Политиката на България - епизод 9, президент 7

Бюджет 2027. Перо по перо (част 1)
Днес ще погледна към цялостната конструкция на бюджет 2027. В следващите издания ще дискутирам в детайли всяка една от темите.
1. Първо трябва да отчетем доброто в бюджет 2027.
Явно управляващите са се вслушали в нашите критики и предложения за бюджет 2026 и в бюджет 2027 увеличението на задълженията (максимален осигурителен доход, минимален осигурителен доход и т.н.) върви с увеличение на правата: увеличени са голяма част от социалните плащания, от юли 2027 г. се увеличава максималната пенсия, увеличени са минималните и максималните обезщетения за безработица и най-вече данъчните облекчения за работещи родители.
Имам чувството, че това е поставено като задача от премиера на някого, който го е направил проформа и с огромно нежелание, и във всяка добра мярка е сложил лъжичка катран (като например увеличението на ваучерите за храна, но и слагането на данък върху увеличената стойност).
Така някои увеличения могат да бъдат приети от хората като липса на адекватно отношение (например увеличението на ученическите стипендии с 4 евро на месец или увеличението на детските с 4,43 евро на месец).
В отделно издание на “Перо по перо” ще вляза в детайли какви бяха нашите предложения в бюджет 2026 и каква философия стоеше зад тях.
Дотук с добрите новини. Сега започват лошите.
2. По-висока инфлация
В мотивите към новия бюджет правителството признава, че критиките, че заложената в бюджет 2026 инфлация не отчита войната в Иран, са били верни.
Само два месеца след приемането на бюджет 2026 самото Министерство на финансите прогнозира, че за 2026 г. дефлаторът (инфлацията, свързана с всички компоненти на БВП) ще бъде 9,1%, а не прогнозираните през август 5,2%. Тоест почти двойно по-висок дефлатор за 2026 г.!
Вместо да отчете тази тенденция и занапред, новата прогноза пак залага дефлатор от 5,7% за 2027 г. Това е при цена на газа, по-висока от тази през 2022 г., при продължаваща война в Иран, при ограничени компенсации за електроенергията за бизнеса, при по-високи цени на торовете, при увеличение на цените на вносните суровини заради CBAM и увеличени мита, при затруднено корабоплаване в Черно море и при ускоряваща се инфлация.
Прогнозите, че инфлацията през 2027 г. ще бъде 4%, а дефлаторът - 5,7%, са фантастика, която няма нищо общо с реалността. Инфлацията (и дефлаторът) най-вероятно пак ще се окажат два пъти по-високи от прогнозите на Министерството на финансите.
Грешната прогноза е проблем, защото подценяването на инфлацията подценява и мерките, които трябва да се вземат за защита на доходите и потреблението.
По-големият проблем обаче е, че в бюджета няма адекватни мерки, свързани с овладяването на инфлацията в основата на производствения процес: ограничен е ресурсът за таван на цената на електроенергията за бизнеса, няма компенсация за високата цена на дизела и на газа, няма компенсации за високите цени на торовете и няма никакъв антикризисен пакет или буфер.
3. Срив на инвестициите
Както можеше да се очаква, с края на Плана за възстановяване и устойчивост и на общинската програма правителствените инвестиции намаляват драстично: 40% по-малко през 2027 г. от предвидените в бюджет 2026! Това са 4 милиарда евро по-малко инвестиции.
На ниво макрорамка предвиденият от правителството спад е 1 милиард евро. Тоест правителството предвижда, че бизнесът ще инвестира 3 милиарда евро повече през 2027 г., отколкото през 2026 г., и отчасти ще компенсира спада в публичните инвестиции.
Това не е невъзможно, но е малко вероятно на фона на данък свръхпечалба, ограничените компенсации за цената на електроенергията, високите цени на газ и дизел (които ще продължат да растат през зимата), увеличените цени на вносните суровини, срива в строителството и проблемите в европейската икономика, които намаляват поръчките от чужбина (особено в автомобилната промишленост).
Тоест макрорамката в частта за инвестициите е объркана и там спадът ще бъде поне 4 милиарда евро, а не 1 милиард.
