Защо много мъже са темерути?

Прекарвай време с децата си и не му обръщай внимание. Нещата ще си дойдат на мястото като завършиш.

Може би при теб е така.Но едва ли при повечето жени...След като срещам много въпроси свързани с мъжете в този форум(а и не само в този)-защо били такива,защо били онакива...Просто си правя изводът.Аз ако бях на това положение щях да се замисля как да се държа с него, защото  заради детето си бих понесла и да ме унижават,само то да има какво да яде,къде да спи да се къпи,да играе...
 Просто така съм възпитана от майка ми,която много обичам.Тя заради мен и брат ми се е жертвала.След като се разведе с баща ни и си намери друг.В началото всичко беше добре,но с годините изстинаха един към друг.Той постоянно пътува,няма го с месеци.Като се върне се пропива,унижава я...И защо мислиш майка ми е все още с него?Защото тя работи за 250лв. месечно и ако не е той нямаше да може да издържа брат ми студент,нямаше да може и на мен да помага,а пък да не говорим и за нея как щеше да живее...
Просто според мен повечето мъже са еднакви.На пръсти се броят свестните.
 Ти може би  не си изпитала това на гърба си и за това така разсъждаваш.Защото с годините много неща се променят в отношенията на мъжът и жената.В началото е любов,после обич,дете,две деца ,три деца, ама вече накрая само остава привързаността един към друг.Дано при теб не така.Дано винаги да сте щастливи със съпругът ти.Но така ми каза майка ми-"Където има къща-там излиза и пушек"

Eй за това говорим. Ама вие на колко сте години?  Брата-студент не може ли да работи почасово някъде, за да изкара парите, необходими му за учебници? На бас, че не пропуска купони. Сигурно си има и гадже, което извежда навън. С парите, за които майка му търпи унижения.
А ти как се решаваш на дете, когато чакаш все още на мама?  Защото с 250 лв една сама възрастна жена може да живее сравнително сносно. И няма да е нужно да търпи мизериите на т.нар. си съпруг. 
Не ви ли е съвестно, бе, хора?  Жената е търпяла мъки, за да ви изгледа до 18 год, когато всеки човек си поема пътя. Вместо вие да й върнете жеста и да й осигурите спокойни старини, продължавате да "цицате"  още и още. Докога?

Ако купуване на АМ 1 път на месец за теб е помощ-мерси.В момента не мога да работя ,защото съм в майчински,пък и не се надявам на мама.Така че завися от съпругът си(което не ми е хубаво),защото преди работех и каквото си спечелих отиваше за вкъщи и за мен(както и неговото).даже си и правихме разни подаръци.А до брат ми-да работи и да има си гадже.Нали това момиче трябва да го извежда.Пък отделно трябва да си плаща разходите-храна общежитие,телефони,пътни,пътни като се прибира във Варна и т.н. или кво да се затвори като скот? Да си зареже приятелката,да не си идва,да не яде,да не излиза...Ами много ясно,че майка ми ще му помага,даже и баща ми(ако му беше съвестно,но уви).Виж какво аз не искам да споря с никой,просто ти казвам колко е труден животът в България.добре,че попаднах на свестен мъж поне в отношението да държи на семейството си.На другите недостатъци МАЙНАТА МУ.Не ми пука дали ще е темерут или не.Важното е да си гледа жената и детето.А пък дали ще ми помага в домакинската работата,дали ще е мързелив или непукист ми е все тая.Ако толкова ми липсва сексът ще си намеря любовник(никак не ми е трудно-само да искам).Обичам го ама и аз имам своите нужди.Важното за мен е дъщеря ми да расте ЩАСТЛИВА!!!

Разбирам фактите, които описваш, но за мен това са оправдания. При желание винаги има начин. Казвам го, защото вярвам в това. Не ми е ясно защо една млада образована жена приема да работи за 300 лева и после страда душевно от неразбиране или грубо отношение. Жертването е безсмислено.

 

Очите ми са изморени и трудно чета, но от написаното до тук от авторката ще споделя, че й се възхищавам, и също така я съжалявам. Да си далеч от близки и приятели, да живееш в отвратителна семейна среда, да се мъчиш, в името на децата си- е за това се иска много воля.
Аз бих работила и учила едновременно, в името на децата си и собствената реализация. Но да търпя подобен ПАРАЗИТ- НЕ! Извинявам се, че ще бъда крайна, но не мога да се стърпя и ще кажа, че мъже като "темерута" за мен са нищожества, които не заслужават да бъдат хрантутени, още по-малко да държат сметка за изкараните от жената пари. МЪЖЪТ ТРЯБВА ДА ХРАНИ И ЗАДОВОЛЯВА СЕМЕЙСТВОТО ,ОСНОВНО!
ДИВАК!!!!!!!!!!!!!!!

Знам, че не е лесно. То ако беше, да си го направила вече, но нещо трябва да се промени в живота ти, защото не само не си щастлива, но и не живееш - ти просто оцеляваш. А децата сега не са ли пак на занималня - нали докато те няма той не се занимава с тях? Щом в момента не можеш да се махнеш, вземи го строй в 3 редици и да помага по-малко или по много. Ако трябва и с бойни действия - спираш да готвиш за него, само за вас, спираш да го переш и т.н.

