Защо много мъже са темерути?

Милите, много ми стана мъчно zа вас. Но мъчно ми е не zа това, че мъжете ви са темерути, а zа това, че някои от вас са се примирили с това, други слава богу са намерили сили поне вътрешно да се бунтуват, но нямат сили да направят първата крачка към промяната(каквато и да е тя). Много са ми жалки такива жени...

Авторката искам да посъветвам да търси спешно органиzации zа малтретирани жени, zащото миличка, ти си малтретирана. Не е нужно да те удря, zа да се нарече малтретиране. Мила, ти си отдавна си стигнала дъното, по дълбоко няма. Търси хора, които могат да ти помогнат, zащото явно сама не можеш да се справиш. И в това няма нищо срамно.

Желая ти да упрееш да се иzмъкнеш от дупката. Животът е толкова прекрасен, че не си zслужава да пропиляваме и секунда от него 

Здравеите! Знам колко е прекрасен живота- беше някога мноооого отдавна! Не мислете,4е не съм била щастлива със съпруга си,напротив!!! Искам да кажа,4е в един момент идва рутината,задълженията,отгожорностите,забързаното ежедневие и  ...... се слу4ват и такива неща.Разли4ни характери, разли4ни потребности,разли4ни ценности;караме се с приятели,роднини,с маиките си,с бащите си.......Така е приятели,животът е такъв!

Стига бе, хора, не мога да повярвам! Не искате ли да сте щастливи? Животът е толкова кратък и ни е само един, как може с лека ръка да го пропилявате????
Относно това, че жената е финансово зависима от мъжа - това мога да го приема единствено и само по време на първата годинка на детето. А и тогава не е сигурно. Я вижте в самотните родители колко майки се справят сами.
Ако трябва да избера между това да живея с мъж, който ме няма за нищо и да имам много пари и това да живея мизерно, но сама с детето си, секунда колебание нямаше да имам.
Затова се чудя и се мая като чета Вили_05.

А за авторката мога само да кажа, че е очевидно изключително умна и борбена жена и е според мен е повече от явно, че няма да е в това положение дълго време - прави крачки напред да си вземе живота в ръце и ЕВАЛА за това! Никакво примирение не може да има, ние не сме готварски печки, бе момичета! Живи същества сме!

Ама че ужас!!!!! Постарай да възпиташ децата си в горди и силни хора, но това не става със слугуване на баща им, което виждат всеки ден. Да угаждаш на любимия си е едно, а да му слугуваш съвсем друго.

Всичко много зависи от гледната точка..... Аз обичам да глезя най-прекрасния мъж на света - моя 
Обичам като си купувам парфюм да изберя и за него. Обичам като избирам масла за ваната да е и с неговите любими аромати. Обичам като се разхождам с приятелка в магазин за бельо да взема 2 качествени червени тениски за под риза през зимата.
От друга страна чиниите мъжа ми ги нарежда в машината; за прането си има пералня вкъщи за дрехите и обществена за чаршафите; за прахосмукачка, бани, прозорци и гладене сме си подбрали надеждна жена; на обикновен пазар (храна, битова химия, козметика) ходим заедно, за примерно нова сушилка за дрехи и дъска за гладене или ново мече за фино боядисване като е в Бриколаж любовта звънва по телефона и потвърждаваме кое да купи от рафта пред очите му, за огледала за баня аз избирам 7 варианта, които отговарят на моите изисквания, и отиваме заедно да купим, което се харесва на него най-много; като съм с майка ми за цветя на женскя пазар моето момче ни прибира с колата и китките.
Разбираш ли, всичко е в мярката. И двамата трябва да са особено щастливи, че са именно с този човек. Във всеки миг! Иначе всичко е прах и пепел!

тоя момент идва, защото си го позволила. Сори, но така си е.  Забързаното ежедневие е просто оправдание; финансовата зависимост също. И защо да му се невиди си финансово зависима ? Ако си в майчинство - това си е тежка физическа работа 24/7 и ако мъжът ти не го разбира, значи е егоист. Ако не си- защо не работиш? Хващаш си работа и край на финансовата зависимост. Ама да съм задължена да сервирам, щото не работя, и да правя нещата дето си изброила в първият си пост - ай сиктир! Моят мъж не е много по домакинската работа, но си има задължения вкъщи, лично негови + детето по равно. Да му сготвя пица и да ми я хвърля на пода по КАКВАТО И ДА Е причина това не бих допуснала. Вината за живота ти си е лично твоя. А и с идеята че всички други са еднакви, не те виждам да промениш нещо в бъдеще

NadG 

Ужас жена, бегай

И аз не съм съгласна с теб. Това са глупости. Я, помисли малко.
В моя характер преобладава скромността. Бърка ме това, какво ще кажат хората за мен. Познавам жени, които не може да ги трогне нищо. Псуват, пият и говорят простотии. Е, не мога така...

Като чета постовете ти и направо побеснявам!
Искам да ти кажа нещо лично на теб: аз съм възхитена от натурата ти, от нагласата ти към живота и от начина ти на мислене -  всичко в теб издава не само скромен и отговорен човек, но и милостив дух. Богат човек си, разбираш ли, не си затъпяла смазана и разгромена домакиня - знай!
И животът ти не е приключил. Децата растат. Сега ти е обидно и трудно, но нещата се завъртат. Винаги. 