4. Обедняване и свиване на потреблението
Тук е един от най-големите проблеми с бюджет 2027.
Минималната работна заплата е 660 евро. Ако беше изчислена по старата формула, щеше да е 690 евро. Това не само удря потреблението в най-бедния сегмент, но и отново започва да отваря ножицата на неравенството.
Като цяло доходите в държавните учреждения и общините растат с 5%. При инфлация от 6% за октомври 2026 г. и при всички предпоставки инфлацията да се ускори (а не да се забави) това означава реално обедняване.
При пенсионерите ситуацията е подобна: 7,8% ръст на пенсиите срещу 13,4% ръст на линията на бедност. Тоест разходите за лекарства, битови сметки и основни продукти ще нараснат почти два пъти повече от предвиденото увеличение на пенсиите. И то според прогнозите на самото правителство!
Минималната пенсия ще стане 374 евро, а линията на бедност е 443 евро. Вече не само пенсионерите на минимална пенсия, а и нови 500 000 пенсионери ще получават пенсия под линията на бедност.
Това означава над 1,2 милиона пенсионери да са под линията на бедност и в края на месеца да не им достигат около 70 евро, за да си покрият битовите сметки и да си купят лекарства и хляб.
Обедняването е трайно. Прогнозираното увеличение на заплащането в публичния сектор е 1% за 2028 г. и 0,5% за 2029 г.
Прогнозата за 2028 г. е увеличение на минималната заплата с 20 евро до 680 евро на месец. Тоест на 31 декември 2028 г., две години по-късно, минималната работна заплата ще е по-ниска, отколкото трябваше да бъде на 1 януари 2027 г.
За 2029 г. Министерството на финансите е по-ларж и предвижда увеличение на минималната работна заплата с цели 30 евро до 710 евро на месец.
Тази подоходна политика на обедняване е не само огромен социален, но и огромен икономически проблем.
Когато доходите растат по-бавно от инфлацията, потреблението се свива. Това е особено вярно, ако са ударени доходите на най-бедните, защото при тях 100% от доходите отиват в потребление в момента, в който получат заплата или пенсия.
При такава политика по доходите прогнозата на Министерството на финансите, че през 2027 г. ще има ръст на потреблението от 3,5%, даже не е научна фантастика, а чиста проба измислица.
Защото науката казва, че когато удариш доходите, и то трайно, потреблението се свива, а не расте.
5. Повече и по-разнообразни данъци
Освен че удря доходите и не предвижда никакви мерки относно увеличените разходи на бизнеса, правителството е предвидило и набор от повече и по-разнообразни данъци, които допълнително ще свият потреблението и инвестициите.
Ето списък в реда, в който самото Министерство на финансите се е похвалило какво ни готви:
a. 33% данък свръхпечалба на стойност 800 милиона евро. Съмнително е, че ще съберат 800 милиона евро, но със сигурност ще изгонят инвестициите и ще накарат фирмите в тези сектори да изнесат печалбите си извън България (или да ги скрият) през свързани дружества. А ако въобще ще има такъв данък, защо сектор “Енергетика” е извън него, също е въпрос, на който отговор няма.
b. Увеличение на максималния осигурителен доход: 265 милиона евро.
c. Приходи от осигурителни вноски вследствие на увеличението на минималния осигурителен доход и минималните осигурителни прагове по дейности: 196,7 милиона евро.
d. Изпреварващо увеличение на акциза и повишаване на акциза на цигарите: 183,5 милиона евро.
e. Допълнително ДДС поради по-високия акциз на цигарите: 36,7 милиона евро.
f. Задължителна ДДС регистрация при сделки с недвижимо имущество: 120 милиона евро.
g. Увеличение на оценките на имотите с 30%: 73,4 милиона евро.
h. Увеличени данъци върху хазарта с бюджет 2027: 24,2 милиона евро.
i. 7% данък върху ваучерите за храна: 55 милиона евро.
j. Увеличение на цената на винетките и тол таксите: 31,7 милиона евро.
k. Увеличение на тол таксите в зависимост от нивото на замърсяване на МПС: 45,5 милиона евро.
l. Увеличение на концесионните плащания: 42,4 милиона евро.
m. Премахване на нулевата ставка на акциза за внос на втечнен газ: 24 милиона евро.
n. Прекратяване на допълнителната отстъпка на акциза в селското стопанство: 21,5 милиона евро.
o. ДДС и акциз при внос на автомобили с мощност над 250 kW: 20,8 милиона евро.
p. Увеличение на ставката на данък уикенд от 3% на 7%: 6,6 милиона евро.
