С какво ви дразнят свекървите? - 178

  • 5 399
  • 170
# 105
Ама една много малка част от свекървите днес са такива, които държат на подчинение. И наистина не виждам как става това, когато се живее на км разлика. Може би се случва в едно домакинство. Невинаги съм давала съвет тогава да се отделят. Какно и при нетърпими хора, като свекървата на Злодеида например да не се вдига телефона, да се блокира и т.н.
Но има потребителки, които очакват глухоням свекърва. Там е каквото и да кажеш ще си виновен. Защо си Зайо с шапка, защо си без шапка е работата. Независимо от тон, начин на изказ, и съдържание на разговора. И точно тези потребителки, обикновено са с момчета....
Виж целия пост
# 106
С майка ми също си говорим и за детето обаче още в самото начало като имаше опити нещо да ми наложи или някакви непоискани съвети и обясних и й показах че няма да стане и от тогава вече не го прави. Ако аз нещо я попитам ми казва кое как и така.
Виж целия пост
# 107
Добре де, как ви се налагат? Особено като не живеете заедно? Тръшкат се и тропат с крак или викат "Няма пък, ще става моето!"?
Интересно ми е. Или вие всяко мнение, различно от вашето го приемате за налагане.
Виж целия пост
# 108
Добре де, как ви се налагат? Особено като не живеете заедно? Тръшкат се и тропат с крак или викат "Няма пък, ще става моето!"?
Интересно ми е. Или вие всяко мнение, различно от вашето го приемате за налагане.
Когато едно мнение/съвет се каже повече от веднъж, с онази особена интонация и изражение /всички знаете за какво говоря/, вече говорим за ОПИТ за налагане. Което не е хич приятно. Особено ако си казал още първия път "не, благодаря". Споделяне на мнение, размяна на информация кое кога как е било е едно. Натъртване на въпросното мнение при всяка среща и разговор - вече е съвсем друго. Не знам защо се правите, че не разбирате и защо смятате, че масово жените се дразним от просто изказано мнение. За малоумни ли ни смятате, че да не можем да направим разлика?
Виж целия пост
# 109
Добре де, как ви се налагат? Особено като не живеете заедно? Тръшкат се и тропат с крак или викат "Няма пък, ще става моето!"?
Интересно ми е. Или вие всяко мнение, различно от вашето го приемате за налагане.
Когато едно мнение/съвет се каже повече от веднъж, с онази особена интонация и изражение /всички знаете за какво говоря/, вече говорим за ОПИТ за налагане. Което не е хич приятно. Особено ако си казал още първия път "не, благодаря". Споделяне на мнение, размяна на информация кое кога как е било е едно. Натъртване на въпросното мнение при всяка среща и разговор - вече е съвсем друго. Не знам защо се правите, че не разбирате и защо смятате, че масово жените се дразним от просто изказано мнение. За малоумни ли ни смятате, че да не можем да направим разлика?
Добре, ама не живеете заедно. Колко пък често се повтаря съвета? В месеца веднъж?  Ми всеки прави компромиси. И на колежките ли си така приемате мнението? Тук част от списващите имат огромен комуникационен проблем. Нетърпящи са възражения по всякакви теми. Не знам как общуват с мъжете си. Или са ги дресирали да кимат с глава и да викат "Да, мило! Не, мило, права си!". То разговорът е размяна на мнения и ако, не дай Боже, отсрещната страна не мисли като тях, край. Натирват я и нито я виждат, нито я чуват.
Принципно искат да живеят в "ехо-среда" - чуват само собственото си мнение. Всъщност, никак не е лошо ако някой ти противоречи. Кара те да се замислиш дали не бъркаш и да се коригираш. Няма безгрешни хора. В спора се ражда истината.
Виж целия пост
# 110
Добре де, как ви се налагат? Особено като не живеете заедно? Тръшкат се и тропат с крак или викат "Няма пък, ще става моето!"?
Интересно ми е. Или вие всяко мнение, различно от вашето го приемате за налагане.
Когато едно мнение/съвет се каже повече от веднъж, с онази особена интонация и изражение /всички знаете за какво говоря/, вече говорим за ОПИТ за налагане. Което не е хич приятно. Особено ако си казал още първия път "не, благодаря". Споделяне на мнение, размяна на информация кое кога как е било е едно. Натъртване на въпросното мнение при всяка среща и разговор - вече е съвсем друго. Не знам защо се правите, че не разбирате и защо смятате, че масово жените се дразним от просто изказано мнение. За малоумни ли ни смятате, че да не можем да направим разлика?
Да. След "не, благодаря" трябва да спреш. Няма причина да се обяснявам като ученичка с всеки близък роднина, който е решил да дава непоискано мнение.

П.П. Изключвам ситуациите, които го касаят директно.
Виж целия пост
# 111
Добре, де, аз наистина не мога да разбера. Какво като някой далече от мен си давал съвети? Да си дава. Аз си правя каквото си искам.