Не си права. Както каза една от мамите, забързаното ежедневие си е чисто оправдание. Защото докато аз топля обяда и режа салатата, той слага покривка и нарежда масата, а след като ми помогне да прибера масата аз мия чинийте, а той пуска прахосмукачка. И във всичко е така - помагаме си, защото иначе е трудно. И да, била съм безработна, само на неговата заплата сме живяли, но никога, НИКОГА не ми е намекнато дори, че съм зависима от него. Дори напротив, винаги преди интервю за работа ми се обаждаше да ми каже колко е горд с мен и че ако не ме вземат, значи ме чака някоя по-добра позиция някъде. ТОВА наричам нормални семейни отношения.

Сanadianmom, успокой се, и бавно, но сигурно започни да се подготвяш за СВОЯ живот. И аз съм дете на разведени родители. И знам, че беше ад да живея с двамата си родители. Ако си сигурна, че е време да се освободиш от това бреме, дето си го гледаш, вярвам, че ще успееш.      

Благодаря ви за поощрителните думи. Наистина в живота празно няма, колелото се завърта и всеки плаща за това, което е причинил другиму. Аз съм във фазата вече на хладния анализ и цинизма донякъде. В началото много ме болеше, чудех се в какво сгреших, как оставих да стигнат нещата до там, и, естествено, плачех. По едно време дори събота и неделя по половин ден ходех на работа (в БГ), само защото не издържах в къщи, с две малки деца на ръцете ми, телевизор и радио, чийто звук се увеличава като ревне някое дете...всъщност, на работа си почивах и поне от устата ми излизаше нещо различно от "am-am", "джак" и други бебешки думи.
До момента това, че не съм се смила тотално, е ученето, академичната среда, работа.
Страхувамм се само от себе си, че дотолкова сам се понесла по инерцията в личен план, така сам му свикнала, та кат нищо мога да си продължа, което е гадно, най-малкото защото всеки има право да има човек до себе си. Какъв човек трябва да си, за да не зачиташ тази, която ти е осигурила дом, родила прекрасни деца, с които можеш да се покажеш навсякъде и да се гордееш, която те пренесе кат куфар през океана и още те влачи като воденичен камък на врата....
И не съм финансово зависима от него, стипендията ми е малко по-ниска от заплатата му, та по равно внасяме в къщи, но той контролира всяка изхарчена стотинка.
То явно психотормоза идва от това, че аз с учене проблеми нямам и много бързо доказвам умствения си багаж, което явно го дразни. Пред хората се държи прилично, само насаме мачка и плуе в душата ми, а аз се връзвам, защото много мразя да нарича някои черното бяло, изобщо лъжа и неправда не понасям и бързо се паля. Е, напоследък и на мен ми падна пердето, та взех да си отварям устата и да настъпвам там, където боли. Не че си отмъщавам, далеч сам от подобно падение, но не си мълча. Та онзи ден му направих един психопортрет и разбивка на поведението, с причини, следствия ...ами позеления...не това ми беше целта де, исках само да разбере, че не съм тази идиотка, която си мисли, че съм, та явно му бръкнах там дето и той не смее да влезе.
Не ми е много ясно какво точно ще стане, но сам убедена, че нещата ще си застанат на мястото, най-малкото, ако не аз, децата му ще му причинят болка, те и без това му се смеят открито, че един език не може да научи...та живота си знае работата, боли, когато те насмете същество, което обичаш. В този случай децата ни. Аз не съм ги настройвала никога към него, той им е баща, не искам да се срамуват от него, но те си растат, за радост уверени в себе си, и си дават сметка кой какво може, знае, казва...

Що за смешка е това! Зависимост всеки си избира сам и сам взема решения за живота си. Най-важното е кого ще избереш за свой спътник. Да работи единият съпруг не означава зависимост.................

В такъв случай защо му позволяваш? Зарязвай го веднага и не се маи - децата ще са по-добре отколкото като те виждат нещастна. Там имате и повече възможност за помощ от правителствени и неправителствени организации - възползвай се и бягай. Звучиш супер нещастна и направо не разбирам как живееш така. Аз не бих могла. Оставяй го да се оправя сам - без език и с много къщна работа, пък да видим как ще го кара.

Mother Goose, просто с моя доход (стипендията) мога да си платя квартира и режиини, нищо повече. Няма кой да ми гледа децата, съответно са на занималния. Отделно храна, дрехи не включвам, а се знае как растат децата...за себе си не мисля и не се включвам в разходите. Относно държавната помощ, както и на разни организации, те са доста лимитирани и контактите им са сведени до фабрики, езикови курсове и други такива помощи за оцеляване, защото основния контингент е от африканки, пребивани в къщи и жертви на семейни изнасилвания от страна на съпружеската рода. Аз съм извън тази категория, може да ми намерят работа нощем в някоя фабрика, но това и сама мога да го сторя. От друга страна, колко време бих издържала физически да работя нощем, а денем лекции, упражнения, писане на теза, проверка на изпити (тук са повече писмени за първокурсниците) и гледане на деца? А и кой ще ми гледа децата докато работя нощем?
Не е толкова лесно, колкото изглежда на пръв поглед, това ми беше мисълта.