
Имам така… малко странен казус.
Дълго време бях раздвоена какво ми се учи след 12. клас, дали право в УНСС или БФ в СУ. В последствие с много разговори (по-скоро бих го нарекла да ми набиват канчето всеки ден) записах право.
Минали са едва два месеца, а ми се струват като цяла вечност и си давам ясна сметка, че не бих издържала в тази специалност психически.
През втория срок идеята за ,,gap year”, за да помисля какво наистина ми се учи ми се струваше като кошмар, а сега се замислям дали пък наистина щеше да е по-добре така.
Изпаднала съм в една циклична дилема, че правото беше грешка и че трябваше да послушам себе си, а не да се впускам в болните амбиции на моите близки.
Та въпросът ми е:
Ако някой може да сподели впечатленията си от БФ в СУ и да каже дали специалността си заслужава? Дали е интересно и дали е възможно да се работи докато се следва, понеже в правото за съжаление нямам тази възможност, а не искам да съм в тежест на родителите си.