За бебета и деца от 0+ месеца. Бързи въпроси, отговори и съвети. Тема 119

Хоп, благодаря за новата тема. Записвам се с въпрос - кога започнахте да слагате бебето на гърне?

Аз слагам моята от близо 10м възраст, като разбира се не съм имала никакви очаквания за осъзнато изхождане. Вече е на 13м и сякаш забелязвам, че преди да се изходи по голяма нужда “алармира” с няколко напъна без да свърши нищо в памперса. Като я сложа на гърнето, почти винаги се изхожда на момента. Естествено, има и моменти, в които не успявам да я хвана навреме.

В този ред на мисли, включвам се и аз с въпрос - зная, че нормата за прохождане е до 18м, девойката ходи по мебели, изправя се навсякъде, лази много бързо, ходи по дължината на стени, но все още не се пуска самостоятелно дори и за крачка. Не иска да я държа за ръчичка (аз и не съм привърженик, но все се намира някоя баба да я хване за ръка, та “да и е по-лесно да проходи”). Бях супер спокойна до сега, но вече натискът от роднини и близки “ама айде не е ли време”, “още ли не се е пуснала”, “вече е голяма само да лази” и тн, и тн, започва да ме форсира и забелязвам как се изнервям и ставам супер нетърпелива относно това с прохождането. Ще се радвам да споделите кога проходиха вашите дечица и мога ли да и помогна с нещо. Срещам обвинения, че не съм я слагала в проходилка и всякакви такива тъпотии, но просто го усещам сякаш всички са срещу мен и моите разбирания (без проходилки, бънджита, държане за ръце и прочие) и започвам да се чудя аз ли нещо бъркам.

На 13м е, аз изобщо не бих се притеснявала. Не знам защо роднините толкова бързат бебечетата да стигат някакви milestones.
Вие като майка най-добре бихте усетили ако има нещо притеснително или нередно, игнорирайте този “outside noise”.
Явно бебчето си се движи, просто на някои отнема повече време да се “престрашат” да се пуснат самички и това е напълно нормално, според мен си е до темперамент в този случай, защото физически всичко е окей.

Иначе следя и аз за гърнето. Както и препоръки за такова/дали изобщо има значение.

Моят син проходи на 13 месеца и 12 дни. Спомням си точно и дните, защото по същия начин бях постоянно атакувана защо още не ходи и естествено започнаха притесненията. Той много рано пролази и му беше голям кеф, буквално беше като торпедо. Във въпросния ден, когато проходи, просто си тръгна човекът, даже не очаквах.
За проходилките - аз не съм ползвала и, спокойно, никъде не сте сбъркали. Аз оставях децата сами да се справят и учат. Дъщеря ми проходи точно на 1 годинка. Така че всичко си е от детето и сега, след няколко години, вече няма никакво значение, че дъщеря ми е проходила 1 месец по-рано от него 😁.

Аз вече даже не помня кога почнах да го слагам на гърне, но помня, че на 10м вече всяка сутрим пишкаше и акаше на гърнето, след всяка дрямка също. Правеше имитация на "напън" да покаже, че му се ходи. На 11м започна да се пуска да върви сам и от всяко слагане на гърнето започна да се изправя и да не иска да седне. Последното успешно сядане беше няколко дни след като направи 1г, тогава започна и да подтичва вече и при всеки опит да го сложа на гърне беше истеричен рев, рязко изправяне и бягане далеч от него.
Преди няколко дни направи 17м и като му се ходи постоянно ми го сочи, имитира напъни, даже отива, подпира се на него и почва да се изхожда в памперса 😒 ходи и си сяда с дрехите на него постоянно, но ако трябва да го съблека и почва да пищи. Няма проблем да е гол, не му пречи и да сяда гол, но просто не иска да го сложа аз, а сам да поиска, но с опитите да го оставя гол или по бельо - ходи си в гащите и не го интересува. Давам му още малко време и ще почна нови опити и начини, но в момента е в "пауза".

При нас крачки за ръка и по мебелите почна на 10м, да се пуска да стъпва сам няколко дни след като направи 11м, на годинката си вървеше. Няколко месеца не даваше да го държа за ръка въобще. Сега на 17м си мести столове, за да си помогне с тях да се качи на кухненския плот 🫠 Всички ми казват, че това дете не може да върви, а само да бяга.
На 13м според мен си е напълно нормално да не се пуска още - масово наборчетата на моето на 1г3м започнаха от раз да се пускат и директно да вървят самички, но просто на някои деца им е по-трудно да се престрашат. Проходилките въобще не са нужни, щом си се подпира и по мебелите, значи си е мобилна, но може би още не се чувства сигурна да се пусне сама.