Тук един комшия (много ми е близък) през ден като ме види ми дава съвет как да карам колата. При това, забележете - той е прав! Обаче, аз съм си бързак и ако от 5 дни в седмицата 1 го послушам е добре.  И после пак. Той е неуморен - току ме види и ми го каже. Казвам "да, добре" и приключва темата. Ама да се дразня - абсурд. Минава ми покрай ушите.
Какво остава за изказването на някой, което въобще не ми допада. Че и да го чувам рядко.
Виж целия пост
# 112
Нямах търпение / и желание / да чета подробности, щото "размера на файла" надвишаваше границите на търпението ми, но ми мина покрай очите нещо, за някакви буркани със заешко месо.
Когато нашето дете беше на възраст за захранване , свекървата намери от познати от село домашно гледан заек , купихме, сварих и разфасовах на порции във фризера. После само изваждах и добавях към зеленчуковото пюре.
За мен наличието на това месо беше улеснение, сега явно е в тежест за младите майки.
Виж целия пост
# 113
Добре, де, аз наистина не мога да разбера. Какво като някой далече от мен си давал съвети? Да си дава. Аз си правя каквото си искам.

Тук един комшия (много ми е близък) през ден като ме види ми дава съвет как да карам колата. При това, забележете - той е прав! Обаче, аз съм си бързак и ако от 5 дни в седмицата 1 го послушам е добре.  И после пак. Той е неуморен - току ме види и ми го каже. Казвам "да, добре" и приключва темата. Ама да се дразня - абсурд. Минава ми покрай ушите.
Какво остава за изказването на някой, което въобще не ми допада. Че и да го чувам рядко.

Ами, добре, значи за теб няма проблем някой да ти дава непоискан съвет, за други – има. Нито ти си мерило за тях, нито те – за теб. Всеки действа според собствената си преценка.

По принцип ставаше въпрос за близки роднини, де, не за съседи и подобни, но за мен това няма значение.
Но излизаме извън темата за свекървите.
Виж целия пост
# 114
Ами, добре, значи за теб няма проблем някой да ти дава непоискан съвет, за други – има. Нито ти си мерило за тях, нито те – за теб. Всеки действа според собствената си преценка.
Ако коментарът е отправен към мен, никъде не съм упоменала за даване на непоискан съвет.
Всъщност , може би си права, някои хора просто не обичат заешко. Joy
Виж целия пост
# 115
Е, очевидно не е към теб. Допълних с цитат.
Виж целия пост
# 116
Добре, де, аз наистина не мога да разбера. Какво като някой далече от мен си давал съвети? Да си дава. Аз си правя каквото си искам.

Тук един комшия (много ми е близък) през ден като ме види ми дава съвет как да карам колата. При това, забележете - той е прав! Обаче, аз съм си бързак и ако от 5 дни в седмицата 1 го послушам е добре.  И после пак. Той е неуморен - току ме види и ми го каже. Казвам "да, добре" и приключва темата. Ама да се дразня - абсурд. Минава ми покрай ушите.
Какво остава за изказването на някой, което въобще не ми допада. Че и да го чувам рядко.

До характер е. Едни могат да го пропуснат покрай ушите си. За други е усилие. И ако е постоянно намилане, усилието става все по-голямо и в някой момент избухваш като бомба. Отстрани изглежда, че вилнееш за нещо дребно, а то просто е било последната капка на нервите ти.
Ако пък си си казвал всеки път, но отсреща продължават, пак стигаме до момента с последната капка.
Виж целия пост
# 117
Така е, но пак питам как издържате, когато тжва се случва в работата. Не всички там са ни приятни, съветите на шефа обикновено дразнят, ама на. И ако със свекърва ми общувам на месечна база 1 час, в работата ми тези часове са в пъти повече. И не мога да затворя на шефа и да му кажа че си имам работа. Докато на свекърва ми съвета лесно мога да го пусна покрай ушите си и да и затворя.
Виж целия пост
# 118
Зная че е най-добре да се падне глухоняма свекърва, ама на, рядко е.

Залагам си главата, че 99% от жените, които се оплакват биха се зарадвали и само ако е просто нормална... Айде от мен да мине, може да е дори възпитана. Толкова.
Що се правите на луди?

Ако бях на мястото на мъжа на veluna и майка ми ми каже "Жена ти кучета я яли, дай да си вземем нашето." щеше да ми стане страшно болно и да я разкарам моментално. И докато свекървата на Зло е просто тотален егоист, тази се вре за да разделя. Когато човек не е читав не заслужава да се търпи.
Виж целия пост
# 119
Така е, но пак питам как издържате, когато тжва се случва в работата. Не всички там са ни приятни, съветите на шефа обикновено дразнят, ама на. И ако със свекърва ми общувам на месечна база 1 час, в работата ми тези часове са в пъти повече. И не мога да затворя на шефа и да му кажа че си имам работа. Докато на свекърва ми съвета лесно мога да го пусна покрай ушите си и да и затворя.
На работа стискам зъби и трупам нервите от вътре. Не е лесно. Може и затова близките да го отнасят по-често, защото в крайна сметка това ще избие нанякъде. Не казвам, че е правилно, обяснявам защо съвет пусни си го покрай ушите не е валиден за всички. Просто не можеш.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия