За любителите на корейски и китайски сериали – Тема 22

Мммм, красива Elza, красива! Това твоята коса ли е?

И той по - красив от всичките мис Вселени
Ще приеме ли покана да пее в Бургас

Императрицата превеждат ли я на български език?

Редактирах, че обърках сериалите 😂 (отначало писах за Stupid Dreams, ама те превеждат Make Me Tingle)

Императрицата го превеждат Eastern Spirit.

И той по - красив от всичките мис Вселени
Ще приеме ли покана да пее в Бургас
[/quote]
😄
Бестито ме пита как съм могла да бъда сигурна, че ще участва, а аз бях 😱 Кой ако не той????
Сега искам да разбера и другите, за да знам дали ще имам нужда от кърпички, за да си бърша сълзите от умиление🤣

Мерси, Роца
Тъкмо гледам магьосникът, който умее да готви Ан Хьо Соп. Още съм на първи епизод и тепърва ще го преценявам.
С любимия ти Ю стигнах до 3 изгледани епизода. И аз не знам как стана така.

bb6,моята е, да.
В Корея не забелязах да слагат перуки когато наемаш ханбок. Само кокове слагаха и то не на всички. В Китай слагат много допълнителна коса като се обличаш с ханфу, защото трябва да направят сложните прически.

Tuon, някакъв кореец ми излезе, че ще е от гостите/водещите, на съм сигурна, ама нали и толкова ги знам.

win, наскоро точно ми беше излязло клипче, или пък тук някой да го е пускал, че даже доскоро на корейци с еднакви фамилии било забранено да се женят, защото произлизали от един клан. Нещо по конфуцианските закони. И чак края на 90-те е отпаднала тази забрана.

Елза, и аз да те похваля за снимката.  Много красива.

А между другото, тия дни попаднах на нещо старо Perfect Mismatch (2023) - първия епизод между другото - обаче втория и третия - е, нЕма такъв хилеж.
Особено втория епизод -
По-натам може и да стане повтаряемо, обаче засега препоръчвам.  Не знам гледали ли сте го.

За първи път ми се случва да гледам толкова текущи сериали и то :китайски,японски,корейски.Продължавам с Tigers Sniff the Rose (2026),някои от героите се променят,на други се показват истинските лица,а мъжът от втората двойка открива,че . Не съм се отказала и от 100 дни под прикритие,японскияPoliticaLupin (2026),Final Table ,Императрицата,,погледнах и 1 еп. на Love in Disguise.Добре,че поне излизат в различни дни,а и първите три са предпочитани,а с другите запълвам.
И нещо не по темата ,снимки на семейство с естествена красота (не са известни)

Нямам си сериал за всеки ден (уж ще изгледам „Вторият брак на императрицата“) и заради това реших да ви предложа тема за обсъждане: „Когато сериалът свърши, а ние не можем да се разделим с героите… Кое ви се е случвало – да изгледате последния епизод на един сериал и да почувствате, че ви липсват не просто героите, а целият свят, в който сте живели с тях? Понякога сериалът не е шедьовър, сценарият има недостатъци, дори финалът може да ни разочарова, но въпреки това оставя следа.
Иска ми се да поговорим за три неща (може да стане и коледна анкета, ако ви харесва идеята):
1.   Кой корейски или китайски сериал ви е оставил най-дълго в своя свят след последния епизод?
2.   Имало ли е актьор, заради когото сте изгледали сериал, който иначе вероятно бихте изоставили?
3.   Случвало ли ви се е да не можете да започнете нов сериал, защото още не сте се разделили с героите от предишния?
И един малко провокативен въпрос: Възможно ли е да обичаме един сериал повече заради емоциите, които ни е подарил, отколкото заради качествата му?
Още две теми, които според мен биха били интересни:
•   „Китайските и корейските сериали – две различни школи на любовта: коя ни разбира по-добре?“ (тук може би трябва да отделим сериалите с рокли от съвременните)
•   „Кога харизмата на актьора е по-силна от сценария?“ – тук може да стане много интересно обсъждане на любимците ни.
Замислих се по тези теми, защото вчера попаднах на видео от срещите с фенове на Гон Ю в Макао
 https://www.facebook.com/reel/1445852267739909
И като се разплаках, не мога да се успокоя. Много ме разчувства, а дори не харесвам всичките му филми и сериали. Прекрасен ден ви желая!

1. При мен няма съмнение - Untamed. Започнах го трудно,защото първите серии ми бяха някак бавни като ритъм, изсипаха ми 100 човека от кланове,всеки с по три имена (минимум). И всички ми изглеждаха еднакви без СД и Ибо. Беше ми едва третият костюмен китайски сериал и още не знаех почти нищо за тяхната митология, нито пък можех толкова лесно да разпознавам разликите на расата. После обаче не можах да го оставя. Сравнявам го с Властелина - заради изградения свят и борбата между злото и доброто. Но тук героите са много по-сложни (във Властелина си знаех кои са добрите и кои са лошите и си бяха добри и лоши до края). В Untamed се обръща внимание на човешките взаимоотношения, възгледите за това кое е правилно, защо, докъде трябва да стигнеш, за да защитиш това, в което вярваш и хората, на които държиш, кое трябва да е на първо място - близките ти или възгледите ти. Кара те да се замислиш за много сериозни теми, а в същото време е приказка.