Аз започнах да ги издържам да се изхождат над мивката или гърнето на 5-6 месеца, обикновено след събуждане или след хранене. Ако свършеха нещо им давах някакъв звуков сигнал, да свържат действието с него. При баткото сработи доста добре и на около 7 месеца си казваше "пшпшпш" като му се допишка. На около 8-9 месеца започнах да ги слагам на гърне след събуждане и хранене. И двамата горе-долу тогава спряха да се напишкват докато спят, но все пак отне доста време да махнем памперса през деня. Проблемът е, че не успях да го махна преди да тръгнат на ясла и там регресираха сериозно. При баткото окончателно махнахме памперса на около 2 г. и като гледам при малкия ще стане същото. Но с дребния поне има бонус, че гледа какво прави батко му и нещата стават една идея по-лесно.

За прохождането, не мисля, че правиш нещо грешно, следваш си ритъма на детето, а това е най-доброто което можеш да направиш. Моите проходиха на 9 и на 10 месеца, но те си имаха желание, не сме правили нищо особено да ги стимулираме. Аз само помагах с разни упражнения когато видя, че сами се опитват да направят нещо определено. Не сме ползвали проходилки и подобни. Повечето деца около нас прохождат след годинката, та на 13 месеца да ходи държейки се за мебелите ми се вижда съвсем нормално. Пускай си дърдоренето на роднините покрай ушите. Цял живот ще ти дават акъл как да си гледаш детето, не им се връзвай, ти си го познаваш най-добре.

Ще действам като при каката, от 11-12 месечна възраст.

От 7ми месец, когато мога и се сетя. После започнах по-често, най-вече след сън.
Понякога прави знаци и предупреждава, стиска ако е по голяма нужда.
Сега е на 15 месеца почти.
Имали сме часове сън без изобщо да е пишкала.
Пробвала съм я на ръце да я държа, но не иска, смее се😀 даже урина исках така да взимам, ама тц.
За прохождането, тя още от 7-8 месец правеше опити да се изправя сама, къде за мебели и за нас, къде сама без опора, заякна й доста гърба и корема, в 9-10 месец започна да балансира права, понякога се хващаше за ръката ми, за да се приближи. Никога не сме я хващали за ръце, за да ходи или да се изправя, каквото е правила сама е искала, дори да сме имали момент да искаме да я хванем, тя си дърпаше ръцете.
Проходи няколко дни преди годинката, като за няколко дни почти изключи лазенето, седмица след това ходенето си й беше основния начин за придвижване.
Ние сме против паяци и бънджита, не сме слагали. Не сме и взимали. Нито колани за прохождане; нито каски и тем подобни.
В двора на комплекса има проходилки и тн за общо ползване, не изявяваше желание да ги ползва по предназначение, само си играеше с бутоните и разните му там неща.
Само за лазенето и за безопасното падане спомагах да се научи, виждала съм упражнения уж за по-бързо прохождане, в тик ток и инста предимно ми излизаха, но тя не седеше на едно място и не искаше подкрепа, та я оставях да си дивее из нас и навън още като лазеше.
Но всяко дете е различно. Ако все пак се притесняваш посети специалист, дори само да ти каже "всичко е наред" поне да се успокоиш.

Още на 6 месеца се изправи, до към 11 месеца ходеше само по мебелите, официално се пусна малко преди годинката, а веднага след това вече тичаше! Ние също не сме ползвали проходилки, уокъри и всякакви производни, нито пък сме насилили да държим непрекъснато за ръка. Отказва ръчичка и иска само самостоятелно да бяга, което е голяма лудост навън.
Така че не бъркаш никъде, щом лази бързо и се движи по мебелите, мускулите се укрепват по най-здравословния път. Всяко дете си има собствен часовник и ще се пусне, когато е готово. Опитай се да не ги слушаш!

По въпроса за ходенето, слушах една кинезитерапевтка, която каза да слушаме детето и да не го сравняваме. Това, че е на дадена възраст нищо не значи. Първо имало физическо укрепване, а после и психическо. Така че, спокойно! С повечко тренировки вкъщи и детето само ще тръгне. Ако педиатърката не вижда нищо притеснително, не се стряскай. За гърнето, аз мисля да почна сега, на почти 9 месеца. Обаче, имам един въпрос, с какво чистете гърнето? Честно. Как и с какво? Не ми се смейте

Имам един универсален дезинфектант, който използвам за различни неща вкъщи, с него пръскам и гърнето. Първо забърсвам с хартия, ако има нужда, след това пръскам и изплаквам с вода. Алтернативно мия с течен сапун - капвам го в гърнето и изплаквам с душа.

Мия го с течен сапун 🙄

Здравейте! Ако някой има желание да прочете, и да сподели опит, ще се радвам. Бебчо сега е на 5.5м., момче, 8кг, 65см., за нещастие се е случвал и инцидент с него.

От раждането още влязох в следродилна депресия, която стана доста тежка (изпитвах нежелание за каквото и да е, имах тъмни мисли, не исках да готвя, да чистя, да полагам грижи, защото виждах, че не се справям с нищо и не знаех дори какво да правя с детето, как да сменям памперс, как да го храня, как да го занимавам, знаех, че който и друг да се грижи ще се грижи по-добре от мен и пр., доста семейни проблеми между цялата рода). Ходих на психолог и психиатър, но отказах лечение с антидепресанти.

