На 13-14 год като заиграе хормона се почват влюбванията, щуренията и прочие ... някои хора тоя период не го минав никога, а други го повтарят пак на стари години.
Човек е длъжен да си наляга парцалите и да мисли със северната половина, когато има непълнолетни деца или трябва да се грижи за болен, в ей такива случаи. През другото време може па и да се поддаде на някой и друг феромон, хора сме все пак, не ботове.
И това с излизането от зоната на комфорт е супер клиширано, но е вярно, физиологично ако щеш. Отказът от всякакви предизвикателства, трепети и стресове дори е предпоставка за деменции и алцхаймери. Наскоро някакво изследване ми попадна, обаче го загубих и не съм се хванала да го намеря пак - подлагането на нива на дискомфорт, примерно студени душове, дългосрочно понижавало стресовия хормон кортизол в организма. То е ясно, че не само тичането по любов е начин да си разнообразиш живота, някои хора се хвърлят в интелектуални предизвикателства, някои се хващат примерно да катерят Еверест (хиляда пъти по-безсмислено решение от млад любовник, ама никой не им се кара), както дойде.