Много близо до Untamed е Till The End Of The Moon, Но там няма такава дълбочина на света и не засягат чак такива сериозни теми - просто беше точната доза токсичност и огромна доза химия и един от любимите ми тропи в романтиката - врагове към любовници.

2. Ами...Сяо Джан и Small Town Remedy. Започнах го заради него, не съм сигурна, че заради него го догледах, защото героите ми легнаха присърце, но ако не беше той щях да съм го оставила много преди да ми станат симпатични останалите.

Другият такъв сериал е Ashes Of Love - започнах го заради ШиШи, спрях го на средата и го догледах после само, защото видях кадри на Луо Юнси с пусната коса и окован. Но този сериал не го броя много, защото поне половината го гледах на голямо превъртане и гледах само сцените с ШиШи. Докато Small Town Remedy си го изгледах целия и изгледах всичко и превъртах само на някои от операциите.

3. Много често ми се случва, обикновено след сериал, който много ме е впечатлил, трябва да минат понякога месеци, за да завърша друг. Но затова пък през това време мога да гледам още 100 пъти този, който ме е грабнал толкова.

Понякога толкова ме впечатлява нещо, че ми разваля всички останали преживявания след това (но може да не е сериал). От известно време не мога да гледам никаква романтика. Или по-скоро мога, но на всичко намирам кусури, липсва ми химия, всичко ми е "meh".

1.   Кой корейски или китайски сериал ви е оставил най-дълго в своя свят след последния епизод?

Moonlignt Mystique, оттам се влюбих безпаметно в Ao Ruipeng и няма никакъв начин някой да го измести от първото място. Това е най-красивият сериал, който съм гледала - костюми, декори, пейзажи, дрехи, бижута, грим - всичко е съвършено. Саундтракът го слушах всеки ден месеци след това.

Shadow Love - за мен най-истинската любовна история. Има и по-красиви двойки, има и по-драматични истории, където героите се борят с кой и с какво ли не, за да останат заедно, но за мен тези двамата си остават ненадминати.

2.   Имало ли е актьор, заради когото сте изгледали сериал, който иначе вероятно бихте изоставили?

Категорично не. При мен е точно обратното - колкото и да харесвам даден актьор, ако сюжетът не ми допада, спирам сериала. А ако ми е интересно, дори и да не ми харесват актьорите, гледам до края. Само си казвам на всеки 10 мин "ех, защо не беше някой друг в главната роля". Добър пример е Falling Into Your Smile, защото безкрайно не харесвам Сю Кай, друг сериал с него не съм и няма и да гледам, но този ми е един от любимите.

3.   Случвало ли ви се е да не можете да започнете нов сериал, защото още не сте се разделили с героите от предишния?

Ако стане така, сменям костюмен със съвременен или обратното, и като попадна в другата реалност, се разделям бързо с предишните герои.

И един малко провокативен въпрос: Възможно ли е да обичаме един сериал повече заради емоциите, които ни е подарил, отколкото заради качествата му?

Аз да. Пресен пример е Blossoms Of Power. И от него много трудно се "измъкнах", много харесах главния герой, както и цялата история. Но му липсва нещо в края, не се разбира точно какво и как се е случило. Изчетох много коментари, краят е същият като на новелата, но в самата новела всичко е обяснено подробно. Може и цензурата да е изяла нещо. Осъзнавам недостатъците, но въпреки тях от костюмните за тази година този ми е на първо място.

И едно инфо извън въпросите на Виктория. Понеже доста от вас се интересуват от храната - видях, че се е появила книга "Корейски рецепти с български продукти". Няма да слагам линк, за да не се приеме за реклама, ще я намерите. Аз няма да я купувам, защото е доста скъпа, 20 евро е. И честно казано не съм сигурна с нашенски продукти доколко наистина ще наподобява тяхната кухня, освен може би на вид. Но ако някой иска, може да си я купи и да пробва.

Моите отговори
1.   Кой корейски или китайски сериал ви е оставил най-дълго в своя свят след последния епизод?
Съпреживявам в хода на гледането и после преминавам към следващия.Тези,които помня отчетливо-случващото се и създадената придружаваща атмосфера:обстановка-декори,природа,интериор;музика(след края на някои сериали продължавам да слушам тези,които съм харесала по-често инструментали,по-рядко песни ),костюми,цветове и дори съдове и материала ,от който са направени(имаше едни жълтеникави негрите и чаши за чай),накити( обици ,колиета,пръстени,фибите в костюмните),особено ме впечатлява символиката(свързващата героите червена нишка или напр. в Tigers Sniff the Rose (въпреки няколкото тежки и натоварващи моменти) ми се откроиха сцените с насекомото,което успява да пробие хартията и да избяга от книжния фенер или главната,пускаща от клетката птичката,все символизиращи порива към свобода.И запомням настроението,което е създал съответният сериал , My Journey to You  е един от тях.Актьорското изпълнениенапр. Luo Yun Xi в Till The End Of The Moon .При някои сериали гледам повторно сцени,наситени със символика(и коприната може да реже в Mr. Sunshine, а също и разговора на главните на заледената река .
2.   Имало ли е актьор, заради когото сте изгледали сериал, който иначе вероятно бихте изоставили?
Jang Hyuk е причината да изгледам целия You Are My Destiny(2014),макар че актьорът изглеждаше супер нелепо в тази роля и всичко в сериала ме дразнеше особено обръщението му охлюв(поне така го превеждаха рускините-улитка) към любимата му.Но аз тогава даже изгледах актьора и в реалити шоу
3.   Случвало ли ви се е да не можете да започнете нов сериал, защото още не сте се разделили с героите от предишния?
До момента не.

