- мен може да ме е страх от кучето
- да ме е хапало някога някое, което "не хапе"
- може просто да ми е неприятно и не искам да ме доближава
- може да не искам да ми цапа дрехите, защото бързам да изляза по някаква моя работа и представи си: трябва да имам цивилизован вид
- не се чувствам длъжна да доставям удоволствие на чуждите кучета и в цялост да се умилявам от лиготията на стопаните им.
И се изнесох бързо от импровизирания бълхарник. То утре някой може да реши да отглежда и прасе в дома си. Нямам намерение да търпя повече чужди нагли опити за навлизане в личното ми пространство. Слава богу, там, където живея, на никого не му хрумва такава простотия да отглежда животни в дома си. Съседите обаче искрено ги съжалявам. А тия, дето влачат песове посред зима в най-големия сняг при -20 в 5:00 сутринта, за да ги изпикават по гумите на съседските автомобили, тях даже отказвам да се опитвам да ги разбера.