Всички тези увеличения на данъци и осигуровки удрят или работещите (и съответно намаляват потреблението), или бизнеса (и съответно намаляват инвестициите).
Единствените предвидени облекчения са увеличение на прага на ДДС до 70 000 евро и вече коментираното увеличение на данъчното облекчение за деца.
Като се приспаднат тези две облекчения, нетната данъчна тежест се увеличава с 1,9 милиарда евро от промени в данъчните закони. Това е в допълнение към нормалното увеличение на данъчните приходи вследствие на ръста на икономиката.
6. Без антикризисен пакет
В проекта на бюджет 2027 няма предвиден антикризисен пакет. Под никаква форма.
Заложени са трайно обедняване и увеличение на косвените данъци за работещите, както и удар по най-уязвимите групи, което ще свие потреблението.
Бизнесът е оставен сам да се бори с намаленото потребление, увеличените цени на енергоизточниците и вносните суровини, увеличението на цената на торовете, но за сметка на това са му увеличени данъците и се очаква да направи над 3 милиарда евро повече инвестиции.
Прогнозата за търговския баланс е нереалистична (каквато беше и за 2026 г. и вече е сменена).
Тези фактори в комбинация водят до рецесия и безработица.
Спад на инвестициите с 4 милиарда евро (2,8% от БВП), без ръст на потреблението и с търговски баланс, близък до този от 2026 г., води до отрицателен реален ръст на БВП. Рецесия.
Това е записано в политиките и числата на бюджета.
Розовата прогноза е на база предишната философия на бюджетиране с ръст на доходите, по-висок от инфлацията, без увеличение на данъците и със стимулиране на инвестициите.
Бюджет 2027 окончателно слага край на тези политики и залага обедняване, ръст на данъците и намаляване на инвестициите в момент на световна криза и шоково увеличение на цената на енергоизточниците, торовете и вносните суровини.
Самото правителство признава, че от юни има обрат в тренда на увеличаване на броя на работещите и плащащите данъци и осигуровки.
Този тренд започна през 2021 г. и всяка година броят на плащащите осигуровки се увеличава с по около 50 000 души. Независимо от кризи и смяна на правителства.
И сега, от представянето на бюджет 2026, има обрат.
Да цитираме и самото Министерство на финансите:
“Според данните на Агенцията по заетостта в периода април-юни 2026 г. броят на регистрираните безработни в България устойчиво надхвърля стойностите на показателя, регистрирани през съответния месец на предходната година.”
Тоест безработицата вече чука на вратата.
Г-н Радев си позволи метафората, че бюджетът бил като камион без спирачки.
Аз ще си позволя друга метафора: бюджетът е като небостъргач, построен върху основи на едноетажна къща.
Този бюджет е базиран на прогнози, които не отчитат политиките, заложени (или липсващи) в самия бюджет.
Заложен е 8% номинален ръст на потреблението при максимум 5% номинален ръст на доходите и 500 милиона евро допълнителни и извънредни данъчни плащания.
Заложени са 3 милиарда евро повече частни инвестиции при 1,5 милиарда евро допълнителни и извънредни данъчни отчисления за 2027 г., 33% наказателен данък свръхпечалба върху секторите, които имат ресурса да инвестират, и ограничени компенсации за увеличените цени на енергията и вносните суровини.
Заложен е 7 пъти по-висок ръст на износа спрямо 2026 г. И два пъти по-малък ръст на вноса.
Това не подлежи на поправяне в Народното събрание.
Такива грешки изискват изцяло ново, реалистично планиране и/или преосмисляне на основополагащите политики: доходи, данъци и инвестиции.
Или без небостъргач, или с основи, които не са като за едноетажна къща.
Не може и двете.
Иначе крахът, рецесията и безработицата са гарантирани.