1. Ashes of Love (2018)
Не казвам, че е най-добрият, но беше един от първите ми в този жанр и като добавим неувяхващата ми симпатия към Deng Lun, нещата се изясняват.
2. Sweet Dreams (2018) и Investiture of the Gods (2019).
Първият е много лигав, а вторият е направо негледаем, но заради Deng Lun гледах.
Даже втория не го гледах, а търсих само сцените с актьора.
3. Не.

За допълнителния въпрос. При мен е съвсем възможно да гледам заради емоциите. В сериалите търся забавление, не търся някакви решения или страдания по дълбоки социални проблеми.

Понеже стана дума за The Remarried Empress, ей това ме разсмя тази сутрин (за всички от нас, които сме достатъчно млади да си спомняме "Арабела" и Румбурак 😂)



Може ли името на издателството, ако се сещаш? Че ми стана любопитно (туй пусто Роцино любопитство!), а по заглавие Гугъл нещо даде заето.

Вики, темите са интересни, но не мисля, че стават за анкета, понеже не предполагат еднозначни отговори. Но пък стават много добре за обсъждане и споделяне. Ще помисля за коледна анкета (ако изпишем темата дотогава - ето едно предизвикателство за следващите 7 седмици 😂)

Айде да кажа и аз:
1.   Кой корейски или китайски сериал ви е оставил най-дълго в своя свят след последния епизод?
От китайските - бих казала The King's Avatar. След него почти веднага изгледах и анимационния му вариант, даже зачетох и романа онлайн. Но се отказах някъде към 500тната глава (от около 1700, 'сепак).
От корейските - Hospital Playlist. Толкова ми харесаха и петимата главни герои, приятелството им, отношенията им, музиката им, пациентите им, че вече толкова години друг сериал все още не го е изместил от първото място в сърцето ми. Гледах интервюта на актьорите, сцени зад кадър, кадри от репетициите им, та дори и едно риалити с тяхно участие.

2.   Имало ли е актьор, заради когото сте изгледали сериал, който иначе вероятно бихте изоставили?
Едва ли ще учудя някого, ако спомена Любимия Ю 😂
Точно в момента гледам такъв сериал - The Perfect Lie - заради двамата актьори в главните роли. Сюжетът ми е далече от интересите, настръхнала съм почти през цялото време, не искам да си гледам любимеца в този тип роля... но продължавам да го гледам.

3.   Случвало ли ви се е да не можете да започнете нов сериал, защото още не сте се разделили с героите от предишния?
Засега не. Обикновено гледам поне по 2-3 наведнъж, та досега не ми е било проблем. Но пък след време с удоволствие повтарям (потретвам, почетвъртвам) любим серал, или любими моменти от сериал.

Та в този ход на мисли - Възможно ли е да обичаме един сериал повече заради емоциите, които ни е подарил, отколкото заради качествата му? - Разбира се. Аз поне гледам заради емоциите, които сериалите ми доставят, не толкова заради невиждана дълбочина на сюжета, оригинален режисьорски подход или операторско майсторство. Разбира се, ако ги има, са в силен плюс, но ако ги няма, това няма да ми попречи да се редвам на сериала, ако ми доставя удоволствие да го гледам и да чакам с нетърпение следващия епизод.
Някои от сериалите, които харесвам, обективно погледнато, не блестят с висок интелектуален потенциал, не подтикват към дълбок размисъл какво е искал да каже авторът, не водят към изводи за състоянието на човечеството (каквото и да е то), но пък на мен ми наливат балсам в душата, било заради действието, героите, актьорите, пък ако ще другите да се чудят какво толкова им намирам.
Така например, един сериал, който страшно харесах и който много ми "говореше", беше спрян прежевременно заради липса на зрителски интерес 🤭 (A Piece of Your Mind). Явно публиката е намерила, че качествата му не отговарят на очакванията, докато на мен този сериал толкова ми допадна и докосна по някакъв начин. По същия начин. Друг от любимите ми сериали, Our Beloved Summer обективно няма особена индивидуалност, сюжетът не е нещо невиждано, но е толкова добре разказано и изиграно, двамата главни бяха толкова страхотни заедно, че им се радвах до последно.