Скрит текст:
След секторния анализ на търговията с храни миналата година, обхващащ най-големите търговски вериги, КЗК се самосезира заради съмнения за открити нелоялни търговски практики от веригите към производителите и образува производства срещу Кауфланд и Т-Маркет през м. май. От Комисията са проверили съответно как са се провеждали преговорите между Кауфланд и 7 нейни доставчици на месо и млечни продукти, тъй като за тези стоки се наблюдават най-сериозните структурни деформации на пазара.
Комисията открива три незаконни търговски практики, упражнявани от Кауфланд:
1. Всяка година веригата упражнява натиск върху доставчиците да намаляват цените си с определен процент - един и същ за всички, без никаква връзка с цените на суровините и без нищо насреща. В кореспонденцията между страните става ясно, че някои производители изрично пишат, че не могат да си го позволят заради влошени финансови резултати, но накрая пак отстъпват. И така намаленията се трупат година след година. Това се случва на фона на растящи надценки, налагани от веригата.
2. Доскоро производителите плащаха на веригата такси за услуги - реклама, брошури, място на рафта, логистика, рожден ден на търговски обект и още всевъзможни неща, с които веригата ги товари. След като обаче едностранното налагане на подобни практики стана незаконно с промените в Закона за защита на конкуренцията от юни, веригите имаха 2 месеца да си приведат договорите в съответствие. В следствие на това Кауфланд (и не само) започна да привиква доставчиците си един по един и да ги натиска тези суми да се превърнат в постоянна отстъпка от цената. Тоест заобикаляне на закона, като производителят продължава да дава същите пари, но веригата вече не му дължи услуга срещу тях - т.нар. нето-нето-нето.
3. Когато суровините поскъпнат и даден производител поиска да увеличи доставната си цена по някакви обективни икономически предпоставки, получава отказ по шаблон, искания за обосновки и много месеци чакане до евентуално одобрение - далеч по-ниско от исканото или никакво. Един от производителите е заявил, че спира да продава свой продукт във веригата, защото не покрива разходите си и продава под себестойност.
И не само че подобно поведение съществува, но както КЗК установява - то е трайно!!
Скрит текст:
Всяка от тези установени практики е нелоялна търговска такава и съответно незаконна според ЗЗК, чиито разпоредби транспонират законодателството на ЕС (напр. Директива 2019/633). Съответно всяко нарушение подлежи на санкция с до 10% от годишния оборот. Тъй като нарушенията са „не особено тежки“, Методиката на КЗК, обнародвана в ДВ, предвижда санкцията да бъде с до 5% от оборота за всеки отделен случай.
Въпреки това Кауфланд не е санкционирана с максимално допустимия размер от оборота, а съответно - с 1,6%, 2,2% и 1,6% за трите нарушения.
Важно е да се повторя отново и отново, че КЗК се самосезира. Никой производител не се е оплакал от 2021 г. насам ОТ СТРАХ. Страх, че ще бъдат наказани - че ще им влошат условията, ще им намалят асортимента, няма да им обновят договорите. Това е недопустимо и е пореден, изключително ясен, сигнал за размерите на дисбалансите в търговията с храни.
Условията на този пазар са изключително изкривени - може би най-много от целия ЕС, и всичко се диктува от този с най-голяма сила в него. В България поради огромната концентрация на пазарна сила във веригите, с техния 15% пазарен дял на бързооборотни стоки в България, те могат да си позволят да налагат неприемливи условия на своите доставчици - които са много и предлагат сходни продукти. А пък загубата на Кауфланд, Лидл или Билла като търговски партньор означава вероятен фалит за съответния производител.
Тази концентрация на сила у купувача в икономиката се нарича олигопсония и точно тя позволява веригите да натискат доставчиците си за по-ниски доставни цени. Тук Кауфланд най-нескромно твърди в защитата си, че го правила, за да предоставя на клиентите си евтини храни. Но всъщност КЗК установява, че всеки път, когато производителят бива каран да доставя на по-евтино - единствено надценката на веригата се е увеличавала. БЕЗ ефект за крайния потребител.
И колкото са вредни монополите, толкова е вредно и това. Затова в пазарната икономика, към която се стремим, трябва да се прилагат ограничения на недобронамерените практики - за да има честна конкуренция. Въпреки плашилата и лозунгите това не е саморазправа, а е буквално ниво 1 курс икономика в университета. Законът, с всичките си недъзи, компенсира за деформациите на пазара и следва да поставя граници на силния.
Това се нарича защита на конкуренцията. И тя е пряко обвързана със защитата на потребителите. В един изкривен пазар в полза на търговеца страдат и производители, и потребители.
Въпреки това Кауфланд не е санкционирана с максимално допустимия размер от оборота, а съответно - с 1,6%, 2,2% и 1,6% за трите нарушения.
Важно е да се повторя отново и отново, че КЗК се самосезира. Никой производител не се е оплакал от 2021 г. насам ОТ СТРАХ. Страх, че ще бъдат наказани - че ще им влошат условията, ще им намалят асортимента, няма да им обновят договорите. Това е недопустимо и е пореден, изключително ясен, сигнал за размерите на дисбалансите в търговията с храни.
Условията на този пазар са изключително изкривени - може би най-много от целия ЕС, и всичко се диктува от този с най-голяма сила в него. В България поради огромната концентрация на пазарна сила във веригите, с техния 15% пазарен дял на бързооборотни стоки в България, те могат да си позволят да налагат неприемливи условия на своите доставчици - които са много и предлагат сходни продукти. А пък загубата на Кауфланд, Лидл или Билла като търговски партньор означава вероятен фалит за съответния производител.
Тази концентрация на сила у купувача в икономиката се нарича олигопсония и точно тя позволява веригите да натискат доставчиците си за по-ниски доставни цени. Тук Кауфланд най-нескромно твърди в защитата си, че го правила, за да предоставя на клиентите си евтини храни. Но всъщност КЗК установява, че всеки път, когато производителят бива каран да доставя на по-евтино - единствено надценката на веригата се е увеличавала. БЕЗ ефект за крайния потребител.
И колкото са вредни монополите, толкова е вредно и това. Затова в пазарната икономика, към която се стремим, трябва да се прилагат ограничения на недобронамерените практики - за да има честна конкуренция. Въпреки плашилата и лозунгите това не е саморазправа, а е буквално ниво 1 курс икономика в университета. Законът, с всичките си недъзи, компенсира за деформациите на пазара и следва да поставя граници на силния.
Това се нарича защита на конкуренцията. И тя е пряко обвързана със защитата на потребителите. В един изкривен пазар в полза на търговеца страдат и производители, и потребители.
Та, кои се хвърляха на амбразурата да ги защитават?