 Седмица след раждането започнах да не изпитвам жажда/апетит и ме хвана страшна инсомния, може би от там са се засилили и симптомите с депресията, защото това с апетита и водата продължи до погачата (вметка, че съм с ниско желязо и вит Д от години, защото съм вегетарианка от 2006г. насам). В последствие малко посвикнах, но все още имам много тревоги и неясноти, започнах от време на време да готвя и да пооправям вкъщи, защото се опитвам да си вляза в стария ритъм.  

 Не знам някоя мама дали се е сблъсквала с по-ранно падане на бебе, но моето се изхлузи на плочките, докато приготвях АМ още на 1.5месеца от люлка (30см. височина) при ръст 52см., напред по лице с ръчичките встрани. Заплака веднага, вдигнах го и се успокои след около 5 минути плач. Ходихме до спешното часове след това, където само визуално го погледнаха и казаха, че не виждат нищо притеснително. Споделих на педиатърка и тя каза “ами те всички бебета падат, те са гумени” и т.н. - започна да ми разказва за всякакви случаи.. На 4-я му месец направихме и трансфонтанелна ехография - казаха, че всичко е наред. При ортопед всичко уж е наред.

При раждането престоя в кувиоз за 1с., след това термо легло  4 дни, и нямахме никакво време за посещение при него освен  2х на ден по 2  минутки, колкото да споделят как е състоянието. Бил се е нагълтал с околоплодни води - от там инфекция на червата, промивки, жълтеница, и невъзможност да се захрани до 6-я ден. Изписаха го на 10-ия ден в добро състояние. Не сме имали период на адаптация в болницата и това също много ме срина.

След 4-тата седмица забелязах, че е доста ревливо бебче, и не знаех общо взето защо реве и какво може да го боли/дразни. Винаги съм сменяла памперси редовно, добра хигиена сме спазвали, хранеше се на 3ч., давах му капчици за колики и т.н. След баня също много ревеше, на гимнастика и масажи също, но имаше и няколко пъти, в които позволяваше да се разтяга. След падането му съм правила упражнения и всичко останало, правил си ги е в пълен обем.

Преди 3-4 дни го взех в леглото при мен, той тамън се научи да се върти от гръб по корем и само това прави по цели нощи и започва да плаче минутка след това. Когато се обърна по коремче го върнах обратно както всеки път, но нещо си усука едното краче  и ми направи впечатление, че  бедрото си го държи по-навътре на моменти, когато го пипам не плаче, но има промяна в движенията му. Заведох го на ортопед - той прегледа само ставите, каза че са добре, а прегледа мина за 3 минути, тъй като бебо плачеше през цялото време. Върнахме се до колата, поставих го в столчето му, а той сякаш се стресна нещо и си измести едната ръчичка толкова много назад (както при огънато, вдигнато положение) и започна много да плаче… Сега при протягане с конкретната ръка изпитва някакъв дискомфорт, изнервя се и се разплаква, че не си хваща играчките с лекота. Няколко дни по-рано също ми направи впечатление на бебешко плуване, че се стресна от пояса, и пак си изви двете ръчички назад, сякаш хваща пояса много зад врата си. Тогава също се разстрои, но като мрънкане.

Сега ми прави впечатление, че едната му ръчичка (тази при огъването си от столчето), си я държи пак по-странно, прави по-неадекватни движения (знам, че при бебетата всичко изглежда така) и доста му седи или изцяло права надолу, или ето така “ ⅃ “. Сякаш има леки спазми в друго положение.

Не знам някой дали е имал такива случаи и как е процедирал, за да отстрани със сигурност вероятни проблеми (като конкретизирам проблема с крачето и ръчичката ако има огъване или разтегнат мускул, както и падането по лице). Той попринцип не е стоял никога много по корем и доста ревеше, а тамън тръгнахме да прогресираме леко и след случая с крачето/ ръчичката сякаш имаме регресия.

***От двумесечен харесва да го държим на ръце и да гледа напред, но тялото му е като желе и към момента и много се клатушка, седи доста отпуснат като го държим, главичката му повечето пъти е по-наведена надолу, сякаш леко прегърбен с наведена глава стои). Като свикна леко със стоенето по корем си я вдигаше на пода и я държеше добре. Често заема поза банан (на под или на столчето за хранене) с предпочитане към едната страна. Реша ли да го изправя на столчето, хващам го с две ръце, но засегнатата все я вдига нагоре.

Надявам се да не натоваря много, но съм притеснена за бебо, дали всичко е наред с неговото развитие и състояние, макар прегледите през които сме минали.

Според мен имате следродилна тревожност. Отидете при специалист за вас, няма нищо срамно в това