По принцип, с или без уговорка е кофти, когато са с бебе. На мен ще ми е съвестно, защото просто гледам и снаха ми и синът ми колко са уморени с двете бебета и с редуващите се дежурства. Иначе, семействата и приятелите е хубаво да си помагат.
Сериозно, за екскурзия не мога да си го представя. Особено, ако този човек, на следващият ден трябва да е на работа или да шофира продължително. Ами рискът за заспи на волана?
Да, всички свекърви удобно забравят риска да будиш за глезотия човек, който редовно не си доспива (новородено и нощни дежурства).
Ако стане голяма беля (катастрофа) тези същите маманчета ще се опитат да прехвърлят собствената си вина на снахата - напр., че бебето реве, защото не е случило на майка.
Още предния път писах, как реално, заради подценяване на рисковете и опасностите, а формално беше каране до ж.п. гарата за командировка на баща щях да загубя детето си - след голям стрес почна раждане в началото на 6 месец. Неговото дори не беше глезотия, а лошо планиране и натрупване на няколко предвидими, но подеценени ситуации, като:
Скрит текст:
И към всички оправдащи подобно поведение свекърви - мислете за рисковете и за опасностите, които могат да са следствие на поведението ви. Да звъниш в 3 ч. през нощта, защото не искаш да викнеш такси, е най-обикновен егоизъм. - лошо планиране на баща ми - бях заявила, че до раждането няма да шофирам Ладата (яко друсано и волан без серво). Но се примолиха с мама - нямало таксита (не знаел за 1/4 финал на европейско по футбол) и той оставил резерв от само15-на минути, с ГТ няма време.
- на гарата ММ и мама хукнаха с баща ми, уж за по-бързо, но се забвиха, заради някакви неща (смяна на разписание, билети, уговорка да вземе чужд багаж).
- Бебето се разрита, стана ми зле и преди да се напишкам, тръгнах да търся WC.
- връщам се след 10-на минути и виждам как колата ми я качват на репатрак. Не ми стигат няколко стотинки за глоба на място, изнудване от ченгетата за подкуп. И. т.н. ядове.
Баща ми тръгна успешно. Но от стрес, друсане, разправии получих силни болки в корема. Добре, че тогава не знаех, че това означава започващо раждане (бяха контракции и то чести, но не бях стигнала до тази глава от книгата). Крещях от болка и срещу майка ми и ММ, че ме зарязаха сама. Но майка ми беше разбрала за контракциите - седеше, мълчеше и гледаше в една точка. И са се чудели с ММ да намерят шофьор, за да ме кара мен в спешното. И слава богу най-лошото се размина.
- на гарата ММ и мама хукнаха с баща ми, уж за по-бързо, но се забвиха, заради някакви неща (смяна на разписание, билети, уговорка да вземе чужд багаж).
- Бебето се разрита, стана ми зле и преди да се напишкам, тръгнах да търся WC.
- връщам се след 10-на минути и виждам как колата ми я качват на репатрак. Не ми стигат няколко стотинки за глоба на място, изнудване от ченгетата за подкуп. И. т.н. ядове.
Баща ми тръгна успешно. Но от стрес, друсане, разправии получих силни болки в корема. Добре, че тогава не знаех, че това означава започващо раждане (бяха контракции и то чести, но не бях стигнала до тази глава от книгата). Крещях от болка и срещу майка ми и ММ, че ме зарязаха сама. Но майка ми беше разбрала за контракциите - седеше, мълчеше и гледаше в една точка. И са се чудели с ММ да намерят шофьор, за да ме кара мен в спешното. И слава богу най-лошото се размина.
