С какво ви дразнят свекървите? - 178

Как се игнорира ли- много лесно. Блокира номера, не си комуникира със свекървата. Виждат се само на празници, ако е хептен тежък случай и тези контакти се спират. И точка, пей сърце. Трудно е само ако са в едно домакинство.
Вече тропане с краче мъжът също да не общува с нея и други такива манипулации са крайност и единични нещо биха го наложили. Защото ефекта на бумеранга рано или късно се проявява.

Е, да де. Блокираш номера, после мъжът реве у дома, щот мама му е истерясала.

Нали идеята е, да не се стига до там, по възможност.

Чакай сега, зависи какво искаш. Ти питаш как да не се ядосва и натоварва от действията на свекървата. И аз ти отговарям, аз как бих постъпила. В края на краищата човек среща токсични хора и в работата си-колеги, началник, не всички около нас са идеални и по нашите разбирания. И ако със свекърва ми се виждам веднъж на месец-два и повече, в работата се сблъсквам с дразнещи ме колеги ежедневно.
За мен лично обаче е редно мъжът ми да се оправя с родителите си при проблем. Без да трябва аз да му решавам проблемите или да определям режима на контакти.

Не, просто не вдигаш.  Ако звъни настоятелно, за да не би случайно да умира и ти да си последната и надежда, пишеш на мъжа ти "Майка ти ми звъни, виж дали е добре". Да му каже на него за заешкото, аз впрочем, бих го взела, не знам дали ще захранвам, но може да го изям.

Но авторката веднага си мисли - "Тя иска да ми каже как да захранвам, натрапва ми заешко, подценява ме като майка!"  И за такива неща следва организиране на очна ставка, изясняване на отношенията и гранде скандал, който още тогава и казахме, че няма какво друго да се получи,  при " сериоизен разговор" всеки заема защитна позиция и почва да се отбранява, свекървата няма да се хвърли на колене и да се покае,  като я призовеш на съд.

И моите свекъри искаха да ми правят буркани…. Какво им става на всички с тия буркани не знам
Не е въпроса да вземе бурканите , за да не обиди свекърва си и след това да ги хвърли. А свекърва й да я пита дали иска изобщо да й направят буркани преди да тръгнат да ги правят.
Нашата освен буркани искаше и сокчета да прави…. И пак казвам нищо лошо ама нека първо да питат искат ли не искат ли и така
Още преди да родя се вживяваше в ролята на не знам и аз каква и обзавела при тях стаята- та кошара та спално бельо та какви ли още неща.

Ирис, разликата между помощ и натрапване е дали човек се съобразява с този, на когото уж помага. Когато ясно заявеното „не“ системно се пренебрегва, добрите намерения престават да бъдат достатъчно обяснение. И разстоянието в километри не превръща това поведение в забавен куриоз.
Не очаквам да съм ѝ приоритет, нито настоявам да ме обича. Очаквам да зачита решенията ни като родители и да не ме обижда. Това е елементарно условие за нормални отношения.
Очаквам да не се налага да ѝ обяснявам по сто пъти, че детето няма да се слага в проходилка.
Вероятно много от вас ще кажат: „Ами нека купи проходилката, ти после я подари или я прибери в мазето“. Само че въпросът не е какво ще правя с проходилката, а защо ясно заявеното ни решение се приема като нещо, което спокойно може да бъде пренебрегнато.
Да го обясниш с майчина ревност означава да подмениш проблема с предполагаем недостатък у мен.
Уважение насила не търся. Именно затова съм прекратила контакта.
Нито съм дресирала съпруга си, нито съм го настройвала срещу родителите му. Напротив, казвала съм му: „Общувай си с тях, те са твои родители“. Това, че решението му съвпада с моята позиция, не означава, че непременно е продиктувано от мен.
Рева, защото се е надявал, че и този път аз ще отстъпя, ще направя компромиса, ще преглътна и ще понеса всичко в името на привидното спокойствие. Когато разбра, че този път това няма да се случи, да, рева. Но не защото съм му забранила да общува с когото и да било, а защото отказах отново аз да поема цялата тежест на тези отношения.
А дали ще отиде за цигари и няма да се върне, отново е негов избор, който аз не мога да контролирам. Ако реши да постъпи така, ще трябва да приема, че съм сгрешила в преценката си за човека, с когото съм избрала да споделя живота си, и да понеса последствията от този избор. Но отговорността за неговото поведение ще си остане негова. Не смятам, че страхът да не бъда изоставена трябва да ме кара да преглъщам всичко.

Звънеше ми буквално по три пъти на ден, без никакво преувеличение — сутрин на път за работа, в обедната си почивка и вечер на път към вкъщи. Всеки разговор започваше с назидания и разпореждания какво трябва да се случи и какво тя е решила да направи. Моето съгласие се приемаше за даденост, а всеки отказ се възприемаше като лична нападка. И да, в един момент просто спрях да ѝ вдигам телефона.

Мда, и мъжът ти е китка... Ще реве, че жена му отказва да търпи, да бъде обиждана. Голям човек, уж.

Не отричам и неговата отговорност. Пасивността му и очакването аз непрекъснато да преглъщам също допринесоха да стигнем до сегашните отношения. Както вече съм казвала, когато един мъж не поставя граници на майка си и не подкрепя тези на партньорката си, оставя впечатлението, че съобразяването с тях е въпрос на желание. Той не го направи, остана пасивен и имаше нереалистични очаквания към мен. Това са факти, които не оспорвам и за които сме разговаряли. Но признаването на неговата отговорност не отменя нейната и не означава, че аз съм длъжна да продължавам да понасям последствията от поведението и на двамата.
Към тази жена съм подхождала с добри намерения и съм го показвала с отношението си. При всеки повод съм се стремяла към равнопоставеност — каквото сме правили за моите родители, същото сме правили и за неговите, така че никоя от страните да не се чувства пренебрегната или ощетена. Уважавала съм тези хора и съм полагала съзнателни усилия да съхраня добрия тон, включително с отстъпки, които днес смятам за надхвърлящи разумното.

Но отношенията предполагат взаимност. Ако разстоянието между двама души е десет крачки, всеки трябва да направи своите пет.

Системното нечуване Е неуважение. И да, дразнещо е. Има и прекаляване от страна на Велуна, но и мен биха ме дразнили тези неща.
И да, мъжа, ако очаква някак да се разминат нещата, някак да се разберат двете, някак да не се очаква от него да предприеме нещо и в краен случай, жена му да е тази, която да направи компромис, ми той е виновен за ситуацията. Не до рев, до каквото и да го доведе разговора, в който да му се изясни ситуацията, трябва да се проведе и той да си вземе решенията. Никоя не е длъжна доживот да се съобразява с горните условия, колкото по-рано постави своите, толкова по-добре

Абе, хора, той мъжът да не е от камък. Тежи му, че не се разбират двете най-важни жени в живота му, и плаче. Не е нещо нечувано, нито пък чак такава драма.
Всеки иска голямо щастливо семейство.

Изкарвате го все едно жена му издевателства над него.
И моят е плакал (по различни причини). Е, и? Тежало му е, изпуснал е парата.

Veluna, всичко това си го писала и сме го чели многократно. Дай някоя нова история. Нали щяхте да организирате рожден ден - как мина?

Понякога човек плаче от безсилие...
Аз лично никога не съм се съревновавала с майка му, нито пък съм очаквала нещо от нея, тя е тази, която се е опитвала да покаже колко добра домакиня е, а аз не съм, колко хубаво готви, ама ние точно такива манджи не ядем, а пък - видите ли - тя моите манджи не може да ги яде, все обяснява как моите килими, пердета, шкафове, печки и прочие не ѝ харесват... И все неща в тоя дух.
Веднъж ѝ казах, че с удоволствие ѝ предоставям приза за повелител на парцала и черпака. Дори не мисля, че разбра иронията ми. А за обравеждането - аз си имам вкус, избираме с ММ и не ми е нужно нейното одобрение.
Обаче полза няма дори и от игнора. Баба трябва да си каже.

Ето, онзи ден дойде сестра ѝ на гости - тя живее в друг град. Нашата баба реши да пече баница и защото баницата не ѝ се опече добре, набеди моята печка. Нямам идея защо печката да е виновна като аз на същата съм изпекла сто баници, кексове, мъфини и безброй тави с всякакви манжи, без никакъв проблем.

Не се възприемам като жертва и никога не съм изграждала идентичността си около подобна роля.
Никого не задържам в живота си против волята му и не изисквам от когото и да било да подчинява решенията си на моите желания.
Уважавам чуждата автономност, но няма да позволя собствената ми да бъде обезличавана или поставяна под условие.
Ако оставим настрана всичко, което се случи, съпругът ми е изключително грижовен и отдаден както към мен, така и към детето ни. От първия ден на родителството ни участва равностойно във всички грижи и отговорности. Умишлено не използвам думата „помощ“, защото поддържането на общия дом и отглеждането на собственото ти дете не са услуга, която правиш на партньора си. В крайна сметка живееш в този дом, не си негов гост.

Нито за момент не съм се чувствала сама в ежедневните задължения или в грижите за детето. Редувахме се да ставаме през нощта и да го храним, независимо че на следващия ден той беше на работа. По същото време наши приятели също имаха бебе, но при тях бащата се беше преместил да спи в отделна стая. Не го споменавам като нравствена оценка на чуждото семейство, а единствено като конкретен пример, който да даде представа за неговата ангажираност.
За мен той продължава да бъде човекът, в когото съм се влюбила и когото съм избрала за партньор. Не бях предвидила обаче, че отношенията ни ще бъдат подложени на подобен външен натиск. Не оправдавам предишната му пасивност и не го освобождавам от отговорност за нея, но мога да разбера предпоставките ѝ. Когато дълго време си бил обект на манипулации, разпознаването и преодоляването на утвърдените модели е труден процес, особено когато те са част от отношенията ти със собствената ти майка.
Смятам, че той успя да се освободи от това влияние и да отстоява собствената си позиция. По-късно, отколкото ми се искаше, и след немалко болезнени ситуации, но за мен тази промяна има значение.
Предлагам вече да оставим пространство и за други — да споделят преживяванията си, да се оплачат или да насочат разговора към онова, което ги вълнува. Не виждам особен смисъл моята ситуация да бъде разисквана до безкрай. В крайна сметка цялата дискусия започна с конкретен въпрос какво се е случило, на който отговорих. Смятам, че обясних достатъчно подробно както обстоятелствата, така и позицията си.

Извинявай, ама след последното ти писание се сещам за една приказка на баба ми:
"Родила го леля му и умряла". 
Ей тогава няма да има нито утвърдени модели, нито външна намеса, нито буркани, нищо.

Ами мерси съм за бурканите, които някой друг е решил, че ми трябват. За мен Велуна звучи доста разумно и дано повече жени се отстояват по този начин. Това ѝ поведение не се харесва точно на тези, от които хората се оплакват в темата. Ехидните подмятания не правят вмешателството в чужд живот по-приемливо.