С какво ви дразнят свекървите? - 178

Аз май съм разказвала как моята свеки държеше много силно да даде попара на малкия ми син (е, вече беше към годинка, не е бил бебе) и получи "капково напояване" по лицето и косата. След това се отказа, де, но все пак му набута една лъжица в устата, защото децата "трябвало да ядат попара".
Е, това дете не е яло попара.
И изрично ѝ бях казала, че съм опитала да му дам, но той не е искал, но тя естествено... знаеше по-добре от мен.

Вече остаря и изцепките намаляха почти до нула, защото явно няма енергия за тях.

Аз да питам само: А ако аз започна да правя циркове пред свекървата, тя трябва ли да кима и да се усмихва, или ще ми тегли майните? Или важи само едностранно?

Ако успеят, това е геройство, победа в собствените им очи.

По повод супата. Аз исках да науча внук ми да яде домати. След като оповръща масата, спрях с опитите. А той и до сега не яде домат, нито пък други зеленчуци и плодове. В момента е в 11 клас в колеж в САЩ. Спечели си стипендия и замина. Може пък там да прояде. .

Такава нетърпимост към всички се демонстрира от някои потребителки. Разбирам да се бутат в една кухня, да имат общо ежедневие, да, тогава всичко дразни. Но да виждаш някого на няколко месеца и при срещите да гледаш всичко под лупа, та после да подметнеш мъжа си и като го почнеш с онези тиради и той да реве. Ето така изглежда отстрани.

Е, естествено — аз се вглеждам прекалено в детайлите и търся под вола теле. Не съм и очаквала друга реакция от някои хора тук.
Човек обикновено оправдава поведението, което съответства на собствените му разбирания и което самият той би си позволил.
Когато аз започна да ѝ давам наклон в живота и да ѝ нареждам как да го живее, тогава може да има претенции към мен.
В случая не се меся в решенията ѝ и не приемам тя да се разпорежда с моите. Свободна е да живее както намери за добре, но същото важи и за мен. Когато отказва да се съобрази с тази граница, има последствия. И те вече са налице.
Но със сигурност е забавно да виждаш очевидно неприемливо поведение и въпреки това да определяш като дребнав човека, който отказва да го подмине.
Този механизъм на омаловажаване ми е доста добре познат.

Явно не можеш да си представиш капацитета на някои хора да доминират, унижават и мачкат от дистанция и после жертвата им да излиза луда.

Ми хаби си нервите. Твои са. Кой може да ти забрани.

Не знам откъде стигна до извода, че си хабя нервите, но си в дълбока заблуда. Напълно спокойна съм с решението си да прекратя контакта с нея. Тя няма никакъв достъп до мен — нито физически, нито по телефон, нито през социалните мрежи.

Разказах историята, защото ме попитаха. Това не определя емоционалното ми състояние.

Детето ми вече посещава ясла, аз се връщам на работа, възстановявам обичайния си ритъм и се връщам към заниманията, които обичам. Животът ми се подрежда по начина, по който съм искала. Здрава съм, семейството и близките ми са здрави и имам достатъчно основания да се чувствам удовлетворена.

Велуна разказа какво се е случило и кога. Който е пожелал да прочете, го е направил. Освен това, за мене е дори жестоко да се подлага една жена, което е току-що родила на натиск от какъвто и да било род, още повече, че детето е било недоносено, а тя със здравословни проблеми след раждането. И защо? Само с идеята бабата да се самоизтъкне.

Мястото на бабата не е водеща, тя не знае най-добре, а родителите. Би могла да се включи при нужда и ако тя самата има желание.

Но всичко това се получава естествено, когато става дума за нормални отношение, без желание за надмощие.

Остави бурканите. За мен няма никакво основание тя да звъни в неонатологията, да изисква информация за детето и да пита дали може да го вземе. Имало кой да гледа детето.
Самото допускане, изречено с подобна лекота, е потресаващо.
Пълно пренебрежение към мен като майка и човек в уязвимо състояние.
Поведението ѝ предизвика такова недоумение, че цялото отделение я коментираше.

И аз се втрещих. Майката не е просто тяло, което е износило личния ѝ внук/внучка, а човек...

Очевидно в нейните представи ролята ми се изчерпва с тази на инкубатор.

За съжаление немалко свекъри мислят по този начин. Снахата да им роди внуче или още по-добре - две, и после няма никакво значение. Пък не дай си Боже снахата да има репродуктивни проблеми! Не казвам, че всички свекъри са такива, но немалко са точно от този тип.

Обаждането в неонатологията е недопустимо, нередно, необичайно и възмутително.  Сигурно още я обсъждат. Другите неща са по-скоро в графата пренавита баба, която се изхвърля прекалено (приказките как ще го гледа, за да не ходи на ясла, няма, дори и да го искаш), желание да е полезна (заешкото), любов към внучето (хвърлянето, когато сте у тях да го вземе като се разплаче, аз бих си седяла, да се пробва), мерака да бута количката (ами да бута бе, а ти си размахвай ръцете). При живот на сотици километри, тия неща могат да будят смях  и да се разказват като куриоз, вместо да се организира очна ставка, другарски съд и скандал.

Истина е, обаче, че за тази жена важното е внучето, а снахата  изобщо не е приоритет, авторитет,  и след всички  последвали разправии, явно и  не я и понася, та чак и роднините и. Авторката, от своя страна, силно желае да бъде зачитана и да получава уважението, което и се полага като съпруга и майка, съществува и голяма доза майчина ревност. Тя желае да получи, дори насила, уважението, което и се полага по презумпция. Бабата е авторитарна, многознаеща, драматична и ако има и някакви добри страни, не сме чули за тях. Затова е добре, че в крайна сметка не се виждат.

Проблемът е, че синът, бащата на детето и съпруг на авторката, е между чука и наковалнята и както досега е бил дресиран от едната, сега го дресира другата и му слага думи в устата. Аз по принцип мъжете никога не ги съжалявам, тъй като всички лостове, включително и да си биятг камшика са у тях и докато една тормозена жена с дете трудно се измъква, един подтискан мъж може просто да отиде за цигари и да забрави да се върне. Така че това, че сега реве, не ме разчувства особено, но буди опасения каква би могла да бъде другата му реакция.

Това, че снахата излишно си хаби нервите със свекървата, и трябва да не обръща внимание на изпълненията и, също е манипулация. Липсата на реакция, за повечето хора, означава, че има още накъде да изпростяват и се възползват с пълна сила. Та поставяне на граници навреме, е най-доброто, което всеки човек може да направи за себе си.
Абе, как на някоя свекърва и хрумва изобщо, че е нормално да звъни на снаха си, по 3 пъти на ден? И как се игнорира това нахалство?