и превъзбудени.
Всички с модерни прически, особено мъжете - то не бяха гелове, бръснати линийки и т.н. На момичетата изправяхме или начупвахме коси - направо превърнахме дома в салон по красота.

Дорето успя да подстриже около 20-тина дечица, следващата неделя - останалите ще оправи.

Накрая бях хваната, направо като арестувана бях, от поне 5-6 хлапета, които ме държаха и направо не можех да ходя. Всички искаха ако можело да им стана кръстница, всяко викаше "това е мойта кака" и даже не искаха да ми дават да си тръгвам. Веднага ми измислиха място - къде да остана да спя при тях. Едно от момиченцата (леле колко съм зле с имената - не помня никак имена - ето това с червената блузка как се казваше? ) ме попита на колко съм години.... казах й - на 29 и тя заяви, че искала и тя да бъде на толкова. Тамън започнах да й обяснявам да не бърза да пораства и колко много ми се иска аз да съм на 9, а не на 29, когато тя каза "Аз не искам да съм голяма, но искам да съм на толкова години, колкото си ти, за да сме сестрички-приятелки".

Денят и изкарването в дома наистина бяха невероятни, а Рай беше направо като лепка-маймунка - не ми слезна от врата.

Е, най-накрая, към 4 ч. следобяд вече бяхме доста изтощени и трябваше вече да си тръгнем, естествено изпратиха ни също толкова шумно и емоционално, както мина и денят и след изтръгнатите хиляди обещания, че пак ще отидем.


Благодаря от сърце на Мария и Роси, че създадоха всичко това и покрай тях и ние имаме възможност да се докоснем до света на тези деца и да им направим деня малко по-усмихнат! 

Ех, момичета, тези деца са толкова специални и толкова прекрасни. Веднъж усетиш ли ги близо до себе си, докоснеш ли се до техния мироглед и до техните сърца, то е до живот. От 97 г. съм непрестанно с такива дечица около мен. Вече си имам завършили "каки и батковци", с които продължавам едно искрено, дълбоко приятелство, на моето "равнище" така да се каже - в смисъл, че са ми вече като лични приятели, а не като деца, за които само да се грижа. Много ги обичам. И ужасно много се радвам, че се увеличават хората, които да могат да дарят от себе си на тези безценни създания.

Искам да ви поздравя с едни думи на Майка Тереза:

Струва си да си милосърден...

Хората са неразумни, нелогични и егоистични,
въпреки това обичай ги.
Когато вършиш добро, ще ти припишат егоистични мотиви и задни мисли,
въпреки това прави добро.
Когато имаш успехи, печелиш фалшиви приятели и истински врагове,
въпреки това имай успехи.
Доброто, което правиш, утре ще бъде забравено,
въпреки това прави добро.
Честността и откритостта те правят уязвим,
въпреки това, бъди честен и открит.
Това, което си построил с дългогодишна работа,
може да бъде разрушено за една нощ,
въпреки това продължавай.
Твоята помощ наистина е нужна, но хората може би те нападат, защото им помагаш, помогни им въпреки това.
Дай на света най-доброто от себе си, и те ще извадят зъбите ти,
въпреки това, дай на света най-доброто от себе си.  

Мойте искрени прегръдки и целувки за вас. Продължавайте все така! 

Само една вметка: има моменти, когато ще се почувствате изчерпани или наранени, уморени от болката и страданието. Споделете с някого. Не оставяйте тези чувства да ви спрат от доброто, което правите. Разрешение има на всички проблеми. От някои деца ще бъдете използвани, други пък ще ви дадат всичко от себе си. Много неща мога да споделя с вас, но вие сами лека полека ще започнете да различавате нещата около себе си. Споделяйте!