И как понятието "свестен мъж" и "гледа си жената и децата" се връзва с мързела, непомагането в домакинството и непукизма от тея факти? Не че се заяждам, но за мен свестен мъж е точно този, който помага или по-скоро се включва наравно в живота на едно семейство.
И би ли била щастлива дъщеря ти, ако майка и е нещастна и унижена и тя вижда това всеки божи ден? 

Рева си тука и се чудя защо трябва да има и това в краткия ни земен път.
Вярно е и съм съгласна с абсолютно всичко казано преди мен,
защото живота ни не е черно бяла лента и всичко това е истината за него: болката,
рутината, лъжата, безразличието и НЕУВАЖЕНИЕТО, безпаричието, зависимостта (под една или друга форма)
както и радостта от него: децата, от това че сме здрави, че сме свободни да взимаме решения за живота ни, да имаме приятели с които да споделяме живота, а дай Боже и човек до себе си.
Много сили, успех и късмет пожелавам на специалната
(от днес нататък за мен) canadianmom

Аз не бих се съгласила с мненията преди моето. Хората, за да са някакви има причина...защо един човек се променя, бил е добър сега темерут...Защо за щастието на семейството отговорен е само съпругът? Едно семейство трябва да се отглежда, едни взаимоотношения трябва да се градят и за това имат отговорност и двамата, а ако единият сее оттеглил има си причина и тя надали е само в него.
Казваш, че той живее на твой гръб, а в същото време заплатата му е колкото твоите приходи?
Вярно, че повечето отговорности ти ги поемаш...
Мисля, че е много лесно да драснеш чертата и кажеш край. В нито един пост не прочетох, да кажеш някой твой недостатък, а идеални хора няма. Това ти го казвам не, за да те обидя, а да те предизвикам да погледнеш нещата и от друг ъгъл.
Съпруга ти наистина може да е неспасяем случай, но вместо да ходиш в организация да те спасяват, иди при психолог за семейна консултация и виж как можеш да спасиш от брака си и тогава ако нещата са наистина неспасяеми,  бегай!
Вярвам, че ще се справиш! 

Ами да ти кажа за мен е свестен,въпреки,че го мързи вкъщи и не ми помага изобщо.Но не мога се оплача за това,че винаги купува каквото трябва за вкъщи,пари ми дава ,за да мога да излизам.Извежда ни с малката на разходка,като има кой да я гледа даже и на дискотека отиваме.Така че всеки сам си прави изводът...

Знаеш ли, ако не бях чела цялата тема, щях да си помисля, че става въпрос за домашен любимец  Като си вземеш такъв- извеждаш го на разходка, купуваш му храна и т.н. , с две думи осигуряваш му необходимото, за да живее и си идеалният стопанин. Обаче ми се струва, че при хората би трябвало да е малко по-различно - за да покажеш, че уважаваш някого, че този някой означава много за теб, редно е да си поделяте и задълженията, и отговорностите...не само разходките    Ако това беше моят мъж, нямаше да го нарека идеален,но това си е мое мнение, все пак.

Благодаря на всички за мненията. Никога не съм си мислила, че нямам недостатъци, такъв човек няма. Въпроса е дали можеш да търпиш недостатъците и дребните дразнещи навици на партньора си, дотам опират нещата, а не до безгрешие. Да не говорим, че човек се променя с времето:преди да имам деца издивявах ако покривката е 2см по-наляво примерно, или нещо не си е на мястото. До такава степен, че като се прибирах изнервена от работа, си пренареждах шкафа с консерви и ги подреждах по азбучен ред (опитах по големина, но не ми беше удобно като търся нещо). Сега сам много по-разпиляна, просто имам други приоритети, а мажа ми продължава да издивява, ако оставя телефона в десния ъгъл на масата, а не в левия , като него, като мен пак тази дребнавост ме дразни.Но това са дреболии, на третия път не им обръщаш внимание.
Това, което ме наранява, е че винаги говори подигравателно-снизходително, че нищо съществено, значимо, не мога да споделя с него, с една дума не ме приема на сериозно.
Аз не искам да ми се прибира с букети рози или по 10 пъти да ми казва, че ме обича, искам да сме приятели. Това много ли е?
Живее на мои гръб в смисъл, че е като на хотел, да не говорим, че децата са колкото мои, толкова и негови, поне на тях да обръща малко внимание.Аз не искам да ме разходя, мога сама да го сторя, не съм куче нито малко дете, няма да се изгубя. Децата си да разходи, от 9 години имаме дете, после и малкото, за това време са излезли с баща си 4-5 пъти, не повече.
Съгласна сам, че майката е основното присъствие, ама бащата като абдикира съвсем, той за какво им е, на тях, айде, не на мен.
Взаимоотношения наистина се градят всеки ден, но от ДВАМА души, и двамата да го искат, иначе и всички мастити психолози на куп не могат да направят нищо.
Извинете ме за дългия ферман.

Моя приятелка някога ми даваше съвет за брака "Не си избирай съпруг по положителните качества. Тях очевидно ги одобряваш, нали затова си го харесала като си го срещнала  . Избирай си съпруг по това, да няма такива качества, които дори и да са най-малките и незначителни на света, ти не можеш или не желаеш да приемеш."